Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2009 00:49 - Защо сп.GQ не иска руснаците да четат разследването му за бомбените атентати през 1999г.
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 798 Коментари: 0 Гласове:
1




  image   Може би не е далеч денят когато руснаците ще започнат да се питат как започна ерата Путин 


Защо сп.GQ не иска руснаците да четат разследването му за бомбените атентати през 1999г. 

Журналистическите разследванията изискват много време и струват скъпо. Редакциите ги разпрострат на първа страница и търсят максимална публичност, за да си възвърнат инвестициите и спечелят точки във вечното състезание за повече читатели и рекламодатели.
 
В случая с новия брой на списание GQ от икономическата логика обаче няма и следа. Разследването на военния кореспондент Скот Андерсън за бомбените атентати в Русия от 1999г. не само не е обявено на корицата, то е заровено чак на страница 246 от общо 314 на септемврийския брой и не е качено в интернет. Странностите продължават с решението статията да не бъде публикувана в никоя друга версия на изданието освен американската и неговите броеве да не бъдат доставени в Русия. GQ освен това е помолило Андерсън, журналист на свободна практика, да не предоставя статията за публикуване в други издания щом изтече споразумението за авторските права върху нея с мъжкото списание.     
 
Статията “Тъмното издигане на власт на Владимир Путин” с подзаглавието  “Никой не смее да го нарече конспирация” разследва трите бомбени атентатa срещу жилищни сгради в Буйнакск на 4 септември 1999г. с 64 жертви, Москва на 9 септември 1999г. с 94 убити и Волгодонск на 13 септември 1999г. с 121. Тезата й не е нова - руските специални служби са замесени в подготовката и са ги използвали, за да се закрепи властта на новата силна ръка, тогава слабо популярния министър-председател в администрацията на Елцин – Владимир Путин и като претекст за започването на втората чеченска война. Такива съмнения бродят още от първите дни след ужасяващите атентати. Журналистката Анна Политковская и дисидентът Александър Литвиненко, и двамата вече покойници, огласяваха тази теза многократно.  
 
“Никой не е забранявал статията, от нея няма смисъл, защото не казва нищо ново на руския читател,” 
заяви Николай Усков, главен редактор на руското издание на GQ пред радио “Ехото на Москва”. Други местни медии пък обвиниха американските блогъри в поредния заговор. Причината - нюйоркският блог Gawker.com публикува снимки на страниците на списанието с молба рускоезичните читатели да преведат статията (там можете да прочетете и пълния текст на разследването). Материалът се появи и на няколко руски сайта.        
 
Теориите, че става въпрос за едно голямо недоразумение, издишат когато погледнете текста на вътрешноредакционния имейл на издателската групa Conde Nast, 
публикуван от американското обществено радио NPR. Conde Nast е издател на списанията New Yorker, GQ, Vanity Fair, Glamour, Tatler и Vogue, последните пет и с рускоезични варианти. Още през месец юли когато есенното издание се планира, адвокатът на групaта Джери С.Бирънц праща меморандум до редакторите: “Мениджмънтът на Conde Nast реши септемврийският брой на американското списание GQ, съдържащ статията на Скот Андерсън “Тъмното издигане на власт на Владимир Путин” да не бъде дистрибутиран в Русия”. Изтичането на имейла в медиите пък говори, че в редакцията на GQ решението не е било прието тихомълком. Засега издателската група коментира, че винаги "взима под внимание законите и проблемите на страните, в които излизат списанията на Conde Nast". 
 
И все пак защо толкова много шум?
 
Щом тезата не е нова и разкритията на Скот Андерсън не изненадват никого, логичният въпрос е защо толкова усилия да бъдат прикрити. Андерсън, ветеран от войните в Босна, Ирак, Афганистан, винаги готов да рискува малко повече от другите репортери (неговото прострелване на ливано-израелската граница бе истинска новина по време на войната през 2006г.) се среща точно преди година с Михаил Трепашкин, бивш агент на КГБ и наследника му ФСБ.
 
