Globalization :: Необичаен коментар за класовата борба

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.08.2009 10:10 - Необичаен коментар за класовата борба

Автор: meto76 Категория: Политика

Прочетен: 814 Коментари: 0 Гласове:

Необичаен коментар за класовата борба

by newswriter on 02/08/2009 8:58 AM

Николай Флоров

Ето така, дами и господа, по думите на президента, се стигна отново до класовата борба. Надарен с горещо сърце и къс фитил, той вече не трае да гледа как новата власт бесней над бащиното му огнище, как се затварят вратите пред негови стари ченгета и ортаци.

Класовата борба – това е класов антагонизъм и непримиримост, борба безмилостно жестока и епична. Към каква точно класа принадлежи новата власт той не казва, но явно реформите й не са по вкуса му.

Дали например той не иска да каже «реакционна власт»? Или например «реакционната буржоазия»? Каквото и да иска да каже, думите на господин президента миришат на барут.

По всички правила на марксистко-ленинския речник, който той явно владее детайлно, класовата борба си е борба с всички средства. Дали не и въоръжена? Неговата партия знае това най-добре от всички, тя е най-опитна и най-калена - като стомана.

Така че, господин президентът Първанов може винаги да насочи партията си към курса на въоръжена борба, стига да поиска. «Шумете, дебри и Балкани, шумете, волни лесове...» Партизанските пътеки може би и него днес зоват.

Каква борба той ще избере си е негово право. За разлика от миналия път обаче, преди да поемат пътя към Балкана той и партията му ще трябва да оставят назад някои благинки, понатрупани за последните двадесет години.

Не, тук не става дума само за Ламборгинита, Ферарита, Бентлита или бижута, не става дума и за имения с високи дувари, басейни и телохранители, още по-малко за наскоро сменените клекала с клозетни чинии, нито чак толкова за сладките разходки по Дивия Запад или за тропически плажни разходки с мартини в ръка...

Тук става дума за енергийни комплекси, които господин президента така много обича, за оръжейния и цигарения бизнес, за сладки и доходни хотелчета и курорти, за още по-сладки заменки, за митниците (ах, тези митници: «Дай ми ти мене Солунската митница, че да видиш келепир!»), за тайните свърталища на партията, за дрога и цигари, за сараи, яхти и всичкия друг пашалък...

Всички тези неща «буржоазията» иска да им отнеме, от което пролетаризираната Държавна сигурност няма да има нищо друго да губи, освен веригите си.

Всички тия неща господин президента и неговата партия ще трябва да изоставят и да се отдадат на непримирима класова борба до крайната и окончателна победа на експлоатирания ДеСарски пролетариат.

Бой последен е този, дружно вси да вървим...

http://www.kafene.net/analysis.html

Нагоре

Тагове: Гоце,