Постинг
13.10.2009 22:17 -
БСП и Тунгуският метеорит
Парадът на лицемерието не спира, противниците седят един до друг по делови президиуми и се правят, че разговарят помежду си, докато партийните маси им искат оставките - вкупом и завинаги. Идеите и идеалите, знамената и хоругвите, принципите и моралът са за простолюдието, за „електората, който ще пие лимонада, а ние ще си пием уискито”.
Все е имало битки в БСП, но такова чудо не е бивало.
Защото БСП никога не е губила избори така катастрофично.
В историята няма условно наклонение, но си мисля – какво щеше да стане, ако БСП не се беше сгромолясала тъй гръмовно?
Ами нищо! Всичко щеше да си продължи, както до сега.
Първо. Лобитата щяха да аплодират и възпеят статуквото като извор и символ на най-успешната политика. Която те и техните интереси определят и диктуват.
Второ. Лобитата щяха да продължат безпроблемно да го крепят това своето любимо и удобно статукво. Те не просто принадлежат към него. Те го контролират. Защото те са неговите създатели.
Трето. Благодарение на статуквото лобитата щяха все така безпроблемно да държат като заложник БСП (и цялата левица), да я дискредитират, да я подменят със себе си, да я превръщат в нейния антипод. За лобитата БСП е важна не защото е лява, нито защото е социалистическа, още по-малко – социална, нито защото е на 118 години. Дрън-дрън! А защото е средство, инструмент за постигане на техните лични и съвсем не идеалистични цели; параван и прикритие на тези користни, егоистични тежнения.
Идеите и идеалите, знамената и хоругвите, принципите и моралът са за простолюдието, за „електората, който ще пие лимонада, а ние ще си пием уискито” (според циничната формула на един червен юнак). Лобитата презират партийното и всякакво простолюдие, ухажват го, употребяват го, експлоатират го и го унижават. И се гнусят се от него, от народа, от тая гмеж. Лобитата не искат нищо от БСП, освен да ги обслужва и да плаща с името, историята и авторитета си тяхната безмерна и нагла корупция. И да не произнася неприлични думи като идеи и идеали.
Четвърто. Лобитата щяха да вместят успешно своите интереси в интересите на новата власт. Интересите имат тази способност да се преливат и да си услужват. И най-вече – да търгуват и да сключват сделки, титулувани обикновено „компромиси в името на държавата и народа”.
Пето. А БСП щеше да продължи да вегетира, да загнива и да гангренясва, накисната в едно блато. 3.
На 5 юли Тунгуският метеорит уцели тъкмо това блато и го разплиска. 4.
БСП загуби катастрофично. Всъщност – загубиха лобитата, подгизнали от корупция. И сега същите тези лобита са първи борци срещу същото това статукво – тяхното собствено творение, тяхната луксозна хралупка. Защото искат някой друг да е виновен и някой друг да плаща сметката. Както винаги. Защото „Тези хора нямат идеи, те нямат идеология. Те имат само интереси” (определението е на Милован Джилъс за тоталитарната номенклатура в книгата „Новата класа”). „Благодарение” на лобитата БСП изгуби не просто властта. БСП изгуби своя авторитет и е на косъм да изгуби своето място в политиката. Ако не се сапикяса.
Целта на ГЕРБ е да дискредитира и опозори БСП до такава степен, че никога повече (или поне за дълго) тази партия да не може да гъкне и да шукне; да седи в дъното на политическия карцер, там да хленчи и скимти, и главно - да бъде извадена не само от властта завинаги (или поне за дълго), но изобщо от политическия живот на държавата, и така да повтори безрадостната съдба на десницата. Сиреч – да се минимализира до присъдружна организация на някой следващ месия (а може и на същия). ГЕРБ е неуловим противник. В понеделник е крайно лява партия, във вторник – крайно дясна, в сряда – социлдемократическа, в четвъртък – консервативна, в петък – европейска, в събота – балканска, в неделя отмаря от всичките си превъплъщения.
Войната на ГЕРБ срещу БСП е яростна и безмилостна. Защото е война за властта. Днес, утре и въобще. И нищо по-малко. А властта се измерва с интереси, пари и влияние. И контрол над цялата държава, над ресурсите на държавата, над всички власти в държавата, над всеки отделен човек и над неговия живот. И нищо по-малко.
За лобитата това има значение дотолкова, доколкото ТЕ изгубиха своите позиции във властта. Изборният разгром изби из ТЕХНИТЕ ръце ТЕХНИТЕ контролни лостове
Но това е нищо в сравнение с грозната опасност, надвиснала над главите на лобитата. Лобитата превърнаха БСП в част от корупцията, от мафията и от олигархията. И я опозориха. Ако войната на ГЕРБ е наистина срещу тази именно „тройна коалиция”, а не просто за властта, най-застрашени са тъкмо лобитата. Би трябвало. Обаче ГЕРБ няма куража и решителността да извади лобитата на светло, в целия им корупционен блясък. Защото кръговете, клановете, кликите и котериите нямат цвят. Те се крепят и прикриват взаимно, те са тъй преплетени и омешани, че където и да бръкнеш, ще измъкнеш за ушите някой „свой” – гад, но свой. Да, и при лова на вещици има конфликт на интереси. Лоша работа.
