Постинг
12.07.2009 22:46 -
Царят абдикира от политиката
ова, което няма да има значение след пет години, не е важно днес." Тези думи на Симеон Сакскобургготски са на гърба на картичка с неговия лик. Тя не беше част от кампанията на НДСВ за парламентарните избори, а реклама на семейния му сайт kingsimeon.bg. С днешна дата тези думи звучат в известен смисъл пророчески.
Когато в понеделник, само часове след като НДСВ се провали на парламентарните избори и Сакскобургготски обяви, че "поема отговорността и си подава оставката", решението му учуди само хората от ръководството на партията. От гледна точка на политическата ситуация след вота оттеглянето на царя сега няма значение. НДСВ не успя да се пребори за място в Народното събрание, оттук - за новото дясно мнозинство. С това и влиянието му в политическия живот на страната е под въпрос. Като лидерска партия и личен проект на Сакскобургготски съдбата на формацията и на бившия премиер са в пряка зависимост.
Затова и коментарите за оставката на царя от политици, с които е работил, бяха като
На прощаване
Президентът Георги Първанов каза, че оценява високо завръщането на Симеон Сакскобургготски в България. "Той постави климат на нормални отношения в политиката след дълъг период на противопоставяне, той имаше важна роля в постигането на членството ни в ЕС", добави държавният глава. В нощта на изборите пък председателят на ДСБ Иван Костов с присъщия си леден тон заяви: "Симеон Сакскобургготски, който тази вечер изпращаме с мълчание, се опита да разбие политическата система в страната."
Двете полярни оценки за осемгодишното присъствие на Сакскобургготски в българската политика сцена са показателни за отношението към него. За БСП той беше лидерът на формацията, която осигури на социалистите стабилно мнозинство в парламента, възможност да си изкарат управленския мандат и някаква възможност да парират донякъде апетитите на Ахмед Доган за повече власт. Десницата го вижда като злодея, който отне по-голямата част от симпатизантите им и ускори процесите на разцепление на най-голямата тогава дясна партия - СДС.
Настроенията и в обществото за личността на царя и формацията му са подобни - еуфория след завръщането му и надежда след победата на парламентарните избори през 2001 г. с почти пълно мнозинство (120 депутати). Дистанциране, когато стана втора политическа сила след БСП на вота през 2005 г., малък кредит на доверие за евроизборите и категорично наказание за парламентарните избори - само 3% подкрепа. За това време метаморфоза претърпя и личността на Симеон Сакскобургготски. В началото той беше Царя от Мадрид. Като премиер беше известен като Господаря на мълчанието заради маниера да обяснява политиката си с фрази от типа "като му дойде времето". Накрая стана Горския заради скандалите около връщането на т.нар. царски имоти и подозренията, че те са истинската причина за завръщането му в България. И заради навика му да приема и изслушва съпартийците си във "Врана".
Иначе казано, оценката за мястото на Симеон Сакскобургготски и партията му в българската политика напомнят за анекдота за песимиста, оптимиста и чашата, която според първия била наполовина празна, а според втория - наполовина пълна. Зависи от гледната точка. А в случая с царя тя не може да бъде еднозначна и само в черно или само в бяло.
