Постинг
12.09.2009 10:43 -
Как ГЕРБ подкрепи интересите на едрите колекционери на антики
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 1338 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2009 10:43
Прочетен: 1338 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 12.09.2009 10:43
Това е една история за скрити богатства, откраднати съкровища, разровени гробници, много лицемерие и още повече пари. История, в която държавата заедно с шепа учени идеалисти се опитва да въведе ред на пазара на антични предмети и да намали иманярството до приемливи размери. История, която често се превръща в драма, защото съпротивата срещу техните действия е силна и добре организирана.
Ако сте следили новините през последните дни, сигурно сте видели част от последния епизод в тази драма. Един от първите законопроекти, внесен от ГЕРБ в новия парламент, беше за изменения в Закона за културното наследство. Накратко, промяната разрешава на собствениците на особено ценни находки да не доказват произхода им, както и да търгуват с тях, макар и само в България. В сегашния си вид законът предвижда тези антики (със статут на национално богатство), за които не може да се представи "официален документ", да останат при притежателите си, но те да не могат да ги продават. ГЕРБ предлага да отпадне думата официален и собствеността да се доказва с какъвто и да било документ. Това им донесе обвинения, че защитават интересите на едрите колекционери, които наистина са единствените печеливши от промяната в закона. До момента критиките не впечатлиха особено новите управляващи. Измененията на закона бяха приети миналата седмица на първо четене в парламентарната комисия по култура.
За да разберете защо промяната облагодетелства точно едрите акционери, трябват малко обяснения за мътния свят на иманярството и търговията с антики.
Тъжна история
За археолозите България е част от южноевропейския пояс държави, които са изключително богати на древни находки. На територията на страната през различни епохи са оставяли следи няколко цивилизации и оцелялото от тях днес може да се продаде за много пари на вътрешния пазар и за още повече пари извън България. Това заедно с хлабавите закони през последните години превръща търсенето на ценности в сериозно и много привлекателно занимание.
Преди 1989 г. тогавашните иманяри, наричани още малджии, са копаели предимно за заровени съкровища, като например легендарното имане на Вълчан войвода. Вредите от тях са по-малки, защото почти всички биват хващани. Дейността им е строго следена от Държавна сигурност, която осъществява и контролиран износ на ценни предмети за аукциони в Западна Европа. След 1989 г. с антиките вероятно се случва това, което става и с други контролирани от ДС дейности като производството на амфетамини и контрабандните канали – те минават в частни ръце. Преки доказателства за това няма, но е показателна историята на бившия шеф на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов. Това управление се е занимавало с борбата с иманярството, а малко след 1989 г. Димитър Иванов става един от известните колекционери на антични предмети.
В последните 20 години нелегалното търсене на антични предмети не просто се увеличава. Иманярството се превръща в занимание на изненадващо много хора. Според доклад на Центъра за изследване на демокрацията, който цитира източници от полицията, броят на тези, които търсят незаконно антики, варира между 100 хил. и 250 хил. човека. Голяма част от тях са аматьори и според доклада професионалистите са няколко хиляди, изключително добре организирани.
Истинският бум в иманярството
започва през последните десетина години и е свързан с възхода на икономиката. С появата на първите по-състоятелни хора в България колекционерството става модерно, а заедно с това (за някои) вероятно създава и добри възможности за печалба. Освен Димитър Иванов антични предмети колекционират собственикът на "Нове холдинг" Васил Божков, братя Бобокови, Боян Радев и сигурно още няколко не толкова публично известни фигури от едрия бизнес. Появата на купувачи естествено води до по-голямо предлагане на този мътен пазар и иманярството навлиза в нова фаза. Професионалните търсачи на антики (и някои колекционери) купуват модерна техника – качествени металотърсачи и технология, която дава възможност за триизмерни изображения на скритото под земята. Модерните иманяри работят с булдозери, трактори, багери, с които разкопават и унищожават стотици ценни за археологията места... "Освен унищожаването и разпиляването на ценностите това грабителство води до плачевни резултати за научните изследвания и реконструкцията на живота и историята на нашите земи, Средиземноморието и целия древен свят, погубва история на векове и хилядолетия", казва Мария Ваклинова, директор на Националния археологически институт. Според нея изваждането на обекти ги ликвидира като богат информационен материал и те запазват само собствената си материална стойност. "Представете си например как, а това е обичайно, разоравайки паметниците, "варварите" обират само предмети, които според техните поръчители представляват ценности, но захвърлят и безпощадно трошат железни конструкции на колесници или керамични съдове, принадлежащи към една и съща находка", обяснява развълнувано археологът.
