Постинг
16.05.2009 12:08 -
Темида бийч 2
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 1363 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.05.2009 12:10
Прочетен: 1363 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 16.05.2009 12:10
Темида бийч 2
Морето си отмъщава на магистратите за предишни посегателства срещу природата
Хотелът на магистратите над плажа в Лозенец
Автор: Капитал К
Какво се случва, когато някоя мутра реши да си направи хотел на брега на морето в застрашена зона? Много е вероятно местните хора да се вдигнат на протест, а прокуратурата да образува дело. После, ако магистратите не бъдат подкупени от инвеститора, скандалният проект ще бъде спрян с решение на съда.
Какво обаче се случва, когато самите магистрати решат да си построят хотел в застрашена зона? Отговорът е: нищо. Държавата няма как да отмени строежа, защото инвеститор е самият съд. И когато един ден природата се разбунтува срещу строителното безобразие, сметката я плащат всички данъкоплатци.
Точно такъв е случаят с хотела, който Върховният административен съд си построи преди две години на черноморския бряг. Триетажната сграда изникна на първа линия точно над единия от двата плажа в Лозенец, където има варовикови скали и опасност от свлачище.
По-интересният детайл е, че теренът за лятната резиденция на висшите съдии беше продаден на безценица от община Царево, която е собственик на земята. И докато първите почиващи магистрати се наслаждаваха на морския бриз от терасите на новооткрития учебен център, техни колеги в София умуваха над жалбата, заведена от кмета на Царево Петко Арнаудов срещу заповедта за обявяване на природен парк "Странджа", с която де факто той беше изваден от списъка на защитените територии. Това даде зелена светлина за строителство върху имоти, които попадат в границите на парка.
Едва ли може да има по-явен конфликт на интереси от този. Както можеше и да се очаква, жалбата на кмета беше уважена от тричленния състав на съда въпреки протестите на еколози и категоричната позиция на Европейския съюз за опазване на природата, попадаща в защитената зона "Натура 2000". Тя най-вероятно щеше да мине и на втора инстанция, ако парламентът спешно не беше приел поправките в закона, според които заповедите за обявяване на защитени територии не подлежат на обжалване.
Така "Странджа" беше временно спасена от застрояване, защитниците на природата у нас получиха частична утеха. Магистратският хотел в Лозенец обаче си остана да стърчи над малкия плаж Тарфа в Лозенец, който местните хора на шега наричат "Темида бийч". Причината е, че сградата на административния съд се намира в непосредствена близост до друга магистратска станция, която години наред се ползва от Върховния касационен съд.
За ужас на магистратите обаче от известно време почвата под луксозната почивна база бавно е започнала да се свлича. Това е причината от няколко седмици над плажа в Лозенец усилено да се извършват аварийни укрепителни дейности. Проверка на "Капитал" показа, че близките скални масиви са били разрушени от багери и фадроми, за да се прокара временен път. Той е необходим, за да могат на плажа да бъдат стоварени сонди и друга техника, нужни за укрепването на свлачището. В резултат на това околният пейзаж е силно загрозен, а от някогашните диви скали на близкия залив няма и помен. Всичко това се случва броени дни преди началото на туристическия сезон в Лозенец, който по традиция се открива на 1 юни.
Отблъскващата картина, съчетана с шума от машините, ще посрещне и първите почиващи магистрати в станцията на върховните съдии. Това обаче е по-малкият проблем. По-големият е, че държавата ще трябва да похарчи голяма сума пари за укрепване на брега под съдебната почивна станция.
Пет милиона лева за кефа на магистратите
Проверка на "Капитал" показа, че със заповед на министър Асен Гагаузов миналата година са били обявени три обществени поръчки. Проектант на аварийното укрепване е варненската фирма "Геозащита" ЕООД. За строител е била избрана също варненска фирма - "Инжстройинженеринг" ЕООД, а строителен надзорник е държавната "Агроводинвест" ЕАД.