Сред
Нещата, в които НДСВ успя
на първо място е подписването на договора за присъединяване към ЕС и цялата огромна работа, която го предшестваше. Правителството "Сакскобургготски" пренаписа закона за приватизация и премахна преференциите за работническо-мениджърските дружества. После се зае с големите сделки и успя да приватизира БТК и електроразпределителните дружества. Пропадна обаче в опита да продаде "Булгатабак холдинг", където стана и първият сблъсък с ДПС, в който Доган се наложи. От правителството по принуда си тръгна добър мениджър като министъра на икономиката Лидия Шулева. Договорът с британската частна компания "Краун ейджънтс", която започна да надзирава митниците, беше приет след тежки дискусии и критики, но беше подновен от правителството "Станишев". С идването си на власт НДСВ започна намаляването на данъците. Най-високата ставка на данъка върху доходите от 38% през 2001 г. стана 24% през 2005 г., а най-ниската - съответно от 20% - на 10%. Корпоративният данък пада от 28% през 2001 г. до 15% през 2005 г. Царското правителство предприе доста мерки да стимулира капиталовия пазар. Тогавашното мнозинство на НДСВ и ДПС прие Закона за публичното предлагане на ценни книжа, който затвори много от вратичките за измами в предишното законодателство и обедини надзора върху фондовата борса, застраховането и пенсионното осигуряване в единна Комисия за финансов надзор. Всичко това създаде инвеститорско доверие и интерес в бизнеса. Освен това беше премахнат данъкът върху печалбата от сделки с акции на борсата, a данъкът върху дивидентите беше намален от 15% на 7%, което допълнително активизира търговията.
Във втория кабинет влиянието на НДСВ беше много по-малко. При разпределението на министерствата царската формация получи тези на образованието, на администрацията, на евроинтеграцията и на отбраната, които не се считат за ключови. Около царските министри нямаше скандали, а работата на министъра на образованието Даниел Вълчев се признава и от опонентите му като успешна. За разлика от предшествениците си и въпреки съпротивата дори и в парламента той започна реформа в образованието, с която никой преди него не желаеше да се нагърби.
В управлението на кабинета "Сакскобургготски" имаше и доста спорни решения, но ако има нещо, което със сигурност не може да му се отрече, това е, че на фона на омръзналите на всички лица даде шанс на друг тип хора да влязат в политиката - повече експерти, отколкото партийци. Достатъчно е да си спомним върволицата от желаещи да заемат държавни постове във Врана, когато Сакскобургготски съставяше правителството си, някои от които с доста спорна репутация. Тогава той прие всички, изслуша ги, но в крайна сметка в кабинета влязоха тотално нови лица. С лека ръка се раздели и с човека, сочен за главен кадровик на НДСВ - началника на канцеларията му Стоян Ганев.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=753217
Когато в понеделник, само часове след като НДСВ се провали на парламентарните избори и Сакскобургготски обяви, че "поема отговорността и си подава оставката", решението му учуди само хората от ръководството на партията. От гледна точка на политическата ситуация след вота оттеглянето на царя сега няма значение. НДСВ не успя да се пребори за място в Народното събрание, оттук - за новото дясно мнозинство. С това и влиянието му в политическия живот на страната е под въпрос. Като лидерска партия и личен проект на Сакскобургготски съдбата на формацията и на бившия премиер са в пряка зависимост.
Затова и коментарите за оставката на царя от политици, с които е работил, бяха като
На прощаване
Президентът Георги Първанов каза, че оценява високо завръщането на Симеон Сакскобургготски в България. "Той постави климат на нормални отношения в политиката след дълъг период на противопоставяне, той имаше важна роля в постигането на членството ни в ЕС", добави държавният глава. В нощта на изборите пък председателят на ДСБ Иван Костов с присъщия си леден тон заяви: "Симеон Сакскобургготски, който тази вечер изпращаме с мълчание, се опита да разбие политическата система в страната."
Двете полярни оценки за осемгодишното присъствие на Сакскобургготски в българската политика сцена са показателни за отношението към него. За БСП той беше лидерът на формацията, която осигури на социалистите стабилно мнозинство в парламента, възможност да си изкарат управленския мандат и някаква възможност да парират донякъде апетитите на Ахмед Доган за повече власт. Десницата го вижда като злодея, който отне по-голямата част от симпатизантите им и ускори процесите на разцепление на най-голямата тогава дясна партия - СДС.
