Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10.2009 12:57 - Една приказка за външния дълг
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1999 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 01.10.2009 13:00


Една приказка за външния дълг автор: Николай Василев imageВиж галерия 1 2»

Всички разбираме от рулетка, нали? Крупието с топчето, четни-нечетни, черно-червено, лошата нула и т.н. Цялата терминология може да бъде обсъждана от Монте Карло до кръчмата в Карлово.

История първа

Представете си, че приятелят ви Пешо е затънал в дългове и се е пристрастил към хазарта. В продължение на четири години той ходи в казиното и залага на рулетка. Все на червено. А в повечето случаи се пада черно. И все губи ли, губи. Мислите си: това лош късмет ли е, или лош порок? Повечето хора смятат второто.

Веднъж и вие посещавате казиното и с ужас виждате, че Пешо е заложил огромната за него сума от 100 000 долара - пак на червено. За две секунди през съзнанието ви преминават ужасни мисли. Ако загуби толкова много? Какво става с жената, образованието на децата, къщата? През следващите четири секунди започвате да се съмнявате: ами ако Пешо е по-умен от казиното (филмът “21” с Кевин Спейси за рулетка ли беше, или за Блек Джек?), ако знае по магически начин, че ще се падне червено? Тогава ще е герой!

След още три секунди си казвате: да бе, да! Вероятността точно Пешо да знае какво ще се падне е колкото да знае къде се намира Халеевата комета. Пешо да не е ясновидец или доктор по математика?

Вариантите ви за действие:

1) “Кибичите” и не правите нищо. Пешо да си троши главата и поне няма да обвинява вас. Да сте чули някой управляващ да е обвиняван в бездействие?

2) “Като ще е гарга, рошава да е!” Съветвате го да удвои залога. Или фалираме напълно, или ще пием мнооого шампанско.

3) Решавате, че няма да сте добър приятел, ако го оставите да рискува. Пешо все пак е обикновен човек без специална експертиза в устройството на рулетката. Не му е работа да залага 100 000 с шанс 48.6% да спечели и 51.4% да загуби (не е 50:50 заради нулата - казиното точно от това печели). Най-разумен е този, който изобщо не играе. Отчаяно го молите да оттегли безумния залог или поне да го намали.

Пешо се опомня. Разбира, че е постъпил неразумно и започва бързо да прибира жетоните от по 100 долара от масата. Първа шепа, втора... Палачът-крупие строго предупреждава: No more bets! (Без повече залози!). Пешо намалява залога, но остават още няколко купчинки жетони в червения квадрат - около 15 хиляди долара.

Внимание! Следва най-важната част от тази история. Какво число желаете да се падне? Помислете - животът не е толкова прост!

Минават още седем съдбовни секунди. Пешо се моли: “Червено, за Бога! Така ще спечеля 15 000 долара!” “Червено, за Бога! Иначе Пешо ще загуби 15 000”, прошепвате и вие...

Стоп. Червено. Ура! Да, ама историята има различни продължения.

Вариант 1

След отрезвяването Пешо изплаща дълговете си, жена му намира по-добра работа, бизнесът потръгва. Децата ще учат в Английската... Пешо ви благодари, че сте най-добрият му приятел, който го е излекувал от хазарта.

Вариант 2

След отрезвяването Пешо ви обвинява, че сте непрофесионалист, че сте му попречил да спечели още 85 000 долара, ако беше оставил всичките жетони на масата. Даже назначава комисия от професори по математика и финанси (сякаш дъщеря ви в пети клас не може да сметне сто минус петнайсет), за да изчислят причинените щети. Вече не сте му приятел и даже ще ви съди за огромни злоупотреби.

Дори се сеща да предположи, че може би сте таен агент на казиното и със собственика сте разделили “неговите” 85 000 долара. Ами да, откъде толкова пари да ходиш на хотели по морето? - пита специалистът по всичко Пешо.

Опитвате се да обяснявате на общите ви приятели, че Пешо е бил неразумен, че вие сте постъпил отговорно, че само сте спал на курорт в оня хотел - да не би да е ваш... И че всъщност има хепиенд и семейството на отрезвелия Пешо се замогва и преуспява... В моменти на отчаяние си казвате: да беше се паднало черно. И така Пешо нямаше да ми благодари, но поне нямаше да имам тези неприятности.

Тази необикновена за нашите географски ширини история се разчува по света. На церемония във Вашингтон ви дават наградата за “Най-добър приятел на годината в света”. Даже печелите и следващите избори в Пловдив. Но в махалата в Карлово остава само ехото на думите “хотел” и “хазарт”.

История втора

Една държава фалирала през 1990 г. и четири години не обслужвала външния си дълг. През 1994 г. го преструктурирала и емитирала Брейди облигации в долари - брейдитата са срамен етикет за държави, които измамват своите кредитори.

През 1997 г. държавата въвежда валутен борд, но привързва валутата си не към долара (външният дълг тогава е основно в долари), а към германската марка (по-късно към еврото). Финансистите знаят, че това е неразумно. Дълг в долари и активи в евро - това си е чист хазарт на червено и черно.

