Постинг
12.06.2009 11:12 -
Кандидат-президентите в Иран и техните обещания (Справка Агенция „Фокус”)
Техеран. Днес в Иран ще се произведат избори за президент. Ето и четиримата кандидатите, които ще се състезават за президентския пост.
Действащия президент Махмуд Ахмадинеджад, който ще се бори за втори мандат.
Махмуд Ахмадинежад е роден е в село Арадан, на 100 км югоизточно от Техеран. Бил е отличен студент, защитил е докторат в областта на социалното инженерство и е бил университетски преподавател.
През 90-те той е областен управител на Ардебил — религиозен и консервативен град в Северозападен Иран, където трябва да се справя с последиците от наводнения и опустошително земетресение. Кмет на Техеран от 2003 г., бивш член на твърдолинейната Иранска революционна гвардия и бивш инструктор в доброволческото паравоенно формирование Басидж.
Кампанията на Ахмадинеджад за президентските избори през 2005 г. го представя като „човек от народа“, поставя акцент върху нуждите на възрастните, на бедните и на военноинвалидите от Иранско-иракската война от 80-те години. И в същото време порицава стремежите на богатите опортюнисти, които се опитват да заобиколят правилата, за да реализират бърза печалба. Ахмадинеджад обещава приходите от петрола на втория по големина производител в ОПЕК да бъдат разпределени справедливо между хората. При неговото управление общината на Техеран създава мениджърски екипи от млади хора и се опитва да облекчи огромния трафик в столицата, в която живеят 14 млн. души.
Скоро след идването си на власт Махмуд Ахмадинежад започва политика, носеща силно нравствен и консервативен отпечатък, като например забраняването на „излъчването на непристойна западна музика“ по каналите на иранското радио и телевизия.
Някои ключови дати на управлението на Ахмадинеджад в качеството му на президент. Ахмадинеджад, който ще се опита да бъде преизбран за втори мандат, обещава, че „ще ускори развитието на страната”. „Ние вярваме, че възстановяването на Иран трябва да се базира върху справедливостта и справедливото разпределяне на богатствата и ресурсите сред нашия народ”, казва още той.
„Ако бъда преизбран, аз никога няма да спра да се боря с противниците на иранския народ”, подчерта Ахмадинеджад.
Ахмадинеджад обеща също и лично да се намеси и да елиминира факторите, които пречат на успеха на националния отбор по футбол на Иран. Отбелязвайки разочароващите резултати на иранския национален футболен отбор в квалификациите за световната купа, той каза: „За съжаление този спорт бе засегнат от някои много сериозни проблеми, премахването на които ще изисква фундаментално планиране”.
След серия на загубени мачове Иран почти няма шансове да се квалифицира за световното по футбол в ЮАР.
Някои ключови дати от управлението на Ахмадинеджд
- 2005 г -
- 25 юни 2005 г.: Ахмадинеджад печели изборите за президент на втория тур.
- 8 август: Иран подновява ядрените си дейности в своя център за обогатяване на уран в Есфахан.
Ядрената програма на Иран бе прекратена през ноември 2004 г. въз основа на споразумение със страните-членки на ЕС Великобритания, Франция и Германия. Западните страни подозират, че мирната програма на Иран може да служи като параван за опитите на Ислямската република да се сдобие с ядрено оръжие. Иранските ядрени дейности се намират под мониторинга на Международната агенция за атомна енергия от началото на 2003 г. Сегашния президент на Иран заяви наскоро, че временното прекратяване на иранските ядрени дейности е дало на западните сили увереността да нарекат Ислямската република “ос на злото” и да я заплашат с военни действия.
- 26 Октомври: Ахмадинеджад казва, че Израел е "обречен на изчезване от картата на света", което става причина за вълна от международно неодобрение. Той многократно напада Израел и евреите, описвайки Холокоста като "мит".
- 2006 -
- 23 юни: 50 ирански икономисти разпространяват отворено писмо, в което критикуват политиката на правителството на Ахмадинеджад, по-специално инжектирането на голям дял от приходите от продажба на петрол в икономиката, казвайки, че стъпката ще доведе до покачване на инфлацията.
- 23 декември: Съветът за сигурност на ООН налага ограничения за търговията с Иран, заради отказа му да прекрати дейностите си по обогатяване на уран.
- 2007 -
- 23 септември: По време на участието си в сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, Ахмадинеджад е поканен да говори в Университета Колумбия.
