Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2009 23:24 - Страхове, по-високи от минарета
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 952 Коментари: 0 Гласове:
2



Страхове, по-високи от минарета     image GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Ислямът като пречка     Разгорещената дискусия, която произведе швейцарският референдум за минарето, съвпадна с петицията в България за забрана на новините на турски по БНТ, както и с един друг постоянен дебат. На паралелите се спира Е. Лилов.    

 

Първо за минаретата. Не разбирам защо е цялото това вълнение, след като въпросът се изчерпва с едно изречение: в едно демократично, либерално и хуманно общество всеки има право да упражнява свободно своята религия. Християните го правят в църкви, евреите - в синагоги, мюсюлманите - в джамии. А минарето е неразделна част от джамията, така както камбанарията от християнския църковен храм. Това се нарича свобода на вероизповеданието. И с това дебатът свършва. Точка.

imageBildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Страх от малцинството

Къде стяга чепикът? 

Не в минаретата обаче ми се струва е проблемът. Дебатът за тях може да има само естетическо измерение. На съвсем друго място ги "стяга чепикът" привържениците на забраната да се строят минарета. В минаретата те виждат символ на една друга култура, на един друг манталитет, на едно друго общество, съвършено различно от тяхното и с друга ценностна система.

Джамията с минарето винаги ще им напомня за пропастта, разделяща мнозинството и малцинството, и за страха малцинството да не се превърне в мнозинство в тяхната собствена държава. Но дори и от тази гледна точка швейцарската забрана изглежда абсурдна. Защото някак си не й отива на представителната демокрация правата и свободите на малцинството да зависят от волята на мнозинството!

Въобще не се съмнявам какъв би бил резултатът от швейцарския референдум, ако той се беше провел в България. Там се води същият дебат, само дето минаретата са заменени с петиция (поредната) за забрана на новините на турски език по БНТ.

Кое е дразнещото?

imageBildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Какъв е смисълът от рушенето на символи?

Вече 10 години те се излъчват по държавната телевизия и вече 10 години продължават да бъдат трън в очите на много хора. Били противоконституционни, казват, дразнели народа. По частните канали можело, ама по националната телевизия - не! И каква тук е разликата? Даже през някои частни канали те биха стигали до далеч по-голяма аудитория. Тогава няма ли да дразнят?

Проблемът в България е същият както в Швейцария. Страховете са идентични. Вземете например дебата за часовете по майчин език в българските училища. Или скандалите и побоищата от Рибново, събитията в Славяново с разрушения паметник на братя Юзеирови. А ако се върнем още по-назад, ще си припомним за срамния епизод с насилствената смяна на имената на българските турци. Пред него швейцарската забрана да се строят минарета изглежда като безобидна детска закачка.

 

Автор: Емилиян Лилов/Редактор: Александър Андр

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4963193,00.html


Краят на дискретността     image GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Швейцария отключи страха си     Швейцарците започват да разбират, че техният по-особен световен политически модел вече е стигнал границите на своето изчерпване. Този извод прави германският ФАЦ по повод забраната за строеж на минарета в Швейцария.    

 

Дълго време Швейцария съумяваше да се държи настрана от останалия свят, вероятно защото успяваше да не участва директно в световната политика или защото действаше задкулисно, предлагайки своите добри услуги в една или друга кризисна ситуация. Същевременно в икономически аспект страната беше много тясно обвързана с останалия финансов свят. С една дума - въздържанието и дискретността бяха общият знаменател, на който се подчиняваше страната.

imageBildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Минарето като ракета - символ, който подейства

Нападението е най-добрата защита

От няколко години обаче това вече е история. В конфликта с еврейските авоари от годините на нацизма, съхранявани в Швейцария, за първи път беше открехнато булото на дискретността и беше нанесен удар върху реномето на страната. Последваха: фалитът на авиокомпанията Суисеър, която се беше превърнала в национален символ за качеството на швейцарските продукти и услуги; шокът от спасяването (с държавни пари) на най-голямата в света банка за управление на капитали - UBS; капитулацията на швейцарските банки пред настояването на САЩ за предоставяне на данни за сметките на американски вложители; поставянето на Швейцария в списъка на ЕС и ОССЕ със страните, известни като "данъчни оазиси", т.е. като косвено подпомагащи укриването на данъци, а накрая дойде и референдумът за минаретата, с който страната успя да се опозори пред света.

Отричане от всичко чуждо

Постепенно швейцарците започват да разбират, че техният по-особен модел вече е опрял до собствените си граници. Резултатът от референдума е реакция на кризисната ситуация, в която се намира Швейцария. Тази реакция се изразява в отричане от света, упование само на себе си, затягане на редиците и опит да се държи настрана всичко чуждо, непонятно или потенциално опасно тяло.

Минарето, изрисувано върху плакати ту като шиш, ту като ракета или дори фалус, заедно със забулена жена, трябваше да внуши на избирателите всичко онова, от което швейцарците (но и много други европейци) се страхуват - религиозни конфликти, архаични практики от един остарял кодекс като Шариата, паралелни общества и възход на една религия, която проповядва един непонятен и много чужд на швейцарците стил на живот.

 

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4964495,00.html



Тагове:   Швейцария,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14579339
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031