Скали, пингвини и... петрол Още преди да е открита и капка нефт, конфликтът между Аржентина и Великобритания за Фолклендските острови отново се разгоря

Фолклендската война през 1982 г. бе кратка, но кървава - за 74 дни бяха убити 649 аржентински и 255 британски войници [Bloomberg]

  Когато в ранната априлска сутрин на 1982 г. аржентински части атакуваха Фолклендските острови, мнозина британци не само за пръв път чуваха, че имат територии в Южния Атлантик, но и с мъка ги откриваха на картата. Още тогава слуховете бяха, че т. нар. случайна война е заради нефта. А една жена начело на държавата, чийто рейтинг главоломно падаше заради тежки вътрешни икономически проблеми, си върна популярността с неотстъпчивост и твърда ръка.
 
Сега политикът, използващ ситуацията, не е Маргарет Тачър, а президентът на Аржентина Кристина Фернандес де Кирхнер. Ако пък се стигне до повторение на Фолклендската война, то вече официално ще е заради нефта.  

За разлика от 1982 г., когато Аржентина се опита да завземе контролираните от Великобритания острови, за момента двете страни се торпилират с дипломатически инициативи и атаките са главно медийни. В новата серия на международния спор се смесват както почти двестагодишният конфликт за територия, така и сравнително новият за разпределение на все по-оскъдните енергийни находища на планетата.

Причината за кризата този път са проучванията на британски компании за залежите на петрол във водите около Фолклендските острови, започнали през изминалата седмица. В отговор Аржентина, която оспорва контрола на Лондон, наложи повече показната мярка за издаване на разрешителни за преминаващите кораби, а президентът Кристина де Кирхнер започна дипломатическа офанзива, чиято декларирана цел е да принуди Великобритания да седне на масата за преговори. Лондон отговори, че е в правото си да сондира в собствени води и тонът от двете страни се изостри.

За няколко скали повече

"Ако ме питате дали ще има втора Фолклендска война, ще ви отговоря "не". Никоя от двете страни в момента не е в състояние за бойни действия", каза пред "Капитал" Хайме Даремблум, експерт по въпросите на Латинска Америка във вашингтонския Hudson Institute. "Но цялата тази криза е добра възможност за Кристина де Кирхнер, чийто рейтинг от много време насам пада стремително. Чували ли сте американския израз опашката да завърти кучето (wag the dog - т.е. провеждане на политическа акция, която да отклони вниманието от съществен проблем)? Ето ви един класически пример за това."

Вече се смята за парадигма в международните отношения, че щом в Аржентина вътрешните проблеми се изострят, темата за Фолклендските острови (или Малвински, както Буенос Айрес продължава да ги нарича) отново излиза на дневен ред. Освен с колониите си от пингвини, архипелагът на 1100 км от Антарктика е известен и с това, че е оспорван от 1833 г. Скалистите острови всъщност са една гигантска овцеферма - местните жители (около 3000) са заети главно в отглеждането на почти половин милион животни. Според Аржентина островите, намиращи се само на около 480 км от нейните брегове, са наследени по право от Испанската империя. Това е и най-сантименталният политически въпрос на страната. Великобритания обаче сочи, че е открила и заселила архипелага много преди Аржентина да е създадена. Но по-важното е, че сегашните му жители, главно от шотландско-уелски произход, декларират желанието си да останат част от Обединеното кралство.

Като Саудитска Арабия, но с пингвини

Преди 28 години военната хунта в Буенос Айрес, отчаяно търсеща начин да отвлече вниманието от тежките вътрешни проблеми, погрешно прецени, че Лондон няма политическа воля да защитава отвъдокеанските си територии. За решимостта, с която Маргарет Тачър изпрати британски войници да се бият за парче земя на 14 хил км от родината им, още тогава се говореше, че идва и от информацията за евентуални нефтени находища. През 1998 г. Royal Dutch Shell се опита да ги разработи, но после се отказа, защото в шестте пробити кладенци не бе открито индустриално количество нефт, а негостоприемните условия в южния Атлантик направиха нерентабилни допълните опити във време на спад на петролната търговия.

