Когато от в. “Труд” ме поканиха да коментирам доклада на икономическия екип за президента, първоначално бях скептичен. По принцип не съм привърженик на мълниеносните коментари. След като прочетох информацията за доклада, мнението ми се промени. Няма нужда да се консултирам с когото и да било, за да оформя отношението си към него. Той е рядко срещан пример на сгрешено и назадничаво мислене почти по всички пунктове на съвременната икономическа политика.
Призиви за “нова стратегия” се чуват винаги когато водата се размъти и не е ясно кой и как ще провежда икономическата политика през следващите години.
Вярно, ГЕРБ вече обяви кой - вицепремиерът Дянков и министрите от кабинета - но не и как, защото управленска програма все още липсва. Но да видим каква нова стратегия се предлага на новото правителство.
1. Най-напред бие на очи премахването на плоския данък. Предлагат ни да се върнем към прогресивно облагане и високи данъци. С аргумента, че така правели повечето страни, което просто не е истина. Истина е обратното: че нито една страна, въвела плосък данък, не се отказва от него, а страни с високи данъци като Германия например планират да ги намалят.И напълно основателно при това.
В период на криза стопанските субекти са затруднени да посрещат разходите си и често бягат в сивия сектор, за да спестят данъчни харчове. Нали се досещате колко данъци ще влязат в държавата тогава - нула! Що за логика - дайте да им вдигнем данъците, за да започнат да си ги плащат. А това, че плоският данък донесе стотици милиони приходи в бюджета, това за нашите стратези е без значение.
2. Същата логика е в ход и при социалните осигуровки. Малка им се вижда осигурителната тежест от 31% върху доходите, затова нека да я увеличим.
Между другото, тук правителството е на прав път, но върви по него някак неуверено. Да, ще намалява осигурителната тежест, но с по 1-2% на година, и то от догодина. Симеон Дянков се запомни преди изборите не с друго, а с уверените си изказвания колко работни места ще бъдат спасени, ако намалим осигуровките с 5% веднага. Кой ще ги спаси сега?
3. Следващата “брилянтна” идея е да намалим ДДС върху продуктите от първа необходимост. Стратезите сигурно искат да определят вместо българските семейства кои са тези продукти.
Все пак всеки от нас най-добре знае кои са продуктите от първа необходимост за неговото семейство. И обикновено те се различават.
Тази дискусия е вечна, поне от времето, когато Стоян Александров въведе унифицираната ставка по ДДС (затова е и странно, че виждаме името му сред авторите на доклада). И явно за някои хора не важат никакви аргументи, че така не се прави социална политика, а само се дава почва за нови данъчни измами. Нито съветите на МВФ, нито примерът на европейски страни, които се отказват от диференцирани ставки, не помагат.
4. По-нататък съветите на стратезите ни водят към прекратяване на всички видове данъчни измами, начело със злоупотребите с ДДС. Само че правителството вече заяви решителното си намерение да направи точно това. Ама може ли да се преодолее изкушението да се качиш на влака на популизма, като обвиниш крадливите политици и некадърната администрация за всички икономически беди?
Е, съвсем друг е въпросът какъв ще е ефектът върху бюджета от такива решителни действия. Отговорът, разбира се, ще го знаем след няколко месеца. Но и отсега е добре да възпираме прекаления си оптимизъм, наблюдавайки как много по-развити от нас европейски страни не успяват да овладеят напълно данъчните измами.
5. Популисткият устрем залита още по-далеч. Следващата стратегическа стъпка е да се върне данъкът върху наследствата в размер на 25%. Цялата икономическа теория е доказала, че този данък е безсмислен. По-точно той има ефект, но само отрицателен - да намали стимулите за работа, инициатива и предприемачество.
Но приходи от него не бива да се чакат. Ако не вярвате - питайте министрите на финансите в тези страни, където той още съществува. Богатите отдавна са намерили безброй механизми да оформят наследството си по начин, който да не ощети наследниците им.
6. Така незабелязано “новата стратегия” стига до държавните разходи. Областите, които стратезите предлагат да бъдат бонифицирани с допълнителни разходи, лесно могат да бъдат предвидени - образование, иновации и други благовидни дейности. Но “любима” ми е последната инициатива - да подкрепим финансово гражданите, които срещат трудности с ипотечните си кредити.
Да оставим за момент настрана въпроса защо с парите на способните, работливите и разумните трябва да изплащаме заемите на безразсъдните, които не са преценили добре финансовите си възможности. Но не е ли ясно какъв силен стимул дава това за тези, които се изкушават да пренебрегнат пазарните правила? Трудно ли е да предвидим, че броят на нередовните длъжници тогава ще се увеличи многократно, а всички те ще увиснат на врата на намаляващия брой коректни данъкоплатци?
7. Е, има и един лъч светлина в мисленето на стратезите. Макар и с видимо нежелание, те признават, че споразумение с МВФ може да бъде полезно. Както заяви икономическият екип на НДСВ, такова споразумение заедно с бързото влизане във Валутния механизъм на ЕС е най-силното лекарство за днешните икономически несгоди на страната ни. С наближаването на изборите тази година ние от НДСВ все повече се отчайвахме от икономическата политика на предходното правителство. Песимистите сред нас на моменти казваха: По-лошо не може. След като прочетат “новата стратегия”, “оптимистите” с основание ще кажат: Може, може!
Милен ВЕЛЧЕВ
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=228322
