by newswriter on 08/03/2010 9:20 AM

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив 

Симеон Дянков да си ходи от България.

Не защото президентът иска това, пази Боже. И не защото е лош финансов министър. Напротив, като финансов министър ми се струва /с малки изключения, разбира се, като данъкоплатец съм длъжен винаги да критикувам финансовия си министър заради изключения, които ме засягат лично/, че е добре за самата България Дянков да стои в България и да се опитва да направи това, което се опитва – някакви реформи във финансовата и други сфери, незапочнати, недовършени или нарочно вкарвани досега в девета глуха заради некадърността, алчността и подобни водещи качества на предишни правителства.

Ще ми се Симеон Дянков да си ходи от България, защото изглежда твърде свестно момче, за да си губи времето и живота с нашенските сатанински козни, които тук определяме с гръмки имена като политика, обществени отношения и как ли не още. Ще ми се да не се каля в блатото на местните интриги, да не се хваща в болезнените капани на българските политически бракониери, да не подлага душата си на арогантни кръстосани разпити с ченгеджийски привкус, защото най-многото, което може да получи от тях, е високо кръвно, не признателност и удовлетворение за добре свършена работа.

Само че той надали ще иска да си ходи – още повече след това, което се случи в срамния дори по българските политически стандарти ден петък, 5 март. И след като всички видяха начина, по който президентът и неговите гавази се нахвърлиха да смажат един човек, отишъл джентълменски да изясни едно недоразумение.

Има нещо изначално сбъркано в цялата ситуация. Помните ли как преди време Путин на голям международен форум се скара на Запада, че едва ли не съзнателно е предизвикал собствената си икономическа криза, тоест, загубил е милиарди и си е създал вътрешни проблеми, само и само да рушне неговата, руската икономика. Е, нещо подобно, в умален мащаб, разбира се, направи и Първанов на срещата с Дянков. И това ако не е изначално сбъркано…..

Не искам да правя големи обобщения, но духът на цялата сценка, разгирала се в президентството, ми навява мисълта, че в случая станахме свидетели на директен сблъсък между Изтока и Запада, между източното и западното мислене и поведение. Не, разбира се, модерният и демократичен Изток на Япония, Южна Корея и Хонконг, а сатрапският, тоталитарен, арогантен и безогледен Изток на Русия, Иран, Северна Корея. За съжаление срещу него не видяхме също твърдия, кален в битки и безкомпромисен към Злото Запад от врмето на Рейгън и Тачър, а либералния, леко наивен, склонен към излишни компромиси и податлив на натиск Запад от времето на Барак Обама.

От друга страна – в исторически план мнозина склонни към диктаторско поведение персони са се присмивали и едновременно са се възползвали от тази привидна мекушавост, характерна за демократичните общества и демократично мислещите хора, но това не ги е извело на добър край.

Та и сега си мисля, че тъй като Симеон Дянков изглежда човек с достойнство, надали безмълвно ще преглътне случилото се и ще си тръгне. Пък и би било грешка, защото войната между Доброто и Злото в България май наистина тепърва започва – ако се съди по изявленията на вътрешния министър Цветанов и премиера Борисов, направени още в срамния петък. Но ако ще остава, Симеон Дянков трябва бързичко да излезе от кожата си на експерт и да започне да се превръща в политик. Може да не му се иска много, за да не се изцапа, но няма как хем да стои настрани, хем да да играе играта.

Крайната цел на тази игра е България да се превърне в истинска европейска държава – не само административно и икономически, но също по дух и манталитет. Персонажи като Георги Първанов от години пречат на  българското движение напред и това е истинският проблем, не скандалът между президент и финансов министър по време на криза. Всъщност съвсем логично е, че този скандал се случи, защото хора като Симеон Дянков по един или друг начин пък пречат на Първановците да пречат на българското движение напред.

Затова – Първанов да се маха.

По нормалната логика той изобщо не би трябвало да е там, където е – в ролята на президент. Не и след като в средата на 90-те беше момче за всичко на Жан Виденов, ръководеше парламентарната му група и подкрепяше безумните правителствени политики, довели България до просешка тояга в мирно време. Не и след като се натискаше после да състави ново комунистическо правителство, акт, който щеше да вкара страната в истинска гражданска война – а сега се опитва да се представи за главен положителен герой от онзи период. Не и след като пишеше любовни писма на Милошевич и саботираше българската подкрепа за НАТО, а после се оказа пръв натовец.

