Китайска публика с 3D очила по време на научнофантастичния супер хит „Аватар” в киносалон в Хефей, източната провинция Анхуей; 17 януари 2010 г. (STR/AFP/Getty Images)

Популярността на филма разтревожи притеснените чиновници

Какво бихте направили, ако сте китайска филмова комисия и холивудският научнофантастичен филм „Аватар” разбива китайската филмова класация в първите си три седмици по кината, а сайтовете за онлайн чат гъмжат от обезпокоителния паралел между истинския живот в Китай и сюжета на филма – предприемачи, които съсипват земята и насилствено прогонват населението?Ами ако протестиращите срещу заграбването на земя започнат да използват Аватар като боен зов, насред диспутите с Google и разногласието между САЩ и китайското правителство за свободен достъп до информация в Китай?...

Очевидно изтъквате търговски причини за изтеглянето на „Аватар” от повечето кина и го заменяте с китайски филм за Конфуций, който съдържа по-подходящото за масова консумация послание – зачитай йерархията.

Проблемът е, че премиерата на „Конфуций” на 22 януари се оказа толкова анемична, че Китайската филмова комисия промени мнението си. Сега тя твърди, че кината без тримерен екран могат да продължават да прожектират двумерната версия на „Аватар”. Междувременно държавни предприятия и правителствени канцеларии резервират големи количества билети за „Конфуций” за своите служители. Някои кина дават безплатни билети за „Конфуций” с билетите за „Аватар”. Други съблазняват хората, които купуват билети за „Конфуций”, с възможността да поръчат повече от търсените билети за „Аватар”. И докато това ставаше, китайската открито говореща онлайн общност завъртя темата с пълна сила.

Ами ако протестиращите срещу заграбването на земя в южен Китай започнат да използват „Аватар” като боен зов насред диспута с Google?

„Конфуций е враг на демокрацията и свободата – написа потребител на сайта за чат Tianya. – Той само казва на хората да бъдат роби, обекти на експлоатация и подтисничество.”

На същия сайт някои призовават за бойкот на филма „Конфуций”, за да научат Китайската филмова комисия, че тя не може да тъпче китайските зрители с пропагандни филми. Други изразиха скептицизъм спрямо по-раншното обяснение от заместник-директора на Държавната администрация за радио, телевизия и филми (State Administration of Radio, Television, and Film) Дженг Хонгсен, че изтеглянето на „Аватар” от двумерните киносалони е било строго търговско решение, тъй като продажбите на билети за двумерните кина са били само една трета от общия дял на „Аватар”.

„Докато е изключително трудно да се закупят билети за тримерно кино или IMAX (за прожекции на „Аватар”), само 20% от местата за двумерните киносалони са изкупени – бе цитиран той в базирания в Гуанджоу (Guangzhou) вестник „Southern Daily”. – Така че е естествено да изтеглим двумерната версия. Така работи пазарът”.

Прозирайки лъжите

Китайски Интернет потребители съобщиха, че все още има големи опашки и пълни киносалони за двумерната версия на „Аватар” и за това има основателна причина. Повечето китайски киносалони нямат 3D възможности и повечето китайски зрители така или иначе не могат да си позволят да платят двойно, за да гледат филма в тримерен вариант.

„Аватар” е прожектиран на 2 500 екрана, една трета от които 3D или IMAX. Общо взето филмът спечели 76 милиона щ. д. в Китай след третата седмица от пускането си, надминавайки миналогодишния „2012” и „Трансформърс 2”.

Изобилстваха спекулации относно причината за изтеглянето на „Аватар”. Много хора подозират, че е заради това, че темите в „Аватар” са твърде обезпокоителни за китайското правителство.

„За какво се разказва в „Аватар”?” пита един от участниците в уеб сайта Моп (Mop). „Става дума за насилствено изселване на население и за това как то рискува живота си, за да се противопостави. Нито един китайски режисьор не смее да засегне тази тема”.

Дори, според един коментатор за „Global Times” – вестник под чадъра на издавания от комунистическата партия „People’s Daily”, сюжетът на „Аватар” е „образ и подобие на насилствената разруха в нашето ежедневие”.