Затова ГЕРБ разчита на особеностите на масовото съзнание. Това, което в медиите днес е истина за един ден, в обществената памет остава като присъда завинаги. Защото в Конституцията може и да пише, че всеки е невинен до доказване на противното, но в България всеки е виновен, въпреки доказване на противното. 5.
Войната в БСП е война срещу БСП. Това не е битка на идеи, а война на лобита и на интереси. За тяхното собствено спасение – от закона и от обществената присъда. Войната в БСП (извън недомаргинализираните идеалисти) е война за властта. Но не за вчерашната, нито за днешната, а за утрешната. За времето СЛЕД. След ГЕРБ.
Войната е стратегическа.
Който днес овладее, завладее, превземе, удържи или подмени БСП – той утре ще претендира за участие във властта – изпълнителна, законодателна, съдебна и всякаква; той ще „разпределя порциите” или поне ще участва в това вкусно и апетитно занимание. Който днес напусне бойното поле победен, смазан, посрамен, низвергнат, ненужен, осъден и белязан – той ще трябва да си търси друго място под политическото слънце, друго поприще, друго социално битие. Едни ще продължат да живеят като символи на бездарието, други – като метафора на корупцията. Заслужено или не.
Повечето участници в партийните баталии говорят за презареждане, за пречистване, за подмладяване. Други – за смяна на идентичността. Та си помислих да не би БСП да е решила да си сменя националната принадлежност, името, ЕГН-то или може би пола? И дали пък някой не й е откраднал идентичността и сега злоупотребява с нея, тегли пари с нейната кредитна карта и източва нейните сметки (мале-мале!)? Трети претоплят една идея с 18-годишна давност и предлагат колективно ръководство на регионален принцип, което ще легитимира феодализацията (лобизацията) на БСП и ще я превърне във федерация. Четвърти с радост биха зачеркнали неимоверните усилия, които извадиха БСП от тоталитарния бункер. Докато неолибералната политика на лобитата дискредитира социалната демокрация, крайната левица я сочи за главния грешник. И едните, и другите удобно пренебрегват думите на Димитър Благоев: „Ние сме част от всесветската социалдемокрация”.
Малцина говорят за промяна, но трудно намират отговори на серия въпроси: Каква промяна? За какво? В каква посока? С каква цел? С каква политика?
Ако БСП не възвърне своята същинска идентичност; ако не отхвърли статуквото, сиреч властта на лобитата; ако не се освободи от техния арогантен контрол, от тяхното корумпиращо присъствие, облъхнато от тежкия аромат на олигархичния парфюм; ако не излезе от ролята на доброволен и безволев заложник на лобитата; ако категорично не откаже да плаща заради тях и техните безчинства – ако БСП не направи това (като начало!), да седне и да напише едно прощално писмо.
И да се готви за следващия Тунгуски метеорит. Велислава Дърева www.vsekiden.com
http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7349&Itemid=1
1.
Все е имало битки в БСП, но такова чудо не е бивало.
Трещят компромати, свистят интриги, хвърчат обвинения, гърмят контролирани взривове и безконтролни гранати, снайперисти заничат иззад бюра и компютри, коридорите на „Позитано” приличат на минно поле и най-добре е да не припарвате там без противогаз, защото навсякъде се стеле една задушлива, отровна субстанция от сарказми, подигравки и амбиции.
Войната се води по суша, въздух и вода, в ефири, канали и газети, по пленуми, конференции и агитки. Наличните лобита се групират, прегрупират, обединяват, разделят, множат, сдушават, наговарят и координират, не бързат да хвърлят цялата си огнева мощ, пазят си боеприпасите за решителния щурм, ченгеджийницата произвежда денонощно публични доноси, отвсякъде тече и се лее като Ниагара една всеобща, всеобемаща взаимна нетърпимост и неприязън. И едно разяждащо недоверие.
Парадът на лицемерието не спира, противниците седят един до друг по делови президиуми и се правят, че разговарят помежду си, докато партийните маси им искат оставките - вкупом и завинаги.
Младежите се обединиха, за да се разединят светкавично според своята лобистка принадлежност и да се изпокарат под звуците на джазирания вариант на Bandiera rossa (припев: „Червеното знаме триумфира, да живее комунизмът и свободата!”).
