Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2010 16:21 - Генните храни - спасение за човечеството
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1087 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 08.02.2010 16:31


Генните храни - проклятие или спасение?

Една на всеки три опаковки в щатски супермаркет е продукт на генното инженерство, а в Европа изкореняват полета с модифицирана рапица

Екатерина Стоилова

"Кръстосваш диня с бълха, режеш динята и семките изскачат сами." Така шегаджиите се надсмиват над чудесата на генното инженерство. На половин Европа обаче никак не й е до смях, стане ли дума за предизвикани мутации. Скандалите с генно модифицираните храни станаха всекидневие, а хората продължават да гледат под лупа новите растения и лекарства, които учените им поднасят.
Докато в САЩ продуктите, получени след промени в ДНК-то на растенията, спечелиха бързо доверието на фермерите, европейците упорито ги отказват. Доказателство са последните протести в Швеция, Англия, Франция, Германия. В някои страни еколозите в крайна сметка принудиха производителите да изкоренят големи площи с генно модифицирана рапица.

Защо продължават споровете "за" и "против" храните мутанти?

Отглеждането на генно модифицирани растения започна преди около 25 години. Но битката между еколози, учени и търговци се ожесточи две десетилетия по-късно - през 1995 г., след развихрянето на болестта "луда крава". Тогава еколозите съзряха в новата болест "отмъщението" на природата заради грубата намеса върху гените. В програмите на природозащитниците се заредиха куп аргументи срещу използването на мутантите. Кръстоските заплашват биологичното разнообразие на планетата, вещаят нови болести, засилват устойчивостта на вредителите, твърдят те.
Самите европейски правителства, притиснати от "зелените организации", не знаят как да реагират и продължават да се люшкат между одобрението и отрицанието. Пословична е и твърдата битка на английската преса, която пета година върви срещу мутантите. Синоним на заплахата от генните модификации стана огромният "Франкенщайн домат", появил се на първата страница на "Дейли телеграф".
Учените реагираха светкавично и обявиха нападките за плод на предразсъдъци. В своя защита те припомниха, че за 20 години нито едно растение или лекарство, получени по генен път, не е навредило на хората. И извадиха най-силния си коз - без генни храни изхранването на планетата през идните години е немислимо. Тезата беше подкрепена от големите транснационални компании, хвърлили досега милиарди долари за генните изследвания.
Така битката между страните продължава, но без видимо надмощие на нито една от двете страни.

С 30% са по-големи добивите при генно модифицираните растения

"До 2010 г. гладната смърт ще покоси поне 1 милиард от човечеството. И сега всяка секунда от глад умира по 1 човек. Генните растения са единствената алтернатива заради устойчивостта им и по-високите добиви." Това обяви наскоро на семинар в София проф. Малкълм Елиът, директор на Центъра за растителни изследвания в Лестърския университет (Великобритания). Според учения, ако светът продължава да отрича генното инженерство, страшният бич на недохранването ще надвисне не само над Африка, Индия и Китай, но и над развити селскостопански страни.
Преди 5 години учените създават Бяла книга на разрешените генно модифицирани храни и лекарства. Критериите за подбор са строги. Генетичната манипулация се контролира на различни нива много преди продуктът да се пусне за промишлено производство, обяви на семинара белгиецът Симон Барда, експерт по растителни биотехнологии. Продуктите задължително се създават по точно определена технология. Всяко отклонение е изключено. Храните имат сертификат, а върху опаковките се записва процентът на генния материал.
Досега в САЩ е разрешена продажбата само на 40 генни продукта. Почти всички европейски държави са приели закони за генно модифицираните растения. Производството е регламентирано още в Русия, Китай, Индия. Тези страни също напредват в изследванията. Съвсем наскоро в Индия е одобрен генно модифициран памук. Той е устойчив на болести, а добивите му са с 60% по-високи от тези при нормалните растения.
Всички генно създадени растения са устойчиви на болести и вредители. Посевите не се обработват с химикали, затова и храните са много по-здравословни от останалите, твърдят защитниците на генните продукти. Друго предимство на растенията, получени чрез модификация, са високите добиви - реколтата от тях е поне с 30%-40% по-голяма от традиционните царевица, соя или рапица.
Примерът с генно променената царевица е показателен. Едно стъбло модифицирана царевица ражда по 3 вместо 2 мамула. Растението е устойчиво срещу мана, най-голямата заплаха за реколтата.
Освен че се получават по-високи добиви, по генен път може да се промени и структурата на растенията. Като например грапавостта на захарното цвекло. Учени установили, че при беритба пръстта полепва по грудките и така се губят около 30% от плодородната почва. За големите площи с чернозем това не е проблем, но в повечето райони на света, където неплодородните почви са бич за стопаните, загубите са големи. След генна модификация на захарното цвекло са получени гладки грудки и така проблемът е решен, обяви проф. Елиът.
Освен селското стопанство другият

голям потребител на генното инженерство е медицината

Ген от пиявица например съдържа белтък, от който е създадено лекарство с приложение в анестезиологията
. Ген от стомашната лигавица на младо теле пък е в основата на "Кимозина", от който се прави маята за сирене. Плод на генното инженерство е и модифицирана бактерия, която се съдържа в инсулина.

