Прочетен: 4098 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 11.06.2009 22:35
Новият семеен кодекс догонва реалността
 |
|
Проф. Огнян Герджиков
Сега действащият семеен кодекс датира от 1985 г. и оттогава почти не е търпял промени, с изключение на една-единствена сериозна промяна в материята на осиновяването от 2003 г. Вижда се, че сегашната уредба вече е с много голяма давност, а междувременно обществените отношения много се промениха. Тъкмо това налага приемането на нов. Проектът е добър, а аз рядко си позволявам подобна оценка. Бързам да уточня, че нямам никакво участие в изработването му, за да не остане впечатлението за самореклама.
В проекта за нов семеен кодекс има две съвършено нови уредби за България. Става дума за фактическото съпружеско съжителство, което предпочитам да наричам фактически брак, и брачния договор.
Фактически брак
Известно е, че не само в България , а и в света през последните десетилетия се наблюдава рязко намаляване на сключените бракове. Вместо това обаче все повече хора заживяват на съпружески начала, имат отношения, като да са в брак, много от тези отношения са пълноценни и от тях се раждат деца. Към днешна дата, ако от едно такова съжителство се роди дете, то е извънбрачно. Някой ще каже: хубаво, но в Конституцията е казано, че брачните и извънбрачните деца имат равни права. Това само на пръв поглед е така. Защото извънбрачното дете няма установен произход най-малкото от бащата, защото майката винаги е известна. В този случай може да се разчита само на добрата воля и високия морал на бащата да припознае това дете. Но никой не може да го задължи. Разбира се, има и друга възможност - да се дири бащинството по исков ред, който може да се предяви от майката, но това са все усложнени хипотези. Затова ние сме длъжни да се съобразим с това, което става в живота. А там се наблюдава един много висок процент на такива двойки - между 30 и 65% според различни изследвания. И от тези връзки се раждат деца. Интересите на тези деца страдат от това, че нямат установен произход. Всичко това ни кара да догоним живота и да уредим така правното положение на тези деца, че да имат законни майка и баща. Това се постига чрез фактическия брак.
Тук не става дума за склоняване към разврат или неморални действия на държавата, която се стреми да откаже хората от брак. Искам изрично да подчертая, че фактическият брак има само част от правните последици в сравнение със сключения граждански брак. Не са основателни съображенията, че всички ще предпочетат фактическия брак, защото става много по-лесно, а пък резултатът е същият. Не е абсолютно същият, напротив. Същото е само по отношение на това, че детето си има майка и баща и съответно има право на издръжка и ще може да наследява родителите си. Това е в областта на семейното право. Извън него кодексът намира отражение в някои други нормативни актове, като Закона за домашното насилие, Данъчно-процесуалния кодекс, Гражданско-процесуалния кодекс и пр. Например в ГПК ще бъде изрично упоменато, че не може да бъде съдия, адвокат или прокурор лице, което е във фактическо съжителство с друг. В кодекса за застраховането съжителстващите ще могат да си правят взаимни застраховки, които досега бяха позволени само на съпрузи. Но това са отделни случаи. Във всички останали случаи няма равнопоставеност. Например тези, които са във фактически брак, не се наследяват. Ако единият почине, другият няма да получи наследство за разлика от законните съпрузи. При развод между двама съпрузи единият може да търси издръжка от другия в тригодишен срок, ако изпитва материални затруднения. При фактическия брак такова право няма.
При фактическия брак няма развод, а раздяла и тя се заявява в общината, където е подадено и заявлението за фактическо съжителство. Достатъчно е да отиде единият и да каже, че вече не живеят заедно. Но и в този случай, ако до 300 дни след раздялата се роди дете, то се счита за брачно и има право на издръжка от единия си родител. След този срок, който съответства на максималната продължителност на една бременност, детето вече се счита за извънбрачно.
При фактическия брак не важат пречките, валидни за гражданския - определена степен на родство, здравни проблеми и др.
В кодекса е записано, че фактическото съпружеско съжителство е между мъж и жена и са пълни спекулации твърденията, че по този начин се узаконяват еднополовите бракове. Някои гей организации използват случая, за да се узакони и тази форма на съжителство, но аз лично не бих я подкрепил.