- 16 октомври: Руският президент Владимир Путин става първият лидер на Русия посетил Техеран от 1943 г. насам.
- 2008 -
- 14 март - 25 април. Консерваторите в Иран печелят парламентарните избори в страната.
- 23 септември: Министърът на икономиката и председателят на Централната банка на Иран подават оставка, мотивирайки решението си с неодобрението си на политиката на правителството. Инфлацията в Иран достига 27%.
- 21 декември: Полицията затваря офис на Центъра за защита на човешките права, ръководен от нобеловия лауреат Ширин Абади.
- 2009 -
- 3 февруари: Иран обявява изстрелването на първия собственоръчно произведен сателит "Омид" (Надежда). Сателитът е изведен в орбита от иранската ракета "Сафир-2".
- 25 февруари Руски представители провеждат тестове в първата иранска атомна електроцентрала "Бушер", която се строи от руски специалисти.
- 20 март: Президентът на САЩ Барак Обама в свое послание към иранския народ по случай иранската нова година се обръща директно към иранските лидери, предлагайки край на 30-годишното противопоставяне между двете страни.
- 9 април: Ахмадинеджад открива завод за ядрено гориво в Есфахан и съобщава за тестове на две центрофуги за обогатяване на уран с по-голяма мощност, отбелязвайки, че Иран е овладял напълно ядрения цикъл - от добива до обогатяването.
- 30 април: Държавният департамент на САЩ казва, че "Иран е най-големият спонсор на тероризма" в света.
- 25 май: Ахмадинеджад казва, че Иран няма да води преговори за ядрената си програма с групата "5+1" - петте постоянни страни-членки на Съвета за сигурност на ООН (Русия, САЩ, Китай, Франция и Великобритания) и Германия -, които бяха прекратени през септември.
- 28 май: Взрив в джамия в град Захедан убива 25 души, един от инцидентите, включващи насилие, по време на предизборната кампания за президентските избори.
Реформистът и бивш председател на парламента на Иран Мехди Каруби
Мехди Каруби е единственият духовник от четиримата кандидати.
Каруби, на 72 г., е наричан "шаха на реформите" и един от политиците, които се осмелиха да отправят критики по адрес на Ахмадинеджад заради изявленията му за Холокоста.
Духовник от среден сан, Каруби пламенно подкрепя движението за реформи, като се смята, че той е убедил Мохамад Хатами да се кандидатира за президент в изборите през 1997 г., който по-късно спечелва.
През последните години Каруби, лидер на партията Национално доверие и основател на вестника "Еттемад-е Мели", се проявяваше като открит реформист.
Той участва в президентските избори през 2005 г., но не бе избран. Тогава той каза, че неговата загуба се дължи на "странни нередовности" и дори се оплака на върховния водач на Ислямската република аятолах Али Хаменей.
Каруби е открит критик на външната, социалната и икономическата политика на Ахмадинеджад.
Каруби разкритикува политиката за намаляване на лихвените проценти сегашния ирански президент Махмуд Ахмадинеджад, отбелязвайки нейният негативен ефект върху инфлацията в страната. “Ако лихвения процент пада, то това трябва да става заедно с инфлацията, но доколкото ние знаем това не стана”, каза Каруби в интервю. Имайки за цел да увеличи заетостта и производството в страната, лихвената политика на Ахмадинеджад стана повод за големи критики през последните години, заради това че увеличи нивото на ликвидност и покачи инфлацията. Каруби каза, че икономиката, трудовата заетост и благосъстоянието на страната ще бъдат неговите основни приоритети и добави, че неговият план за тяхното подобряване се базира върху по-високото производство, по-голяма ефективност и повече инвестиции. По време на телевизионните дебати той обвини Ахмадинеджад в представянето на неверни данни с цел въвеждане в заблуда на обществото относно състоянието на икономиката.
Кандидатът на реформистите постави специален акцент върху привличането на чуждестранните инвестиции и каза, че правителството трябва да създаде безопасна среда, за да привлече чуждестранните частни инвеститори. Той също заяви, че “политическото затворничество” няма да има място в неговото правителство и обеща да уважава и окуражава свободата на словото без ограничения.
“Критиката ще бъде добре посрещана в моето правителство. Хората ще бъдат окуражавани да излязат наяве и да говорят това, което мислят, за държавните въпроси”, каза Каруби. Водещият реформист увери, че “няма да има политически затворници” по време на четирите години на неговото управление, ако той бъде избран за президент.