Настроенията и в обществото за личността на царя и формацията му са подобни - еуфория след завръщането му и надежда след победата на парламентарните избори през 2001 г. с почти пълно мнозинство (120 депутати). Дистанциране, когато стана втора политическа сила след БСП на вота през 2005 г., малък кредит на доверие за евроизборите и категорично наказание за парламентарните избори - само 3% подкрепа. За това време метаморфоза претърпя и личността на Симеон Сакскобургготски. В началото той беше Царя от Мадрид. Като премиер беше известен като Господаря на мълчанието заради маниера да обяснява политиката си с фрази от типа "като му дойде времето". Накрая стана Горския заради скандалите около връщането на т.нар. царски имоти и подозренията, че те са истинската причина за завръщането му в България. И заради навика му да приема и изслушва съпартийците си във "Врана".
Иначе казано, оценката за мястото на Симеон Сакскобургготски и партията му в българската политика напомнят за анекдота за песимиста, оптимиста и чашата, която според първия била наполовина празна, а според втория - наполовина пълна. Зависи от гледната точка. А в случая с царя тя не може да бъде еднозначна и само в черно или само в бяло.
Сред
Нещата, в които НДСВ успя
на първо място е подписването на договора за присъединяване към ЕС и цялата огромна работа, която го предшестваше. Правителството "Сакскобургготски" пренаписа закона за приватизация и премахна преференциите за работническо-мениджърските дружества. После се зае с големите сделки и успя да приватизира БТК и електроразпределителните дружества. Пропадна обаче в опита да продаде "Булгатабак холдинг", където стана и първият сблъсък с ДПС, в който Доган се наложи. От правителството по принуда си тръгна добър мениджър като министъра на икономиката Лидия Шулева. Договорът с британската частна компания "Краун ейджънтс", която започна да надзирава митниците, беше приет след тежки дискусии и критики, но беше подновен от правителството "Станишев". С идването си на власт НДСВ започна намаляването на данъците. Най-високата ставка на данъка върху доходите от 38% през 2001 г. стана 24% през 2005 г., а най-ниската - съответно от 20% - на 10%. Корпоративният данък пада от 28% през 2001 г. до 15% през 2005 г. Царското правителство предприе доста мерки да стимулира капиталовия пазар. Тогавашното мнозинство на НДСВ и ДПС прие Закона за публичното предлагане на ценни книжа, който затвори много от вратичките за измами в предишното законодателство и обедини надзора върху фондовата борса, застраховането и пенсионното осигуряване в единна Комисия за финансов надзор. Всичко това създаде инвеститорско доверие и интерес в бизнеса. Освен това беше премахнат данъкът върху печалбата от сделки с акции на борсата, a данъкът върху дивидентите беше намален от 15% на 7%, което допълнително активизира търговията.
Във втория кабинет влиянието на НДСВ беше много по-малко. При разпределението на министерствата царската формация получи тези на образованието, на администрацията, на евроинтеграцията и на отбраната, които не се считат за ключови. Около царските министри нямаше скандали, а работата на министъра на образованието Даниел Вълчев се признава и от опонентите му като успешна. За разлика от предшествениците си и въпреки съпротивата дори и в парламента той започна реформа в образованието, с която никой преди него не желаеше да се нагърби.
В управлението на кабинета "Сакскобургготски" имаше и доста спорни решения, но ако има нещо, което със сигурност не може да му се отрече, това е, че на фона на омръзналите на всички лица даде шанс на друг тип хора да влязат в политиката - повече експерти, отколкото партийци. Достатъчно е да си спомним върволицата от желаещи да заемат държавни постове във Врана, когато Сакскобургготски съставяше правителството си, някои от които с доста спорна репутация. Тогава той прие всички, изслуша ги, но в крайна сметка в кабинета влязоха тотално нови лица. С лека ръка се раздели и с човека, сочен за главен кадровик на НДСВ - началника на канцеларията му Стоян Ганев.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=753217
ИВАН ГАРЕЛОВ: НДСВ е ключ за дясното упр...
Разбиране на кампаниите на политическите...
Телефонна среща с Меглена Кунева
Разбиране на кампаниите на политическите...
Телефонна среща с Меглена Кунева
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