Освен търсенето на колекционерите за иманярския бум помага и слабата захапка на българските закони. В продължение на дълги години притежаването на ценни антични предмети с неясен произход е напълно свободно. Иманярството се преследва трудно, защото то се доказва само в момента на извършването му – тоест, ако някой бъде хванат точно когато изкопава ценен предмет. От този момент нататък иманярят може да казва, че го е намерил да се търкаля на пътя или го е наследил от прадядо си. Нещо повече. В един период след 2003 г. дори и търговията с ценни предмети от древността е полулегална. Тогава законодателството забранява само продажбата. Купуването обаче е напълно свободно. Звучи странно, но този законодателен туист позволява частичното легализиране на някои антики. "Наказателният кодекс забранява продажбата и дори размяната на антични монети, но не е изрично посочено да се забранява купуването на такива. Това е единственият начин да се попълват колекции", казва в интервю пред "Стандарт" през 2008 г. проф. Димитър Драганов – специалист по антична нумизматика, който работи за колекцията на братя Бобокови.
Търговията с ценни находки
Не е само български проблем
В много държави по света купуването на значими за науката археологически предмети придобива огромни мащаби през последните десетилетия на XX век. В началото на 90-те научната общност започва все по-силно да протестира срещу колекционерството и пазара на старинни находки. Един американски археолог – Рикардо Ела, пише пламенна статия в списание Archeology, която става началото на дълга битка. "Колекционерите стимулират грабителството на антични предмети, защото създават търсене", казва Ела в публикацията си.
Протестите на археолозите довеждат до промяна на международните норми, които регламентират тази област. През 1998 г. ЮНЕСКО приема специална конвенция, наречена UNIDROIT, която настоява търговците, колекционерите и музеите да предприемат активни действия и много старателни разследвания, за да се убедят, че културните ценности с неясен произход не са доставени от иманяри, или с контрабанда. Иначе казано, купувачите трябва да доказват чистия произход на собствеността си.
В България тази вълна идва 11 години по-късно
през април тази година, когато се приема новият закон за културното наследство. Той изпълнява една много трудна и деликатна задача. Ясно е, че тук има огромно количество антики, които са изкопани незаконно. В този случай пред държавата стоят два подхода. Единият е те да бъдат конфискувани. За целта ще трябва да се докаже, че са придобити незаконно, което е практически невъзможно. Иманярите не са хванати в момента на престъплението, а сегашните притежатели могат лесно да претендират, че са добросъвестни купувачи.
Другият вариант е да се обяви амнистия за античните предмети, които вече са изкопани, те да се опишат и регистрират. Това дава възможност да се следи да не бъдат изнасяни и силно затруднява иманярството в бъдеще, защото всяка нерегистрирана ценна находка ще подлежи на конфискация.
Парламентът избира втория подход. С новия Закон за културното наследство всички притежатели на антики се задължават в шестмесечен срок да декларират какво притежават в Министерството на културата. Специална комисия там трябва да класифицира ценните предмети в няколко категории в зависимост от тяхната научна и културна стойност. Ако предметът е определен с най-високата степен - "национално богатство", режимът на собствеността му е малко по-особен. Притежаващият го е длъжен да представи доказателство за произхода му - това може да бъда само официален документ, издаден от държавата. Ако не представи такъв документ, притежателят на ценния предмет не може да го продава, нито изнася от България.
Това е и разпоредбата, която сега ГЕРБ предлага да бъде променена. Депутатите, внесли предложението, искат много по-либерален режим, в който собствеността може да бъде доказвана с всякакъв документ, включително договор за покупко-продажба.
Дали обаче това наистина защитава
Интересите на големите колекционери
Отговорът е да. Промяната в закона засяга само няколкото собственици на особено ценни предмети. Най-високата категория антики се притежава практически само от едрите колекционери. "След извършването на определената в закона процедура в тази най-висока категория, чието притежание трябва да се доказва специално, ще попаднат съвсем незначителен брой предмети. Ще се окаже, че в цели колекции няма нито една достойна за класирането ценност, която да бъде обект на тази особена защита от държавата", казва шефът на археологическия институт Маргарита Ваклинова
Новата власт застана на страната на колекционерите съвсем открито. "Аз лично 40 години живея благодарение на колекционерите", заяви в bTV министърът на културата - склупторът Вежди Рашидов. Той обясни още, че "колекции не се правят в супермаркета" и затова е трудно да се докаже техният произход.
