Постинг
12.03.2010 21:41 -
Един уплашен президент
Президентът Георги Първанов е уплашен и притеснен от процедурата за отстраняването му от поста. Ако някой досега се съмняваше в това, след пресконференцията на "Дондуков" 2 в петък вече може да е сигурен. Зрителите на БНТ, които имаха честта да я наблюдават на живо, видяха един изваден от равновесие държавен глава, на когото ужасно личи, че се опитва всячески да прекрати т.нар. импийчмънт.
Въпреки че беше подготвил реч, посветена на антикризисната програма на Министерски съвет на тройната коалиция от април 2009 г. и на стратегията "Европа 2020", в която буквално последните две изречения бяха отделени за скандала със стенограмата от срещата му със Симеон Дянков, си личеше, че Първанов очаква въпросите за отстраняването му. Той дори беше подредил върху малка масичка до трибуната книга с публикувани стенограми от разговорите на Хенри Кисинджър, която размаха в подходящия според него момент в своя защита.
Не звучеше убедително, често изоставяше монотонния си говор, с който сме свикнали да го възприемаме и повишаваше тон. Позволи си дори отново да влезе в личен конфликт, този път с известния журналист Сашо Диков, нападайки го с думите "аз също съм виждал как вие се кланяте (прен. - в журналистическите си изяви бел.ред.), но не правя политика от това".
С неорганизираната си отбрана, осланяйки се на стратегията "атаката е най-добрата защита" президентът успя да изпрати няколко послания:
1. Спрете отстраняването ми, иначе ще сменим режима на работа
2. Атакуват ме, защото искам да извадя "икономическите досиета на прехода" и да разберем как някои станаха олигарси
3. Иван Костов е виновен за всичко
Няколко пъти Георги Първанов каза в прав текст, че процедурата за отстраняването му трябва да бъде прекратена, сякаш тя не фигурира в конституцията и не е възможно да бъде приложена. "Другите сгради са на ход", прикани правителството и Народното събрание да вземат инициатива, за да се възстанови диалогът. И в същото време призна, че няколко пъти е говорил с премиера Бойко Борисов след публикуването на стенограмата. В друг момент реши да заплаши, че няма да свика например Консултативен съвет по национална сигурност за съдебната реформа, защото "не може да се правят компромиси докато върви искането за отстраняване". Или пък по повод възстановяването на взаимодействието между институциите "под сатъра на импийчмънта това не може да стане". Ако не бъде изтеглено това искане и не бъде прекратена процедурата, ще работим при друг режим", каза той.
Първанов не пожела да отговори и на нито един от въпросите, свързани с бъдещето му в политиката. "Какво ще правя след края на мандата, си е моя работа", каза той и даже на поредния въпрос отвърна - "Щом не искам да ви отговоря, не ме питайте повече". В същото време за намеренията му може да се съди косвено от анализа, който направи за целите на мнозинството, което задейства процедурата по импийчмънт. "Целта е да президентът да бъде държан в шах, да се поддържа еднополюсен модел, да не се допуска алтернативност", коментира Първанов и заяви "Няма да стане!"
Резките му думи и по други теми от пресконференцията се различаваха много от градения му образ досега. "В тази сграда решенията ги вземам аз", каза той запитан сам ли е решил да публикува записа на Дянков. "Ще оглася стенограмите от консултациите за съставянето на тройната коалиция, когато аз преценя. Не обичам да действам под натиск", е друга негова реплика. И отново по адрес на вицепремиера и министъра на финансите "Продължаването на кризата в България ще бъде правопропорционално на оставането на Дянков в правителството".
Въпреки това отношение към вицепремиера, той не може да се конкурира за първото място в черния списък на Първанов, защото очевидно позицията е запазена за Иван Костов. Това беше най-често споменаваното име в негативен контекст от президента. Според него лидерът на ДСБ трябва да бъде питан дали познава Маргините, кой е назначил Алексей Петров в ДАНС и "Кремиковци", защо има влияние върху мнозинството и управлението на страната, дали е водил стенограми в Министерски съвет, когато беше министър-председател, колко е голямо присъствието му в парламента и т.н.
В края на продължилата час и половина пресконференция малцина си спомняха встъплението на Първанов, посветено на икономиката и загрижеността му, че на 27 април изтича срокът на антикризисната програма на кабинета "Станишев".
По малкото конкретни теми от икономиката също се изказа противоречиво. Президентът не одобрявал повишаването на здравната вноска от 8% на 10%, но няма да наложи вето на закона, защото данъчната политика е приоритет на правителството.
Но най-красноречиво пролича начинът му на мислене, когато отговори на въпроса на Сашо Диков "Вие убихте ли архар в Узбекистан?" "Не, не съм", каза уж убедително президентът. А на изключени микрофони след пресконференцията сам зададе въпрос - "Как ще се докаже? Покажете ми снимките и първо с вас ще си взема довиждане".
