Цар Борис III
(1918-1943)
*1894 София +1943 София

Син на втория български княз Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. На 1 година е покръстен в православие. Кръстник му става руският император. Този дипломатически ход на княз Фердинанд възстановява отношенията с Русия, която до тогава третира българския цар като узурпатор. Възкачва се на престола на 24-годишна възраст след абдикацията на баща си през 1918г. Поема държавата в рискована и нестабилна ситуация – тежки репарации, наложени от Ньойския договор, териториални, човешки и стопански загуби в следствие на последните две войни и агресивна антимонархическа опозиция в лицето на комунисти и земеделци. Година след възкачването му на трона, на власт идва правителството на Стамболийски.  Буржоазните партии и офицерският корпус са преследвани а монархът е под постоянна заплаха. През 1923г. е извършен военен преврат, Стамболийски е убит. През 1925г. комунистите правят 2 последователни опита за убийство на царя – единият при прохода Арабаконак, а другият няколко дни по-късно при атентатът в столичната катедрала Св. Неделя.
През 1934г. нов военен преврат  на кръга Звено забранява политическите партии и отрежда на царя марионетна роля. В рамките на една година обаче, цар Борис постепенно печели влияние и през 1935г. на практика овладява властта. Следващите години често са определяни като „личен режим на Цар Борис III”. Парламентарната система е възстановена, но изцяло мажоритарно, без политически партии. Това е периодът на най-голя икономически възход на Българя в цялата и нова история.
През 1930г. Цар Борис се жени за Принцеса Йоанна Савойска – дъщеря на италианския Крал Виктор-Емануил. След католическата церемония в Асизи, следва православна в София. Кумува Бенито Мусолини. От брака им се раждат 2 деца:
Княгина Мария – Луиза (1933)
Княз Симеон Търновски (1937) – по късно Цар Симеон II.
При избухването на Втората световна война, България е поставена под силен натиск. Умението на цар Борис III да лавира между великите сили е причина за минималните жертви, които страната дава. Силна икономическа свързаност с Германия и щедрите предложения от страна на Хитлер за възстановяване на отнетите български територии  (национална травма на българите от Берлинския конгрес и Ньойския договор) от една страна и военната заплаха от друга, принуждават Борис III да се присъедини към Тристранния пакт през 1941г.и да обяви „символична война” на Англия и САЩ. България си връща Южна Добруджа и Македония, а в Беломорието и
Източна Югославия изпраща окупационен корпус, който поема властта от германските войски.  Макар и за малък период от време е осъществен българският национален блян от Санстефанска България. За това Борис III е наречен от българския народ „Цар Обединител” Въпреки че нито един български войник не участва в сражение срещу силите на Антантата, през 1943-1944 София е подложена на жестоки бомбардировки, при които града понася тежки разрушения, загиват над 3000 души предимно цивилно население. Натискът от страна на Хитлер за изпращане на български войски на Източния фронт се засилва. Борис III категорично отказва. Друга негова заслуга, е че подпомогнат от силния обществен натиск, намира начин да не позволи депортирането на 50 000 български еврей в лагерите на смъртта. Не успява да спаси 13 000 евреи от Беломорието, които не се намират под негова юрисдикция.
През август 1943г. няколко дни след изключително тежка и враждебна  среща с Хитлер, Цар Борис III умира неочаквано от сърдечна недостатъчност.  Причината за смъртта му не е изяснена и е обект на множество интерпретации (Хитлер, Сталин, САЩ).
Погребението на Монарха е грандиозно – той е много популярен сред всички слоеве на населението. Погребан е в Рилския манастир. Гробът му се превръща в обект на поклонение. След съветската окупация и комунистическия преврат  на 09.09.1944г., тялото му е изровено и тайно заровено в двора на двореца Врана. След демократичните промени, по спомени на участници в „акцията” мястото е разкопано. Намерено е само сърцето, което е било в стъкленица извън ковчега. През 1993г. сърцето е погребано отново в гроба в Рилския манастир, който  е възстановен в стария си вид.
.
Царски дом:
ЦАРИЦА ЙОАННА 
КНЯГИНЯ МАРИЯ ЛУИЗА
КНЯЗ СИМЕОН ТЪРНОВСКИ – ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИК
КНЯЗ КИРИЛ ПРЕСЛАВСКИ
КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ
.
Военна свита:
Генерал Алекси Стоянов Стоянов – генерал от военната свита
Ген. Георги Стоянов Тодоров – генерал-адютант (1917-1918)
Ген. Стефан Цанев Цанев – генерал-адютант (1935-1940)
Ген. Константин Лукаш – флигел-адютант (1932-1934)
Генерал Рафаил Жечев – флигел-адютант
Полк. Узунов – флигел адютант
Полк. Първан Драганов Драганов  – във военната свита (1920-1932) 
Генерал Йордан Тодоров Пеев – ф-а (1934)
Генерал Иван Петров Вариклечков – ф-а и началник на военната канцелария на Двореца (1936)
Ротмистър Стаматов – от свитата (1925)
Полк Христо Димов Калфов – адютант
Полк. Христо Бърдаров – а-т (1927-1943)
кап. Ганчев – адютант 
кап.II р.Коста Скутунов – адютант
поручик Сирко Станчев Петков – адютант
. 
Гражданска свита:
Генерал Никола Ганчев Куртоклиев -Маршал на двора (1918-1934)
Д-р Георги Ханджиев – маршал на двора, съветник (-1944)
Д-р Петър Костов – началник на маршалството (-1944)
Павел Груев – началник на дв.канцелария, тайния кабинет и канцлер на българските ордени (-1944)
Страшимир Д. Добрович – съветник (1918-1943)
Владимир Драндар – началник на дворцовата канцелария (1930-1943)
Иван Ватев Ватев – Интендант на цивилната листа (-1935)
Йордан Радев – Интендант на цивилната листа (1919)
Майор Куюмджиев – комендант на Двореца и зам.маршал наДвора (1919-)
д-р Михов - началник на канцеларията на Н.В. (1928)
Майор Златев – комендант на Двореца (30-те г.) 
Антон Разсуканов – личен секретар (1921-1935), шеф на интендантството (1935-)
Светослав Помянов – началник на дворцовата канцелария (1942)
ОзМайор Димитър Генчев – интендант на Дворците (1920-1938)
Георги Кьосеиванов – началник на дворцовата канцелария (1934-1935)
Станислав Балан – секретар (-1943)
Иван Багрянов-свита
проф. Иван Буреш – главен директор на всички Царски природонаучни институти и Дворцовата библиотека
Стефан Стефанов – таен съветник (1918-1920)
Адв. Сава Иванчев – юридически съветник
Константин Георгиев Панов – началник на канцеларията на Н.В. (1937)
Н. Митов – секретар на Интендантството на цивилната листа (1919) 
Арх. Йордан Севов – съветник
Любомир Лулчев – съветник
Делчо Илчев – Уредник на царския музей по естествени науки  
Д-р Иван Карамихайлов – придворен лекар
Д-р Даскалов – дворцов лекар (1943)
Д-р Александров – дворцов лекар (1943) 
Аларикус Делмард – директор на Царските ботанически градини (1922)
.
Други:
Драган Велев – главен готвач на двореца 
Божидар Карастоянов – придворен фотограф 
Борис Коюмджиев (В. Търново) – придворен бижутер
М. Курц – придворен фотограф
Петър Котев – главен ловджия на двореца (-1925)
Свилен – камердинер
Кирил – личен прислужник
Георги Шиваров – управител на парка Евксиноград (1912-1935)
В. Зибенхюнер – управител на парка Евксиноград (1935-)
Илия Хранков – 20г. управител на избата Евксиноград
Леонид Борисович Лукианов – управител на избата Евксиноград (1920-1943)
.
Командири на Лейбгвардейския на Н.В. Конен полк
Подполковник Любомир Босилков 1918  1920
Подполковник Александър Марков 1920  1921
Полковник Никола Станимиров 1921  1923
Полковник Константин Златанов 1923  1928
Полковник Никола Халачев 1928  1930
Полковник Малчо Малчев 1930  1934
Полковник Костантин Марков 1934  1935
Подполковник Матей Златоустов 1935  1936
Полковник Тодор Антонов 1938
*** 
 
