В края на миналата седмица парламентът прие окончателно закона за културното наследство. Той замени нормативния акт от 1969 г. и стана факт след близо двегодишна работа на политици и експерти по него и още шестмесечни обсъждания в Народното събрание. Докато вървяха дискусиите, текстовете бяха остро критикувани от различни кръгове - от неправителствени организации до притежатели на ценни антики. Защитниците на резпоредбите са на мнение, че основните подстрекатели на атаките са големите колекционери, които сега ще трябва да доказват собствеността си върху археологически находки с национално значение. Законът имаше противници и сред депутатите и за да бъде одобрен от Народното събрание, се наложи инициаторът Нина Чилова (НДСВ) да осигури политическа подкрепа от ръководствата на управляващите партии. Разговаряме с нея за новостите и критиките след заплахите законът да бъде спрян чрез президентско вето или чрез питане до Конституционния съд.

Какви са основните промени в управлението и собствеността върху паметниците на културата, които въвежда новия закон за културното наследство?

- Основната цел на закона е да възстанови държавността в опазването на културното наследство чрез въвеждане на европейски практики. За по-доброто стопанисване и съхранение на недвижимите културни ценности въвеждаме възможността те да се отдават на концесия. Така се прокарва път за развитието на културния туризъм. Важен акцент е и невъзможността за промяна на режима на опазване на недвижимата ценност, като неспазването на това изискване е условие за развалянето на концесионния договор. Следваща полезна мярка е свързана със задължението на държавата или общината да извършват консервационно-реставрационни дейности, в случай че собствениците на недвижими културни ценности не изпълняват задълженията си. За направените разходи държавата или общината се обезщетяват, като вписват законна ипотека върху имота. При движимите културни ценности най-важната мярка е създаване на легален пазар с изискване за доказан произход и установяване на право на собственост върху ценностите. Търговия с движими културни ценности се разрешава само ако те са идентифицирани и регистрирани, като държавата има правото на първи купувач, в случай че се търгуват ценности - национално богатство. Създаването на регламентиран пазар е работещо европейско решение, което препятства развитието на черен пазар на ценности и дава възможност за прозрачност и строга отчетност при сделките с движими ценности.

Срещу закона от дълго време се води атака. Как и с какво си я обяснявате?

- През тези месеци на режисирани атаки може би гражданите не успяха да усетят целения дългосрочен ефект на закона, но със сигурност мнозина усетиха, че нечии интереси са засегнати сериозно. Сигурно е обаче, че това не са интересите на обществото и на гражданите. В тази битка държавата отвоюва много важна територия, свързана с националното ни наследство и културна идентичност. Истински вярвам, че темата за опазването на националната памет е битка, полезна за страната ни, защото е част от борбата за възстановяване на усещането за държавност, за спасяване на вярата, че има национално значими каузи, които не подлежат на търговия, а изискват национално съгласие.

Чии конкретни интереси стоят зад атаките?

- Свидетели сме как в България много често частни интереси на група хора вземат превес над обществените. Щастлива съм, че този сценарий се провали. Държавните институции и политиците показаха характер. Понесохме много удари, но си струваше.

Една от основните критики е към текста, според който този, който не може да докаже собствеността си върху антики - национално богатство, ще бъде само техен държател. Изказаха се съмнения в конституционността на разпоредбата?

- Възприемането на фигурата на държателя цели да отчете вековната традиция на държавата да опазва археологическите ценности. Чрез незачитане на правните последици от изтекла придобивна давност за движими археологически ценности - национално богатство, държавата изпълнява публичноправното си задължение по чл.23 от конституцията по опазване на националното си наследство. Резонен е въпросът дали по този начин не се накърнява неприкосновеността на частната собственост. Но трябва да се има предвид, че конституцията изхожда от разбирането, че тази неприкосновеност не е абсолютна. Функцията на държавата е да балансира различни интереси в обществото. Затова в определени случаи частната собственост може да бъде ограничавана и принудително отчуждавана за задоволяване на обществено оправдани нужди. За да изпълни конституцинно възложената й функция да опазва българското национално историческо и културно наследство, държавата е длъжна да предприеме юридически мерки за връщане на онези от тях, които са владени от лица, възползвали се от допуснатия през 1998 г. пробив в традиционната правна закрила на движими археологически културни ценности - национално богатство.