За разлика от действащия президент, Каруби предпочита да води диалог с международната общност, ако това не нанася вреди на националните интереси.
Отдаден последовател на "бащата на революцията" Рухолла Хомейни, Каруби е бил арестуван няколко пъти по време на подкрепяния от САЩ режим на шах Мохамад Реза, който бе свален през 1979 г. с победата на Ислямската революция.
Каруби бе председател на иранския парламент в периода 1990 - 1992 г. и отново през 2000 - 2004 г., по време на престоя си на председателския пост той често защитава либералите от нападките на консерваторите.
Каруби е роден в западния град Алигударз в провинция Лорестан, домът на етническите ирански Лори.
Бившият командващ иранските елитни военни части Корпус на стражите на Ислямската революция Мохсен Резаи
Резаи е командващ Корпуса на стражите на Ислямската революция в продължение на 16 г. до 1997 г. Той бе първият кандидат-президент, регистрирал се за участие в изборите.
Резаи, критик на политиката на Ахмадинеджад, обещава да се пребори с бедността, с високото ниво на безработицата и високите цени, за които смята, че са основните проблеми, пред които е изправен Иран.
В плановете си за по-добро управление на страната Резаи казва, че иранската ядрена криза може да бъде решена чрез създаването на международен консорциум за обогатяване на уран. По неговите думи, тази идея би позволила на Иран да продължи своите ядрени дейности, като междувременно ще отстрани притесненията около ядрената програма на Ислямската република
Бившият командващ Иранската революционна гвардия каза, че ще води външна политика, която по неговите думи, ще е “баланс” между политиката на бившия президент Мохамад Хатами, която той определи като “прекомерна любезност”, и политиката на сегашния президент Махмуд Ахмадинеджад, която според него е “авантюристична”. Мохсен Резаи също обеща по-рано този месец да плаща заплати на домакините в Иран и да постави повече жени на ръководните постове в страната. Жените в Иран, имащи право на глас, са над 46 милиона.
54-годишният Резаи се кандидатира за президент в изборите през 2005 г., но два дни преди вота оттегли кандидатурата си.
Роден в богатата на петрол провинция Хусезстан, Резаи е член на опълченско формирование, противопоставяло се на режима на шаха, управлявал страната до 1979 г.
През 1981 г. само на 27-годишна възраст той е назначен за командващ Корпуса на стражите на Ислямската революция от върховния водач на Ислямската република Рухолла Хумейни. Той ръководи Корпуса по време на осемгодишната кървава война с Ирак.
След 1997 г., Резаи става професор по икономика и е бил секретар на иранския Съвет за определяне на целесъобразността на системата.
Резаи е един от петте ирански официални лица, търсени от Аржентина във връзка с предполагаемото им участие в бомбен атентат срещу еврейска организация, в резултат на който загинаха 85 души.
Бившият премиер Мир Хосейн Мусави, смятан за основния съперник на Ахмадинеджад в изборите.
Мусави е бивш премиер на Иран, описва се като "реформист", ръководен от принципите на Ислямската революция.
Мусави е помнен с начина, по който той ръководи иранската икономика по време на осемгодишната война с управлявания от Саддам Хюсеин Ирак през 80-те г. на миналия век.
Въпреки това, Мусави не е активен участник в иранския политически живот от почти две десетилетия - последният високопоставен пост заеман от него е поста на премиер по време на сегашния лидер на Ислямската република Али Хаменей.
Постът премиер в Иран бе премахнат с поправка в конституцията през 1989 г. От тогава Мусави не присъства във върховния ешелон на националната политика и се държи на страна от светлината на медийните прожектори.
Но по време на телевизионния дебат с Ахмадинеджад, Мусави обяви, че се е решил да се кандидатира за президент, за да попречи на президента-консерватор да "застраши" Иран. По време на дебата Мусави също трябваше да защити и своята съпруга от нападките на Ахмадинеджад, който заяви, че Захра Рахнавард е получила докторската си степен "без да полага университетски изпити".
