. Като нова технология крият рискове, но имат невероятен потенциал да са ни полезни
. Вместо хората да бъдат плашени, държавата да поеме отговорността внимателно да контролира да са безопасни продуктите, които фирмите предлагат

 

 

Интервю на в. "Нов живот" с Албена Кантарджиева,  доктор по невробиология. Работи в Масачузетската болница за очи и уши в Бостън, САЩ. Има магистърска степен по биотехнологични процеси със специализация генно и клетъчно инженерство. Пет години е аспирант в университет в Англия. Защитила е докторска дисерация по невробиология в университета в Амстердам. В Бостън  вече четвърта година прави изследвания върху възстановяването на увредени клетки във вътрешното ухо, специализирани да улавят звуковите вълни.

 

Напоследък в България доста се вълнуваме от заплахата да се отглеждат на територията й генно модифицирани култури. Имаме ли основания за притеснения?
Всяка нова технология има лоши и добри страни. За ГМО важи същото, като за атомната енергия. Всички се плашим от нея, но не можем да се лишим като източник на енергия. ГМО е организъм, който има генетично изменение, като е привнесен ген от друг организъм чрез технологията на рекомбинантната ДНК. Тази технология е неестествена в природата за разлика от използваните досега за селекция кръстоски.Първият генномодифициран организъм е била бактерия, създадена през 1973 г. През 1978 г. вече е имало фирма, която се занимава с комерсиални продукти. Една от областите, където се използват ГМО, е фармацията. Например за производство на инсулин за медицински цели. Преди се е извличал от прасета. Сега се произвежда от микроорганизми, на които е привнесен ген, който ги кара да секретират инсулин. Той е много чист, защото са поставени в стерилна среда. Вече се получава и от дрожди, и от изолирани клетки от бозайници, което го прави още по-близък до човешкия. Чрез технологията ГМО се произвежда също хормонът на растежа, който се използва при лечение, много от ензимните продукти в хранителната промишленост, като амилаза.

Вие също използвате ГМО.
Да, в опитите в лабораторията използваме мишки, може също дрожди, бактерии, риби. При мишките има вкарани гени, които предизвикват мутации, имитиращи заболявания при хората. Това помага да се правят изследвания на биохимичния механизъм на болестта, да се увеличава или намалява ефектът на мутациите, за да бъдат изследвани и намерени начини за лечение. Има даже генни терапии, при които се правят опити да се поправи увреденият ген у болния човек. Тези начини на лечение са много нови, все още неусъвършенствани и затова рисковани. Но вече има клинични изследвания и върху хора, които показват добри резултати. Все още е една скъпа технология, но с голям потенциал в бъдещето.

Никой не се съмнява в ползата от науката и постиженията в технологиите. Проблемът е, че често икономическите съображения са водещи.
За компаниите вероятно е така, но за това трябва да се намеси и държавата и като регулатор да създаде правила. Има конфликт на интереси в някои компании, които не желаят независими институции да провеждат изследвания върху техните продукти. Те се стремят да изнесат продукта си по-скоро на пазара и е възможно да допуснат компромиси. Ролята на държавата е да упълномощи независим обективен орган да направи изследвания. И лекарствата преди да се пуснат на пазара, минават проверки, изследвания и експерименти върху животни. Трябва да има твърди доказателства, че са безвредни, за да се разреши да бъдат вземани от хората. В САЩ за това се грижи Комисията за храни и лекарства. В Европа има изискване да се изписва на етикетите има ли ГМО в продукта. Контролът е предоставен на потребителите. Ако не купуват такива стоки, фирмите ще спрат да ги произвеждат.

Напоследък чувствително се увеличават заболяванията от рак, диабет, алергии. Възможно ли е ГМО да са един от факторите, които ги причиняват?
Смятам, че проблемът е не в ГМО в храните на хората или че се използват за фуражи, а че в животновъдството на добитъка се дават антибиотици и хормони, които чрез млякото и месото идват в чиниите ни. Това е проблем. За влиянието на ГМО има лабораторни изследвания върху животни, които показват негативно влияние. Според други - няма. Виждала съм и двете. Всеки отделен случай трябва да се разглежда сам за себе си. Не бива да се гледа на ГМО със страх, това са технологии с голям потенциал. Разбира се, трябва внимателно да се контролират. В САЩ, Канада, Аржентина, Бразилия, Австралия, Китай, Индия в момента над 60% от площите със зърнени култури са засети с ГМО. Хората там ги ядат от над 15 години и досега няма убедителни клинични изследвания, които да говорят за подчертано положителен или подчертано отрицателен ефект.

Може би се избързва с масовото отглеждане на генно-модифицирани култури преди да е ясно напълно какви ще са последиците.
Това е начинът да се изхрани човечеството, предвид бързото нарастване броя на хората. Очакванията са до 2040 г. да станем 9 млрд., сега сме 6 млрд.

Твърди се, че добивите от ГМО не са по-високи от тези от обикновените култури. За някои сортове соя и царевица има данни, че са 4 до 10% по-нископродуктивни.
Случват се по-ниски добиви, когато не се отглеждат в условия, за които са проектирани. Но ГМО имат други предимства. Устойчиви са на хербициди. Други сами произвеждат токсин, който убива насекомите. Има култури, които произвеждат по-голямо количество незаменими аминокиселини, или витамини като така наречения „златен" ориз, който е богат на протовитамин А.

