6 Януари 2010

в. Зиаре  

Константин Ракару

Реформа трябва да бъде ключовата дума за 2010 г. Това е нещо, с което повечето румънци изглеждат теоретично съгласни. Доколко обаче са подготвени румънците за една реална реформа, въпреки че от години търпят вредните последствия от отлагането й?

Опитът ни е показал, че като цяло сме привърженици на реформата до момента, в който почука на вратата ни. Тогава под плаща на популистките синдикати намираме всички мотиви да се противопоставим с всички сили. Например 90-те години бяха пълни с пропуснати приватизации заради противопоставянето на служителите, които смятаха, че държавната работа е всичко, за което могат да мечтаят в живота. По-късно обаче много от “спасените” от лапите на капиталистите дружества фалираха и бяха продадени на парче.

Наистина, изискванията и строгостта на частния сектор, където реформата е постоянна според критериите за ефективност, обучиха много от тези, които работят за собственик. Така, както се научиха и румънците, които отидоха да работят в чужбина и успяха да оцелеят в онзи автентично капиталистически свят.

Те обаче все още не представляват критична маса. Така че една от най-важните реформи, които Румъния трябва да преживее, е тази на манталитета. С други думи, ако искаме да живеем в капитализъм, трябва да скъсаме с комунистическите рефлекси и носталгия, а ако искаме да бъдем европейци, трябва да мислим и да се държим като такива.

Какво означава това?

На първо място, много по-голяма готовност за работа. Румънецът естествено иска да живее добре, но иска това да му се случи, докато работи по-малко. Колко от румънците, които се оплакват, че не им стига заплатата, си търсят втора работа? Колко са склонни да работят и в събота, че дори и в неделя? Колко търсят алтернативни решения? Боя се, че твърде малко.

Например преподавателите се оплакват, че са зле платени, което е вярно, но никъде по света те не са добре платена категория. В замяна на това имат повече свободно време от другите служители, което им позволява без проблеми да започнат и втора работа.

На второ място, реформата на манталитета предполага и постоянното себеусъвършенстване в един свят, който се развива с голяма бързина. Познавам много румънски интелектуалци, които не знаят нито един чужд език, познавам хора на важни позиции, които не знаят дори как да си включат компютъра. Пример за това беше и самият Себастиан Владеску (настоящият министър на финансите) в първия му мандат в министерството на финансите.

На трето място, реформата на манталитета предполага много по-голяма гъвкавост. Едно работно място не е за цял живот, дори професията не е задължително за цял живот, разбира се с изключение на висококвалифицираните, въпреки че съм виждал лекари, които са се превърнали в бизнесмени в съвсем различна област.

И не на последно място, реформираният манталитет предполага и минимална зависимост от държавата. У нас съотношението между бюджетни служители и служители в частния сектор е ненормално не само като численост, но и като заплащане. В момента средното заплащане в частния сектор е по-ниско от това в държавния, което не се случва никъде по света.

Правилото на капитализма е колкото се може по-малък бюджетен апарат, а предимството на по-голямата стабилност на държавната работа, като цяло, се компенсира от по-ниските доходи. У нас големият късмет е да работиш не за собственик, а за държавата, а носталгията ни по водещата роля на държавата ни прави податливи на най-безочлив популизъм и демагогия и дори отклонява вота ни.

Без тази реформа на манталитета не е възможно истинското модернизиране на Румъния, независимо колко реформистко настроени ще бъдат управляващите (в което също се съмнявам).

По БТА

http://e-vestnik.bg/8042/rumantsite-imat-nuzhda-ot-reforma-na-mantaliteta/