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/03/12/872672_edin_uplashen_prezident/
Въпреки че беше подготвил реч, посветена на антикризисната програма на Министерски съвет на тройната коалиция от април 2009 г. и на стратегията "Европа 2020", в която буквално последните две изречения бяха отделени за скандала със стенограмата от срещата му със Симеон Дянков, си личеше, че Първанов очаква въпросите за отстраняването му. Той дори беше подредил върху малка масичка до трибуната книга с публикувани стенограми от разговорите на Хенри Кисинджър, която размаха в подходящия според него момент в своя защита.
Не звучеше убедително, често изоставяше монотонния си говор, с който сме свикнали да го възприемаме и повишаваше тон. Позволи си дори отново да влезе в личен конфликт, този път с известния журналист Сашо Диков, нападайки го с думите "аз също съм виждал как вие се кланяте (прен. - в журналистическите си изяви бел.ред.), но не правя политика от това".
С неорганизираната си отбрана, осланяйки се на стратегията "атаката е най-добрата защита" президентът успя да изпрати няколко послания:
1. Спрете отстраняването ми, иначе ще сменим режима на работа
2. Атакуват ме, защото искам да извадя "икономическите досиета на прехода" и да разберем как някои станаха олигарси
3. Иван Костов е виновен за всичко
Няколко пъти Георги Първанов каза в прав текст, че процедурата за отстраняването му трябва да бъде прекратена, сякаш тя не фигурира в конституцията и не е възможно да бъде приложена. "Другите сгради са на ход", прикани правителството и Народното събрание да вземат инициатива, за да се възстанови диалогът. И в същото време призна, че няколко пъти е говорил с премиера Бойко Борисов след публикуването на стенограмата. В друг момент реши да заплаши, че няма да свика например Консултативен съвет по национална сигурност за съдебната реформа, защото "не може да се правят компромиси докато върви искането за отстраняване". Или пък по повод възстановяването на взаимодействието между институциите "под сатъра на импийчмънта това не може да стане". Ако не бъде изтеглено това искане и не бъде прекратена процедурата, ще работим при друг режим", каза той.
Първанов не пожела да отговори и на нито един от въпросите, свързани с бъдещето му в политиката. "Какво ще правя след края на мандата, си е моя работа", каза той и даже на поредния въпрос отвърна - "Щом не искам да ви отговоря, не ме питайте повече". В същото време за намеренията му може да се съди косвено от анализа, който направи за целите на мнозинството, което задейства процедурата по импийчмънт. "Целта е да президентът да бъде държан в шах, да се поддържа еднополюсен модел, да не се допуска алтернативност", коментира Първанов и заяви "Няма да стане!"
Резките му думи и по други теми от пресконференцията се различаваха много от градения му образ досега. "В тази сграда решенията ги вземам аз", каза той запитан сам ли е решил да публикува записа на Дянков. "Ще оглася стенограмите от консултациите за съставянето на тройната коалиция, когато аз преценя. Не обичам да действам под натиск", е друга негова реплика. И отново по адрес на вицепремиера и министъра на финансите "Продължаването на кризата в България ще бъде правопропорционално на оставането на Дянков в правителството".
Въпреки това отношение към вицепремиера, той не може да се конкурира за първото място в черния списък на Първанов, защото очевидно позицията е запазена за Иван Костов. Това беше най-често споменаваното име в негативен контекст от президента. Според него лидерът на ДСБ трябва да бъде питан дали познава Маргините, кой е назначил Алексей Петров в ДАНС и "Кремиковци", защо има влияние върху мнозинството и управлението на страната, дали е водил стенограми в Министерски съвет, когато беше министър-председател, колко е голямо присъствието му в парламента и т.н.
В края на продължилата час и половина пресконференция малцина си спомняха встъплението на Първанов, посветено на икономиката и загрижеността му, че на 27 април изтича срокът на антикризисната програма на кабинета "Станишев".
По малкото конкретни теми от икономиката също се изказа противоречиво. Президентът не одобрявал повишаването на здравната вноска от 8% на 10%, но няма да наложи вето на закона, защото данъчната политика е приоритет на правителството.
Но най-красноречиво пролича начинът му на мислене, когато отговори на въпроса на Сашо Диков "Вие убихте ли архар в Узбекистан?" "Не, не съм", каза уж убедително президентът. А на изключени микрофони след пресконференцията сам зададе въпрос - "Как ще се докаже? Покажете ми снимките и първо с вас ще си взема довиждане".
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/03/12/872672_edin_uplashen_prezident/
Няма коментари
Търсене
