Когато авторитетното списание „Икономист” нарече Бойко Борисов „непредсказуем” лидер, първата ми мисъл беше: „започна се”.
Респектът, който имам това издание ( заедно с още хиляди претенциозни към качествената журналистика читатели по света) ме накара да се замисля дали голямата победа на софийския кмет на националните избори е чак толкова добра новина, след като още преди да е станал премиер вече предизвиква подозренията на добре информираните и силно критични нейни наблюдатели. „Икономист” има репутацията на нещо повече от разузнаване – анализите и прогнозите на неговия разследващ отдел се четат внимателно от световния елит.
Но ето, че неочаквано за мен Бойко Борисов произведе новина, която може да изненада и най-добре запознатите с досегашните ходове анализатори. Той се обяви срещу проектите АЕЦ Белене и Южен поток в разрез с очакванията, че няма да се противопоставя на тези руски ракети-носители на влиянието на Москва в България и региона.
В разгара на предизборната кампания Борисов и неговият екип не веднъж дадоха да се разбере, че в областта на енергетиката и нейните руски проекции нямат особен различия с тогавашната власт.
Защо в недалечното минало той се произнасяше така по този въпрос? Може би сам не е вярвал, че ще постигне такъв изборен резултат, който да му даде силата да се противопостави на руското влияние като част от европейската десница в България.? Възможно е, но няма как да съм сигурен в това. Което не знам, не знам. Не ми се изповядвал.
Новината обаче е сравнима по своето значение с отказа на премиера Иван Костов да позволи на руснаците да направят десант по въздуха в Прищина през 1999 г. и като и да изпреварят там войските на НАТО, за да обезсмислят огромното усилие на Запада да се справи с режима на Милошевич и неговата политика, довела до разпада н Югославия ( да, същата, чиято цялост Вашингтон подкрепяше, но само до момента, когато видя, че Милошевич използва тази подкрепа за своите цели на брутално налагане над несъгласните с неговата тирания останали региони във федералната държава).
Проявата на характер от страна на Костов катапултира България в западната орбита за пръв път в нейната 1300 годишна история. Това е простичката истина, която доведе в България президентът на САЩ Бил Клинтън в София като ответен жест. Друг е въпросът, че руското лоби в политиката, медиите и бизнеса превърна Костов в боксова круша, която и днес всички, които не ги мързи, безнаказано налагат за да помпат мускули за сметка на толкова силно намразения бивш премиер.
Правя този паралел, защото Бойко Борисов няма как да не знае, пред какво се изправя с решението да застане на пътя на Путин. За да предприеме такъв ход, той трябва да има достатъчно увереност в своите сили ( за съгласието на потенциалните му вътрешни съюзници в лицето на сините няма съмнение) и в подкрепата на Запада. Фактът, че се реши, показва, че тези два основни фактора са налице.
Това е добра новина за България, превърната в троянски кон на Русия срещу усилията на ЕС да намали руския енергиен натиск върху неговата периферия. А за самия Борисов решението му е по-скоро заредено с неприятни последици. Очаквайте да го погнат точно както Костов, макар и на този етап това няма им е толкова лесно поради високата вълна на неговата легитимност.
А щом не бяга от точно ТАКИВА (меко казано) неприятности, значи малко други непопулярни решения ще му се опрат. Дано и те, ако предприеме такива, да са също в посоката на еманципацията на България от едно минало, което я превърна в карцера на задния двор на Европа.
И какво излезе сега от опитите гражданите да бъдат плашени с Иван Костов? Къде отиде лозунгът на БСП „ Гласуваш за Борисов, получаваш Костов”? Той се сбъдна в много по-кошмарен вариант за неговите създатели. Оказа се: „Гласуваш за Борисов, получаваш Борисов- и без Костов, но като него”.
Нека да поясня – написаното дотук не е опит за присъединяване към победителя. Поради давност от близо три години, а и поради голямата разлика в мащаба на моята и неговата значимост, мога да си позволя да съобщя, че отказах на личната покана на Бойко Борисов да се присъединя към ГЕРБ. „ Зная, че ме мразиш, но въпреки това вратите на моята партия са отворени за теб”, е точният цитат от нашия разговор, състоял се по негова инициатива.
Правя това уточнение, за да имам правото да кажа, че заявката на Бойко Борисов да направи нещо за откъсване на България от колониалната й съветско-руска зависимост е толкова важен елемент от общата картина, че никакви лични пристрастия нямат значение. Ходът му, макар и заявен засега само като намерение, заслужава висока оценка и повдига високи очаквания.
http://ivo.bg/2009/07/10/%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD/
Здравко Дунов, водещ аналитик на партия ГЕРБ