Цялата предвидена сума за укрепителните действия е 1.8 млн. лева с ДДС според регистъра на обществените поръчки. Парите са били осигурени от бюджета за ремонти на министерството, управлявано от Гагаузов. Тук е мястото да се припомни, че самото строителство на почивната база в Лозенец струваше на държавата 3.2 млн. лева. Това поне е официално обявената сума, която беше осигурена от бюджета на Върховния административен съд.
Така сметката изглежда съвсем проста. Излиза, че рахатът на магистратите ще струва общо 5 млн. лева на държавата. Това е цената, която данъкоплатците ще платят, за да могат върховните съдии да имат собствена почивна станция на морето. Не е изключено сметката да набъбне впоследствие, тъй като никой не може да предвиди поведението на природата. Възможно е укрепителните действия да се окажат недостатъчни и догодина отново да се налагат аварийни ремонти.
"Изненадахме се, че толкова бързо се свлече"
Морският бряг в района на Лозенец е формиран главно от варовикови скали, които не са издръжливи на тежко строителство. Странно е как властите в община Царево са издали разрешение за строителство в този застрашен от свличане район, знаейки този факт. Още преди две години експерти предупреждаваха, че има опасност от пропадане на терена след построяването на масивната триетажна сграда на Върховния административен съд. Единственият изненадан от случващото се е кметът на Царево Петко Арнаудов. Потърсен от "Капитал" да коментира започналите аварийни работи, той заяви: "Ще стане нещо хубаво от гледна точка на задържане на района. Защото, ако не го направим, с всяка година брегът се срутва. Даже и нас ни изненада, че толкова бързо станаха нещата."
Неговото обяснение за случващото се са недостатъчните хидротехнически мерки. "Може би са се извършвали поливни работи на градинки и долу в пласта е попаднала вода, от която се е получило смазване на терена и оттам е тръгнал леко брегът. Самата сграда не е засегната, няма никакви щети. Но е хубаво да се вземат мерки, защото в края на краищата, ако се случи, това са държавни пари. Трябва да ги предотвратим. По-добре сега да дадем един милион лева, за да спасим десет", добави Арнаудов.
Той смята, че основната причина е ерозията на морския бряг, предизвикана от вълните, и отхвърля категорично версията, че виновник за свлачището е хотелът на магистратите. "За мене не тежестта на сградата е причината", заяви кметът на Царево. Факт е обаче, че единствено магистратският хотел се намира на първа линия. Другите постройки не са надвесени над самия плаж.
На въпрос защо е разрешил строителството на сградата в опасната зона, Арнаудов отговори: "Главният архитект на общината, преди да издаде строително разрешение, изисква хидрогеоложки проучвания. Те са ги дали. Аз сега не мога да бъда всичко в тая България, да му се не види."
Отмъщението на морето
"Никой не е очаквал такава бурна свлачищна дейност", заяви и Райна Джамбазова, служител на "Агроводинвест" - фирмата, която осъществява строителен надзор на укрепителните дейности. По думите й до този момент няма увредени сгради в близост до свлачището, но е имало реална опасност от срутване на земята под хотела, ако не са били взети мерки: "Свлачищната дейност е започнала, но просто много рано са открити нещата и са взети мерки и не се е стигнало да приплъзване на сгради."
Според нея причината е ерозията на почвата, предизвикана от вълнението на морето, както и липсата на канализационна мрежа, която да отвежда дъждовните води. Тя не се ангажира със срок, в който ще продължи укрепването на терена. "В момента се водят преговори с МРРБ, защото по закона за черноморското крайбрежие до няколко дни трябва да спрат строителните дейности (срокът по закон е 15 май - бел. ред.). Трябва да получим информация от Върховния административен съд кога са техните първи смени за почивка, защото при бученето на тези машини не може да се очаква почивка. В същото време плажът има концесионер. Трябва да вземем съгласието и на концесионерите, все пак те очакват някакъв приход оттам", обясни Райна Джамбазова.
