Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2009 23:35 - Семипалатинск - радиоактивният кошмар, останал от Студената война
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 973 Коментари: 0 Гласове:
1



Семипалатинск - радиоактивният кошмар, останал от Студената война  

6 Октомври 2009

e-vestnik  

image Ядрен опит на полигона в Семипалатинск на 12 август 1953 година. Снимка: Национална сигурност РФ

В началото на Студената война Сталин избра едно от най-отдалечените кътчета на империята си, където да експериментира с първите ядрени бомби на Съветския съюз. 60 години по-късно Семипалатинск все още носи канцерогенното си наследство. Как Съветите обрекоха обширна част от Казахстан на ядрена смърт и какви са последствията от тестовете с атомни бомби, пише в. „Индипендънт”.

Олег Немитов, радиолог в Националния ядрен център, проверява гайгеровия брояч в епицентъра на първия ядрен опит, извършен от Съветския съюз на 29 август 1949 година. Вървейки през равната и безкрайна казахска степ, Немитов изведнъж спира, започва да рови из камуфлажните си панталони и изважда гайгеровия брояч. Устройството пищи на живот и смърт. Той се взира замислено в екранчето. Когато излезе от колата, там пишеше 3. Сега, след няколкостотин метра, скочи на 10. Той вади предпазни маски и два чифта терлици за обувки за еднократна употреба. „Ако искаме да отидем по-натам ще трябва да сложим тези неща,” казва той.
Малко по-късно той отново проверява апарата си. „Виж, броячът отчита 21,” отбелязва Немитов. „Ако бяхме в някой град, далеч от тук, щеше да показва около 0,1. Радиацията се увеличава много бързо.”

Причината Олег да следи толкова внимателно за радиацията е фактът, че се намираме на мястото, където преди 60 години Съветският съюз започна Студената война с детонацията на първата си ядрена бомба. Наблюдавана от опакования с олово бункер на страховития шеф на сталинската тайна полиция Лаврентий Берия, първата експлозия се състоя точно в 7 часа на 29 август 1949 година, изхвърляйки огромна ядрена гъба, която се понесе над степта и – без знанието на местните хора – освободи огромно количество радиоактивен материал върху хората, къщите и полетата им.

Днес синоним за ужаса на новата технология са Хирошима, Нагасаки и Чернобил. Името на Семипалатинск не е толкова известно и почти е забравено. Никъде другаде по света обаче не е имало толкова голяма концентрация на ядрени експлозии на едно място за толкова продължителен период. Когато Берия определи далечното източно кътче на Казахстан за таен ядрен полигон на Съветския съюз, описа мястото като „необитаемо” – забравяйки с леко 700-те хиляди души, които живееха в околните села и градове. За една нощ регионът беше изтрит от картата за следващите 40 години. Съветските учени детонираха 615 ядрени устройства на тайния полигон Семипалатинск.

През първите 13 години тестовете на полигона с площ от 80 000 кв.км бяха извършвани над земята, изхвърляйки в атмосферата огромни количества ядрен отпадък. Те бяха последвани от подземни, които замърсиха огромни пространства земя с отровна комбинация от радиоактивни препарати, които ще продължат да тровят почвата в продължение на хиляди години. Казахстан закри тестовата площадка почти веднага след като получи независимостта си през 1991 година (и така стана първата страна в света, отказала се доброволно от ядреното си оръжие). Но смъртоносното наследство от онези опити е все още живо.

В новата болница в покрайнините на Семей – новото казахстанско име на Семипалатинск, разположен на 150 км източно от полигона – Галина Битюкова, на 54 години и болезнено слаба, се подлага на втория курс химиотерапия за рак на яйчниците. „Понякога имам чувството, че ракът ми е свързан с ядрените опити,” казва тя. „Може да е рак, от какъвто се разболяват и другите хора, но когато се сетя какво се е случвато тук и колко много хора са болни от рак, започвам да се замислям.”

На отсрещното легло лежи Светлана, жена на50 години, която се възстановява от мастектомия (отстраняване на млечната жлеза). Тя се съгласява. „Дъбоко в себе си знам, че ядрените опити имат общо с болестта ми,” казва тя, отправяйки пресилена усмивка, която разкрива пълен набор от златни зъби. Д-р Байпесов Мухаметкалиевич е ръководител на онкологичното отделение в Семей и лекува до около 40 000 души на година. „Трудно е да се каже дали ракът е причинен от опитите или не,” споделя той. „Но само като погледнете данните ще разберете, че този район на Казахстан е с най-високо ниво на раковоболни от цялата страна.” Според него заболеваемостта е с близо една трета по-висако отколкото средната за страната. Което е ясен знак, че полигонът продължава да разболява хората.

