Лисабон по време на мач на португалския национален отбор по футбол

Пред заведението за сандвичи "Бразилия" в беден квартал на Лисабон един следобед миналата седмица група мъже се бяха облегнали на стената, говореха и пушеха цигари.

Един от тях подсвирна на чернокожата проститутка, която търсеше клиенти от другата страна на пътя.

Просяк с овехтяло палто сръбна от бутилката си.

Добре дошли в слънчева Португалия. Известна с морските си курорти и прочувствената музика фадо, скромната страна по западната граница на Европа е затънала в блатото също като Гърция, борейки се с нарастващ дълг и повишаваща се безработица, които доведоха по природа меланхоличния й народ до ръба на отчаянието.

Всяко споменаване на думата "работа" предизвиква изблици на смях пред заведението за сандвичи.

Тук няма работа, казва 30-годишният Дарио, който е зидар. "Бих отишъл в Бразилия, ако мога да си позволя пътя със самолет". Португалският премиер социалист

Жозе Сократиш е притиснат в ъгъла

Загубил мнозинството в изборите през септември, той се бори да запази реда. Премиерът настоява, че страната му не се нуждае от Европейския съюз (ЕС), още по-малко от Международния валутен фонд (МВФ), за да възстанови фискалното си здраве.

Пазарите обаче не изглеждат убедени от уверенията, че съкращенията на разходите сами по себе си ще понижат дефицита, който достигна 9,3% от брутния вътрешен продукт миналата година, под 3% до 2013 г.

Самовглъбените португалци трудно могат да се развълнуват, но на 4 март е планирана огромна демонстрация, на която ще могат да излеят гнева си срещу намеренията за замразяване на заплатите и съкращаване на работните места в държавния сектор.

Подобно на съседна Испания, страната отбеляза голям напредък от дните на диктатурата, появявайки се с оптимизъм и облекчение в слънчевата "горна земя" от павирани улици и демокрация след присъединяването си към ЕС през 1986 г.

Сократиш се хвали, че през петгодишното му управление Потругалия е станала един от лидерите в Европа по отношение на възобновяема енергия и електронно управление, като позволява на все повече граждани да плащат сметките си по интернет.

Той спечели аплодисменти за това, че гарантира на всеки ученик лаптоп и уроци по английски от шестгодишна възраст.

Макар че може и да не си намерят работа в крайна сметка, 35% от португалците сега учат в университет.

Онова, което поддържаше Португалия преди обаче, не бе динамизмът на политиците й, а нископлатеният труд. Разширяването на изток на ЕС и разхлабването на търговските бариери с Азия бяха катастрофални за страната.

Португалия разбра, че не може да се мери с Чехия и Словакия. Икономиката спря да расте преди десет години.

"Трябва да се научим да се приспособяваме, да диверсифицираме и преоткриваме динамизма на нашите предци", каза Антониу Монтейру, бивш външен министър и посланик в Париж, визирайки златната епоха на великите мореплаватели от 15-и век. "Трябва да се научим да се съревноваваме в един глобализиран свят."

Хората обаче са скептични за шансовете на правителството и за мнозина едно откривателско пътешествие изглежда за предпочитане пред това да станат свидетели на икономически срив у дома: "Изтичането на мозъци" се засили през последните месеци, а

безработицата достигна почти 11%, двойно повече за младите,

с признаци за още по-лошо бъдеще. Обещаните съкращения на бюджета, които хвърлят сянка на съмнение върху прехвалени проекти като високоскоростна влакова връзка до Мадрид и ново летище в Лисабон на мястото на малкото, което е в покрайнините на града, засилиха чувството на несигурност.

За много португалци Бразилия изглежда земя на възможности.

"Ние се чувстваме по-близко до Бразилия отколкото до Германия или някоя друга европейска страна", казва Луиш Барбоса, директор на телекомуникационна компания, който от 15 години има бизнес там. "Ние имаме същия спокоен темперамент".

Той говори за възраждането на "златния триъгълник", свързващ Португалия, Бразилия и Ангола, друга бивша колония, която се превърна в една от най-големите производителки на петрол в Африка.

"Той никога няма да замени Европа, но е полезен, скрит коз", казва той. Балансът на властта може и да се е изместил обаче в този стар съюз.

Някои говорят за "обратна колонизация", за да опишат начина, по който богатите анголци купуват големи дялове от португалската икономика, да не говорим за стоките в магазините на Луи Вюитон по булевард "Либердаде" в центъра на Лисабон.

Други говорят за "латиноамериканизация" на Португалия, не само заради вливането на бразилски пари.

Смята се, че около 20% от населението на Португалия живеят под прага на бедността, а контрастът между гетата с напушени имигранти в покрайнините на Лисабон, известни като Кова да Моура или "бърлогата на маврите", и вилите с басейни, оградените квартали и луксозните хотели по крайбрежието в Кашкаиш отразява

най-голямата пропаст между богати и бедни в която и да е европейска страна

"Бе Ем Ве" разкри последния си модел на лъскаво тържество в хотел в Каскаиш миналата седмица. Дори и този разкошен анклав обаче не е защитен от бурята: Казино Ищурил, катедрала от блестящ мрамор и неон, притежание на Стенли Хо от Макау, друга бивша португалска колония, неотдавна уволни 100 работници.

Скъпи коли лъщяха на паркинга в сряда вечерта, но атмосферата вътре приличаше повече на погребален салон: не се виждаше нито един играч, вместо това отегчени пенсионери мълчаливо се бяха втренчили във въртяща се рулетка.

Кова да Моура, смятан за един от най-мръсните бордеи в страната, въобще не е в толкова отчаяно състояние като бедните гета около Рио де Жанейро, но таксиметровите шофьори не искат да отиват до там.

Африкански младежи седят по праговете и гледат злобно шофьорите, които са се осмелили да влязат в гетото.

По-тревожната част от "бразилификацията" вероятно е очевидното безсилие на Португалия срещу южноамериканските наркобанди, които безнаказано са се вкоренили в нейната почва.

Полицията твърди, че около една трета от кокаина в Европа идва по море през Португалия.

За някои привличането на Латинска Америка е пример за живот, имитиращ изкуството - в "Каменния сал", роман от 1986 г. на носителя на Нобеловата награда за литература на Португалия Жозе Сарамагу, Иберийският полуостров се отцепва от Европа и отплава на запад в Атлантическия океан.

Португалия настоява, че няма намерение да напуска Европа, а още по-малко да връща шкудото.

Това никога няма да стане, казва бившият дипломат Монтейру. "Ние сме в Европа и ще останем там".

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2775431

 

-1 | 1972

3 | 726