Латиносите - най-бързо растящото малцинство в САЩ променя баланса  

10 Януари 2010

сп. Икономист  

Тази година в САЩ предстои преброяване на населението и макар да се колебаем да прогнозираме резултатите от това мащабно начинание, в осъществяването на което ще се включат над един милион души и чиито изчисления ще излязат чак в края на декември, можем спокойно да предвидим едно нещо. Латиноамериканското население, което се очаква да възлезе на около 16 процента от цялото население на САЩ, ще е надминало по численост това на афроамериканците, които вероятно ще се окажат с около 2,5 процентни пункта по-малко. През 2000 г., когато беше извършено последното преброяване, 12,5 процента от населението беше от латиноамерикански произход, а 12,9 на сто - от афроамерикански. Благодарение на усилената имиграция, легална и нелегална, както и на голяма група млади хора, при които раждаемостта е висока, през последното десетилетие латиноамериканското малцинство е нараснало два пъти по-бързо, отколкото бялото или чернокожото население.

Тази разлика продължава да се увеличава. Половината бебета в Тексас например се раждат от майки от латиноамерикански произход, въпреки че латиносите са по-малко от 40 процента от населението на щата. И това не е феномен, характерен само за пограничните щати. Много новодошли имигранти от Мексико се отправят директно към големите градове в югоизточните и североизточните щати в търсене на работа, а гражданите на САЩ от латиноамерикански произход от второ и трето поколение, идеално приспособили се към американската култура, днес можем да видим навсякъде. В държавните училища в Чикаго 41 процента от учениците са с латиноамериканска кръв.

Това устойчиво увеличение носи големи последствия. Очевидно то променя баланса в политическия живот в САЩ. Преброяванията, които се правят на всеки десет години, са основата, на която се разпределят федералните средства и местата в Камарата на представителите, а впоследствие и в избирателните колегии. След като резултатите от преброяването бъдат обявени, квотите на до 18 щата в Конгреса ще се променят. Губещите ще бъдат големите североизточни щати, населени предимно с бели американци. От промяната ще спечелят населените с много латиноамериканци погранични щати - Аризона и Невада ще спечелят по едно място, а Тексас, чието население нараства, може да получи до четири нови места. Флорида също ще спечели, но в Калифорния с високите й данъци се забелязва отлив на латиноамериканци.

В САЩ латиноамериканците, за разлика от чернокожите, традиционно имат по-малко влияние, отколкото предполага броят им. В момента в Камарата на представителите във Вашингтон има 26 конгресмени от латиноамерикански произход - около 6 процента от всички. Афроамериканците са 41 - много по-близо като съотношение до техния дял от населението. Сенаторите и губернаторите латиноамериканци са рядкост.

Все по-активни и все по-сини

Една от причините е, че поне доскоро испаноезичното население беше слабо организирано. Това обаче се променя. На всеки следващи избори процентът на гласувалите представители на това малцинство се увеличава. През 2008 г. избирателната активност сред тях достигна 50 процента, в сравнение с 47 през 2004 г., въпреки че това все още е доста по-малко от 66-процентната активност сред белите американци и 65-процентната при чернокожите.

В значителен брой щати, в които съотношението между привържениците на републиканците и демократите е тънък, латиноамериканците на практика контролират баланса. И докато продължават да гласуват убедително в полза на демократите (както направиха през 2008 г., когато 67 процента от тях подкрепиха Обама срещу 37 процента за Маккейн), това е чудесна новина за синята партия. Мощната подкрепа на латиноамериканците за Обама във Флорида превърна този ключов щат от републикански в демократичен. Техният вот се оказа решаващ и в Колорадо, Ню Мексико и Невада. Не е невъзможно да си представим след време огромното испаноезично население в Тексас да превърне втория по големина щат в демократичен.

Ако републиканците искат да избегнат тази мрачна съдба, ще трябва да се сближат отново с испаноамериканските гласоподаватели и то бързо. По принцип това не би трябвало да е много трудно. Консервативни в културно отношение, силно религиозни, ревностни застъпници на семейните ценности и със стари и славни традиции на служба в американските въоръжени сили, те са родени републиканци. Освен това обаче те като цяло са по-бедни от белите и справедливо се гневят от всичко, което намирисва на ксенофобия.

Джордж Буш се радваше на доста добро отношение от страна на испаноезичното население и получи 44 процента от гласовете им през 2004 година. След 2005 г. обаче истеричната реакция на републиканците на перспективата за реформа в политиката по отношение на имиграцията (която предвиждаше, наред с други неща, узаконяване на положението на около 12-те милиона нелегални имигранти, които в по-голямата си част живеят и се трудят мирно на територията на САЩ) развали всичко това.

Освен на преброяването, през 2010 г. ще станем свидетели на нов опит за решаване на проблема с имиграцията. Би било повече от цинично да гледаме на него като на капан, в който демократите се опитват да примамят републиканците и да ги накарат още веднъж да отблъснат жизненоважна част от електората. Въпреки това съществува сериозна опасност за партията, която се ограничава с привличането на белите избиратели в южните щати. Ако тази година републиканците отново се възползват от възможността, която й предоставят латиноамериканците и близостта им до Мексико, ще си направят голяма услуга.

По БТА

http://e-vestnik.bg/8086/latinosite-nay-barzo-rastyashtoto-maltsinstvo-v-sasht-promenya-balansa/

Интересно ми е в България на колко години се правят преброявания на населението, които да определят и броя на мандатите от всеки многомандатен избирателен район.Докога София процентно ще има по-малко депутати от Северозападнала България.