Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2009 13:36 - Планът на Костов успя - превзе отвътре СДС; Мандатът на Надежда - интимно унижение за ДСБ
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1701 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 18.06.2009 13:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
17.05.09 Планът на Костов успя - превзе отвътре СДС автор: Труд, прочитания: 1125, коментари: 5 image 13 март 2009, 13 часа. Иван Костов подава на Мартин Димитров писалката, с която да подпише споразумението за създаване на “Синята коалиция”. Нелегитимността на Димитров като лидер попречи на СДС за първи път от 19 години насам да участва в избори.

Ще започна тази статия с цитат от Иван Костов, който точно илюстрира както сегашната ситуация вдясно, така и възгледите му за политиката.

Костов казваше: “Най-важното в политиката е да нанесеш удара така, че противникът да разбере, че е прободен смъртоносно, едва след като си извадил острието от тялото му. Тези неща трябва да се правят безкръвно и да се регистрират постфактум”.

Не съм чул тези думи на публична лекция за политическото лидерство. За публиката Костов говори с клишета за демокрацията. Почти не съм го чувал да употребява думата “свобода”. Сигурен съм, че има страх от свободата и това е основният проблем както на управлението му, така и на политическия му профил. Той не понася хора и ситуации извън контрол. Оттам идва и напрежението при личен контакт. Той винаги трябва да бъде в доминираща позиция. Ако усети, че не сте под контрол или най-малко не сте очаровани от харизмата му, губи интерес от контакта. Наблюдавал съм това у хора с патологичен нарцисизъм.

Това се превръща в проблем, когато правиш политика, защото в демократични условия, колкото и голяма да е властта ти, трябва да делегираш части от нея и на другите. В този смисъл Костов никога не е обичал да работи със свободни индивиди, защото не може да контролира делегираната им власт.


Прословутият му проблем за избор на хора не се дължи на своеобразен хуманитарен далтонизъм, а на нагона да държи всичко и всички под контрол. Така се стига до избора на хора без силно изразена воля и ярки качества, което беше един от основните проблеми на управлението му. На това се дължи и капсулирането на ДСБ, което днес прилича повече на секта.

Антикомунизмът на Костов се появи в последните години и е дреха, която облече по принуда, за да задържи смаляващото се твърдо ядро от привърженици. Но дори и днес той не е базиран на опозицията свобода - тоталитаризъм. Самите костовисти по манталитет са много по-близо до червените болшевики. Присъствието на думата "демократи" в името на партията им е абсурд, който напомня Министерството на Истината от антиутопията на Оруел.

Най-големият мит, за който имам своя скромен принос, е, че е десен политик. Никога не трябва да се забравя това, което толкова много хора се мъчихме да забравим. А именно, че Иван Костов е кандидатствал упорито за членство в комунистическата партия през 80-те г. след "Солидарност", след "Архипелаг Гулаг". Костов е конюнктурен антикомунист, а не антикомунист по убеждение. Той стартира политическата си кариера от в. "Работническо дело" като реформатор на БКП. Даваше съвети как партията трябва да управлява при новите условия. Винаги е презирал "сърцераздирателния" антикомунизъм на гражданите.

Костов мрази СДС. Той никога не е принадлежал на десните избиратели. Стана техен изразител по принудата на обстоятелствата от 1996-97 г. и това недоразумение е едно от трагичните разминавания в българския преход. 1997-а не е победа на българския антикомунизъм, а задкулисно съглашателство с БКП. Със същия Първанов, който днес му спести бариерата. Къде отидоха обещанията за съд за виновниците за националната катастрофа, за правила и справедливост? Костов имаше огромна власт. Можеше да разреши много от драматичните въпроси, свързани с липсата на справедливост и въвеждането на демократични правила. Същото, за което днес имаме проблеми с членството си в ЕС.