Надигащ се бунт

Ако ви изглежда преувеличено, че китайската аудитория свързва себе си с триметрови сини опашати извънземни в райска среда, застрашени от алчни предприемачи, помислете над аналогиите.

Главоломната скорост на развитие в Китай коства извънредно много на околната среда и причини прогонването на приблизително 30 милиона души от техните домове и общности из цялата страна. Местните управници след това продават земята на предприемачи, като всеки, с изключение на коренните жители, прибира огромна печалба.

Това е възможно, защото в Китай цялата земя технически принадлежи на „народа” – което означава – на държавата. Дори заможното градско общество не може да закупи собствената си земя; може само да наема земята, която е под апартаментите, за период от 70 години. На фермерите и селяните този период е 30 години. Много от около 90 000-те демонстрации годишно в Китай са свързани с правата над земите.

На фона на тези факти е по-малко учудващо, че китайските филмови власти по-скоро биха обърнали вниманието на публиката към едни друг вид послание.

Докарайте Конфуций. Някога очерняно от Мао Дзедун като феодално и контрареволюционно, напоследък конфуцианството се популяризира от китайските лидери като морален кодекс за модерен Китай – такъв, който насърчава зачитането на съществуващата йерархия.

Съществена част от оригиналното послание на Конфуций е, че лидерите трябва да управляват с великодушие и морал, трябва да уважават закона и да избягват корупцията. Но Мао Дзедун предпочитал политическата философия на легализма, развита от по-късен философски противник на Конфуций, наричан Хан Фей (Han Fei).

Легализмът набляга на използването на закона като инструмент за държане на населението под контрол и на това, че всеки освен управляващия може да бъде наказан. Това е любима философия на много китайски императори, следвали политиката на „ру уай, ней фа” (“ru wai, nei fa”) – да бъдат външно конфуцианци, но вътрешно легалисти, разпространявайки морала на конфуцианството сред широката общественост, за да предотвратяват заплахи и вълнения, използвайки закона като средство за контрол.

Във филма „Конфуций” блаженият Чоу-Юн Фат, в ролята на самия велик мъж, съветва лидери на воюващи държави: „поставете страната си преди себе си” и „без цивилизованост една държава ще потъне в хаос”. Той също казва на лидерите да бъдат етични и да избягват корупция. Един му отговаря: „Победата и поражението е това, което има значение, не етиката”.

Финални думи

Като филм „Конфуций” не е лош, но е невероятно да спечели международни награди. Направен е като режисьорът да се е колебаел дали един филм, съсредоточен главно върху личния живот на Конфуций и неговите идеали, наистина би могъл да задържи китайската публика. Така че вместо развитие на характерите и сложност на сюжета, филмът предлага претенциозни костюми и сцени от онази епоха, както и типът епични, подчертани от високите технологии бойни сцени с изобилие от хвърчащи стрели, които са се превърнали в основен елемент на китайските филми за древен Китай.

„Мисля, че са заимствали от „Смело сърце”, с изключение на това, че режисьорът на онзи филм е свършил по-добра работа”, заяви млада зрителка на име Мао, докато излизаше от една от първите прожекции на „Конфуций” в пекински киносалон. Тя обаче добави, че намира историята на Конфуций за трогателна.

Друга млада жена, възнамеряваща да гледа „Конфуций”, сподели, че не знае и не се интересува особено от философията му; искала просто да види Чоу-Юн Фат. Колкото до репортажите, че китайските власти вероятно опитват да ограничат броя на китайците, гледащи провокативните тематики в „Аватар”, за да не им хрумнат някакви идеи, тя изсумтя: „Това е нелепо. Мисля, че би трябвало да можем да гледаме каквото си искаме.”

Съвсем наскоро китайските държавно-контролирана медии обвиниха Google и американския държавен секретар Хилари Клинтън в „информационен империализъм”, заради направеното от тях общо взето също предложение.

*Мери Кей Магистад изготвя репортажи от Североизточна Азия за „The World”. С позволението на YaleGlobal Online. Copyright © 2009, Yale Center for the Study of Globalization, Yale University.

Превод: Радослав Стоянов


http://www.epochtimes-bg.com/2010-01/2010-02-22_02_d.html