Защо решихте да има такава рестрикция спрямо археологическите паметници на културата?

- Богатите на културно наследство Гърция, Италия, Испания са обявили археологическите си ценности за публична държавна собственост и са ги извадили от гражданския оборот. Мисля, че е съвсем естествено и ние да възпроизведем тази специална закрила на археологическите ценности, още повече че от 1888 г. до 1998 г. те винаги са били собственост само и единствено на българската държава.

Как ще отговорите на критиките, че прекалените ограничения ще стимулират укриването на паметниците и изнасянето им в чужбина?

- В тези критики няма аргументи, а по-скоро страх от реформа и отчаян опит да се запази статуквото, което очевидно не защитава националния интерес.

Възможно ли е изискването за доказване на собствеността върху археологически ценности с национално значение да бъде заобиколено чрез нелегален износ в чужбина, фиктивна продажба и последващ внос?

- Тези деяния са престъпление по Наказателния кодекс. Разбира се, че ако някой се изкуши да го извърши, той носи цялата отговорност и правоохранителните и правоприлагащите органи трябва да си свършат работата.

Има ли разпоредби, които да предотвратят опасността антики - национално богатство, да бъдат подценени и да минат в по-лекия режим на регулация?

- Със закона за първи път въвеждаме критерии за културна ценност - национално богатство. За да попадне в обхвата на това понятие, тя трябва да има изключително значение за науката и да отговаря на поне един от следните критерии: да е единствен и характерен пример за човешка дейност, да е автентична и да има висока научна и художествена стойност.

Има ли достатъчно специалисти, които да опишат, оценят и регистрират културните ценности?

- Идентификацията и регистрацията ще се извършват от националните и регионалните музеи. Експертните комисии се състоят както от щатни музейни специалисти, така и от външни за музея компетентни лица. По мнение на експертите, които работеха по закона, този процес няма да бъде затруднен от недостиг на кадрови ресурс.

Ако някой попадне в имота си на археологическа находка, какво следва? Твърди се, че собствениците ще предпочитат да укрият намереното, защото ще понесат щети, докато то се проучи.

- За гражданина, който намери археологическа ценност, законът не предвижда нещо различно от досегашната уредба - трябва да уведоми най-близкия музей и да я предаде. За изпълнението на това задължение му се дължи възнаграждение. В случаите, когато при инвестиционни проекти се открият археологически обекти, и сега собственикът е длъжен да спре работата и да се предприеме археологическо проучване. Тъй като археологическите ценности са публична държавна собственост, собственикът има няколко възможности - или да поиска да стане концесионер на този непроучен археологически обект, или да поиска от държавата да бъде обезщетен по Закона за държавната собственост.

Появиха се твърдения, че собственици на ресторанти, хотели и банки ще трябва да махат от фоайетата си произведения на изкуството, тъй като те не могат да бъдат излагани там, където се търгува с други стоки.

- Изискването за съхраняване и търговия на културни ценности в помещения, различни от търговията с други вещи, е изискване само за търговци, които ще се регистрират по Закона за културното наследство. Струва ми се абсурдно търговец на кифли и понички например да търгува в същото помещение с културни ценности - национално богатство.

А как ще коментирате подмятанията, че законът е писан, за да може царската фамилия да си върне собствеността върху ценни предмети, които сега се владеят от държавата.

- Като спекулативно, поръчково, неубедително и некомпетентно твърдение. Законът не съдържа разпоредби, свързани с реституционни претенции върху движими и недвижими ценности. Реституционните претенции се удовлетворяват със специални закони. Елемент от процеса на идентификация и регистрация е и установяването правото на собственост върху ценностите, но това няма нищо общо с възстановяване на правото на собственост. За всеки грамотен юрист е ясно, че става въпрос за коренно различни правни процедури. 


http://www.dnevnik.bg/intervju/2009/03/03/683568_nina_chilova_predsedatel_na_komisiiata_po_kultura/