Тук-там се събират едни странни птици, едни недоомаломощени и недомаргинализирани идейници на всякаква възраст, които настойчиво, с риск да бъдат обвинени в политическа наивност и прагматична недостатъчност, настояват на своето, а именно – на идеите, на възгледите, на принципите, на морала. Но няма кой да ги чуе.
Което означава, че БСП е в смъртна опасност. 2.
Все е имало битки в БСП, но такова чудо не е бивало.
Защото БСП никога не е губила избори така катастрофично.
В историята няма условно наклонение, но си мисля – какво щеше да стане, ако БСП не се беше сгромолясала тъй гръмовно?
Ами нищо! Всичко щеше да си продължи, както до сега.
Първо. Лобитата щяха да аплодират и възпеят статуквото като извор и символ на най-успешната политика. Която те и техните интереси определят и диктуват.
Второ. Лобитата щяха да продължат безпроблемно да го крепят това своето любимо и удобно статукво. Те не просто принадлежат към него. Те го контролират. Защото те са неговите създатели.
Трето. Благодарение на статуквото лобитата щяха все така безпроблемно да държат като заложник БСП (и цялата левица), да я дискредитират, да я подменят със себе си, да я превръщат в нейния антипод. За лобитата БСП е важна не защото е лява, нито защото е социалистическа, още по-малко – социална, нито защото е на 118 години. Дрън-дрън! А защото е средство, инструмент за постигане на техните лични и съвсем не идеалистични цели; параван и прикритие на тези користни, егоистични тежнения.
Идеите и идеалите, знамената и хоругвите, принципите и моралът са за простолюдието, за „електората, който ще пие лимонада, а ние ще си пием уискито” (според циничната формула на един червен юнак). Лобитата презират партийното и всякакво простолюдие, ухажват го, употребяват го, експлоатират го и го унижават. И се гнусят се от него, от народа, от тая гмеж. Лобитата не искат нищо от БСП, освен да ги обслужва и да плаща с името, историята и авторитета си тяхната безмерна и нагла корупция. И да не произнася неприлични думи като идеи и идеали.
Четвърто. Лобитата щяха да вместят успешно своите интереси в интересите на новата власт. Интересите имат тази способност да се преливат и да си услужват. И най-вече – да търгуват и да сключват сделки, титулувани обикновено „компромиси в името на държавата и народа”.
Пето. А БСП щеше да продължи да вегетира, да загнива и да гангренясва, накисната в едно блато. 3.
На 5 юли Тунгуският метеорит уцели тъкмо това блато и го разплиска. 4.
БСП загуби катастрофично. Всъщност – загубиха лобитата, подгизнали от корупция. И сега същите тези лобита са първи борци срещу същото това статукво – тяхното собствено творение, тяхната луксозна хралупка. Защото искат някой друг да е виновен и някой друг да плаща сметката. Както винаги. Защото „Тези хора нямат идеи, те нямат идеология. Те имат само интереси” (определението е на Милован Джилъс за тоталитарната номенклатура в книгата „Новата класа”). „Благодарение” на лобитата БСП изгуби не просто властта. БСП изгуби своя авторитет и е на косъм да изгуби своето място в политиката. Ако не се сапикяса.
Целта на ГЕРБ е да дискредитира и опозори БСП до такава степен, че никога повече (или поне за дълго) тази партия да не може да гъкне и да шукне; да седи в дъното на политическия карцер, там да хленчи и скимти, и главно - да бъде извадена не само от властта завинаги (или поне за дълго), но изобщо от политическия живот на държавата, и така да повтори безрадостната съдба на десницата. Сиреч – да се минимализира до присъдружна организация на някой следващ месия (а може и на същия). ГЕРБ е неуловим противник. В понеделник е крайно лява партия, във вторник – крайно дясна, в сряда – социлдемократическа, в четвъртък – консервативна, в петък – европейска, в събота – балканска, в неделя отмаря от всичките си превъплъщения.
Войната на ГЕРБ срещу БСП е яростна и безмилостна. Защото е война за властта. Днес, утре и въобще. И нищо по-малко. А властта се измерва с интереси, пари и влияние. И контрол над цялата държава, над ресурсите на държавата, над всички власти в държавата, над всеки отделен човек и над неговия живот. И нищо по-малко.
За лобитата това има значение дотолкова, доколкото ТЕ изгубиха своите позиции във властта. Изборният разгром изби из ТЕХНИТЕ ръце ТЕХНИТЕ контролни лостове
Но това е нищо в сравнение с грозната опасност, надвиснала над главите на лобитата. Лобитата превърнаха БСП в част от корупцията, от мафията и от олигархията. И я опозориха. Ако войната на ГЕРБ е наистина срещу тази именно „тройна коалиция”, а не просто за властта, най-застрашени са тъкмо лобитата. Би трябвало. Обаче ГЕРБ няма куража и решителността да извади лобитата на светло, в целия им корупционен блясък. Защото кръговете, клановете, кликите и котериите нямат цвят. Те се крепят и прикриват взаимно, те са тъй преплетени и омешани, че където и да бръкнеш, ще измъкнеш за ушите някой „свой” – гад, но свой. Да, и при лова на вещици има конфликт на интереси. Лоша работа.