Специалистите знаят, че за държавите, както и за такива като Пешо, не е разумно да играят на рулетка. Между 1997 и 2001 г., когато България си държеше по-голяма част от дълга в долари, а резервите предимно в марки/евро, за лош късмет доларът се качваше и стигна рекордни нива спрямо еврото. Загубихме “на рулетка” към 2 милиарда лева. На въпросите на професионалната общност тогавашният министър на финансите отговаряше гордо: “Ние практикуваме пасивно управление на външния дълг.” За чуждите наблюдатели думата “пасивно” означаваше “глупаво, некомпетентно и хазартно”. През 2001 г. в тогавашното ново правителство влязоха едни от най-добрите български специалисти в инвестиционното банкиране и търговията с дългови инструменти в света - Милен Велчев и Красимир Катев. В тази материя те са като Стоичков и Бербатов във футбола.

Сега бих могъл да се впусна в професионални подробности и да обясня защо според мен сделката с обмяната на външния дълг е била добра, а идеолозите й са постъпили съвсем отговорно. Такава дискусия обаче би заприличала на научна дисертация за специализирана аудитория. В България обаче най-често не финансистите се изявяват по темата, а политиците.

Казано на популярен език, смятам, че Милен и Краси постъпиха с дълга като приятеля на Пешо. Те намалиха риска за държавата и постъпиха отговорно и професионално. Българските политици постъпиха като... Пешо. Казано по-професионално, Милен и Краси постигнаха следното:

1. Намалиха експозицията на България към курса евро-долар, като обърнаха по-голямата част от дълга в евро.

2. Намалиха риска за България от промените в лихвените равнища, като по-голямата част от дълга остана с фиксирана лихва.

3. Подобриха паричните потоци за бюджета, като изнесоха по-големите плащания за години по-късно, когато се очакваше България да има повече резерви (както и стана на практика), както и много по-висок БВП.

4. Допринесоха за сериозно намаление на рисковата премия на България, оттам - и на лихвените равнища в България, като в резултат и държавата, и фирмите, и гражданите плащат годишно стотици милиони лева лихви по-малко.

Какво мисли международната публика по въпроса?

1. Велчев беше избран за финансов министър на годината в света на церемония във Вашингтон. Това е забележимо постижение, сравнимо с успеха на Ирина Бокова в ЮНЕСКО, избирането на Меглена Кунева за европеец и еврокомисар на годината или с медалите на гимнастичките от шкoлата на Нешка Робева. Приносът на Красимир Катев също бе оценен по достойнство.

2. До края на мандата на правителството “Сакскобургготски” кредитният рейтинг на България беше повишен около 15 пъти и нито веднъж намален.

3. През същата 2002 г. България получи от ЕК статута на държава с напълно функционираща пазарна икономика - две години по-рано от северната ни съседка.

4. Последваха години на рекорден икономически растеж и рекордни български и чуждестранни инвестиции.

5. Тъй като част от външния дълг на българската икономика все пак остана в долари, то стана чудесно, че доларът отслабна, защото ние спечелихме от курсовите разлики (както Пешо все пак спечели 15 хиляди).

Можеше ли да предвидим валутния курс, лихвените равнища и финансовата криза?

Някои от вас ще кажат: можехме. Да, сигурно и Пешо можеше с вероятност 48.6% да уцели на червено и черно. Сигурно и емблематичният Джордж Сорос можеше да не купува акции на “Лиймън Брадърс” за стотици милиони долари няколко дни преди фалита. Сигурно всеки от нас можеше да направи чудеса, ако знаеше, че се задава незапомнена криза през 2008-2009 г. Всичко това е лесно да се говори, след като прочетем новините от миналото. Но малко хора могат смело да предричат бъдещето.

Даже се чудя как никой не обвинява Велчев и Катев, че не са деноминирали дълга в британски лири стерлинги (лирата срамно рухна), а БНБ - че не е инвестирала резервите си в японски йени (йената поскъпна).

Точно в това е въпросът: работа ли е на държавата да спекулира на финансовите пазари с парите на нацията? Категорично не.

Какво да правим занапред?

Според мен би следвало да решаваме реалните проблеми на нацията и да следим внимателно дали новият финансов министър Симеон Дянков ще реализира добрите идеи за реформи, с които смело се ангажира, а не още години да спорим кой как предвижда валутния курс, защото това е като научна дискусия колко дявола могат да се съберат на върха на една игла.

Милен пък да вземе най-после да каже дали има свои хотели на морето, защото отдавна искам да му отида на гости, но не знам къде=

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=240894



Тагове:   външен дълг,


Гласувай:
0
0



1. zahariada - zahariqada Фрагмент!
01.10.2009 14:00
Пропускате момента в който през Ран-Ът, беше изкупен част от външния дълг за 0.20 цента, а М. Велчев, когато реши да го изкупи обратно, каза,че повече от долар няма да даде. Анализирайте този марж и ще разберете къде е далаверата. Не е в преобразуването му. Но, така е удобно, защото е неукоримо. Това е една от малкото финансови операции, която не подлежи на законова регулация, а се взима решение според моментната ситуация на борсата. И то не подлежи на ревизия. Затова, това е политико-популистки балон.
цитирай
2. анонимен - До н.Василев
01.10.2009 15:11
Че вие/нарочно с малка буква, голяма не заслужавате/ като печелихте добре на Ситито що се върнахте? Да опрявате Родината ли? Оправихте я по яхти край Монако и хотели по морето. Що се правиш на умряла лисица бе николайчо?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13184526
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31