Официалните аргументи на ГЕРБ да подкрепи Васил Божков, Бобокови, Димитър Иванов и техните "колеги" не са особено състоятелни. В мотивите към проекта за промяна на закона липсва каквото и да било обяснение защо се прави това. Официалният представител на културното министерство по време на обсъжданията в парламента – заместник-министърът д-р Тодор Чобанов, каза, че тъй като в закона нямало точна формулировка какво е официален документ, администрацията не може да си върши работата. Това обаче не е точно така. Той беше веднага опроверган от представителя на прокуратурата на заседанието г-н Соларов, който обясни, че от правна гледна точка няма никакви съмнения какво означава това - документ, издаден от държавен орган в рамките на неговите правомощия.
Косвено доказателство за това, че поправката, която от ГЕРБ предлагат, е еднозначно в полза на едрите колекционери и търговците на антики може да се намери и в организациите, които я подкрепят. Инициативата на управляващите беше посрещната с нескривана радост от Съюза на антикварите в България и от един друг интересен човек. На заседанието на парламентарната комисия по културата през седмицата беше поканен като гост Кирил Христосков. Той е офицер от службите за сигурност, като кариерата му започва още от създаването на отдела за борба с иманярството към VI-то управление на ДС. След 1989 г. той продължава да работи в Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП) до разформируването на този отдел през 1999 г. Тогава започва работа при колекционера Димитър Иванов, а по-късно - в структурите на собственика на "Нове холдинг" и също колекционер Васил Божков. Христосков е изпълнителен директор на основаната от бизнесмена фондация "Тракия", в която между другото участва и министърът за българите в чужбина Божидар Димитров. "Дълбоко подкрепям действията на Министерството на културата", заяви представителят на Васил Божков по време на обсъжданията в парламента. Според него поправката на Закона за културното наследство ще направи така, че "той да работи за интересите на българските граждани".
Парламентът не е единственото място, в което колекционерите пробват да пробият. Преди месец омбудсманът Гиньо Ганев оспори Закона за културното наследство в Конституционния съд именно в частта му за узаконяването на особено ценните предмети. Според омбудсмана тези текстове "нарушават правата на българските граждани". Гиньо Ганев смята, че колекционерите трябва да имат право да доказват собствеността на предметите, като се позовават на придобивна давност.
Битката за промените в закона ще има още поне няколко рунда. Предстои приемането на промените на първо четене от всички депутати и след това второ четене в комисиите и пленарната зала. През това време със сигурност темата ще бъде отново обсъждана и внимателно следена. Защото е един от първите тестове за чистотата и откровеността на новото управление.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=783093&sp=0#storystart
Ако сте следили новините през последните дни, сигурно сте видели част от последния епизод в тази драма. Един от първите законопроекти, внесен от ГЕРБ в новия парламент, беше за изменения в Закона за културното наследство. Накратко, промяната разрешава на собствениците на особено ценни находки да не доказват произхода им, както и да търгуват с тях, макар и само в България. В сегашния си вид законът предвижда тези антики (със статут на национално богатство), за които не може да се представи "официален документ", да останат при притежателите си, но те да не могат да ги продават. ГЕРБ предлага да отпадне думата официален и собствеността да се доказва с какъвто и да било документ. Това им донесе обвинения, че защитават интересите на едрите колекционери, които наистина са единствените печеливши от промяната в закона. До момента критиките не впечатлиха особено новите управляващи. Измененията на закона бяха приети миналата седмица на първо четене в парламентарната комисия по култура.
За да разберете защо промяната облагодетелства точно едрите акционери, трябват малко обяснения за мътния свят на иманярството и търговията с антики.
Тъжна история
За археолозите България е част от южноевропейския пояс държави, които са изключително богати на древни находки. На територията на страната през различни епохи са оставяли следи няколко цивилизации и оцелялото от тях днес може да се продаде за много пари на вътрешния пазар и за още повече пари извън България. Това заедно с хлабавите закони през последните години превръща търсенето на ценности в сериозно и много привлекателно занимание.
Преди 1989 г. тогавашните иманяри, наричани още малджии, са копаели предимно за заровени съкровища, като например легендарното имане на Вълчан войвода. Вредите от тях са по-малки, защото почти всички биват хващани. Дейността им е строго следена от Държавна сигурност, която осъществява и контролиран износ на ценни предмети за аукциони в Западна Европа. След 1989 г. с антиките вероятно се случва това, което става и с други контролирани от ДС дейности като производството на амфетамини и контрабандните канали – те минават в частни ръце. Преки доказателства за това няма, но е показателна историята на бившия шеф на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов. Това управление се е занимавало с борбата с иманярството, а малко след 1989 г. Димитър Иванов става един от известните колекционери на антични предмети.
