Малцина приемат Холандия за петролна страна, но под 14-километрова ивица пасища на границата с Германия лежи находище от милиард барела. Когато през 90-те години цените на петрола се сринаха, Royal Dutch Shell и ExxonMobil затвориха находището Шьонебек, смятайки, че плътният и труден за извличане нефт не си струва усилията, макар само около 25% от черното злато там да било добито. Основното доказателство за нефтеното минало на града бе старомодна накланяща се петролна помпа, известна като кимащото магаре, която все още стои неподвижно на един паркинг близо до пекарната.

Сега по-високите цени и напредъкът на технологиите подтикват ново съвместно предприятие на Shell, Exxon и холандското  правителство отново да изпомпва залежите на Шьонебек. Новите кладенци с хоризонтални сондажи достигат до повечето от петрола. Инжектирана в скалата, парата освобождава подобния на меласа суров петрол, така че по-лесно да излезе на повърхността. Shell не разкрива каква цена ще направи тези усилия доходни, но експертите изчисляват, че $40-$50 на барел ще са достатъчни. При настоящата котировка от $80 находището е чиста печалба. „Нямаше да го правим, ако цената бе наистина ниска", посочва Майкъл Лендър, мениджър от Shell, ръководещ проекта. От западната секция на Шьонебек се очакват 120 млн. барела за 20 години. Ако бъде разработена друга секция, делът на изпомпвания петрол ще наближи 50%. Средният за отрасъла е 30%-35%.

Шьонебек няма да залее света с петрол. Но е  предизвикателство за онези, които твърдят, че добивът на нефт е в необратим упадък. Потребителското търсене, технологиите и глобалната политика предвещават изобилие от петрол, а не катастрофален недостиг. Както предвижда Леонардо Мауджери, висш мениджър в италианския петролен колос ENI: „Има петрол поне за 100 години."

„Само около 32% от резервите са добити", твърди Вал Брок, директор бизнес развитие в Shell. Shell изчислява, че 300 млрд. барела, а и повече могат да бъдат изстискани от съществуващите находища, голяма част от които бяха смятани за недостъпни. Питър Джаксън, базираният в Лондон старши директор по дейността на петролната индустрия в Cambridge Energy Research Associates, е прегледал данни от най-големите нефтени полета в света. Заключението му: 60% от резервите остават налични.

Фактът, че има леснодостъпен петрол, кара Shell и други компании да излязат с нови, скъпи за разработване технологии, които си струват, когато петролът е скъп. Въпреки че цената падна значително от пика от $147 на барел през 2008, тя все още е далеч от това, което мнозина в  сектора очакваха преди няколко години. „Ще видите компании, навлизащи в дълбоки води, в арктическа територия, използвайки най-добрите технологии", прогнозира Мауджери, който смята отрасъла за динамична система, реагираща на промените в икономическата и политическата среда.

Дори новите технологии да подобрят добива с няколко процентни пункта, подобни увеличения ще вдигнат с години глобалните доставки и печалбите в бранша. И извличането на нефт ще се усъвършенства. Загряването на тежкия петрол, както в Шьонебек, е един от начините. Компаниите могат да добавят тежки полимери във водата, вкарвана в находището, за да се изкара повече петрол; полимерите добавят тегло на водата и увеличават налягането върху залежите. (Shell изпитва такава технология в Мармул в Оман.) Друга тактика е да се инжектира в земята сапун за намаляване на повърхностното напрежение, което кара останалият петрол да се задържа по скалата. 

Изследване на полетата в Индонезия от Cambridge Energy установило, че не е необичайно да се добиват над два пъти повече от първоначалните оценки. И находищата да живеят по-дълго чрез сондажа на нови кладенци или инсталирането на по-добри помпи. „С остаряването на едно поле операторите научават повече, което им позволява да настроят операциите си", обяснява Лита Смит, анализатор за Cambridge Energy от Хюстън. Производството в Самотлор, най-голямото находище в Русия, се стопи в края на 90-те години. Собственикът TNK-BP успя оттогава да вдигне добива с една трета. Адаптиране на разположението на помпите в кладенеца донесе значителни увеличения, докато триизмерна сеизмична технология даде по-добър поглед върху нефтоносните слоеве под земята.

Изследователите, понякога финансирани от хедж фондове и фирми за дялово инвестиране, намират находки в дълбоките води на Бразилия, Западна Африка и дори САЩ. В същото време стари и нови петролни сили - Русия, Бразилия, Ангола, Нигерия и Казахстан - увеличават капацитетите си с помощта на Total, ExxonMobil, BP и други мощни играчи. Тези проекти могат в крайна сметка да вдигнат глобалния дневен добив с 5 млн. барела.

Най-изненадващите действия се развиват в Ирак, който тъкмо сключи сделки с ExxonMobil, BP и Shell, с китайски и руски компании. Ако тези предприятия изпълнят заложените цели, Ирак ще произвежда до 12 млн. барела на ден, влизайки в суперлигата заедно със Саудитска Арабия и Русия. Поради политическите и логистичните пречки пред Ирак това засега изглежда нереалистично. Но 6 млн. барела дневно изглеждат достижими до 10-15 години. И Ирак ще стане вторият по големина производител в ОПЕК след Саудитска Арабия. Укротяване на глобалното търсене също може да разтегли предлагането на суров петрол. След шока от 70-те години вдигането на ефективността и преминаването на фабриките към природен газ доведоха до почти 10% спад на глобалното потребление на нефт в началото на 80-те.

Скокът на цените от 2008 вещае подобни резултати. Лестър Браун, президент на природозащитната организация Earth Policy Institute във Вашингтон, отбелязва, че броят на американските автомобили се е свил с 4 млн. през 2009 заради бракуването на старите коли и намалените продажби. Той очаква свиването да продължи с 25 млн. до 2020. Браун предвижда и културни промени, при които все повече хора, особено младите, няма да смятат притежаването на кола за необходимост. „Търсим промяна в начина, по който хората мислят за автомобилите. Това означава по-малко петрол в бъдеще", пояснява Браун.

Последните две години потреблението на петрол в САЩ се е понижило с 9%. Рецесията засегна търсенето, но мнозина анализатори смятат, че употребата на нефт на Запад е достигнала своя връх и няма да се върне на предишните си нива. Министерство на енергетиката предвижда, че потреблението на петролни горива в САЩ ще се задържи на едно ниво в следващите десетилетия. „Дали хората ще използват енергията по различен начин през следващата фаза на растеж - пита Горан Трап, директор глобална петролна търговия в Morgan Stanley в Лондон. - Ако е така, хората, прогнозиращи засилване на търсенето, ще бъдат изненадани."

Китай е единият отговор на въпроса на Трап. Макар да поглъща петрол и въглища, правителството следва „зелена" програма. Китай има най-голямата индустрия за слънчеви панели в света, електроцентралата в Пекин е сред най-ефективните, а стандартите за автомобилните емисии са по-строги от тези в САЩ. Официалната политика на Пекин е задължително задоволяване на 15% от енергийните нужди на страната от алтернативни източници до 2020, вместо 9% сега. Консумацията на нефт на Китай ще нараства, но не така бързо колкото се очаква. Но доказателствата за изобилие от петрол са налице. I BW I

- С Джон Кери във Вашингтон и Декстър Робъртс в Пекин

Copyright 2009 Bloomberg L.P.  All rights reserved.  

http://businessweek.bg/news.php?category=2&id=5218