Когато Казахстан получи независимостта си след разпадането на Съветския съюз, страната беше оставена без пари, а вредите от ядрените опити бяха само един от проблемите, който Москва завеща на новото правителство, начело на което беше местния комунистически лидер Нурсултан Назърбаев (който все още е президент на Казахстан). Когато руските войски се изтеглиха през границата те не само взеха всички научни данни, свързани с полигона, но и по-голямата част от модерното медицинско оборудване от болницата в Семей.

И дълги години жертвите от Симапалатинск, за разлика от тези в Чернобил, бяха оставени сами да се грижат за себе си. Но благодарение на новите приходи от огромните газови полета и залежи от полезни изкопаеми, парите най-накрая потекога към тях. Онкологичното отделение в Семей току-що получи модерно оборудване от японските лекари в Нагасаки, а радиологичното отделение на стойност 30 млн. долара ще бъде готово всеки момент. „Когато дойдох тук за първи път бях поразен от бедността и занемареността на жертвите на ядрените опити,” казва Фиона Коркоран, ирландска доброволка, която е била свидетел на радиоактивното излъчване в Чернобил и която ръководи две сиропиталища в Семей. „Деца с ужасяващи вродени дефекти просто бяха оставяни да гният в институциите. Но напоследък има значително подобрение.”

Благотворителната организация на г-жа Корконар - Greater Chernobyl Cause – беше една от многото, които работеха в Чернобил. Но когато дойде в Казахстан преди десетина години констатира, че почти няма външна помощ. „Казахстанците непрекъснато ми повтаряха: „Хората идват, отиват си и забравят.” Тук не съществуваше същото усещане за неотложност като в Чернобил. Но случилото се в Чернобил беше единичен трагичен инцидент. Случилото се тук беше систематично и умишлено излагане на хиляди хора на радиоактивно лъчение.”

Повечето от работещите на полигона отдавна са починали, но нивата на радиация продължават да тровят новите поколения. В апартамент в анонимните блокове от съветската ера се намира единствения център за деца с увреждания. Според директорката му Тилисова Толеакаровна 45 от 346-те деца, които редовно обслужват, страдат от заболявания, които са директно свързани с радиоактивното замърсяване. Куаниш Бауржанали е един от тях. 16-годишното момче е родено в окръ Абай, един от най-близо разположените до полигона. Болен е от микроцефалия, типична за жертвите на радиацията болест, при която главата на жертвите е ненормално малка. „Грижим се за някои от жертвите, които живеят близо до града, но трябва да отидем и в селата,” казва Толеакаровна. „Това е мечтата ми.”

На около 160 км от Семей се намира Курчатов, педантично изградено селище, което някога е било най-секретното в Съветския съюз. Тук учените картографират и описват ядреното замърсяване на полигона.

Вече е ясно, че трите места, на които са провеждани редовно експлозии, няма да бъдат годни за живеене в продължение на хиляди години, а реката, която тече оттук и се влива в Иртиш, също е заразена. Това обаче не спира новодошлите: правителството и частните инвеститори нямат търпение да отворят някои райони от тестовите площадки, тъй като са богати на въглища, мед и сребро. 400 миньори вече копаят за въглища близо до мястото, където бяха проведени някои от най-късните и най-мощни тестове през 60-те и 70-те години.

Но бързането да се извлекат полезните изкопаеми от отровената земя накара лекарите да бият тревога. Борис Галич, специалист по последствията от радиацията, казва: „Страхувам се най-много, че тези хора ще бъдат облъчени и ще предадат отровата на децата и на семействата си. За директорите на компаниите това може да няма значение, но не и за хората на земята.”

29 август 1949 година: раждането на Студената война
-    Съветският съюз провежда първи успешен опит на ядрена бомба от 22 килотона, наречена „Първата мълния”, на 29 август 1949 година. Това е денят, когато започва Студената война.
-    След като САЩ пуснаха атомни бомби над Хирошима и Нагасаки през 1945 година, Сталин отчаяно се оптива да разработи същата технология.
-    Сталин възлага проекта на Лаврентий Берия – страховития директор на тайната му полиция – и предоставя на най-добрия учен в тази сфера – Игор Курчатов – неограничени средства.
-    Първата успешна детонация води до ожесточена ядрена надпревара, тъй като двата врага започват фанатично да усъвършенстват оръжията си. Тази надпревара приключи едва с разпадането на Съветския съюз.

http://e-vestnik.bg/7224




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13140653
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930