Още от средата на мандата на ОДС имаше много силно усещане за разминаване. Хората разбираха, че нещо не е наред и реагираха с разочарование. Управляващите цинично обясняваха, че народът е уморен от тежките реформи. Предполагам, че по това време Костов, а и останалият син елит, вече са знаели, че Първанов е Гоце, вземали са пари от СИК, ВИС и останалите мутри за предизборни кампании, решили са, че Самоковеца трябва да овладее еди-кой си канал, покровителстван от държавата, а ген. Атанасов е прехвърлял списъците на секретните сътрудници на НСС и НСБОП: Маджо, Димата Руснака, Георги Илиев, Маргените, Поли Пантев и т. н., и т. н.

Политическият избор на Филчев за главен прокурор е достатъчно тежък грях.
Управлението на Костов се вписва в криминалната канава на прехода, а ако някой реши да ми отговаря с дребнавото "Ти сега ли го разбра?", няма да му се сърдя. Разбира се, че не съм го разбрал сега. По-скоро дълго не исках да приема, че нещата са толкова банално цинични и по български прости. Търсех извинения и оправдания заради естествената склонност да подхождаме добронамерено към нещата.


Припомням тези баналности, за да подчертая абсурдността на "Синята коалиция" и за да попитам всичките и поддръжници: Защо се правите на ударени? Знаете много повече от това и продължавате да говорите и пишете за "алтернативата на статуквото", "за мафията, която се е обединила срещу демокрацията". Е, трябва да си циник или глупак, за да мислиш, че Костов не е част от това статукво, че той не е негов продукт. Както мафията беше срещу демокрацията, така изведнъж Първанов и Конституционният съд се заеха по спешност да спасяват Командира от непосилната 8-процентна бариера.

Днес СДС е прободен смъртоносно, острието е извадено, но седесарите все още не разбират какво им се е случило. За мен остава загадка Мартин Димитров. Не мога да кажа дали си вярва, защото е млад и неопитен, или е млад, но вече закоравял политически циник, който през цялото време е играл срещу собствената си партия. Бях склонен да вярвам, че е първото, което го прави донякъде симпатичен. Мартин Димитров е чудесен за домоуправител на вход. Той е човекът, когото бихте потърсили за общия ключ от елтаблото. Този идеален домошарски образ обаче е нарушен от едно малко, но немаловажно обстоятелство. Мартин скри от собствената си партия анексите, които беше подписал с Костов, и на практика бе постигнал договорки зад гърба на партията си и в разрез със сините партийни документи. Мартин и Костов бяха договорили коалицията още преди първият да бъде избран за лидер на СДС. И сега, като се замисля, ще оттегля думите си за грижовния домоуправител. Мартин Димитров изигра цялата игра на Костов, която приключи със заличаването на абревиатурата СДС от предстоящите избори за европейски и национален парламент.

Планът на Костов успя на този етап. Той направи коалиция, която трябва да прикрие електоралната несъстоятелност на ДСБ и в същото време успя да постигне много важна победа над абревиатурата СДС. Тя изчезна не само от коалицията, но и от регистрите на ЦИК. Забележително е, че от основаването си ДСБ така и не успя да победи на нито един избор трите букви. На символно значение, въпреки слабостта на организацията, СДС надделя над проекта "Костов". И понеже не можа да ги победи на терена на демокрацията, го направи по своя си начин - като типичен посткомунистически политик.

Превзе ги отвътре, използвайки един политически льольо, а на всичкото отгоре намери и враг, на когото да прехвърли вината - ДПС и Бисеров. Не казвам, че бившият главен секретар на СДС не прави опити да се меси в делата на синята партия. Казвам, че го направи недодялано и че бившият му лидер го би по всички фронтове. Лицемерно е да се говори с възмущение за групировката на Бисеров и ДПС, която се месела в СДС, а Костов и десебарският му десант в сините редици да се приемат за нещо нормално. Нима двамата не бяха едно цяло в миналото на тази партия, която днес разчлениха?