Сега обаче новите сондажни технологии и високата цена на суровия петрол на международния пазар подтикнаха една по-малка компания - Desire Petroleum, да потърси пак залежите на нефт. Фирмата разработва на около 100 км от брега т.нар. Северен фолклендски басейн, където смята, че има залежи от около 3.5 млрд. барела петрол. Общо резервите на архипелага се изчисляват на 60 млрд. барела (за сравнение световният топ производител Саудитска Арабия има резерви от 267 млрд. барела).

Дори и да не се превърне в Саудитска Арабия, но с пингвини, както иронично е описван архипелагът тези дни, жителите му живеят доста по-добре от съседите си в Аржентина. Благодарение на международния интерес след "случайната война" островитяните развиват успешно туризъм, а произведеното от овцефермите и риболова отива почти изцяло за експорт. БВП е 108 млн. долара годишно, а шестчленното правителство и осемчленният законодателен съвет (които управляват от столицата и единствен град Стенли) се гордеят, че с изключение на военните разходи островите са на самоиздръжка.

В съседна Аржентина нещата обаче изглеждат по-различно. Освен че в бюджета й зее дефицит от 7 млрд. долара, на третата икономика на Латинска Америка й предстои и да покрива 13 млрд. долара външен дълг тази година. Политическите скандали в Буенос Айрес пък изглеждат безкрайни. А следващата година предстоят и президентски избори.

"Конфликтът може би ще помогне на Кристина де Кирхнер, която е обкръжена от политически битки и корупционни скандали, особено ако представи проблема и в екологична перспектива", коментира пред "Капитал" проф. Лудовико Феоли, директор на Центъра за интерамерикански и политически изследвания към Tulane University в Ню Орлиънс. Според него създаването на коалиция от латиноамерикански държави, която да лобира пред ООН за започване на нови преговори с Великобритания, също ще донесе международно внимание и авторитет на Кирхнер. Като малка дипломатическа победа бе отчетен и фактът, че Вашингтон запазва неутралитет, вместо да подкрепи Лондон.

С всеки пробит метър в Северния фолклендски басейн залогът за Аржентина се вдига. Въпреки че вероятността за планирана война е малка, опитите за саботаж на сондирането и изпратените допълнителни военни съдове в района увеличават шанса за случайно стълкновение и задълбочаване на конфликта.     

"Британският премиер Гордън Браун вече изрази увереност, че различията могат да бъдат решени по дипломатически път. Проблемът е, че твърде много емоционален багаж съпътства темата. Ако бъде разглеждана от националистическа перспектива, това ще убие практическите възможности като създаване на рафинерии и инфрастуктура на аржентинското крайбрежие", обяснявя проф. Феоли. "Кристина няма какво да спечели от военно противопоставяне, а трябва да започне преговори, евентуално за някакъв процент от приходите от добития нефт. Бог ми е свидетел, че аржентинците имат нужда от парите", обяснява Хайме Даремблум, който, преди да започне работа в Hudson Institute, е бил посланик на Коста Рика в САЩ.

Дали все пак няма да видим разрастването на един от първите конфликти за нефт, каквито много експерти предвиждат да зачестят с изчерпването на световните запаси? "Още не, смята Хайме Даремблум. В случая моят оптимизъм идва от факта, че и двете страни имат нужда от мирно съвместно използване на ресурсите. Това ще ги принуди рано или късно да намерят решение."  

А ако все пак след толкова препирни и дрънкане на оръжия не бъдат открити индустриални количества нефт, островитяните пак ще са на печалба, макар и по-малка. С толкова много международно внимание и безплатна реклама броят на желаещите да видят колониите от пингвини няма как да не се увеличи.(

http://www.capital.bg/show.php?storyid=865346