Когато основната култура е устойчива на хербицид, употребата му непрекъснато се увеличава, защото плевелите развиват резистентност. Токсинът, който един вид картофи произвежда, убива и полезните насекоми. Накрая заедно с хербицида попада в храната ни. Оризът, за който споменавате, е твърде скъп и фермерите в развиващите се страни, за които уж е предназначен, не могат да си го позволят, пък и е забранен за сеене заради някакви проблеми.
Има минуси. Но и плюсове. Със сигурност се увеличава доходът, като се пести от обработка на площите. Ако се откажем от ГМО, от хербицидите и инсектицидите, драстично ще се увеличи нуждата от площи за земеделие, което може да стане за сметка на горите и пасищата. Вече има изсичане на гори, за да се освободят терени заради разрастване на градовете и промишлените площадки.

Какво да говорим за горите, когато е сигурно, че ГМО унищожават биоразнообразието.
Това е рискът. Фирмите произвеждат семена, които дават безплодни растения. Така предпазват екосистемата от разпространението им. Е, пазят и интелектуалната си собственост, защото фермерите не могат да си произведат собствени семена и всяка година трябва да ги купуват. Но не всички са такива и има и случаи на разсейване. Както с всички технологии, винаги има и рискове, има и грешки.
И без ГМО в земеделието в развитите страни се използват само по няколко сорта, които обикновено са продукт на селекция. Те завземат пазара и изтласкват естествените. Нобеловият лауреат Норман Борлауг - „бащата на зелената революция", твърди, че методите на биоземеделието могат да нахранят най-много 4 милиарда души и то като драстично се разширят земите за посев, за сметка на свободните, което ще доведе до разрушаване на множество екосистеми. Той е защитник на използването в земеделието на химически препарати и ГМО. Коментира, че против са чиновници, които никога не са виждали как хора умират от глад.

Аргументите му звучат пресилено, поне за България, където стотици декари ниви стоят неизползвани. Има мнения, че ако биоземеделието се развива правилно, добивите ще са доста по-високи.
При сегашното устройство на земеделието не може да се изхранят всички хора с екологично чиста продукция, която е от 10 до 40 % по-скъпа. В развиващите се страни като Китай и Бразилия, където хората допреди години са ядяли предимно царевица и ориз, сега се увеличава консумацията на животински храни. Увеличат площите за отглеждане на зърнени храни за фуражи като изсичат гори. Тези терени ще бъдат замърсени с хербициди и инсектициди и ще се унищожи екосистемата там.

Какво да очакваме в близко бъдеще?
Работи се по второ поколение ГМ растения, които да са с подобрени вкусови и хранителни качества. Освен това не спира работата с нисши организми и клетки от бозайници за целите на медицината - за получаване на по-чисти и качествени лекарствени препарати. Големи надежди се възлагат на възможностите да се отгледа цял отделен орган от клетки на човек, който да му бъде имплантиран. Не бива България да изостава от напредналите държави, като отрича новите технологии.
В днешно време техническият прогрес се развива бързо. Ние сме гласоподаватели, трябва да бъдем информирани за всичко, вместо да бъдем плашени. Задача на държавата е да събуди интерес към науката, учениците да получават добро образование, за да разбират технологичните новости, учените да имат условия да работят. Плашат хората с ГМО, а не казват за ползите от тях. Разбира се, работа на държавата е да контролира и да не допуска да вреди на хората каквото и да било.

http://www.cross-bg.net/balgariya/88-novini-i-sabitiya/1106852-gmo-manna-ili-proklyatie-

Ние се плашим от недоказаните вреди от ГМО, но за сметка на това с удоволстие разрешаваме пушенето на обществени места, въпреки доказано вредното му действие и смърта на милиони от тютюнопушенето.СБЪРКАН НАРОД. СМОТАНИ УПРАВНИЦИ.ТЪПАЦИ НА КВАДРАТ.

Образец за манипулация. Говори се колко са полезни в лабораториите, против което никой на възразява. Страшно е освобождаването в околната среда, което е съвсем друго.
За храните също. Тя казва, че "Трябва да има твърди доказателства, че са безвредни", а пропуска, че единственото заключение, което могат да дадат лабораториит е, че "не са намерени доказателства, че са вредни". Това е съвсем друго. Блестящ пример да черните лебеди. До пристигането на първите европейци в Австралия, всички "експерименти" в Европа са доказвали, че лебедите са бели. А в Австралия видели черни лебеди. Ако не си немерил до момента нещо, това не е доказателство, че то не съществува! Така, че ГМО не са безопосни, а до момента на са открили случай, че са опасни. Понеже изследванията ги правят самите компании, можем да сме сигурни за изводите!

Науката освен с факти борави и с принципи (основни научни положения, изведени от многократни неуспешни опити да се докажат техните отрицания). Твърдението, че не съществуват "черни лебеди" е фактическо, с което науката не би се занимавала. Както и не би се занимавала да твърди, че не съществуват такива неща като пингвин или кенгуро, преди да са ги открили. Тя изказва принципни твърдения като "не съществува перпетуум мобиле" или "няма философски камък", или "няма витална сила" и т.н., верността на които е установила по метода на така наречената "непълна емпирична индукция" след достатъчно на брой опровержения на опити да се докажат противните твърдения. А именно - неуспешни перпетум мобиле, неуспешни философски камъни и т.н. Така се стига до принципните основи на науките, които след това се доусъвършенстват чрез тяхното практическо приложение за решаване на голям брой конкретни задачи. В резултат се създава цялостно и пълно разбиране за съответното научно направление, което е достояние само на истинския научен специалист. Такъв специалист е и тази жена, която твърди, че ГМО не носят допълнителен риск спрямо традиционните организми, като се основава на своите задълбочени познания върху принципите на молекулярната биология. Това нейно твърдение се вписва в нейните разбирания за биологичното явление ГМО по начин, който е непонятен за повърхностния дилетант. Ако последният е що годе умен не би трябвало да й противоречи, а да се опита чрез учение и разговори с компетентни хора да разбере "защо тази жена изказва подобни твърдения?".