Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2010 01:03 - Мотивите на САС по делото за мярката за неотклонение на Алексей Петров и дружината му
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 4529 Коментари: 5 Гласове:
2

Последна промяна: 21.02.2010 01:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В четвъртък Софийският апелативен съд освободи петима от арестуваните в операция "Октопод" и
остави за постоянно в ареста само бившия съветник на ДАНС Алексей Петров и Марчело Джотолов.

Заседанието продължи близо десет часа, по време на които Петров обяви, че е станал жертва на политическа репресия. Публикуваме протокола от заседанието:

 ПРОТОКОЛ               

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание на 18. февруари 2010 год. в състав:

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****                                      

                   ЧЛЕНОВЕ: *****

при участието на секретар.......*****.....…………......................

и прокурор .......................*****….................................... сложи за разглеждане

ВНЧХД …..53…….по описа за....................................2010.......................година

докладвано от съдия*****…..............................................................................         

На именното повикване в 10.00 часа се явиха:

ЦЕЛИЯ ПРОТОКОЛ (виж линка ): ПО ДОЛУ САМО МОТИВИТЕ НА ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ.
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/02/20/861749_protokolut_ot_zasedanieto_na_apelativniia_sud_za/


СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

СЪДЪТ след съвещание, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и сл. от НПК, образувано по жалба на защитниците на обвиняемите А. П., А. П., Й. С., М. Д., М. К., Н. В. И П. С. срещу определение на СГС, НО, с което спрямо седмината обвиняеми е взета мярка за неотклонение "задържане под стража".

За да постанови своя акт, контролираната инстанция е приела, че по отношение на всички обвиняеми е налице обосновано предположение за съпричастност към обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1, 3 и 4 вр. ал. 1 от НК за обвиняемия А. П. и по чл. 321, ал. 3, пр. 1, 3 и 4 вр ал. 2 от НК – за останалите шестима обвиняеми.

Проверявайки правилността на обжалваното определение САС следва да подчертае, че изводите относно изискуемите от чл. 63 от НПК предпоставки за вземане на мярка задържане под стража следва да се изграждат само и единствено върху доказателства, които са събрани по надлежния ред – в този смисъл е и Т. р. № 1/2002 год. на ОСНК на ВКС. С оглед това принципно положение следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност всички справки и доклади на ДАНС, съдържащи се в засекретените томове по делото. По естеството си те представляват докладни записки, а в теорията и съдебната практика никога не е било спорно, че докладната записка не е годно доказателствено средство нито писмено доказателство по смисъла на НПК. Не могат да послужат като доказателство и приложените в т. 1 от досъдебното производство публикации в различни печатни издания, независимо чии изявления обективират те. Не представлява годно доказателствено средство и приложеният в т. 6, л. 12 и сл. протокол за разпит на лицето Л. Д., който е разпитван по друго досъдебно производство още преди образуване на настоящото. За въззивния съд не представляват годно доказателствено средство и приложените в том без номерация протоколи за претърсване, обиск и изземване, за които нито пред СГС, нито пред настоящата инстанция са представени от СГП надлежни разрешения или одобрения от съответния първоинстанционен съд. Отделен е въпросът, че дори и да бяха представени такива, съдът не би могъл да прави констатации в подкрепа на обвинителната или защитната теза след като иззетите документи не са приложени към делото. Най – сетне, от доказателствените източници, върху които настоящият съдебен състав изгражда изводите си, следва да бъдат изключени и многобройните разпити на лица, работещи като масажистки, компаньонки или стриптийзьорки и техните клиенти или работодатели – този път не поради тяхната негодност, а поради неотносимостта им към предмета на доказване, доколкото в нито един от тези петдесетина разпита лицата не са посочили каквато и да било съпричастност на някого от подсъдимите към осъществяваната от тях /от свидетелите/ дейност. Неотносим към предмета на доказване е и постъпилият допълнително том, съдържащ протокол за претърсване на помещението, в което са задържани обвиняемите Д. и Й. Д., разпит на последните двама и на още две лица в качеството им на свидетели, защото в тях не се съдържа информация, свързана с предмета на доказване, а и протоколът за претърсване не е одобрен от съдия и е недопустимо едно лице да бъде разпитвано като свидетел, след като вече е привлечено като обвиняем.

