Постинг
27.09.2009 20:40 -
НОВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕВРОКОМИСАР- комисар по "Многоезичие"
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 1128 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.09.2009 20:41
Прочетен: 1128 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 27.09.2009 20:41
Тежките преговори и сблъсъкът на интереси са често явление в Европейския съюз, днес обаче те се водят с настървеност, която се случва само веднъж на пет години - при избора на следващата Европейска комисия. От седмици лидерите на страните членки се опитват да договорят възможно най-сериозна позиция за своя нов комисар. Лобирането на най-високо ниво засега е неформално и доброжелателно, но от октомври дипломатическите совалки и извиването на ръце ще започнат с пълна сила - и ще завършат успешно за тези, които представят най-силните аргументи и кандидатури.
Българският премиер Бойко Борисов вече даде знак, че ще участва активно в играта - посочи исканите ресори и заяви, че ще предложи за поста жена и член на ГЕРБ (най-вероятно външния министър Румяна Желева). Какви обаче са
Шансовете на българския кандидат за важен ресор
и как да се използват те? Отговорите зависят от друг въпрос - дали България изобщо ще има комисар в следващите пет години. Рискът за това е реален, ако Договорът от Лисабон отново бъде отхвърлен на ирландския референдум на 2 октомври. Без този договор ще отпадне правилото "един комисар от страна членка", а в следващата еврокомисия ще има 18 или по-малко комисари. Тогава България ще трябва да се бори с всички останали за правото да номинира свой представител в институцията. Големите и стари членки няма лесно да отстъпят място в центъра на европейските решения на последната присъединила се държава. Конкуренцията с опитни и влиятелни политици обаче също няма да е в полза на българския кандидат - ясно е например какъв ще е резултатът, ако се стигне до избор между Румяна Желева и френския премиер Франсоа Филон, който е най-вероятната номинация на страната си. В подобна неравна битка България трябва да използва всички аргументи, за да не загуби комисарския пост - най-вече като предложи кандидат, равностоен ако не на Филон, то поне на издигнатите от другите нови членки.
Бъдещето на Лисабонския договор е непредсказуемо, но в Брюксел и страните членки преобладава нагласата, че той все пак ще влезе в сила и всяка страна ще номинира комисар. Ако очакванията се сбъднат, пред българското правителство стоят две важни и взаимно свързани решения -
Кого да предложи и за какъв ресор да лобира
Според европейските правила името на кандидат-комисаря зависи от правителството на страната му - но ресорът се определя само от председателя на еврокомисията. Той от своя страна трябва да балансира между стари и нови членки, големи и малки страни, и същевременно да намери на всеки кандидат портфейл, съобразен с качествата и опита му. Все пак всички държави използват влиянието си върху Барозу, за да осигурят по-важен пост за своя комисар. Това е въпрос не само на престиж, но и на възможност за правителството да влияе непряко върху решения, по които формално няма думата, но които се превръщат в европейско законодателство.
Логично, всяка страна се бори за ресори, към които има особени интереси: Германия и Франция - за вътрешен пазар и финанси; Дания и Швеция - за екология; по-бедните страни - за богати ресори като земеделие, регионално развитие и бюджет. Българските претенции също са насочени към важни за страната теми - енергетика (за която настояваше бившият премиер Сергей Станишев), регионално развитие и разширяване (за които заяви амбиции премиерът Борисов). Проблемът с тези искания е, че са поставяни и от много други страни - и резултатът трудно ще е в полза за България, особено ако издигне кандидат без познания в тези области. Например София трябва да забрави за "ресурсно обезпечените" портфейли - регионално развитие, транспорт, земеделие и бюджет, смятат дипломати и наблюдатели в Брюксел. В тези ресори са еврофондовете - област, в която страната има лоша репутация, а Барозу няма да допусне тя да хвърля сянка върху новия му екип.