Брачният договор
Брачният договор засяга само имуществените отношения между съпрузите. Винаги досега в българското право режимът на имуществените отношения е бил императивен. Тоест, когато двама души встъпят в брак, законът казва какво става с имуществото, придобито по време на брака. До влизане в сила на първия семеен кодекс от 1968 г. господстваше принципът на имуществена разделност - който каквото си придобие, си е негово. Ако апартаментът е записан на съпругата, той е нейна собственост. След 1968 г. се въведе като господстващ принципът на съпружеската имуществена общност, тоест придобитото по време на брака е обща собственост на двамата съпрузи. През 1985 г. сега действащият семеен кодекс възпроизведе този режим, като дори го разшири и включи не само вещните права, но и спестовните влогове. И понастоящем те са общо притежание на двамата съпрузи. Тази императивност беше дефект на системата. Сега новият проект дава възможност за либерализация на тези отношения и самите съпрузи могат да изберат какъв да бъде имуществено-правният им режим. Ако нищо не уредят или заявят, а само се подпишат в гражданското и толкоз, тогава водещ е законовият принцип на общността, както беше и досега, но с изключение на спестовните влогове. Те стават индивидуално притежание на всеки, на чието име е влогът. С новия кодекс на съпрузите се дава възможност при сключването на брак да заявят, че искат да са в режим на имуществена разделност. Разбира се, предвиден е коректив и в двата случая. При режим на разделност всеки може да установи, че има принос в придобиването на вещите от другия и да претендира за съответна част след развод. Въпрос на доказване. При общността се счита, че дяловете са равни, но всеки от съпрузите може да удостовери, че има по-голям принос за дадена придобивка или пък да поиска по-голям дял от имуществото, ако на него са предоставени децата за отглеждане.
Третата възможност е брачният договор. В него ние сами определяме какъв да бъде режимът. Той може да заимства елементи от станалите два. Това зависи от волята на съпрузите. Максимално се либерализират имуществените отношения. Не императивно държавата да казва, щом сте в брак, значи е така, а се дава възможност, щом сте в брак, вие да решите как да е. Този императивен режим караше мнозина да се въздържат от втори брак или да се женят в напреднала възраст. Брачният договор може да се сключи по всяко време. Във всеки един момент може да се премине от един режим към друг или да се сключи брачен договор. Режимът на имуществени отношения се вписва в специален регистър.
Сключване на брак
При сключването на брак отпадна изискването той да се заяви най-малко един месец преди това. Досега този месец се даваше за размисъл. При въвеждането му през 1985 г. това беше замислено като един вид пробен брак. Мярката беше срещу т.нар "дискотечни бракове" - когато млади хора в дискотеката, опиянени от алкохола и замаяни от танците, решават, че са намерили човека на живота си, и още на сутринта отиват росни-росни в райсъвета да сключат брак.
Развод
При развода също се върви в посока към либерализация. И в новия кодекс се запазват двете основни форми на развод - по исков ред и по взаимно съгласие. При исковия ред има три промени. Първата е, че отпада т.нар. помирително производство. То отпада не с кодекса, а с ГПК, който влезе в сила от 1 март. Досега на първия етап на производството съдът задължително правеше опити да помири страните. Ама няма значение, че те не могат да се гледат, длъжни са да опитат. Това в някои случаи може да е дало резултати, но в повечето не е. Сега това отпада, но като компенсация се дава възможност съдът да насочи съпрузите към медиатор, който да се опита да ги помири. Това става само по тяхно желание.
Друга промяна. Досега съдът не даваше развод, ако ищецът е виновен за раздялата. Сега се предлага, независимо кой е виновен, щом има дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съдът да допуска развод. Неслучайно излезе приказката "аз няма да му дам развод". Отсега нататък това няма да се случва. Подобно положение само захранва отмъстителността на наранения съпруг.
И трето. Съдът няма да е длъжен, както досега, във всички случаи да се произнесе по въпроса за вината. Ще го прави само ако има искане от някой от съпрузите. А има значение чия е вината с оглед на предоставяне на децата за отглеждане, както и за издръжката, защото виновният няма право да иска издръжка от другия.
Издръжка
Отпадат границите за размера на издръжката за децата, която досега налагаше непрекъснатата й актуализация.
Осиновяване
Досега процедурата беше прекалено усложнена и това създаваше препятствия пред процеса на осиновяване. Затова се тръгна към известно опростяване, като се изхожда максимално от интереса на децата, а не от желанията на осиновителите. Създават се регистри на децата за пълно осиновяване и на кандидат-родителите. Първо ще се изчерпват възможностите за осиновяване вътре в страната и после ще се търсят осиновители зад граница. Най-важното е, че досега родители можеха да си оставят децата в социални заведения и да не дават съгласие за осиновяването им. Това правеше децата техни заложници. Сега се предвижда ако в 6-месечен срок родителите не изразят съгласие за осиновяване, детето да може да бъде предложено за осиновяване.
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2935§ionid=31&id=0001301
ЗАРАДИ ОБРАТНИТЕ ИЗКУФЕЛИ СТАРЦИ ОТ СИНОДА НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ФАКТИЧЕСКОТО СЪЖИТЕЛСТВО МЕЖДУ МЪЖ И ЖЕНА НЕ БЕ УЗАКОНЕНО В ПАРЛАМЕНТА И ТАКА СТАТУТА НА ХИЛЯДИ ДЕЦА РОДЕНИ ИЗВЪН БРАКА ОСТАНА НЕУРЕДЕН. ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ФАКТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ СЪЩЕСТВУВАЩИ В ОБЩЕСТВОТО ОСТАНАХА БЕЗ ПРАВНА РЕГЛАМЕНТАЦИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ПЕДОФИЛИТЕ ОТ БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА НАЧЕЛО СЪС СВЕТИЯ СИНОД ДА СЕ ПРАВЯТ НА МОРАЛНИ.