Мусави отвърна, казвайки, че Рахнавард е работила 10 г. за своята научна степен. Неговата твърда подкрепа за неговата съпруга се очаква да му донесе силна подкрепа от страна на жените-гласоподаватели. От деня, в който той се регистрира като президент, Мусави, въпреки липсата на харизма, се оформи като основният съперник на Ахмадинеджад във вота. Млади жени и мъже участваха в демонстрации в редица градове, скандирайки "Мусави, ние те подкрепяме". Обвинявайки Ахмадинеджад в "подкопаването на имиджа на Иран", Мусави обещава да разшири правата на жените, в случай че бъде избран. Мусави представи програма, която има за цел да постигне тази негова цел и каза: “Дискриминационните и несправедливите закони и регулации срещу жените трябва да бъдат преразгледани, като се представят нови проектозакони”.
Неговият начин на управление на икономиката на Иран по време на войната с Иран се очаква също да му спечели допълнителни гласове, на фона на високите цени, голямата безработица и инфлация около 30%.
Мусави също обещава да промени "екстремисткия" имидж на Иран, който страната придоби по време на управлението на Ахмадинеджад, и не изключва възможността да проведе преговори с американския президент Барак Обама.
В състезанието за президентския пост, Мусави се радва на подкрепата на бившия ирански президент-реформист Мохамад Хатами, който спечели симпатиите на Запада с идеята си за "диалог на цивилизациите".
Но при това, Мусави също подчерта, че, ако бъде избран за президент, той няма да промени твърдата позиция на страната относно иранските ядрени технологии. "Не смятам, че което и да е правителство ще се осмели да направи стъпка назад в това отношение. С оглед на дългосрочните интереси, ние сме задължени да не се поддаваме по такива въпроси", каза той на пресконференция.
Голяма роля в предизборната кампания на Мусави изигра неговата съпруга Захра Рахнавард, с което тя си спечели сравненията с първата дама на САЩ. Никога преди в историята на предизборната кампания за изборите за президент на Иран кандидат не е слагал своята съпруга начело на своята кампания. Където и да отидеше Мусави, Рахнавард обикновено бе наблизо.
“Гледаме на нея и казваме: искаме да бъдем като нея в бъдеще”, казва Шакиба Шакерхосийе, една от 12 000 души, събрали се в закрития стадион “Азади” (Свобода), за да чуят речта на Рахнавард. В рамките на кампанията Рахнавард призоваваше за свободите, които са били изгубени по време на управлението на президента Махмуд Ахмадинеджад. “Надявам се свободата на словото, свободата на писалката и свободата на мислите да не бъдат забравени”, каза тя. Мнозинството от събралите се поддръжници са млади хора, много от които казват, че са дошли на демонстрацията заради присъствието на съпругата на Мусави, майка на три деца.
Населението на Иран наброява над 66 милиона и има средна възраст от 27 г. “Това е първият път след победата на Революцията, когато ние виждаме дама зад президента”, казва Фархад Махмуди, ирански гражданин. “И ние сме щастливи точно от това, че може да имаме първа дама”, добавя Фархад.
Мир Хосейн Мусави също представи план за бъдещето на изкуството и културата на Иран, поставяйки акцент върху необходимостта от повече професионална и артистична свобода. „Аз ще се опитам да укрепя културното разнообразие на страната и да подкрепя създаването на литература и изкуство, свободни от наложените личните и пристрастни вкусове”, каза той в изявление.
Мусави, който освен, че е политик, е и човек на изкуството, обеща по-малка правителствена намеса във въпросите на културата и повече инвестиции в инфраструктурата, за да помогне на развитието на младите хора на изкуството.Неговият дневен ред също включва по-добро социално осигуряване, сигурност на работното място и неправителствена финансова помощ за създаването, разпространението и износа на произведенията на изкуството. Мусави също обеща правна реформа, която да осигури „свобода на словото”, „край на цензурата” и „по-голямо културно разнообразие”. Кандидат-президентът обеща още, че ще построи нови, според световните стандарти, театри, библиотеки, галерии и музеи по цялата страна.
Въпреки това, поддръжниците на Ахмадинеджад поставят под съмнение неговата 20-годишна липса от политическия живот на страната.
"Не знаем с какво се е занимавал през 20 г., докато Ахмадинеджад направи добри неща за работниците", казва Хосейн Хорсави, пенсионер, бивш служител на министерството на търговията в град Исламшахр.
Мусави също е бил и член на Съвета за определяне на целесъобразността на системата и е бил съветник на президента през периода 1989 - 2005 г.
Той също е и ръководителят на Академията за изкуство на Иран, създадена с цел запазването на националното наследство на Ислямската република.
Мусави е роден на 29 септември 1941 г. в град Хамене, родният град на предците на върновния лидер Хаменей
Действащия президент Махмуд Ахмадинеджад, който ще се бори за втори мандат.