Концесионерът на плажа Калин Ламбрев заяви, че е бил неприятно изненадан, когато видял багерите в съседство с наетия от него плаж. Той не бил предупреден от никого за започващите строителни дейности. Концесионерът писал протестни писма до институциите, но още нямал отговор дали и кога ще изчезнат машините. По този повод кметът на Царево заяви, че договорът за концесия на плажа може да бъде удължен с една година като компенсация за пропуснатите приходи.
Главният виновник за случващото се - Върховният административен съд, се разграничи от проблема. От пресслужбата на съда заявиха, че почивната станция в Лозенец е била прехвърлена за управление на Министерството на правосъдието. Това е станало след последните промени в Закона за съдебната власт, които дадоха право на министъра да управлява всички имоти на различните институции - прокуратура, съд, следствие.
"Базата в Лозенец е собственост на министерството, а не наша. Ползва я цялата съдебна система. При нас документи за тези неща няма", казаха оттам и препратиха към ведомството на Миглена Тачева. От нейния пресцентър също не пожелаха да коментират и прехвърлиха топката към МРРБ, защото всички свлачища били към тях.
Само укрепване или още нещо?
Междувременно в Лозенец се носят слухове, че има апетити за построяване на малко яхтено пристанище в залива, на който се намират почивните станции на магистратите, и това е причината за разчистването на терена. Според местни хора не случайно е бил изсечен съседният северен склон на залива, за да се свърже минаващото наблизо шосе с морския бряг. А за да не бие на очи подготовката за строителство на кея, всичко се маскира като аварийно укрепване на брега.
"Капитал" не успя да потвърди тази информация до редакционното приключване на броя. Това обаче изглежда логично и съвсем в стила на досегашните строителства по Черноморието. Обекти, започнати като "вили за собствени нужди", често се оказват впоследствие хотелски комплекси, чиито апартаменти са разпродадени на чужденци още на зелено. Но ако за мутрите е обяснимо да строят хотели където си искат, то за държавни служители (при това магистрати) е напълно недопустимо.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=719523
От Иван МИХАЛЕВ
всички статии от този автор
Хотелът на магистратите над плажа в ЛозенецАвтор: Капитал К
 |
| Кметът на община Царево Петко Арнаудов: "С всяка година брегът се срутва. Даже и нас ни изненада, че толкова бързо станаха нещата" Автор: Капитал |
Какво обаче се случва, когато самите магистрати решат да си построят хотел в застрашена зона? Отговорът е: нищо. Държавата няма как да отмени строежа, защото инвеститор е самият съд. И когато един ден природата се разбунтува срещу строителното безобразие, сметката я плащат всички данъкоплатци.
Точно такъв е случаят с хотела, който Върховният административен съд си построи преди две години на черноморския бряг. Триетажната сграда изникна на първа линия точно над единия от двата плажа в Лозенец, където има варовикови скали и опасност от свлачище.
По-интересният детайл е, че теренът за лятната резиденция на висшите съдии беше продаден на безценица от община Царево, която е собственик на земята. И докато първите почиващи магистрати се наслаждаваха на морския бриз от терасите на новооткрития учебен център, техни колеги в София умуваха над жалбата, заведена от кмета на Царево Петко Арнаудов срещу заповедта за обявяване на природен парк "Странджа", с която де факто той беше изваден от списъка на защитените територии. Това даде зелена светлина за строителство върху имоти, които попадат в границите на парка.
Едва ли може да има по-явен конфликт на интереси от този. Както можеше и да се очаква, жалбата на кмета беше уважена от тричленния състав на съда въпреки протестите на еколози и категоричната позиция на Европейския съюз за опазване на природата, попадаща в защитената зона "Натура 2000". Тя най-вероятно щеше да мине и на втора инстанция, ако парламентът спешно не беше приел поправките в закона, според които заповедите за обявяване на защитени територии не подлежат на обжалване.