Първите опити у нас са с царевица и картофи

Досега в България промишлено се отглеждат само модифицирани царевица и картофи. Разработките са на транснационалните компании "Монсанто" и "Пионер". Продукцията им ще се изнася навън. Площите се наблюдават и от български учени, така че всяка заплаха за родното земеделие е изключена, обяви директорът на Института по генетично инженерство Атанас Атанасов. Българските учени продължават и със собствените си изследвания върху генетична люцерна, тютюн, домати, ябълки и лозя. При люцерната се използва ген, който засилва растежа. Опитите с тютюна целят да предпазят насажденията от болестта "доматена бронзовост".
Преди 2 години към земеделското министерство беше създаден Съвет за биологична безопасност, който контролира отглеждането на генно модифицирани растения. Съветът ще действа до създаването на закона за растителните видове, който се очаква през юни да бъде внесен в парламента. Срещу този закон се противопостави депутатът Лъчезар Тошев. Той призова страната ни да наложи мораториум върху генно променените храни.


Проф. Атанас Атанасов, директор на Института по генетично инженерство в Костинброд:
Липсва финансиране за българските опити

--------------
За по-малко от месец учени от Европа, Южна Америка и Азия изнесоха у нас поредица от лекции в защита на генното инженерство. Срещите бяха организирани от Института по генетично инженерство с единствената цел да предпазят българската общественост и медиите от европейската зараза на пълно отрицание на тази наука. Срещу тях реагираха български привърженици на европейски екологични организации, които обявиха България за "корпоративна площадка на Европа за генно земеделие".
----------------

- Г-н Атанасов, какви са рисковете след 10-20 години генно променените растения да мутират в непредвидима от учените посока?
- Разбирам притесненията на хората, защото и аз като учен винаги се съмнявам, преди да създам нещо ново. Но ако допусна пропуск, отговорността е моя и утре от мен ще се търси обяснение. Трябва да се знае, че контролът при тези храни е много строг. Никой няма да допусне с комерсиална цел да започне производството на продукт, в който съществува минимален риск за здравето на хората.
Тези регулации се прилагат със закон. Българският проект за закон е готов и се очаква до края на годината да бъде приет.
- Но засега у нас само чужди компании експериментират със собствени разработки. Според еколози има опасност страната ни да се превърне в опитна площадка за чужденците.
- В земеделската наука е важно да се определят приоритетите, да се види кои култури са благоприятни за България и кои ще имат икономическа стойност. Боя се, че ако позволим да влязат само чужди продукти, ще нарушим разнообразието на биологичните видове. Всеки пробив е опасен. Възможно е при различните видове почви някои растения да проявят отклонения и да доведат до появата на нови болести. Като учени няма да допуснем това, защото не по-малко от еколозите искаме да запазим биологичния баланс в страната. Затова и засадените площи с картофи и царевица са под постоянно наблюдение от наша страна.
Освен това не мислете, че само у нас се отглеждат подобни продукти. Генно земеделие се прилага в Унгария, Чехия, Полша, Русия и Словения от същите фирми, които имат договор с нас. Тези държави се обединиха в комитет, където членуваме и ние. Целта на комитета е да контролира тези изследвания.
- Какви са шансовете българските разработки върху люцерната и тютюна да се приложат в практиката?
- Въпросът е дали ще конкурираме чуждите разработки. Известно е, че тези изследвания са много скъпи. Поради липса на средства в момента ние работим с ограничен български генен материал, останалият се внася. Той е интелектуално право на големите мултинационални компании, така че ако създадем продукта, за да пристъпим към производство, трябва да платим за това, което сме ползвали. Потенциалът е голям и ако в бъдеще се развие, ще допринесе много за нашата икономика.
- Има ли други алтернативи?
- Погрешно генното инженерство се представя само с една от възможностите си, добили популярност като "кръстоски". Далеч по-голямо значение има и запазването на генетичното разнообразие. Много ценни билки и растения са на изчезване и единствено чрез генетиката те могат да се съхранят за поколенията. България е богата на много лечебни растения, които са изключително важни за фармацевтичната индустрия. Ако ние можем на ДНК-равнище да съхраним изчезващите видове - като например пиринския чай, ако в една малка епруветка съхраним неговата ДНК, може да се възстанови разнообразието или на клетъчно равнище да опазим изчезващи видове.

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1810§ionid=4&id=00003



Тагове:   спасение,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 13160644
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9760
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930