По – нататък следва да се изтъкне и още едно принципно положение, а именно че изискването, което е поставил законодателят досежно степента на доказаност на обвинението е различно в производството по чл. 64 от НПК, в това по чл. 65 от НПК и при постановяване на присъдата. Докато при решаване на делото по същество е необходимо обвинението да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, то в производството по вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" е достатъчно да съществува обосновано предположение за съпричастност на обвиняемите лица към инкриминираната им престъпна дейност. Във връзка с възраженията на защитата на всички обвиняеми относно липсата на конкретност на повдигнатото обвинение следва да се посочи, че те имат известно основание, но не могат да послужат като единствена правна основа за оставяне без уважение на искане за определяне на мярка за неотклонение задържане под стража. Изтъкнатите от защитата доводи биха били състоятелни, единствено ако законодателят беше поставил изискване обвинение да се повдига само след като са събрани абсолютно всички възможни и допустими доказателства, каквото обаче няма. На коментирания довод на защитата следва да бъде противопоставена разпоредбата на чл. 225 от НПК, предвиждаща възможност за изменение на обвинението в хода на досъдебното производство, която е послужила като основание ВКС в Т. р. № 2/2002 год. да посочи, че при първоначалното привличане на лицата постановлението за извършване на това следствено действие има работен характер и не може да има онази конкретност и изчерпателност, която е необходима, за да бъде внесен обвинителен акт в съда. Тук е мястото да се отбележи и че САС не споделя довода на защитата на обвиняемия М. Д. за липса на годно постановление за привличане на този обвиняем. Налице е технически пропуск в диспозитива на същото, който не води до съмнение, че се касае именно за обвиняемия М. Д., доколкото в обстоятелствената му част изрично се сочи за кого от обвиняемите става въпрос. От друга страна обвинението касае деяние по чл. 321 от НК, което е престъпление на просто извършване и не е необходимо за съставомерността му да се доказва извършване на отделни престъпни прояви. Достатъчно е да бъде установена степен на взаимовръзка между отделните участници именно с цел да бъде осъществявана определена престъпна дейност, като доказателствата за конкретни престъпни прояви, реализирани в изпълнение на предварителния общ замисъл биха дали основание за повдигане на обвинение за деяния извършени при условията на съвкупност, т. е. наред с обвинението за престъпна група, създадена с цел да върши престъпления е възможно, но не задължително да съществува и такова за извършените от тази група други престъпления. Във връзка с доводите относно различните редакции на разпоредбата на чл. 321 от НК е необходимо да се посочи, че действително понятието организирана престъпна група е легално дефинирано едва през 2002 год., но още през 1997 год. е въведен квалифициран състав – ал. 3, касаещ организирана или въоръжена група. В този смисъл възраженията в жалбите на обвиняемите относно годността на постановленията за привличане са неоснователни и не могат да обосноват определянето на по – лека мярка само на това основание.

Разглеждайки доказателствата, касаещи отделните обвиняеми и наличието на обосновано подозрение спрямо тях за участие в престъпната група САС намира следното:

По отношение на обвиняемите П. и Й. С. И съдът категорично не приема изводите на първата инстанция за наличие на обосновано предположение за съпричастността им към престъпната група. Първата инстанция се е позовала на показанията на анонимен свидетел № 1, но не може да бъде игнорирана забраната на чл. 124 от НПК обвинението да се основава единствено на показанията на свидетел с тайна самоличност. Отделен е въпросът, че по същество от тези показания САС не може да направи извод, че в тях се касае за П. и Й. С. И, защото съдържат само две изречения, отнасящи се до лица, обозначени като братята Д.. В кориците на делото не съществуват никакви годни доказателства, че това са именно визираните двама обвиняеми, а позоваването на извън процесуални изявления на лица и държавни органи или на вестникарски публикации, както беше посочено по – горе, е недопустимо, защото те не са приобщени към доказателствата по съответния процесуален ред или изобщо не съставляват годни доказателствени средства. Следва да се отбележи и факта, че въпросният анонимен свидетел сам е заявил, че никога не е правен опит и не е могъл да установи пряка връзка между А. П., дружеството "Е. И." и кражбите за които е разказал. Свидетелят Л. К. действително сочи, че фирма "Е. И." е управлявана от обвиняемия П. С. и е осъществявала дейност на територията на комбината и по това време е имало кражби, които водели към работници на тази фирма, но и в двата му разпита отсъстват данни това да е ставало по нареждане на обвиняемия П. С., под въздействието на обвиняемия А. П.. Показанията на свидетеля П. В. също не съдържат информация за конкретно незаконосъобразно поведение на визираните обвиняеми. От друга страна безспорен факт е, че управител на "Е. И." е само обвиняемия П. С. и отсъстват показания на свидетели, уличаващи обяснения от някого от обвиняемите или доказателства, събрани посредством СРС, които да позволят да се обоснове каквото и да било подозрение срещу този обвиняем или неговия брат Й. С..

Не почива на доказателствата по делото и изводът за наличие на обосновано предположение по отношение на обвиняемия М. К.. Единствените доказателства за връзка с някой от останалите обвиняеми са справките от Агенцията по вписванията, от които е видно, че той е съдружник в няколко търговски дружества заедно с обвиняемия А. П., но само по себе си това не е достатъчно да обоснове предположение за съпричастност към инкриминираната престъпна дейност, дори и като се отчита ранния етап на разследването, защото се касае поначало за една правомерна, позволена от закона дейност. Аналогично е положението с данните, съдържащи се в приетата справка от НАП. Отсъстват самопризнания, уличаващи обяснения от другите обвиняеми или свидетелски показания, които да обвързват К. в задружна престъпна дейност с останалите обвиняеми. Не са прилагани и СРС в тази насока. Градският съд се е позовал декларативно на показанията на свидетелите с идентификационни номера 2 и 3, но внимателният им прочит води до извод, че в тях не се съдържа нито една дума, касаеща К.. Това се отнася и за разпитите на свидетелката К., които първостепенният съд също е цитирал некоректно. Твърдението на една от разпитаните компаньонки, че на работното и място има лице с малко име М. не дава основание да се приеме, че това е обвиняемия К., защото липсва разпознаване и не са посочени други индивидуализиращи белези и най – малкото - фамилното име на това лице.

С оглед обстоятелството, че спрямо тези трима обвиняеми отсъства първата изискуема предпоставка, определението на първостепенния съд следва да бъде отменено и на същите да бъде определена мярка подписка.

Коренно различно е положението с останалите четирима обвиняеми, като следва да се отбележи, че степента на доказаност спрямо всеки от тях е различна в зависимост от събрания обем доказателства.

