Защо ни трябва английски език

Николай Флоров

Много просто – защото е работния език на света. Това е езика, без който не може да мине никоя финансова система на съвременна държава, нито промишлеността и специфичните речници на въздушния транспорт и електронните комуникации, отделно от културното наследство на англо-саксонския свят.

Самото обсъждане на този изключително важен въпрос обаче е свидетелство за затлаченото състояние на България на международния езиков пазар. То е и най-красноречиво свидетелство за огромното политическо значение, което комунистите отдаваха за избягване на изучаването му.

На пръв поглед в гимназиалното образование за учениците имаше свободен избор за изучаване на западен език: английски, френски или немски. Тяхното елементарно гимназиално ниво обаче трябваше само да се сравни с нивото на изучаване в специализираните езикови гимназии, за да се види огромната разлика. И въпреки това, в тях също отсъстваше огромна част от обхвата на тия езици и главите на учениците се пълнеха с политически филтриран материал.

Най-осезаем беше страхът от английския език и неговото културно влияние. Според сталинската пропагандна машина, това беше езикът на англо-американския империализъм, езикът на най-омразната част от човечеството, истинския враг на комунизма. С такава философия обаче стигнахме до положението да берем ягодите на Англия, където между другото можем да изучаваме английски език.

Такова е положението и в днешен Китай, където дефицита за специалисти с английски език е най-болезнен. Китайският език няма и най-малко подобие или връзка с индо-европейските езици и там отдавна са разбрали, че въпреки огромните трудности с изучаването на английски език трябва да се правят огромни усилия и да се харчат огромни пари, които са нищо в сравнение с ползата от познаването му.

Годините на идеологическа враждебност, включваща избягването на английски език, днес си оказват съответното влияние върху страната. Затова бившата английска колония Хонг Конг си остава с най-развити бизнес отношения и социално-политически климат.

Индия има специално място в английския свят. След десетки години на враждебно отношение към Западния свят под силното влияние на съветската политическа експанзия, Индия се връща с невероятен ефект върху международния икономически живот, а английския език, който е официалния на многоезична Индия, се оказа най-ценния подарък, оставен от колониализма на тази огромна страна. Езиково тя се оказа с невероятно предимство пред много други във включването й в глобалната икономика. Това включва не само лесното й участие в международни банкови операции, но и приобщаването й към световните борси, които в крайна сметка са отразени в нейния феноменален икономически напредък.

Може би, българите вече са разбрали, че африканският континент е също една от най-динамично развиващите се части на света, където английския език е водещия в обмена на информация. В тези африкански страни, където наследството е повлияно от съветския империализъм, изоставането е много лесно забележимо и прехвърлянето от една икономическа вкаменелост, като съветските идеи за развитие, на тотално неизвестна пазарна икономика, социалните и идеологически проблеми са най трудни за преодоляване.

В Източна Европа днес никой не си прави илюзия за мястото на английския език в живота на континента. Колкото и иронично да звучи, това все повече важи и за Русия. Всеки знае, че вече не става дума за поддържане на културно и езиково влияние от сорта на френски, немски или руски културни центрове, а за език, без който не може да има икономически живот. Английският език също така лесно и без задръжки включва в речника си огромен брой чуждици, което го прави по-богат и гъвкав – нещо нехарактерно за останалите езици.

Той предлага днес развита с вековен опит финансова система, без която света би бил едно сборище от авторитарни примитивни икономики, към които спада и руската. На нейния феноменален примитивизъм ние днес дължим и българския икономически примитивизъм.

Парадоксално, но на усвояването на икономическите методи на англо-саксонския свят от децата на комунистическата и ДеСарска върхушка се дължи и най-бързото развитие в определени икономически сфери на страната, където те са вложили разграбените пари на нацията. Това стана възможно само чрез навременното ориентиране на подбран елит от млади наследници на комунистически величия в западната финансова теория и практика.

Една любопитна подробност, известна на всеки езиковед, е близостта на английския и българския като безпадежни и предложни езици. В това отношение българския език се е развил по-далеч от останалите славянски езици и предлага най-лесно усвояване на английския език.

За разлика от руския, политическата еволюция на българското общество го прави по-добре запознато с езика на парламентарната демокрация и то лесно се ориентира в работата на западните институции. Този процес в България води началото си още от първия ден след освобождението от отоманско господство, докато в Русия практически такъв процес не е съществувал до провала на комунизма.

От друга страна, всеки българин знае, че въпреки повърхностната близост с руския език, той е невероятно труден за правилно изучаване с неговата жестока падежна система. По начина, по който българите говорят руски, те биха могли да говорят на всеки друг славянски език, тоест с 300 заучени думи. Но дори и за езиковия специалист днешният амбициозен свят не се нуждае от неговите познания за Достоевски, Чехов или Тургенев, още по-малко за тоталитарни чудовища от сорта на Ленин и Сталин.

С тях свършва и значението на руския език, а неговото място в съвременния свят се определя най-добре от думите на руския президент господин Медведев: «Двадесет години бурни преобразования така и не ни избавиха от унизителната зависимост от суровините. Днешната ни икономика наследи от съветската най-тежкия порок – в значителна степен тя игнорира нуждите на хората. Родният бизнес не създава стоки и технологии. Произведеното в Русия се отличава с изключително голяма неконкурентоспособност. Затова и в сегашната криза затънахме толкова...»

Засега българите са все още далеч от двуезичието на Западна и до голяма степен на Източна Европа, както и от светлия ден в бъдещето, когато всеки български премиер, президент и най-малко заместник-министър ще може да води свободно пресконференции и да дава интервюта на английски или друг западен език, така както отдавна може всеки африканец.

Не е пресилено ако кажем, че за едно свободно съвременно общество не е достатъчна само свободата на словото, но и познанието на повече от един език.


http://www.epochtimes-bg.com/2009-03/2009-09-14_11.html

и аз съм за владеенето на чужди езици - дори колкото се може повече, не само на английски.
макар че английският се е наложил вече, и може би е по-лесно...да могат хората да се разбират с един език.
защото когато се говори на различни езици ( и образно говоря, не само буквално)...става голяма каша :))))
и неразбория. сиреч неразбирателство.
а някога, предполага се, всички са говорели един език...
но пък в разнообразието, от друга страна, има чар :):)

поздрави!