Така "Странджа" беше временно спасена от застрояване, защитниците на природата у нас получиха частична утеха. Магистратският хотел в Лозенец обаче си остана да стърчи над малкия плаж Тарфа в Лозенец, който местните хора на шега наричат "Темида бийч". Причината е, че сградата на административния съд се намира в непосредствена близост до друга магистратска станция, която години наред се ползва от Върховния касационен съд.
За ужас на магистратите обаче от известно време почвата под луксозната почивна база бавно е започнала да се свлича. Това е причината от няколко седмици над плажа в Лозенец усилено да се извършват аварийни укрепителни дейности. Проверка на "Капитал" показа, че близките скални масиви са били разрушени от багери и фадроми, за да се прокара временен път. Той е необходим, за да могат на плажа да бъдат стоварени сонди и друга техника, нужни за укрепването на свлачището. В резултат на това околният пейзаж е силно загрозен, а от някогашните диви скали на близкия залив няма и помен. Всичко това се случва броени дни преди началото на туристическия сезон в Лозенец, който по традиция се открива на 1 юни.
Отблъскващата картина, съчетана с шума от машините, ще посрещне и първите почиващи магистрати в станцията на върховните съдии. Това обаче е по-малкият проблем. По-големият е, че държавата ще трябва да похарчи голяма сума пари за укрепване на брега под съдебната почивна станция.
Пет милиона лева за кефа на магистратите
Проверка на "Капитал" показа, че със заповед на министър Асен Гагаузов миналата година са били обявени три обществени поръчки. Проектант на аварийното укрепване е варненската фирма "Геозащита" ЕООД. За строител е била избрана също варненска фирма - "Инжстройинженеринг" ЕООД, а строителен надзорник е държавната "Агроводинвест" ЕАД.
Цялата предвидена сума за укрепителните действия е 1.8 млн. лева с ДДС според регистъра на обществените поръчки. Парите са били осигурени от бюджета за ремонти на министерството, управлявано от Гагаузов. Тук е мястото да се припомни, че самото строителство на почивната база в Лозенец струваше на държавата 3.2 млн. лева. Това поне е официално обявената сума, която беше осигурена от бюджета на Върховния административен съд.
Така сметката изглежда съвсем проста. Излиза, че рахатът на магистратите ще струва общо 5 млн. лева на държавата. Това е цената, която данъкоплатците ще платят, за да могат върховните съдии да имат собствена почивна станция на морето. Не е изключено сметката да набъбне впоследствие, тъй като никой не може да предвиди поведението на природата. Възможно е укрепителните действия да се окажат недостатъчни и догодина отново да се налагат аварийни ремонти.
"Изненадахме се, че толкова бързо се свлече"
Морският бряг в района на Лозенец е формиран главно от варовикови скали, които не са издръжливи на тежко строителство. Странно е как властите в община Царево са издали разрешение за строителство в този застрашен от свличане район, знаейки този факт. Още преди две години експерти предупреждаваха, че има опасност от пропадане на терена след построяването на масивната триетажна сграда на Върховния административен съд. Единственият изненадан от случващото се е кметът на Царево Петко Арнаудов. Потърсен от "Капитал" да коментира започналите аварийни работи, той заяви: "Ще стане нещо хубаво от гледна точка на задържане на района. Защото, ако не го направим, с всяка година брегът се срутва. Даже и нас ни изненада, че толкова бързо станаха нещата."
Неговото обяснение за случващото се са недостатъчните хидротехнически мерки. "Може би са се извършвали поливни работи на градинки и долу в пласта е попаднала вода, от която се е получило смазване на терена и оттам е тръгнал леко брегът. Самата сграда не е засегната, няма никакви щети. Но е хубаво да се вземат мерки, защото в края на краищата, ако се случи, това са държавни пари. Трябва да ги предотвратим. По-добре сега да дадем един милион лева, за да спасим десет", добави Арнаудов.