Според статията, Трепашкин е противоречива фигура, през 80-те години той разследва престъпления като кражби и контрабанда на антики. После продължава да работи в криминалния отдел на новата Федерална служба по безопасност където през 1995г. му се пада делото, което променя живота му. Той разследва Банка “Солди” по подозрения, че служи за финансиране на чеченската мафия и тероризъм. Когато спецекипите атакуват офиса й, вътре са задържани не само чеченски конспиратори, но и двама агенти на ФСБ и един руски армейски генерал. В банката освен това са открити подслушвателни устройства, които могат да дойдат само от специалните служби или от военното разузнаване.
 
Едва започнал да работи по делото, Трепашкин е отстранен от случая. На никой от заловените агенти не е предявено обвинение, даже напротив – срещу него започва разследване. Трепашкин публикува отворено писмо до президента Борис Елцин и напуска ФСБ. По това време Александър Литвиненко, друг агент на службата е назначен да води новосъздаденото Бюро за анализ на криминалните организации. Първата тихомълком дадена задача е да ликвидира Трепашкин. Литвиненко не издържа на напрежението, заедно с други агенти на пресконференция признава новите си задължения и заминава набързо за Великобритания.
 
През 2002г. съдбите на Трепашкин и Литвиненко отново се преплитат когато в лондонския апартамент на руския дисидент-олигарх Борис Березовски се решава започването на ново независимо разследване на бомбените атентати от 1999г. Трепашкин официално заема позицията на адвокат на живеещата в САЩ Татяна Морозова, чиято майка умира в Буйнакск и според руското законодателство тя има право да види документите по делото. Преглеждайки хилядите страници, бившият КГБ агент се натъква на факта, който може да разплете мистерията. В първите часове след атентата в Буйнакск е направена полицейска скица на шофьора на камиона с взрив, поставен пред жилищния блок. После тя изчезва от делото и е заменена с тази на нов заподозрян. Трепашкин находчиво  преглежда вестникарските архиви и не само открива първоначалния скеч, но и знае кой е на него. Това е агентът на ФСБ Владимир Романович, арестуван по време на акцията в Банка “Солди”. Романович обаче малко след атентатите емигрира в Кипър и е застрелян през 2002г.
 
Трепашкин събира доказателства и е готов да хвърли бомбата си по време на съдебното дело през 2003г. срещу заловените от ФСБ терористи. В този момент бившите колеги вкарват обвинителен акт за заловени в предишен обиск в дома му секретни материали. Трепашкин влиза в затвора за четири години, а през 2008г. е освободен. Тогава той се среща и с американския журналист Скот Андерсън и му предоставя доказателствата.         
 
Затова и статията в GQ е толкова щекотлива – тя
 
не е обвинение по принцип срещу Владимир Путин и ФСБ
 
В нея има конкретни имена и факти, които ако се следват систематично, ще разплетат истината около атентатите от 1999г. Всички други преди това – от Политковская до Литвиненко – загубиха до известна степен достоверността си, когато посочваха твърде много виновници, твърде много заговори и обвиняваха по принцип руския политически елит. Трепашкин от друга страна е построил и съсредоточил обвинението си само и единствено върху бомбените атентати и конкретните нишки за разплитането им. 
 
“Насред международния икономически колапс през последната година малко страни са по-лошо ударени от Русия и почти всеки ден носи нов брой масови протести: срещу олигарсите, срещу държавната политика, все повече срещу самия Владимир Путин. Може би няма да е дълго преди руснаците да започнат да се питат как всичко това започна и да си спомнят ужасните събития през септември 1999г.,” пише самият Андерсън като обяснение защо е направил разследването десет години по-късно.  
 
Като последен размисъл около случая нека споменем и поведението на медийната групировка Conde Nast. Според Андерсън, когато преди година е бил поканен от редакторите на GQ да напише нещо за Русия, той не е крил, че ще разследва атентатите срещу жилищните сгради от 1999г. Освен това никой не го е уведомил, че висшият мениджмънт има известни притеснения когато статията е готова. Никой не оспорва достоверността на публикуваните факти и самото разследване. Официално GQ не сваля материала, те само тихомълком се опитват да го прикрият и маргинализират. Поне засега в ерата на интернет това, оказва се, е трудно. Скот Андерсън пък очаква предложения за публикации от други медии когато договореният срок за авторските права с Conde Nast приключи.

http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=780734


Тагове:   путин,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14627233
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930