Затова ГЕРБ разчита на особеностите на масовото съзнание. Това, което в медиите днес е истина за един ден, в обществената памет остава като присъда завинаги. Защото в Конституцията може и да пише, че всеки е невинен до доказване на противното, но в България всеки е виновен, въпреки доказване на противното. 5.
Войната в БСП е война срещу БСП. Това не е битка на идеи, а война на лобита и на интереси. За тяхното собствено спасение – от закона и от обществената присъда. Войната в БСП (извън недомаргинализираните идеалисти) е война за властта. Но не за вчерашната, нито за днешната, а за утрешната. За времето СЛЕД. След ГЕРБ.
Войната е стратегическа.
Който днес овладее, завладее, превземе, удържи или подмени БСП – той утре ще претендира за участие във властта – изпълнителна, законодателна, съдебна и всякаква; той ще „разпределя порциите” или поне ще участва в това вкусно и апетитно занимание. Който днес напусне бойното поле победен, смазан, посрамен, низвергнат, ненужен, осъден и белязан – той ще трябва да си търси друго място под политическото слънце, друго поприще, друго социално битие. Едни ще продължат да живеят като символи на бездарието, други – като метафора на корупцията. Заслужено или не.
Повечето участници в партийните баталии говорят за презареждане, за пречистване, за подмладяване. Други – за смяна на идентичността. Та си помислих да не би БСП да е решила да си сменя националната принадлежност, името, ЕГН-то или може би пола? И дали пък някой не й е откраднал идентичността и сега злоупотребява с нея, тегли пари с нейната кредитна карта и източва нейните сметки (мале-мале!)? Трети претоплят една идея с 18-годишна давност и предлагат колективно ръководство на регионален принцип, което ще легитимира феодализацията (лобизацията) на БСП и ще я превърне във федерация. Четвърти с радост биха зачеркнали неимоверните усилия, които извадиха БСП от тоталитарния бункер. Докато неолибералната политика на лобитата дискредитира социалната демокрация, крайната левица я сочи за главния грешник. И едните, и другите удобно пренебрегват думите на Димитър Благоев: „Ние сме част от всесветската социалдемокрация”.
Малцина говорят за промяна, но трудно намират отговори на серия въпроси: Каква промяна? За какво? В каква посока? С каква цел? С каква политика?
Ако БСП не възвърне своята същинска идентичност; ако не отхвърли статуквото, сиреч властта на лобитата; ако не се освободи от техния арогантен контрол, от тяхното корумпиращо присъствие, облъхнато от тежкия аромат на олигархичния парфюм; ако не излезе от ролята на доброволен и безволев заложник на лобитата; ако категорично не откаже да плаща заради тях и техните безчинства – ако БСП не направи това (като начало!), да седне и да напише едно прощално писмо.
И да се готви за следващия Тунгуски метеорит. Велислава Дърева www.vsekiden.com
http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7349&Itemid=1
Следващ постинг
Предишен постинг
Въпрос: Като че ли съвременната левица се опитва да избяга от всякаква отговорност за комунизма. В България, както и в много други бивши комунистически страни, наследниците на Комунистическата партия претендират да бъдат по-прагматични и проницателни в един свят, създаден от онези, които всъщност се бореха срещу комунизма. Как да бъдат изобличени и отхвърлени тези фалшификации?
/журналист/
Отговор: Социалистите и комунистите са най-безсрамните хора на света. След като създадоха толкова много проблеми, те се опитват да прехвърлят върху нас вината за трудностите, възникващи при решаването на същите тези проблеми. Трябва да изтъкваме, че неприятните преживявания, които съпътстват реформите, са грешки на старата система, а не на новата. Но ние не трябва да се отказваме да се изправим и срещу някои от проблемите, които твърде често съпътстват икономическите реформи - най-вече корупцията в държавния апарат и беззаконието.
Маргарет Тачър
цитирай/журналист/
Отговор: Социалистите и комунистите са най-безсрамните хора на света. След като създадоха толкова много проблеми, те се опитват да прехвърлят върху нас вината за трудностите, възникващи при решаването на същите тези проблеми. Трябва да изтъкваме, че неприятните преживявания, които съпътстват реформите, са грешки на старата система, а не на новата. Но ние не трябва да се отказваме да се изправим и срещу някои от проблемите, които твърде често съпътстват икономическите реформи - най-вече корупцията в държавния апарат и беззаконието.
Маргарет Тачър
Търсене
