Неговата територия са "големите енергийни проекти", за които толкова милеят Първанов и партийните му другари – и в името на които бе прецакан и националният интерес, и лоялността на България към ЕС. Един дребен детайл показва какво по-точно се крие зад всичко това – печалната равносметка от харчовете по незапочналия още строеж на "втора атомна" – АЕЦ "Белене".

Осемстотин милиона лева са похарчени по него досега – според бъдещия финансов министър, експертът от Световната банка Симеон Дянков. Само че са дадени не за строителство, а за почистване на площадката. В интервюто си пред в. "Стандарт" Дянков посочва, че за такава дейност при строежа на други атомни централи обичайните харчове са около 250 милиона.

Следователно в черната дупка на "втора атомна" потъват едни много големи суми държавни пари – и би било интересно да се провери чии джобове се захранват чрез мегаломанската енергийна реторика, според която строежът на тази централа бил гаранция за индустриалното развитие на страната ни, давал ни възможност да станем енергиен център на Балканите и прочее глупости.

Симеон Дянков подчертава, че незабавно ще бъдат направени одити на странните разчиствателни дейности – и то не от българските министерства, а от външни одитори. Още от сега обаче е известно името на една от компаниите, които демонтират остарелите съоръжения на тази площадка – това е строителната фирма "Евробилд" ООД, свързана с Людмил Стойков.

Същият този от групата "Николов-Стойков", зароди чието крадене от еврофондовете бяха блокирани около един милиард евро – част от които са вече безвъзвратно загубени за България. Същият, който е разследван в момента за пране на пари – но без резултат, естествено – защото е спонсор на президента Първанов.

Тази дребна подробност от пейзажа обяснява много неща. Например защо именно "Атомремонтстрой" спечели търга за строежа на централата. Не само от патриотична любов към братския руски народ и дружбата от векове за векове, не. А просто защото при сделки с руски компании няма проблем да се организират порочни конкурси за подизпълнители, надписване на сметки и получаване на комисионни. С една френска или американска компания това просто няма как да стане.

Същата подробност обяснява целеустремената пропаганда на проекта, бързането при неговия старт, нелепите приказки как западни инвеститори ще се изпотрепят да го финансират – което завърши с поредното умилкване около Путин – в очакване широката му руска душа да се смили над Задунайская губерния и да отпусне три-четири милиарда евро – срещу държавни гаранции и с незнайни лихви, разбира се. Което се дължи не само на неговия интерес, който прави този проект по-важен и от дружбата от векове за векове, и от самата България – пък била тя и троянски кон – защото чрез този именно проект руската ядрена индустрия прави първия си пробив в страна от ЕС.

Не е само там проблемът – отвъд кагебисткия сценарий има и домашен такъв. Черната дупка край Белене е нужна, тъй като е най-надеждния канал за преточване на държавни пари в партийни и частни джобове. И това впрочем е не от вчера и не от онзи ден. Българската енергетика винаги е била най-непрозрачния сектор от всички дейности в държавата – и най-пряко и безапелационно контролирания от формираните на базата на ДС олигархически кръгове. Ясно е защо: където се оперира с милиарди, открадването на няколко десетки милиона не е проблем.

Впрочем има и още една дребна подробност от пейзажа: какво по-точно се разчиства на тази площадка? Тя нали беше вече веднъж построена? Нали даже беше докаран първия корпус на реактор от типа на Чернобилските – още преди повече от двадесет години. Отговорът е абсурден: Людмил Стойков и компания разчистват това, което комунистическа България е построила. Разчистват остарели площадки и съоръжения в които някога са били попиляни нахалос някъде между един и два милиарда валутни лева.

Някой да може да отговори – защо? Защо с такава упоритост се строи ядрена централа в една от най-земетръсните зони в България, защо изобщо ни е нужен този налудничав проект, който ще заработи евентуално чак след десетина години – чиято рентабилност не може да гарантира никой, но за сметка на това харчовете по него още отсега се изчисляват като около два пъти по-големи от сумата, с която "Атоменергострой" спечели конкурса за проекта. Колко му е – някакви си седем или осем милиарда лева, които ще изплащат нашите деца и внуци. И всичко това се прави не кога да е, а в разгара на икономическата криза – когато дори за най-развитите страни луксове като строеж на нови ядрени централи са недопустим и непростим лукс.

"Досега не съм намерил икономически обоснован проект за АЕЦ Белене. Такива проекти с неоправдан разход трябва да се проверят и ако са нерентабилни - да се замразят" – заявява в интервюто си Симеон Дянков. Няма и да намери такъв: "Белене" се строи в разрез на икономическата логика. Проектът тук е различен – е проект за българо-руско крадене – в особено голям размер и с особено мрачна перспектива.

http://analysis.actualno.com/news_250893.html