Махмуд Ахмадинежад е роден е в село Арадан, на 100 км югоизточно от Техеран. Бил е отличен студент, защитил е докторат в областта на социалното инженерство и е бил университетски преподавател.
През 90-те той е областен управител на Ардебил — религиозен и консервативен град в Северозападен Иран, където трябва да се справя с последиците от наводнения и опустошително земетресение. Кмет на Техеран от 2003 г., бивш член на твърдолинейната Иранска революционна гвардия и бивш инструктор в доброволческото паравоенно формирование Басидж.
Кампанията на Ахмадинеджад за президентските избори през 2005 г. го представя като „човек от народа“, поставя акцент върху нуждите на възрастните, на бедните и на военноинвалидите от Иранско-иракската война от 80-те години. И в същото време порицава стремежите на богатите опортюнисти, които се опитват да заобиколят правилата, за да реализират бърза печалба. Ахмадинеджад обещава приходите от петрола на втория по големина производител в ОПЕК да бъдат разпределени справедливо между хората. При неговото управление общината на Техеран създава мениджърски екипи от млади хора и се опитва да облекчи огромния трафик в столицата, в която живеят 14 млн. души.
Скоро след идването си на власт Махмуд Ахмадинежад започва политика, носеща силно нравствен и консервативен отпечатък, като например забраняването на „излъчването на непристойна западна музика“ по каналите на иранското радио и телевизия.
Някои ключови дати на управлението на Ахмадинеджад в качеството му на президент. Ахмадинеджад, който ще се опита да бъде преизбран за втори мандат, обещава, че „ще ускори развитието на страната”. „Ние вярваме, че възстановяването на Иран трябва да се базира върху справедливостта и справедливото разпределяне на богатствата и ресурсите сред нашия народ”, казва още той.
„Ако бъда преизбран, аз никога няма да спра да се боря с противниците на иранския народ”, подчерта Ахмадинеджад.
Ахмадинеджад обеща също и лично да се намеси и да елиминира факторите, които пречат на успеха на националния отбор по футбол на Иран. Отбелязвайки разочароващите резултати на иранския национален футболен отбор в квалификациите за световната купа, той каза: „За съжаление този спорт бе засегнат от някои много сериозни проблеми, премахването на които ще изисква фундаментално планиране”.
След серия на загубени мачове Иран почти няма шансове да се квалифицира за световното по футбол в ЮАР.
Някои ключови дати от управлението на Ахмадинеджд
- 2005 г -
- 25 юни 2005 г.: Ахмадинеджад печели изборите за президент на втория тур.
- 8 август: Иран подновява ядрените си дейности в своя център за обогатяване на уран в Есфахан.
Ядрената програма на Иран бе прекратена през ноември 2004 г. въз основа на споразумение със страните-членки на ЕС Великобритания, Франция и Германия. Западните страни подозират, че мирната програма на Иран може да служи като параван за опитите на Ислямската република да се сдобие с ядрено оръжие. Иранските ядрени дейности се намират под мониторинга на Международната агенция за атомна енергия от началото на 2003 г. Сегашния президент на Иран заяви наскоро, че временното прекратяване на иранските ядрени дейности е дало на западните сили увереността да нарекат Ислямската република “ос на злото” и да я заплашат с военни действия.
- 26 Октомври: Ахмадинеджад казва, че Израел е "обречен на изчезване от картата на света", което става причина за вълна от международно неодобрение. Той многократно напада Израел и евреите, описвайки Холокоста като "мит".
- 2006 -
- 23 юни: 50 ирански икономисти разпространяват отворено писмо, в което критикуват политиката на правителството на Ахмадинеджад, по-специално инжектирането на голям дял от приходите от продажба на петрол в икономиката, казвайки, че стъпката ще доведе до покачване на инфлацията.
- 23 декември: Съветът за сигурност на ООН налага ограничения за търговията с Иран, заради отказа му да прекрати дейностите си по обогатяване на уран.
- 2007 -
- 23 септември: По време на участието си в сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, Ахмадинеджад е поканен да говори в Университета Колумбия.
- 16 октомври: Руският президент Владимир Путин става първият лидер на Русия посетил Техеран от 1943 г. насам.
- 2008 -
- 14 март - 25 април. Консерваторите в Иран печелят парламентарните избори в страната.