В последните 20 години нелегалното търсене на антични предмети не просто се увеличава. Иманярството се превръща в занимание на изненадващо много хора. Според доклад на Центъра за изследване на демокрацията, който цитира източници от полицията, броят на тези, които търсят незаконно антики, варира между 100 хил. и 250 хил. човека. Голяма част от тях са аматьори и според доклада професионалистите са няколко хиляди, изключително добре организирани.
Истинският бум в иманярството
започва през последните десетина години и е свързан с възхода на икономиката. С появата на първите по-състоятелни хора в България колекционерството става модерно, а заедно с това (за някои) вероятно създава и добри възможности за печалба. Освен Димитър Иванов антични предмети колекционират собственикът на "Нове холдинг" Васил Божков, братя Бобокови, Боян Радев и сигурно още няколко не толкова публично известни фигури от едрия бизнес. Появата на купувачи естествено води до по-голямо предлагане на този мътен пазар и иманярството навлиза в нова фаза. Професионалните търсачи на антики (и някои колекционери) купуват модерна техника – качествени металотърсачи и технология, която дава възможност за триизмерни изображения на скритото под земята. Модерните иманяри работят с булдозери, трактори, багери, с които разкопават и унищожават стотици ценни за археологията места... "Освен унищожаването и разпиляването на ценностите това грабителство води до плачевни резултати за научните изследвания и реконструкцията на живота и историята на нашите земи, Средиземноморието и целия древен свят, погубва история на векове и хилядолетия", казва Мария Ваклинова, директор на Националния археологически институт. Според нея изваждането на обекти ги ликвидира като богат информационен материал и те запазват само собствената си материална стойност. "Представете си например как, а това е обичайно, разоравайки паметниците, "варварите" обират само предмети, които според техните поръчители представляват ценности, но захвърлят и безпощадно трошат железни конструкции на колесници или керамични съдове, принадлежащи към една и съща находка", обяснява развълнувано археологът.
Освен търсенето на колекционерите за иманярския бум помага и слабата захапка на българските закони. В продължение на дълги години притежаването на ценни антични предмети с неясен произход е напълно свободно. Иманярството се преследва трудно, защото то се доказва само в момента на извършването му – тоест, ако някой бъде хванат точно когато изкопава ценен предмет. От този момент нататък иманярят може да казва, че го е намерил да се търкаля на пътя или го е наследил от прадядо си. Нещо повече. В един период след 2003 г. дори и търговията с ценни предмети от древността е полулегална. Тогава законодателството забранява само продажбата. Купуването обаче е напълно свободно. Звучи странно, но този законодателен туист позволява частичното легализиране на някои антики. "Наказателният кодекс забранява продажбата и дори размяната на антични монети, но не е изрично посочено да се забранява купуването на такива. Това е единственият начин да се попълват колекции", казва в интервю пред "Стандарт" през 2008 г. проф. Димитър Драганов – специалист по антична нумизматика, който работи за колекцията на братя Бобокови.
Търговията с ценни находки
Не е само български проблем
В много държави по света купуването на значими за науката археологически предмети придобива огромни мащаби през последните десетилетия на XX век. В началото на 90-те научната общност започва все по-силно да протестира срещу колекционерството и пазара на старинни находки. Един американски археолог – Рикардо Ела, пише пламенна статия в списание Archeology, която става началото на дълга битка. "Колекционерите стимулират грабителството на антични предмети, защото създават търсене", казва Ела в публикацията си.
Протестите на археолозите довеждат до промяна на международните норми, които регламентират тази област. През 1998 г. ЮНЕСКО приема специална конвенция, наречена UNIDROIT, която настоява търговците, колекционерите и музеите да предприемат активни действия и много старателни разследвания, за да се убедят, че културните ценности с неясен произход не са доставени от иманяри, или с контрабанда. Иначе казано, купувачите трябва да доказват чистия произход на собствеността си.
В България тази вълна идва 11 години по-късно
през април тази година, когато се приема новият закон за културното наследство. Той изпълнява една много трудна и деликатна задача. Ясно е, че тук има огромно количество антики, които са изкопани незаконно. В този случай пред държавата стоят два подхода. Единият е те да бъдат конфискувани. За целта ще трябва да се докаже, че са придобити незаконно, което е практически невъзможно. Иманярите не са хванати в момента на престъплението, а сегашните притежатели могат лесно да претендират, че са добросъвестни купувачи.
Другият вариант е да се обяви амнистия за античните предмети, които вече са изкопани, те да се опишат и регистрират. Това дава възможност да се следи да не бъдат изнасяни и силно затруднява иманярството в бъдеще, защото всяка нерегистрирана ценна находка ще подлежи на конфискация.