Сега "дясното" е само Костов. Ако прескочи 4%, постепенно ще се освободи и от овехтелите вече букви ДСБ и ще събере отломките от двете групи, за да ги оглави. Обзалагам се, че цялата стратегия на Мартин Димитров е продиктувана от Костов. И глупавият начин, по който бяха изключени вътрешните опоненти в СДС, е плод на лукав съвет от Командира. С него процедурните проблеми в партията се задълбочиха. Тя още повече се заби във водовъртежа на съдебни спорове и сега е на път да остане без държавна субсидия и сграда.

"Синята коалиция" е проект за частно политическо оцеляване . Костов и останалите предпочетоха да говорят за лошия съд и мафиотската държава, за да избегнат отговорите на простите въпроси. Как така начело на общата им листа е Надежда Михайлова, загубила вече няколко избора, и чието лидерство доведе до "отделянето на духа от тялото", думи, от които Костов не се отказа дори и сега? Какво прави там Димо Гяуров, с когото заедно скриха досието на Първанов и още стотици ченгета на ключови позиции в държавата, оправдавайки се лицемерно с независимата съдебна власт, която командваха от сутрин до вечер? Впрочем за награда Първанов изпрати Гяуров за посланик в Унгария. Що за нелепост е присъствието на Александър Йорданов, сам по себе си карикатура на неслучилия се български антикомунизъм? Защо преди Костов подкрепяше Личев, а сега Мозер (идентичен земеделски спор за легитимност, какъвто се вихри в СДС)? Какво прави там човекът партия Нихризов, социалдемократ, който търгува с регистрацията си? Що за екстравагантност е появата на Сезгин Мюмюн, който бе изгонен от ГЕРБ, след като пусна фалшив документ за финансиране на "Атака" от страна на ДПС, а Сидеров дори го осъди за клевета?


Чудна десница, няма що! Костов, г-жа Мозер, Нихризов, Мюмюн и нерегистрираният Мартин Димитров, който представлява по-скоро някакво астрално тяло, отколкото реална политическа сила. Тази коалиция е  абсолютен потрес!

Да се върна на странната помощ на президента. Първанов има влияние и върху КС и решението за отпадането на 8%-ната бариера е жест на благодарност към Иван, който пък му осигури втори мандат с неизбираемата, макар и симпатична кандидатура на Неделчо Беронов. Жестовете между Костов, Първанов и техните партии не са от вчера. Нито едните, нито другите си потърсиха политическа и съдебна отговорност за безобразията, в които се обвиняваха взаимно.


Ако Костов бе честен политик, отдавна трябваше да се оттегли. Той загуби няколко избора, отметна се многократно от обещанията си. Едно от тях бе, че ще подаде оставка, ако не върне доверието в ДСБ преди предстоящите избори. Днес ДСБ има 1,5% и прилича на фенклуб. Костов има жизнена необходимост да се скрие зад името "коалиция". Като тоталитарен тип политик, който мрази свободата, той не е по-различен от Луканов и Доган. Той конструира свят за себе си, а не за другите.

Проблемът е, че бе припознат за алтернатива на първите двама и уби задълго възможността в България да се роди истинска десница. Костов пречи демокрацията да се преживее и случи като свобода. И това е поредният проблем на бившия син елит - неговият егоизъм и презрение към собствените му избиратели, "сидисарието", както му казваше с пазарджишка вещина Катя Михайлова. Синият електорат има един-единствен смисъл - да ги избира отново и отново. Този "син елит" е за избълване, а не за избиране.

Неуспели комунисти, реализирали се като демократи. Циници без капка чувствителност за общността, която претендират да представляват. Сигурно половината от тях са и доносници на ДС, като виждам как са се прикривали взаимно... Но и това е само част от по-голямата картина - подмяната на политическото представителство, която Костов и т. нар. стара десница извършиха в услуга на стария режим.