- 23 септември: Министърът на икономиката и председателят на Централната банка на Иран подават оставка, мотивирайки решението си с неодобрението си на политиката на правителството. Инфлацията в Иран достига 27%.
- 21 декември: Полицията затваря офис на Центъра за защита на човешките права, ръководен от нобеловия лауреат Ширин Абади.
- 2009 -
- 3 февруари: Иран обявява изстрелването на първия собственоръчно произведен сателит "Омид" (Надежда). Сателитът е изведен в орбита от иранската ракета "Сафир-2".
- 25 февруари Руски представители провеждат тестове в първата иранска атомна електроцентрала "Бушер", която се строи от руски специалисти.
- 20 март: Президентът на САЩ Барак Обама в свое послание към иранския народ по случай иранската нова година се обръща директно към иранските лидери, предлагайки край на 30-годишното противопоставяне между двете страни.
- 9 април: Ахмадинеджад открива завод за ядрено гориво в Есфахан и съобщава за тестове на две центрофуги за обогатяване на уран с по-голяма мощност, отбелязвайки, че Иран е овладял напълно ядрения цикъл - от добива до обогатяването.
- 30 април: Държавният департамент на САЩ казва, че "Иран е най-големият спонсор на тероризма" в света.
- 25 май: Ахмадинеджад казва, че Иран няма да води преговори за ядрената си програма с групата "5+1" - петте постоянни страни-членки на Съвета за сигурност на ООН (Русия, САЩ, Китай, Франция и Великобритания) и Германия -, които бяха прекратени през септември.
- 28 май: Взрив в джамия в град Захедан убива 25 души, един от инцидентите, включващи насилие, по време на предизборната кампания за президентските избори.
Реформистът и бивш председател на парламента на Иран Мехди Каруби
Мехди Каруби е единственият духовник от четиримата кандидати.
Каруби, на 72 г., е наричан "шаха на реформите" и един от политиците, които се осмелиха да отправят критики по адрес на Ахмадинеджад заради изявленията му за Холокоста.
Духовник от среден сан, Каруби пламенно подкрепя движението за реформи, като се смята, че той е убедил Мохамад Хатами да се кандидатира за президент в изборите през 1997 г., който по-късно спечелва.
През последните години Каруби, лидер на партията Национално доверие и основател на вестника "Еттемад-е Мели", се проявяваше като открит реформист.
Той участва в президентските избори през 2005 г., но не бе избран. Тогава той каза, че неговата загуба се дължи на "странни нередовности" и дори се оплака на върховния водач на Ислямската република аятолах Али Хаменей.
Каруби е открит критик на външната, социалната и икономическата политика на Ахмадинеджад.
Каруби разкритикува политиката за намаляване на лихвените проценти сегашния ирански президент Махмуд Ахмадинеджад, отбелязвайки нейният негативен ефект върху инфлацията в страната. “Ако лихвения процент пада, то това трябва да става заедно с инфлацията, но доколкото ние знаем това не стана”, каза Каруби в интервю. Имайки за цел да увеличи заетостта и производството в страната, лихвената политика на Ахмадинеджад стана повод за големи критики през последните години, заради това че увеличи нивото на ликвидност и покачи инфлацията. Каруби каза, че икономиката, трудовата заетост и благосъстоянието на страната ще бъдат неговите основни приоритети и добави, че неговият план за тяхното подобряване се базира върху по-високото производство, по-голяма ефективност и повече инвестиции. По време на телевизионните дебати той обвини Ахмадинеджад в представянето на неверни данни с цел въвеждане в заблуда на обществото относно състоянието на икономиката.
Кандидатът на реформистите постави специален акцент върху привличането на чуждестранните инвестиции и каза, че правителството трябва да създаде безопасна среда, за да привлече чуждестранните частни инвеститори. Той също заяви, че “политическото затворничество” няма да има място в неговото правителство и обеща да уважава и окуражава свободата на словото без ограничения.
“Критиката ще бъде добре посрещана в моето правителство. Хората ще бъдат окуражавани да излязат наяве и да говорят това, което мислят, за държавните въпроси”, каза Каруби. Водещият реформист увери, че “няма да има политически затворници” по време на четирите години на неговото управление, ако той бъде избран за президент.
За разлика от действащия президент, Каруби предпочита да води диалог с международната общност, ако това не нанася вреди на националните интереси.