Досежно обвиняемия А. П., обоснованото предположение може да бъде изградено върху протоколите за разпит на свидетеля К. от 02., 03. 02. и 04. 02. 2010 год., в които е отразена схема за укриване на данъци, нередовно водене на счетоводна документация, упражняване на принуда над лизингополучателите на таксиметрови автомобили, преливането на значителни парични средства без правно основание между различни търговски дружества, в които пряко или чрез подставени лица участва обвиняемия А. П. и по чието нареждане са извършвани тези действия. За участие на обвиняемия П. в изнудване, за каквото според държавното обвинение е създадена групата, са свидетелствали от една страна Й. Й., а от друга и С. Н. и Г. Ц., които подробно са описали няколко различни случая, в които посредством насилие и заплахи, осъществени директно от А. П. или негови приближени, са били принудени да прехвърлят част от имуществото си на дружества, в които пряко или посредством други лица контрол упражнява този обвиняем. Известните противоречия в заявеното от последните двама свидетели, на които акцентира защитата, следва да бъдат предмет на детайлно обсъждане при разглеждане на делото по същество. Ръководейки се от коментираното по – горе принципно положение относно необходимата степен на категоричност на доказателствата в производството по чл. 64 от НПК, САС счита, че показанията на Н. и Ц. са достатъчни да обосноват подозрение срещу обвиняемия П.. Сред новопредставените доказателства следва да бъдат откроени показанията на Ц. М., М. Т. и В. В., които също са описали аналогичен механизъм на действие на обвиняемия А. П.. Съдът не може да коментира доводите на защитата на този обвиняем, че инкриминираната престъпна дейност е осъществена от А. П. в качеството му на агент под прикритие, защото доказателства в тази насока отсъстват по делото, а съдът вече неколкоратно подчерта, че не цени като доказателство материалите от ДАНС и публикациите в средствата за масова информация. Що се отнася до възраженията, че не са събрани доказателства за наличието на квалифициращото обстоятелство "въоръжена престъпна група", това безспорно е така; аналогично е и положението с обвинението, че групата е създадена с цел да върши престъпления по чл. 155 от НК; те са основателни, но не се отразяват на извода, че съществува достатъчен обем доказателства за наличие на престъпна група.

Съпричастността на обвиняемия Д. към престъпната група се извлича от показанията на свид. К., съгласно които по нареждане на А. Б. и още едно лице – и двамата, действащи по поръчение на обвиняемия А. П., е била принудена да прехвърли дялове от собствената си фирма на обвиняемия Д.. Анонимен свидетел № 3 е посочил, че обвиняемия Д. заедно с обвиняемия А. П. са връзката на обвиняемия А. П. с таксиметровите фирми, за незаконна дейност в които е депозирала показания свидетеля К.. От друга страна, налице са показанията на свидетеля И. Й..А, касаещи упражняване на психическа принуда от страна на обвиняемия Д. за заплащане на парична сума, като обстоятелството дали същата е действително дължима или не, в случая е без правно значение, а и свидетеля Б., на който се позовава защитата не е отрекъл, че е прехвърлил вземането си именно на Д.. Косвени данни за упражняване на принуда от страна на посочения обвиняем се извличат и от заявеното от свидетелите Н. Р. и П. Н.. За нуждите на производството по чл. 64 от НПК, в което не е необходимо обвинението да е доказано по несъмнен и категоричен начин, въззивната инстанция преценява тези доказателства като достатъчни да обосноват подозрение срещу М. Д..

Доказателства, обосноваващи подозрението срещу обвиняемия Н. В. могат да бъдат изведени от показанията на свидетеля П. Т., касаещи начина, по който е получил парични средства за ремонт на сградата на "Л. С." и участието на обвиняемите В. и А. П. в тази дейност, както и опитите им да получат, използвайки задължението му към тях по незаконосъобразен начин собствеността върху негово имущество. Част от твърденията му, а именно, че вместо кредитът да бъде отпуснат на него лично или на представлявано от него търговско дружество, той е бил даден на свързано с обвиняемия Д. юридическо лице косвено се потвърждават от представените от защитата в днешното съдебно заседание писмени доказателства. Доколкото се касае за първоначално задържане на лицето, доказателствата могат да бъдат преценени като достатъчни за изграждане на обосновано подозрение и срещу този обвиняем.

Данни за известна съпричастност на обвиняемия А. П. към престъпната група могат да бъдат извлечени от показанията на анонимните свидетели № 2 и 3, съгласно които този обвиняем е тясно свързан с обвиняемия А. П. и е бил връзката му с лица "от подземния свят", както и едно от лицата, осъществяващи връзката с таксиметровите фирми, за незаконна дейност в които е депозирала показания свидетелката К.. Свидетеля С. Н. също прави връзка между обвиняемите А. П. И А. П. по повод дружеството "Л. И.", като в интерес на прецизността следва да се посочи, че не го свързва с конкретна съвместна дейност с някой от останалите обвиняеми. Данни за оказвано известно въздействие от обвиняемия А. П. съвместно с обвиняемия А. П. по описаната от останалите схема могат да бъдат почерпени и от показанията на К. М., представени в днешното съдебно заседание.