Тази мръсна пяна трябва да изтече в канала. Днес тя не е алтернатива на нищо и на никого. Алтернативата ще се роди спонтанно тогава, когато осъзнаем грандиозните лъжи на прехода, подмяната и самозванството на десните лидери. Всичко започва от проглеждането.
Явор ДАЧКОВ

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=136014


 

Мандатът на Надежда - интимно унижение за ДСБ 

image
На приключилите в неделя вечерта избори за Европейски парламент “Синята коалиция” взе общо 206 594 гласа и се нареди на последното, шесто място, изпращайки в Брюксел водачката на евролистата Надежда Михайлова. Това се разминава драстично с целта, която си бяха поставили лидерите на “Синята коалиция” Иван Костов и Мартин Димитров: да имат най-малко трима евродепутати и да заемат поне третото място в политическата класация.
Няма да влизам в изтъркания спор за това дали чашата на Синята коалиция е наполовина пълна или наполовина празна. И без друго, през годините, сините политици се професионализираха в умението да изкарват загубите си успехи, за да залъжат още веднъж намаляващия си електорат… Впрочем преди години ДСБ се разделиха от СДС, защото Надежда изгуби изборите и отказа да поеме отговорност за загубата си, като я представи за успех.
Днес десебарите бяха наказани да вкарат в европейския парламент именно Надежда Михайлова,
която играеше апарaтни номера на любимия им Костов, напусна фондация “Демокрация”, когато избухна скандала с Чорни, не допускаше Командира да се изказва от трибуните по време на предизборната си кампания и направи зад гърба на СДС “безпринципна” коалиция с Дилов-син. Освен това с апаратни игри успешно се опитваше да изолира костовистите, които в края на краищата обявиха СДС за мъртво тяло и го напуснаха. Тогава СДС имаше около 400 000 гласа. Днес хората на Костов бяха наказани да гласуват за жената, заради която преди години щяха да се изпотрепят с бившите си съпартийци. Сега няма да припомням колко удари си нанесоха един на друг, но много хора от ДСБ пострадаха заради политическия си избор. Седесарите владееха местната власт и буквално преследваха по различни начини хората от ДСБ.
Днешната виза на Михайлова, подпечатана с десебарски вот е интимно унижение за ДСБ.
Подигравка с цялата му история, с всичките му принципи, с целия му морален патос. Това е срамота! За мен е и издевателство върху хубавите спомени от срещите във ВИАС, както и дългите обиколки из България със Светльо Малинов. С него обявявахме тържествено едновременно смъртта на Старата десница и раждането на Новата политическа алтернатива на статуквото… Гледам го посърнал вчера, подгласника на Надежда Михайлова… Таман се беше зарадвал, че купените от Ковачки гласове ще го пратят след преразпределение в Брюксел, но не би! Сега ще чака Лисабонския договор и ще се надява на ирландска благосклонност…
Въпреки режисираната бодрост на Петър Москов и останалите от Синята коалиция, ще трябва да им кажем, че синьо лято ще има само за Надежда Михайлова. Те са шестата политическа сила на тези избори, което, както и да го погледнем, не може да се нарече успех. Няма никаква синя вълна, нито синя еуфория, нито надежди за ново дясно-центристко управление. Синята коалиция се представи по-зле, от колкото ДСБ и СДС поотделно на предишните избори, защото гласовете, подадени за тях, като изчистим прибавените от г-жа Мозер, са същите, но при по-висока избирателна активност и при по-голяма мобилизация, заради предстоящия парламентарен вот.
Вместо да продължават да правят циркове с ръчни преброявания и обвинения към другите,
да вземат да признаят, че не ДПС, а самите те дадоха гласове на Меглена Кунева. За нея гласуваха и бивши сини избиратели, които бяха отвратени от Коалицията на оцеляването. Впрочем Синята коалиция взе това, което щеше да вземе СДС без Костов при добра кампания и добро ръководство от страна на Мартин Димитров, ползващ се в началото с всеобща симпатия. Според всички социологически изследвания СДС беше близо до сегашния резултат, да не говорим, че ако Костов беше постъпил така, както направи Филип Димитров и бе направен десен съюз на принципна основа, щеше наистина да се получи синергиен ефект.