Като престолонаследник(1894-1918)
Към персоната на княз Борис 
Полк Христо Димов Калфов – член на военната свита на Цар Фердинанд, военен наставник на престолонаследника
Ген. Александър Николов Кисьов – член на военната свита на Цар Фердинанд, военен наставник на престолонаследника (1907-1908)
Генерал Никола Ганчев Куртоклиев – възпитател (1895-1913) адютант (1913-1918), Маршал на двора (1918-1934)
Полк. Васил Петев – военен наставник
Д-р Киркович – лейбмедик
поручик Константин Николов – ординарец 
Граф Шевермон – преподавател по френски език
+ Доростоло-Червенски митрополит Василий – духовен възпитател
Констан Шауфелбергер – възпитател и преподавател по френски (-1918)
.
Дворцова гимназия:               
Станимир П.Стефанов Станимиров – директор на образованието на князете, началник на дворцовата гимназия и преподавател по руски език и черковна история
Васил Кирилов Василев – математика
Никола Василев – физика
Димитър Илков – география
Перикли Чилев – латински и гръцки език
Щрдан Трифонов – български език
Иван Попов – история
Георги Евстатиев – рисуване
Борис Иванов – естествена история и химия

Шефство на полкове:
.
3-ти артилерийски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (Пловдив) (1896):
Подполк. Бакърджиев – к-р
Висши офицери: Захариев, Шишков, М.Карастоянов, Войнаков, С.Карастоянов; Пападопов, Амиорков, Богданов, Манов;
Низши офицери:Димикатонов, Жоров, Шишков, Тотев, Акрабов, Динов, Стефанов; Бараков, Иванов, Петров, Павлов, Каблешков, Николов, Китайков, Бенев, Гайдаджиев, Захариве, Немски, Ив. Георгиев, А.Ангелов, Йовчев, Кременски, Акрабов; Тантилов, Апостолов, Димчев, Куртев, Стефанов; сан.кап.Малама
.
4-ти пех. Плевенски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (1896):
Полк. Фиков – к-р
Висши офицери: Токлуджанов, Маринов; Икономов, Бояджиев,
Низши офицери: Казанджиев, Бущклиев, Габаров, Фичев, Бобчев, Христов, Мишев, Манафов, Динолов, Йосифов, Минков, Петров, Тороманов; Икономов, Лютев, Маринов, Влахов, Дандулов, Иларионов, Паскалев, Добрев, Ташков, Стоянов, Пелов, Шишков, Русенов, Шивачев, Върбанов, Цанков, Русевич, Раков; Филипов, Сакъзов, Жилов, Хаджиев, Тухов; сан.поруч.Костов.
.
4-ти конен на Н.Ц.В.Престолонаследника полк (Ямбол, 1896):
Полк. Никушев – к-р
Висши офицери: м-р Милков, Абаджиев, Митров, Димитров
Низши офицери: Радулов, Гигов, Цанков; Ковачев, Петров, Кметов, Бонев, Паранжилов, Николов, Наумов, Даскалов; Йончев, Веселинов, Юрданов, Василев, Ламбров, Авджиев, Йотов, Цанев; сан.вет.подпор.Андонов
.

http://edinzavet.wordpress.com/pridvorni/boris3/