Във връзка с възражението на защитниците за недостоверност на гласните доказателства следва да се отбележи, че поначало те касаят съществото на делото. Освен факта, че цитираните свидетели са били принудени да се обърнат към правоохранителните органи по повод описаните действия на обвиняемите, липсват каквито и да било доказателства, които да дадат основание на съда да приеме, че твърденията им са недостоверни, предубедени, заинтересовани и тенденциозни и да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.

Безспорно, видно е от доказателствата, че те сочат на различни връзки между четиримата обвиняеми и няма данни за преки или косвени контакти между всички тях, но за да е налице престъпна група не е необходимо всички лица да се познават и да контактуват помежду си. Достатъчно е, както е в настоящия случай, да съществува връзка между отделните участници и ръководителя на групата. Отделен е въпросът, че съществуват и доказателства, за участие и на други лица в създаденото престъпно сдружение.

Обсъждайки по – нататък рисковете от укриване и извършване на престъпление САС се солидаризира с изводите на контролираната инстанция, че не съществува опасност четиримата обвиняеми - А. П., А. П., М. Д. и Н. В. да се укрият. Що се отнася до риска от извършване на престъпление, безспорно е, че те са неосъждани, но това не е единственото обстоятелство, което е относимо към преценката на съда. Спрямо обвиняемия А. П. тази опасност от ново незаконосъобразно поведение може да бъде извлечена от спецификата на престъпната дейност, очертана в коментираните по – горе свидетелски показания, от множеството отделни случаи на проявление на престъпната група при това по идентичен начин, от дългия период, през който тя е осъществявана, от характера и обема на засегнатите обществени отношения – застрашени са различни правно защитени блага, свързани със свободното осъществяване на търговския оборот и стопанската дейност, както и със засягане на фиска, от данните за участие и на други лица, които не са привлечени като обвиняеми. Аналогичен е казусът с обвиняемия Д., макар че следва да се посочи, че продължителността на неговата дейност в групата, очертана от коментираните свидетели е по – малка, но за сметка на това е налице сериозен интензитет на участие в престъпната група. В случаите като този, касаещи първоначално задържане, тези обстоятелства, съгласно константната практика на ЕС по правата на човека са достатъчни да обосноват необходимостта от определяне на най – тежката мярка за неотклонение. В тази част атакуваното определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззивната инстанция не приема изводите на градския съд, че обвиняемия Н. В. може да извърши друго престъпление. Действително, има данни за участието му в престъпната група, но то не е значително и не е достатъчно, за да обуслови вземането на най – тежката мярка за неотклонение. Спрямо него целите по чл. 57 от НПК могат да се реализират и чрез по – лека мярка за неотклонение, а именно – парична гаранция в размер на 20 000 лева, която съдът намира за съответна на всички обстоятелства по чл. 61 от НПК.

Досежно обвиняемия А. П. съдът следва да отчете, че коментираните по – горе доказателства сочат на съпричастие към престъпната група, но доколкото на този етап те са лишени от конкретност, съдът не би могъл да се позове на това участие и на обособена негова дейност в контекста на претендираната от държавното обвинение опасност да извърши престъпление. Същата не може да бъде изведена и от данните за незавършени производства, доколкото справките за броя им са противоречиви и на съда е служебно известно, че по друго досъдебно производство, по което е привлечен като обвиняем, обоснованото предположение е разколебано. Именно затова атакуваното определение следва да бъде отменено и досежно този обвиняем и спрямо него да бъде взета по – лека мярка за неотклонение. Съобразена с целите по чл. 57 от НПК би била парична гаранция в размер на 20 000 лева.

