Руските чиновници, военни, приближените до властта журналисти и организации организираха истинска пропагандна истерия около решението на Вашингтон.

Общият смисъл на тази вулгарна пропаганда и на тези неуместни изявления е прост: Обама е отстъпил, понеже Русия е много твърда и силна, и сега ние като ревностоен стратегически играч можем да искаме от него нови отстъпки.

Примерно, началникът на генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация Николай Макаров вече успя да направи не напълно уместно изявление по този повод. Той заяви, че за нас е неприемлива никаква нова американска ПРО, освен съвместна с Русия: "Към всичко, което се отнася до ПРО, ние се отнасяме отрицателно. Или ще правим съвместно ПРО, или... ". Въпреки, че става дума за националната система за ПРО на САЩ, и те са свободни да я разполагат на своите кораби – тук няма никакво ощетяване на интересите или безопасността на Русия.

Освен това генерал Макаров специално подчерта, че засега Русия не е приела решение за отказ от разполагане на оперативно-тактическите ракетни комплекси "Искандер" в Калининградска област ("Искандер"-ите на западната руска граница бяха ответна стъпка на Русия на възможното разполагане на американска ПРО в Полша и Чехия.) Няма спор, този въпрос трябва да се решава именно на висше държавно равнище и, докато решение не е прието, вероятно си струваше коментарите на тази тема да бъдат спестени.

Не е чудно, че едно от близките до властта младежки движение - "Млада Русия" – демонстративно чупи чинии с изображение на американския флаг пред посолството на Чехия в Москва, а прессекретарят на това движение направо заяви, че акцията трябва да символизира победата на Пусия по въпроса за отказа на САЩ от ПРО в Източна Европа.

Опитите изкуствено да се повишава политическата тежест на Русия за сметка на прагматичното решение на администрацията на САЩ, да се представи то като победа за страната или властта не само не говорят добре за руския властови елит.

Тази седмица в рамките на срещата на 20-те в Питсбърг ще се състои поредната лична среща между президентите на Русия и САЩ Дмитрий Медведев и Барак Обама. На четири очи двамата могат да обсъдят защо в действителност САЩ се отказаха от разполагането в Полша и Чехия, ще се създава ли глобална система за ПРО с участието на Русия, как въобще ще се развиват по-нататък нашите отношения. Тази среща ще се състои след по-малко от три месеца след посещението на Барак Обама в Москва, където той даде ясно да се разбере, че неговата администрация предпочита да си има работа с Дмитрий Медведев, а не с бившия президент – Владимир Путин. На този фон

 Эта встреча произойдет менее чем через три месяца после визита Барака Обамы в Москву, где он явно дал понять, что его администрация предпочитает иметь дело с действующим президентом Дмитрием Медведевым, а не с бывшим – Владимиром Путиным. На таком фоне

 Великодържавната и откровено милитаристична пропаганда, разгърната в нашата страна, желанието да се представи отказът на Америка от един вариант за ПРО в полза на друг изключително като свидетелство за мощта на Русия пряко вредят на диалога между президентите на двете страни.

Вместо благодарност и желание за развитие на конструктивни отношения администрацията на САЩ получава от Русия поредните сигнали за имперска диващина.

За щастие руското Министерство на външните работи и самият президент на страната реагираха на решението на Обама много по-адекватно, без да го приписват публично на "руското величие", като засвидетелстваха желание за продължаване на сътрудничеството в сферата на глобалната сигурност. Но доколкото някои наши офицални лица, представители на официалната пропагандна машина и близки до мластта политически движения се държат по друг начин, администрацията на САЩ има основания да предполага, че руската власт има принципно различна, конфронтационна гледна точка за отношенията с Америка.

Русия може да стане заложник на нагнетяваната по време на цялата путинска епоха антиамериканска истерия, която отдавна стана идеологически стълб на цялата външна политика на страната.

Много е трудно да бъдат спряни разпалените активисти на пропагандния фронт, свикнали да клеймят "главния враг". Но да се направи това е необходимо. От решението на САЩ Русия не е добавила повече военна или икономическа мощ. Но да се използва шансът за съвместно военно-стратегическо сътрудничество за Москва е не по-малко важно, отколкото за Вашингтон.