Не и след като години наред срамежливо се отричаше от агентурното си минало, но когато то бе документално доказано, оказа се, че не се срамувал, а вътрешно се гордеел през цялото време, само от скромност си мълчал. Не и след като години наред целенасочено работеше и продължава да работи за превръщането на  популизма във водеща практика на българския политически живот. Не и след като под маската на загриженост за българските интереси, защитава и дирижира тоталната енергийна зависимост на България от Русия.

Това е по нормалната логика. Само че къде пише или по какво си личи, че в България нормалната логика се практикува масово? Някои казват, че народ не се критикува – например за избора на Първанов и такива като него, защото няма как да го смениш с друг. Така е – но само ако целта ти е да смениш народа си с друг. А ако не искаш да го сменяш, трябва да го критикуваш, за да разбере той къде е сгафил и евентуално да се поправи. Отделна тема е дали и доколко народът чува.

Но Първанов трябва да се маха и конкретно заради последната си изцепка по скандала със Симеон Дянков. Не съм компетентен нито по юридическите тънкости и тълкуванията на конституционните правомощия на президента, на които се позовават министър Цветанов и раководството на ГЕРБ за мнението си, че президентът трябва да се оттегли, нито дали е правилна въведената в президентството практика по тяхно усмотрение да се публикуват или да не се публикуват различни стенограми, на което пък обръща внимание президентският ПР екип. Има обаче поне три други причини, които според мен са достатъчни, за да се маха.

Първанов демонстрира пълна липса на човешки и политически морал, като по време на джентълменски поискана лична среща се появи обграден със секунданти и я проведе като предварително подготвена битка – с артилерия и всичко останало. Той не само демонстративно тръгна лично да унизява Дянков, но и направи всичко възможно да го натовари публично с вини, за които министърът няма как да носи отговорност поради простия факт, че от вчера е на власт и още дори не се е огледал както трябва в множеството тъмни бакии, оставени от любимата на Първанов Тройна коалиция. В същото време, като прехвърля към Дянков икономически въпроси от целия неуспешен български преход, Първанов се опитва пък сам да излезе пред народа целият в бяло. Такива като него обаче често забравят, че над главите им винаги виси голям балон, пълен с онова, миризливото кафяво, а в публиката винаги има поне един човек с пушка, насочена към балона.

Втората причина Първанов да се маха е, че със своите целенасочени и планирани действия в петък той поведе страната към открита война между институциите. И то в момент, когато премиерът Борисов правеше всичко възможно да не се стига до такава война, въпреки че търпеше критики заради съглашателското си поведение от разни критикари като мен.

Третата причина Първанов да се маха е, че той не каза истината. Президентът не каза пред Симеон Дянков, а чрез стенограмата – и пред народа си, какво точно го кара да изпитва толкова ненавист към финансовия министър, толкова, че чак да му личи. Направо скри основанията си чрез просто премълчаване.

Но пък точно премълчаното в случая буквално крещи – защото и децата знаят, че поведението му е предизвикано от твърдата и последователна позиция на Дянков по отношение изграждането на руската ядрена централа в Белене и интересът, който България няма от нея. Тук го стиска чепикът президента и той постъпи точно според манталитета на собствената си партия, която по време на тъй наречения “възродителен процес” застреля маса турци, но написа в смъртните им актове, че хората са умрели от инфаркт или пневмония. Внушението – абе, ти не искаш “Белене”, ама като не мога директно да те обвиня за това, ще те обвинявам за всичко останало, просто виси в смрадливия въздух на президентската стенограма. И до голяма степен дава отговор на важния въпрос защо Първанов предприе през Дянков атака срещу правителството точно в този момент.

И накрая няколко думи по темата защо пък трябва всички ние да се гръмнем. Защото допускаме двадесет години след падането на комунизма да ни управляват комунисти на мен ми се струва добър отговор. Добър отговор е също – защото не намерихме в себе си сили да се учим и да напредваме в практиките на свободата и демокрацията, а се оставихме в ръцете на некадърници, на политически мекерета и измекяри да определят собственото ни настояще и бъдеще.

А може би защото ако не се гръмнем сами, в един момент ще ни гръмне нещо друго – например истината за обществото, което създадохме. Или, в онзи последен миг – личната ни съвест, че не си свършихме земната работа както трябва. Но мисля, че най ще боли, когато чуем сакралния въпрос “защо”, зададен някога от нашите пораснали деца.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=10774524