По изложените съображения САС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на СГС, НО, 1 състав от 12.02.2010 год., постановено по НЧД №689/2010 год. в частта му, с която спрямо обвиняемите М. Ц. К., Н. И. В., П. Д. С., Й. Д. С. и А. К. П. е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" по Д.П. №2/2010 по описа на НСлС, пр.пр. № 4-41/2010 год. по описа на СГП и вместо това,

ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ уважение искането на СГП за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" спрямо посочените петима обвиняеми.

ВЗЕМА мярка за неотклонение "парична гаранция в размер на 20 000 лева" за всеки от обвиняемите Н. И. В. ЕГН ********** и А. К. П. ЕГН **********.

Последните да бъдат освободени от следствения арест, след внасяне на паричната гаранция, ако не се задържат на друго основание.

ВЗЕМА по отношение на обвиняемите М. Ц. К., ЕГН **********, П. Д. С. ЕГН ********** и Й. Д. С. ЕГН **********, мярка за неотклонение "подписка".

ОБВИНЯЕМИТЕ М. Ц. К., П. Д. С. и Й. Д. С. да се освободят незабавно, ако не се задържат на друго основание.

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която спрямо обвиняемия А. И. П. и М. М. Д. е взета мярка за неотклонение "задържане под стража".

Преписи от определението да се изпратят на Началник ареста на водещия разследването.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 20.40 часа.



Гласувай:
2


Вълнообразно


1. meto76 - След като министър Цветанов твъ...
21.02.2010 11:00
След като министър Цветанов твърди, че пипалата на "Октопода" са оплели съдиите, нека го докаже. Това заяви пред Би Ти Ви Нели Куцкова, говорител на съюза на съдиите, цитирана от агенция "Фокус". Тя обясни, че е упълномощена от съдебния състав, гледал мярката за неотклонение по случая "Октопод", да бъдат разследвани.

"Не може така да се манипулира общественото мнение", каза Нели Куцкова по повод нападките на вътрешния министър към съдебната система.

По думите й, евентуалната операция "Магистрати", насочена срещу корумпирани представители на съдебната гилдия, не е плашеща за "свестните хора в системата".

Вътрешният министър Цветан Цветанов днес отново отправи критики към съдебната система, като заяви, че според него в нея има много компрометирани прокурори, съдии.
цитирай
2. meto76 - ЩЕ ИМА СЪДИИ, КОИТО НЕ СЛУШАТ БАТЕ ...
21.02.2010 11:02
ЩЕ ИМА СЪДИИ, КОИТО НЕ СЛУШАТ БАТЕ БОЙКО И ЩЕ ГРИЗНАТ ДРЪВЦЕТО.
цитирай
3. анонимен - БРАВО
21.02.2010 22:06
Поздравявам съдебния състав на апелативен съд софия за проявеното мъжество. Цветанов да си гледа ченгетата и малко да помисли върху мотивите на съда , а не да се прави на ущипана мома.
цитирай
4. анонимен - tova
21.02.2010 22:13
Нищо чудно да се подават информаций,които са кьорфишеци и се предприемат действия с мотиви от типа на това да е чуто нещо за някой,пишело някъде и дай да го хванем,пък няма начин да не излезе нещо.Щото ще мине време и тия залавяния и пускания ще писнат и на хората и на Европа.Ако може и тези ,които явно помагат и лобират за престъпниците ,също да бъдат третирани като съучастници и съдени ,ще е голям напредък.Защото вторите са истинските престъпници,белите якички дърпат конците и дават картбланш да се вършат безобразията.
цитирай
5. анонимен - шат
21.02.2010 22:25
За какво правосъдие и съдебна система говорим,когато Манчо Панюков,дето преди година и кусур закла децата си ,запали жива жена си и преби баща си,чак тези дни му излезе присъдата.Такъв в друга страна отдавна да е изгнил в гроба.А ние сега ще плащаме данъци,за да храним докато умре един изверг,да си живее в затвора на наш гръб и да чака амнистия от някой бъдещ вицепрезидент.Отвратен съм от липсата на държавност в тая държава.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14582525
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031