"Държавите, които са успешни в дадена област, имат по-добър шанс да я получат като ресор - а България трябва да измине дълъг път до успеха в управлението на европейските средства", обясни Улрике Геро, анализатор от Европейския център за външни отношения. Ресори от стратегическа важност за ЕС също са трудно достъпни за България - например енергетика и разширяване (където ще се търсят предпазливи и независими комисари, които не идват от държава с репутация на руски "троянски кон").
Тези ограничения не пречат на България да отстоява амбиции за сериозен ресор - стига да се води от трезва преценка на възможностите си и способностите на своя кандидат. Според източници в еврокомисията българският комисар може да получи среден по тежест ресор и да го превърне във важен - ако, разбира се, има визия, амбиция и политически опит. Пример за това е защитата на потребителите - малка, почти несъществуваща тема в европейския дневен ред, която получи видимост и важност под управлението на Меглена Кунева.
Премиерът Борисов явно е осъзнал предимствата на не толкова престижни, но обещаващи теми - затова сред исканията си за ресор той спомена като най-реалистичен "Технологии и иновации" - област, в която европейските политики тепърва могат да се развиват. Друг въпрос е дали три месеца като първи дипломат и две години в комисиите по регионално развитие и външни работи на европарламента са дали на Румяна Желева необходимия опит, за да превърне ЕС в конкурент на световните технологични лидери.
И дали тя ще издържи кръстосания разпит, на който ще я подложи европарламентът. Фиксация върху ресорите обаче е неуместна сега, смятат запознати с процеса в европейските институции. От еврокомисията предупреждават, че българското правителство.
Не трябва да поставя условия
а да се постарае да номинира качествен кандидат. "Ако погледнем сегашната комисия, квалификациите на човека играят поне толкова голяма роля, колкото размерът на страната, която го изпраща", посочи и анализаторът Улрике Геро. Тя даде за пример холандския комисар Нели Крус, която отговаря за конкуренцията - ресор, за който преди пет години упорито се бореха Франция и Великобритания, но който беше даден на Холандия заради репутацията и опита на Крус. В еврокомисията дават друг пример - Меглена Кунева, ценена заради досегашната й работа и лоялността й към Барозу. Заради тази репутация източници от институцията са единодушни, че Кунева би получила по-важен ресор от който и да е друг български кандидат. Независимо от това премиерът Борисов вече отхвърли възможността да я предложи за втори мандат.
Следващият ход отново е за Борисов - ако изборът му е качествен и добре приет от Барозу, това ще осигури на новия български комисар важен ресор и достатъчни възможности да помага за европейското развитие на България. Ако пък не - страната и нейният комисар ще станат обект на ирония, както се случи на Румъния и нейния представител Леонард Орбан заради ресора му "Многоезичие".
От еврокомисията подсказват как да се избегне това. "Ако правителството е разумно, ще представи списък с няколко имена, от които Барозу да избере най-подходящото", посочи източник от институцията. Така ще действат редица страни, например Дания, която ще предложи на Барозу списък от петима кандидати. Мъдър избор на комисар е ключът на България не само към важните постове в еврокомисията - но и към първата и сериозна дипломатическа победа на европейската маса за преговори.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=789642
Българският премиер Бойко Борисов вече даде знак, че ще участва активно в играта - посочи исканите ресори и заяви, че ще предложи за поста жена и член на ГЕРБ (най-вероятно външния министър Румяна Желева). Какви обаче са
Шансовете на българския кандидат за важен ресор
и как да се използват те? Отговорите зависят от друг въпрос - дали България изобщо ще има комисар в следващите пет години. Рискът за това е реален, ако Договорът от Лисабон отново бъде отхвърлен на ирландския референдум на 2 октомври. Без този договор ще отпадне правилото "един комисар от страна членка", а в следващата еврокомисия ще има 18 или по-малко комисари. Тогава България ще трябва да се бори с всички останали за правото да номинира свой представител в институцията. Големите и стари членки няма лесно да отстъпят място в центъра на европейските решения на последната присъединила се държава. Конкуренцията с опитни и влиятелни политици обаче също няма да е в полза на българския кандидат - ясно е например какъв ще е резултатът, ако се стигне до избор между Румяна Желева и френския премиер Франсоа Филон, който е най-вероятната номинация на страната си. В подобна неравна битка България трябва да използва всички аргументи, за да не загуби комисарския пост - най-вече като предложи кандидат, равностоен ако не на Филон, то поне на издигнатите от другите нови членки.