Отдаден последовател на "бащата на революцията" Рухолла Хомейни, Каруби е бил арестуван няколко пъти по време на подкрепяния от САЩ режим на шах Мохамад Реза, който бе свален през 1979 г. с победата на Ислямската революция.
Каруби бе председател на иранския парламент в периода 1990 - 1992 г. и отново през 2000 - 2004 г., по време на престоя си на председателския пост той често защитава либералите от нападките на консерваторите.
Каруби е роден в западния град Алигударз в провинция Лорестан, домът на етническите ирански Лори.
Бившият командващ иранските елитни военни части Корпус на стражите на Ислямската революция Мохсен Резаи
Резаи е командващ Корпуса на стражите на Ислямската революция в продължение на 16 г. до 1997 г. Той бе първият кандидат-президент, регистрирал се за участие в изборите.
Резаи, критик на политиката на Ахмадинеджад, обещава да се пребори с бедността, с високото ниво на безработицата и високите цени, за които смята, че са основните проблеми, пред които е изправен Иран.
В плановете си за по-добро управление на страната Резаи казва, че иранската ядрена криза може да бъде решена чрез създаването на международен консорциум за обогатяване на уран. По неговите думи, тази идея би позволила на Иран да продължи своите ядрени дейности, като междувременно ще отстрани притесненията около ядрената програма на Ислямската република
Бившият командващ Иранската революционна гвардия каза, че ще води външна политика, която по неговите думи, ще е “баланс” между политиката на бившия президент Мохамад Хатами, която той определи като “прекомерна любезност”, и политиката на сегашния президент Махмуд Ахмадинеджад, която според него е “авантюристична”. Мохсен Резаи също обеща по-рано този месец да плаща заплати на домакините в Иран и да постави повече жени на ръководните постове в страната. Жените в Иран, имащи право на глас, са над 46 милиона.
54-годишният Резаи се кандидатира за президент в изборите през 2005 г., но два дни преди вота оттегли кандидатурата си.
Роден в богатата на петрол провинция Хусезстан, Резаи е член на опълченско формирование, противопоставяло се на режима на шаха, управлявал страната до 1979 г.
През 1981 г. само на 27-годишна възраст той е назначен за командващ Корпуса на стражите на Ислямската революция от върховния водач на Ислямската република Рухолла Хумейни. Той ръководи Корпуса по време на осемгодишната кървава война с Ирак.
След 1997 г., Резаи става професор по икономика и е бил секретар на иранския Съвет за определяне на целесъобразността на системата.
Резаи е един от петте ирански официални лица, търсени от Аржентина във връзка с предполагаемото им участие в бомбен атентат срещу еврейска организация, в резултат на който загинаха 85 души.
Бившият премиер Мир Хосейн Мусави, смятан за основния съперник на Ахмадинеджад в изборите.
Мусави е бивш премиер на Иран, описва се като "реформист", ръководен от принципите на Ислямската революция.
Мусави е помнен с начина, по който той ръководи иранската икономика по време на осемгодишната война с управлявания от Саддам Хюсеин Ирак през 80-те г. на миналия век.
Въпреки това, Мусави не е активен участник в иранския политически живот от почти две десетилетия - последният високопоставен пост заеман от него е поста на премиер по време на сегашния лидер на Ислямската република Али Хаменей.
Постът премиер в Иран бе премахнат с поправка в конституцията през 1989 г. От тогава Мусави не присъства във върховния ешелон на националната политика и се държи на страна от светлината на медийните прожектори.
Но по време на телевизионния дебат с Ахмадинеджад, Мусави обяви, че се е решил да се кандидатира за президент, за да попречи на президента-консерватор да "застраши" Иран. По време на дебата Мусави също трябваше да защити и своята съпруга от нападките на Ахмадинеджад, който заяви, че Захра Рахнавард е получила докторската си степен "без да полага университетски изпити".
Мусави отвърна, казвайки, че Рахнавард е работила 10 г. за своята научна степен. Неговата твърда подкрепа за неговата съпруга се очаква да му донесе силна подкрепа от страна на жените-гласоподаватели. От деня, в който той се регистрира като президент, Мусави, въпреки липсата на харизма, се оформи като основният съперник на Ахмадинеджад във вота. Млади жени и мъже участваха в демонстрации в редица градове, скандирайки "Мусави, ние те подкрепяме". Обвинявайки Ахмадинеджад в "подкопаването на имиджа на Иран", Мусави обещава да разшири правата на жените, в случай че бъде избран. Мусави представи програма, която има за цел да постигне тази негова цел и каза: “Дискриминационните и несправедливите закони и регулации срещу жените трябва да бъдат преразгледани, като се представят нови проектозакони”.