Парламентът избира втория подход. С новия Закон за културното наследство всички притежатели на антики се задължават в шестмесечен срок да декларират какво притежават в Министерството на културата. Специална комисия там трябва да класифицира ценните предмети в няколко категории в зависимост от тяхната научна и културна стойност. Ако предметът е определен с най-високата степен - "национално богатство", режимът на собствеността му е малко по-особен. Притежаващият го е длъжен да представи доказателство за произхода му - това може да бъда само официален документ, издаден от държавата. Ако не представи такъв документ, притежателят на ценния предмет не може да го продава, нито изнася от България.
Това е и разпоредбата, която сега ГЕРБ предлага да бъде променена. Депутатите, внесли предложението, искат много по-либерален режим, в който собствеността може да бъде доказвана с всякакъв документ, включително договор за покупко-продажба.
Дали обаче това наистина защитава
Интересите на големите колекционери
Отговорът е да. Промяната в закона засяга само няколкото собственици на особено ценни предмети. Най-високата категория антики се притежава практически само от едрите колекционери. "След извършването на определената в закона процедура в тази най-висока категория, чието притежание трябва да се доказва специално, ще попаднат съвсем незначителен брой предмети. Ще се окаже, че в цели колекции няма нито една достойна за класирането ценност, която да бъде обект на тази особена защита от държавата", казва шефът на археологическия институт Маргарита Ваклинова
Новата власт застана на страната на колекционерите съвсем открито. "Аз лично 40 години живея благодарение на колекционерите", заяви в bTV министърът на културата - склупторът Вежди Рашидов. Той обясни още, че "колекции не се правят в супермаркета" и затова е трудно да се докаже техният произход.
Официалните аргументи на ГЕРБ да подкрепи Васил Божков, Бобокови, Димитър Иванов и техните "колеги" не са особено състоятелни. В мотивите към проекта за промяна на закона липсва каквото и да било обяснение защо се прави това. Официалният представител на културното министерство по време на обсъжданията в парламента – заместник-министърът д-р Тодор Чобанов, каза, че тъй като в закона нямало точна формулировка какво е официален документ, администрацията не може да си върши работата. Това обаче не е точно така. Той беше веднага опроверган от представителя на прокуратурата на заседанието г-н Соларов, който обясни, че от правна гледна точка няма никакви съмнения какво означава това - документ, издаден от държавен орган в рамките на неговите правомощия.
Косвено доказателство за това, че поправката, която от ГЕРБ предлагат, е еднозначно в полза на едрите колекционери и търговците на антики може да се намери и в организациите, които я подкрепят. Инициативата на управляващите беше посрещната с нескривана радост от Съюза на антикварите в България и от един друг интересен човек. На заседанието на парламентарната комисия по културата през седмицата беше поканен като гост Кирил Христосков. Той е офицер от службите за сигурност, като кариерата му започва още от създаването на отдела за борба с иманярството към VI-то управление на ДС. След 1989 г. той продължава да работи в Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП) до разформируването на този отдел през 1999 г. Тогава започва работа при колекционера Димитър Иванов, а по-късно - в структурите на собственика на "Нове холдинг" и също колекционер Васил Божков. Христосков е изпълнителен директор на основаната от бизнесмена фондация "Тракия", в която между другото участва и министърът за българите в чужбина Божидар Димитров. "Дълбоко подкрепям действията на Министерството на културата", заяви представителят на Васил Божков по време на обсъжданията в парламента. Според него поправката на Закона за културното наследство ще направи така, че "той да работи за интересите на българските граждани".
Парламентът не е единственото място, в което колекционерите пробват да пробият. Преди месец омбудсманът Гиньо Ганев оспори Закона за културното наследство в Конституционния съд именно в частта му за узаконяването на особено ценните предмети. Според омбудсмана тези текстове "нарушават правата на българските граждани". Гиньо Ганев смята, че колекционерите трябва да имат право да доказват собствеността на предметите, като се позовават на придобивна давност.
Битката за промените в закона ще има още поне няколко рунда. Предстои приемането на промените на първо четене от всички депутати и след това второ четене в комисиите и пленарната зала. През това време със сигурност темата ще бъде отново обсъждана и внимателно следена. Защото е един от първите тестове за чистотата и откровеността на новото управление.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=783093&sp=0#storystart
Как община Пловдив да спести 2 млн. лв.?...
Измислиха отопление за автомобили
След година най-после обвиниха Райнето
Измислиха отопление за автомобили
След година най-после обвиниха Райнето
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