Бъдещето на Лисабонския договор е непредсказуемо, но в Брюксел и страните членки преобладава нагласата, че той все пак ще влезе в сила и всяка страна ще номинира комисар. Ако очакванията се сбъднат, пред българското правителство стоят две важни и взаимно свързани решения -
Кого да предложи и за какъв ресор да лобира
Според европейските правила името на кандидат-комисаря зависи от правителството на страната му - но ресорът се определя само от председателя на еврокомисията. Той от своя страна трябва да балансира между стари и нови членки, големи и малки страни, и същевременно да намери на всеки кандидат портфейл, съобразен с качествата и опита му. Все пак всички държави използват влиянието си върху Барозу, за да осигурят по-важен пост за своя комисар. Това е въпрос не само на престиж, но и на възможност за правителството да влияе непряко върху решения, по които формално няма думата, но които се превръщат в европейско законодателство.
Логично, всяка страна се бори за ресори, към които има особени интереси: Германия и Франция - за вътрешен пазар и финанси; Дания и Швеция - за екология; по-бедните страни - за богати ресори като земеделие, регионално развитие и бюджет. Българските претенции също са насочени към важни за страната теми - енергетика (за която настояваше бившият премиер Сергей Станишев), регионално развитие и разширяване (за които заяви амбиции премиерът Борисов). Проблемът с тези искания е, че са поставяни и от много други страни - и резултатът трудно ще е в полза за България, особено ако издигне кандидат без познания в тези области. Например София трябва да забрави за "ресурсно обезпечените" портфейли - регионално развитие, транспорт, земеделие и бюджет, смятат дипломати и наблюдатели в Брюксел. В тези ресори са еврофондовете - област, в която страната има лоша репутация, а Барозу няма да допусне тя да хвърля сянка върху новия му екип.
"Държавите, които са успешни в дадена област, имат по-добър шанс да я получат като ресор - а България трябва да измине дълъг път до успеха в управлението на европейските средства", обясни Улрике Геро, анализатор от Европейския център за външни отношения. Ресори от стратегическа важност за ЕС също са трудно достъпни за България - например енергетика и разширяване (където ще се търсят предпазливи и независими комисари, които не идват от държава с репутация на руски "троянски кон").
Тези ограничения не пречат на България да отстоява амбиции за сериозен ресор - стига да се води от трезва преценка на възможностите си и способностите на своя кандидат. Според източници в еврокомисията българският комисар може да получи среден по тежест ресор и да го превърне във важен - ако, разбира се, има визия, амбиция и политически опит. Пример за това е защитата на потребителите - малка, почти несъществуваща тема в европейския дневен ред, която получи видимост и важност под управлението на Меглена Кунева.
Премиерът Борисов явно е осъзнал предимствата на не толкова престижни, но обещаващи теми - затова сред исканията си за ресор той спомена като най-реалистичен "Технологии и иновации" - област, в която европейските политики тепърва могат да се развиват. Друг въпрос е дали три месеца като първи дипломат и две години в комисиите по регионално развитие и външни работи на европарламента са дали на Румяна Желева необходимия опит, за да превърне ЕС в конкурент на световните технологични лидери.
И дали тя ще издържи кръстосания разпит, на който ще я подложи европарламентът. Фиксация върху ресорите обаче е неуместна сега, смятат запознати с процеса в европейските институции. От еврокомисията предупреждават, че българското правителство.