Неговият начин на управление на икономиката на Иран по време на войната с Иран се очаква също да му спечели допълнителни гласове, на фона на високите цени, голямата безработица и инфлация около 30%.
Мусави също обещава да промени "екстремисткия" имидж на Иран, който страната придоби по време на управлението на Ахмадинеджад, и не изключва възможността да проведе преговори с американския президент Барак Обама.
В състезанието за президентския пост, Мусави се радва на подкрепата на бившия ирански президент-реформист Мохамад Хатами, който спечели симпатиите на Запада с идеята си за "диалог на цивилизациите".
Но при това, Мусави също подчерта, че, ако бъде избран за президент, той няма да промени твърдата позиция на страната относно иранските ядрени технологии. "Не смятам, че което и да е правителство ще се осмели да направи стъпка назад в това отношение. С оглед на дългосрочните интереси, ние сме задължени да не се поддаваме по такива въпроси", каза той на пресконференция.
Голяма роля в предизборната кампания на Мусави изигра неговата съпруга Захра Рахнавард, с което тя си спечели сравненията с първата дама на САЩ. Никога преди в историята на предизборната кампания за изборите за президент на Иран кандидат не е слагал своята съпруга начело на своята кампания. Където и да отидеше Мусави, Рахнавард обикновено бе наблизо.
“Гледаме на нея и казваме: искаме да бъдем като нея в бъдеще”, казва Шакиба Шакерхосийе, една от 12 000 души, събрали се в закрития стадион “Азади” (Свобода), за да чуят речта на Рахнавард. В рамките на кампанията Рахнавард призоваваше за свободите, които са били изгубени по време на управлението на президента Махмуд Ахмадинеджад. “Надявам се свободата на словото, свободата на писалката и свободата на мислите да не бъдат забравени”, каза тя. Мнозинството от събралите се поддръжници са млади хора, много от които казват, че са дошли на демонстрацията заради присъствието на съпругата на Мусави, майка на три деца.
Населението на Иран наброява над 66 милиона и има средна възраст от 27 г. “Това е първият път след победата на Революцията, когато ние виждаме дама зад президента”, казва Фархад Махмуди, ирански гражданин. “И ние сме щастливи точно от това, че може да имаме първа дама”, добавя Фархад.
Мир Хосейн Мусави също представи план за бъдещето на изкуството и културата на Иран, поставяйки акцент върху необходимостта от повече професионална и артистична свобода. „Аз ще се опитам да укрепя културното разнообразие на страната и да подкрепя създаването на литература и изкуство, свободни от наложените личните и пристрастни вкусове”, каза той в изявление.
Мусави, който освен, че е политик, е и човек на изкуството, обеща по-малка правителствена намеса във въпросите на културата и повече инвестиции в инфраструктурата, за да помогне на развитието на младите хора на изкуството.Неговият дневен ред също включва по-добро социално осигуряване, сигурност на работното място и неправителствена финансова помощ за създаването, разпространението и износа на произведенията на изкуството. Мусави също обеща правна реформа, която да осигури „свобода на словото”, „край на цензурата” и „по-голямо културно разнообразие”. Кандидат-президентът обеща още, че ще построи нови, според световните стандарти, театри, библиотеки, галерии и музеи по цялата страна.
Въпреки това, поддръжниците на Ахмадинеджад поставят под съмнение неговата 20-годишна липса от политическия живот на страната.
"Не знаем с какво се е занимавал през 20 г., докато Ахмадинеджад направи добри неща за работниците", казва Хосейн Хорсави, пенсионер, бивш служител на министерството на търговията в град Исламшахр.
Мусави също е бил и член на Съвета за определяне на целесъобразността на системата и е бил съветник на президента през периода 1989 - 2005 г.
Той също е и ръководителят на Академията за изкуство на Иран, създадена с цел запазването на националното наследство на Ислямската република.
Мусави е роден на 29 септември 1941 г. в град Хамене, родният град на предците на върновния лидер Хаменей
За ценители: NEUTRAL NEWS (ирански ъндър...
В памет на принцеса Лейла Пахлави
САЩ обвиниха Иран в заговор за убийство ...
В памет на принцеса Лейла Пахлави
САЩ обвиниха Иран в заговор за убийство ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
