Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2009 09:12 - Урокът от Лондон 1933 г.
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1203 Коментари: 2 Гласове:
0



image Ф. Д. Рузвелт www.fdrlibrary.marist.edu
Урокът от Лондон 1933 г. БТА - 02 Април 2009, 10:58


/Дейвид Макхю от Асошиейтед прес/
На 12 юни 1933 г. над хиляда от най-високопоставените финансисти и държавници в света се тълпят в задушната теснота на Геологическия музей в Лондон, за да чуят речта на британския крал Джордж Пети (излъчвана на живо по радиото, за да се подчертае важността на срещата), след което се захващат да спасят света от Голямата депресия.
Шест седмици по-късно Световната икономическа конференция капитулира. Без да са постигнати някакви съществени споразумения, тя е прекъсната след кавги и взаимни обвинения между световните демокрации. Това е отрезвяващ пример преди срещата на върха на Г-20, която започва днес в центъра "Ексел" в Лондон, само на няколко километра от Геологическия музей, сега част от Музея по естествена история. Разбира се, разликите между тогава и днес са много. Съветският съюз и нацистка Германия няма да са сред участниците. Споровете, които по онова време са накарали народите да се хванат за гушите, като репарациите от Първата световна война, вече отдавна са само в учебниците по история.
Икономистите, след като десетилетия са изучавали Голямата депресия, днес имат по-добра представа защо се е случила и как стандартното икономическо мислене от 30-те години (балансирайте бюджетите и повишавайте вносните мита!) само влошава нещата. Независимо от разликите, конференцията от 1933 г. е пример за това колко зле може да се развият нещата, когато дипломацията излиза на публична сцена, казва историчката Патриша Клавин от Джизъс колидж в Оксфордския университет.
В резултат на провала САЩ, Великобритания и Франция поемат по различни пътища в икономическата политика и години наред продължават да си разменят обвинения кой е провалил конференцията и по отдавна забравени финансови спорове, докато икономиката продължава да се свива, а агресори като Япония и нацистка Германия се готвят за война срещу тях. "Фактът, че цялата дискусия се разиграва публично, означава, че Германия също е знаела, че няма почти никакво сътрудничество между САЩ и Великобритания", казва Клавин, авторка на "Голямата депресия в Европа, 1929-1939 г."Те са наясно, че това е потенциалната комбинация, която би била много опасна за германските амбиции. И когато виждат, че САЩ и Великобритания не могат да се спогодят, си казват: "Ура! Страхотно!"
Реалният проблем е, че въпреки гръмката реторика за съвместни усилия, лидерите нямали желание да се откажат от икономическата политика, която смятали за полезна за себе си във вътрешнополитически план. Великобритания рязко девалвирала лирата, подкрепяла износа, налагала протекционистки мита и нямала никакво намерение да се отказва от нито една от тези политики. Американският президент Франклин Рузвелт изважда САЩ от златния стандарт, като девалвира и долара, за да подобри позицията на износителите и да помогне на борбата с дефлацията, тормозеща американската икономика, особено фермерите. Франция се придържа упорито към златния стандарт и силната валута и иска и другите страни да правят същото. Нещата потръгват зле от самото начало. Рузвелт изпраща на конференцията държавния секретар Кордел Хъл, привърженик на свободната търговия, който пътува с кораб, а в същото време омаловажава авторитета му, като изпраща със самолет друг делегат - Реймънд Моули, застъпник на протекционизма, който пристига в Лондон преди Хъл.
След това съпътстващите секретни преговори за стабилиризиране на валутните курсове, които се водят тайно, за да не отвличат вниманието на участниците в конференцията, вместо това се превръщат в център на публичен скандал. Рузвелт, твърдо решен да се придържа към по-нисък курс на долара във всички случаи, губи търпение от тези празни приказки по един страничен въпрос по негово мнение и от нележеланието на европейците да се съсредоточат върху общата картина. Докато е във ваканция на яхтата си край бреговете на Нова Англия, той изстрелва рязка телеграма, в която отхвърля валутната сделка и ругае "остарелите фетиши на така наречените международни банкери". Това е краят на търсенето на международни решения за депресията. Телеграмата на Рузвелт веднага бива обвинена за провала на конференцията. "Никога не се е случвало една конференция да бъде така тотално съсипана от някой участник", пише на 15 юли британският канцлер на хазната (министър на финансите) Невил Чембърлейн.
Историците твърдят, че конференцията е можела да намали митата, задушаващи световната търговия. Или пък САЩ и Великобритания са можели да оглавят координирана девалвация на основните валути, която да стимулира растежа, без несправедливо да се дава търговско предимство на една страна пред друга. Но нямало политическа воля, независимо от липсата на такт у Рузвелт. Така страните се върнали към икономическия национализъм (протекицонизъм и прочие политики от типа "първо ние") като решение. Дипломати с по-нисък ранг, участвали в конференцията, са толкова потресени от провала й, че решават твърдо да институционализират международното сътрудничество - вече като старши съветници в конференцията в Бретън удс в американския щат Ню Хемпшър през 1944 г. Те използват опита на конференцията от 1933 г., като се разравят из необичайните й идеи, например за стабилизационен фонд за справяне с финансовата криза и като начин за подпомагане на бедните страни - и стигат до идеята за Международния валутен фонд и Световната банка, които днес изпълняват тези задачи.
"Те се връщат към техническите решения, разработени през 1933 г., и институционализират сътрудничеството. Освен това с всички сили се стараят да внушат на политиците колко ценно е сътрудничеството, както и факта, че за да се поддържа то, трябва да се работи много усилено", обяснява Клавин.

http://banks.dir.bg/2009/04/02/news4236343.html




Гласувай:
0



1. haralanov - Здрасти...
03.04.2009 09:27
Не съм икономист и не разбирам от икономика.Не разбирам и не приемам една частна банкова институция да фалира,а държавата с парите на данъкоплатците,да покрива загубите и.В цял свят плачат за дотации и субсидии.Тоест,всеки иска да му се даде,отгоре на това,което е произвел и евентуално продал.Не е ли това един вид Социализъм..?Нещо,като,,Дайте да дадем,,!В такъв случай е невероятно лесно да си социален.Раздаваш...докато има.После да му мислят тези след теб!
цитирай
2. meto76 - Не е социализъм, защото при соци...
04.04.2009 16:09
Не е социализъм, защото при социализма всичко се субсидираше. В конкретния случай се изхожда от това да бъдат спасени ключови банкови институции за цялата финансова система.Ако те фалират поразиите ще са много по-големи.Иначе от началото на годината в САЩ са фалирали 20-на малки банки, което показва че принципите на капитализма действат, който е негоден фалира и го поглъща по-голям и стабилен играч на пазара.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14580784
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031