Не трябва да поставя условия
а да се постарае да номинира качествен кандидат. "Ако погледнем сегашната комисия, квалификациите на човека играят поне толкова голяма роля, колкото размерът на страната, която го изпраща", посочи и анализаторът Улрике Геро. Тя даде за пример холандския комисар Нели Крус, която отговаря за конкуренцията - ресор, за който преди пет години упорито се бореха Франция и Великобритания, но който беше даден на Холандия заради репутацията и опита на Крус. В еврокомисията дават друг пример - Меглена Кунева, ценена заради досегашната й работа и лоялността й към Барозу. Заради тази репутация източници от институцията са единодушни, че Кунева би получила по-важен ресор от който и да е друг български кандидат. Независимо от това премиерът Борисов вече отхвърли възможността да я предложи за втори мандат.
Следващият ход отново е за Борисов - ако изборът му е качествен и добре приет от Барозу, това ще осигури на новия български комисар важен ресор и достатъчни възможности да помага за европейското развитие на България. Ако пък не - страната и нейният комисар ще станат обект на ирония, както се случи на Румъния и нейния представител Леонард Орбан заради ресора му "Многоезичие".
От еврокомисията подсказват как да се избегне това. "Ако правителството е разумно, ще представи списък с няколко имена, от които Барозу да избере най-подходящото", посочи източник от институцията. Така ще действат редица страни, например Дания, която ще предложи на Барозу списък от петима кандидати. Мъдър избор на комисар е ключът на България не само към важните постове в еврокомисията - но и към първата и сериозна дипломатическа победа на европейската маса за преговори.
| Какво работи еврокомисарят? Комисарите (в момента - 27, по един от всяка страна членка) са политическото ръководство на Европейската комисия. Всеки от тях е номиниран с консултации между правителството на страната му и председателя на ЕК - като не е нужно кандидатът да е от управляващата партия. Критериите при номинацията са опит в работата с ЕС и висок пост в националната политика (посланик, министър, бивш премиер). Назначението на комисарите става само след изслушване и одобрение на Европейския парламент. Макар и номиниран от правителството на страната си, комисарят е длъжен да защитава европейските интереси и не трябва да прокарва национални позиции - правило, което често се нарушава в неформални преговори. Всеки комисар отговаря за дадена област (ресор) - например енергетика, земеделие или валутни въпроси, в която предлага законодателство или мерки за координация на европейско ниво. Предложенията му се подготвят от административния ресурс на комисията - над 30 хиляди служители. За да превърне инициативите си в реалност, комисарят преговаря със Съвета на министрите на страните - членки и Европейския парламент, които имат последната дума за одобряването на европейското законодателство. Друго задължение на комисаря е да следи дали и как страните членки спазват европейските правила в неговата област и ако открие нарушения, да ги санкционира чрез наказателни процедури. |
| Нови ресори, нови претенции В следващата ЕК ще има нови ресори и ще изчезнат някои от досегашните. Ще бъде назначен комисар по основните права, гражданските свободи и малцинствата, най-вероятно либерал. Комисарят по правосъдие и вътрешни работи ще поеме и имиграцията. Към тази длъжност проявяват интерес Италия и Гърция. Промените в климата ще бъдат обособени в отделен ресор, вече поискан от Дания. Вероятно няма да съществува ресор "Разширяване", който ще се преобразува в "Добросъседство", като остане в ръцете на финландеца Оли Рен, който беше подкрепен от страната си за втори мандат. Очаква се да се разшири ресорът на люксембургския комисар Вивиан Рединг, която освен за информационното общество ще отговаря и за дигиталните авторски права. Все още не е ясно дали ще продължи да съществува ресорът, поискан от българския премиер Бойко Борисов - "Технологии и иновации". |
http://www.capital.bg/show.php?storyid=789642
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