Но да се върнем в реалността. Новината от днес е, че вече няма СДС. То се спомина тихомълком, а последната роля, която имат седесарите от тук нататък, е да изпият и своята чаша от унижението - да вкарат Иван Костов в Парламента. Тогава ще престане да съществува и ДСБ, а Командира ще оглави група от 15-20 народни представители, с която ще търгува. В най-добрия случай, за да стане председател на Народното събрание, в най-лошия, за да е рахат и с депутатски имунитет още четири години. Едно е сигурно - Синята коалиция не е дългосрочен проект, нито възкръснала мечта. Тя е агонията на старата десница, която със Светльо Малинов прибързано обявихме за минало, но която следва закономерната съдба на всички източноевропейски реформаторски движения, възникнали след краха на комунизма.
Бих казал и още нещо, свързано със стилистиката на кампанията на Синята коалиция.
През цялото време тези хора се изкарваха жертви на другите, което не им прави чест.
Днес прекалиха, като поискаха от ЦИК да им брои отново гласовете, въпреки, че това не е органът, който може да го направи. Решението на този въпрос е от компетенцията на Конституционния съд, но сините го правят, за да могат отново да обвинят ЦИК и останалите за собствената си слабост. Не са етични и недоказаните обвинения, които отправят към НДСВ и ДПС – еди-къде си едните имали по-малко, а другите повече, значи има преливане на гласове. Доста груба манипулация. Все едно да кажа, че в синя София те са преливали гласове на БСП, защото дори и там не успяха да ги бият…
Но да оставим иронията. НДСВ си спечелиха гласовете и циганията с повторното преброяване, което сините наричат ръчно, за да изглеждат по-американски - в България няма друго преброяване освен ръчното - та тази цигания не им приляга на претенциите. Не им прилягаха и всички скандали, които нарочно търсиха с цел мобилизация на твърдите си ядра, повтаряйки дословно кампаниите на Волен Сидеров. Не им прилягаха и ужасно безвкусните и крайно популистки клипове, които по честота на излъчване се равняват само с тези на БСП. Сините похарчиха огромни пари за своята кампания, с която постигнаха следното - стягане на твърдите редици и отблъскване на периферията. Освен това със слабото си представяне те не оставят много възможности на ГЕРБ, към които на всичкото отгоре предявяват и претенции. Между ГЕРБ и Синята коалиция има четири политически сили, от които само жълтите са възможен партньор, но костовистите се държаха арогантно и с тях.
Впрочем именно НДСВ помогна в ключови моменти на СДС и ДСБ
- както за отпадането на осем процентната бариера, така и за некоректните от юридическа гледна точка решения на ВАС в полза на Синята коалиция. Днес жълтите им сърбат синята благодарност, а гербаджиите си правят изводите за надеждността на бъдещите си партньори. Искам да кажа, че Костов и Мартин Димитров се държат нахално както към потенциалните си избиратели, така и към онези, с които твърдят, че могат да правят съвместна политика… Искам да кажа, че това няма нищо общо нито със славното минало на СДС, нито с романтичния период на ДСБ, нито с дясното, нито с гражданите.
(Материалът е публикуван със съкращения във в. “Труд” – 9 юни 2009 г.)

http://www.blitz.bg/news/article/52429

http://www.btsekov.com/?p=781



Гласувай:
0



1. marystaneva - Напълно съм съгласна!
09.06.2009 14:07
Самата аз неведнъж съм го казвала. Всички сме хора и е нормално понякога да сгрешим. Но ако искаме да запазим достойнството си, трябва да имаме сили и воля да признаваме грешките си, а не да ги прикриваме или повтаряме.
цитирай
2. анонимен - Мариянке,
10.06.2009 23:25
ако си напълно съгласна с Дачков, това противоречи на твоите интереси, хората да станат по-добри.Защото Дачков доказа и показа,че не е добър човек, казано меко, ама съвсем меко.
цитирай
3. marystaneva - 2. анонимен,
11.06.2009 16:53
Съгласна съм със заглавието "Планът на Костов успя - превзе отвътре СДС", защото и аз мисля, че това е така. А Явор Дачков не е сред любимците ми.
И ти благодаря! Ти си първият човек в нета, който не ми сбърка името!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14580647
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031