Той смята, че основната причина е ерозията на морския бряг, предизвикана от вълните, и отхвърля категорично версията, че виновник за свлачището е хотелът на магистратите. "За мене не тежестта на сградата е причината", заяви кметът на Царево. Факт е обаче, че единствено магистратският хотел се намира на първа линия. Другите постройки не са надвесени над самия плаж.
На въпрос защо е разрешил строителството на сградата в опасната зона, Арнаудов отговори: "Главният архитект на общината, преди да издаде строително разрешение, изисква хидрогеоложки проучвания. Те са ги дали. Аз сега не мога да бъда всичко в тая България, да му се не види."
Отмъщението на морето
"Никой не е очаквал такава бурна свлачищна дейност", заяви и Райна Джамбазова, служител на "Агроводинвест" - фирмата, която осъществява строителен надзор на укрепителните дейности. По думите й до този момент няма увредени сгради в близост до свлачището, но е имало реална опасност от срутване на земята под хотела, ако не са били взети мерки: "Свлачищната дейност е започнала, но просто много рано са открити нещата и са взети мерки и не се е стигнало да приплъзване на сгради."
Според нея причината е ерозията на почвата, предизвикана от вълнението на морето, както и липсата на канализационна мрежа, която да отвежда дъждовните води. Тя не се ангажира със срок, в който ще продължи укрепването на терена. "В момента се водят преговори с МРРБ, защото по закона за черноморското крайбрежие до няколко дни трябва да спрат строителните дейности (срокът по закон е 15 май - бел. ред.). Трябва да получим информация от Върховния административен съд кога са техните първи смени за почивка, защото при бученето на тези машини не може да се очаква почивка. В същото време плажът има концесионер. Трябва да вземем съгласието и на концесионерите, все пак те очакват някакъв приход оттам", обясни Райна Джамбазова.
Концесионерът на плажа Калин Ламбрев заяви, че е бил неприятно изненадан, когато видял багерите в съседство с наетия от него плаж. Той не бил предупреден от никого за започващите строителни дейности. Концесионерът писал протестни писма до институциите, но още нямал отговор дали и кога ще изчезнат машините. По този повод кметът на Царево заяви, че договорът за концесия на плажа може да бъде удължен с една година като компенсация за пропуснатите приходи.
Главният виновник за случващото се - Върховният административен съд, се разграничи от проблема. От пресслужбата на съда заявиха, че почивната станция в Лозенец е била прехвърлена за управление на Министерството на правосъдието. Това е станало след последните промени в Закона за съдебната власт, които дадоха право на министъра да управлява всички имоти на различните институции - прокуратура, съд, следствие.
"Базата в Лозенец е собственост на министерството, а не наша. Ползва я цялата съдебна система. При нас документи за тези неща няма", казаха оттам и препратиха към ведомството на Миглена Тачева. От нейния пресцентър също не пожелаха да коментират и прехвърлиха топката към МРРБ, защото всички свлачища били към тях.
Само укрепване или още нещо?
Междувременно в Лозенец се носят слухове, че има апетити за построяване на малко яхтено пристанище в залива, на който се намират почивните станции на магистратите, и това е причината за разчистването на терена. Според местни хора не случайно е бил изсечен съседният северен склон на залива, за да се свърже минаващото наблизо шосе с морския бряг. А за да не бие на очи подготовката за строителство на кея, всичко се маскира като аварийно укрепване на брега.
"Капитал" не успя да потвърди тази информация до редакционното приключване на броя. Това обаче изглежда логично и съвсем в стила на досегашните строителства по Черноморието. Обекти, започнати като "вили за собствени нужди", често се оказват впоследствие хотелски комплекси, чиито апартаменти са разпродадени на чужденци още на зелено. Но ако за мутрите е обяснимо да строят хотели където си искат, то за държавни служители (при това магистрати) е напълно недопустимо.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=719523
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
