Европа е под натиск да спаси гърците, защото не се поучи от Одисей

Експериментът на Европейския съюз с единната валута е в криза, защото Европа не успя да се поучи от гърците. Не днешните гърци, а от древните, особено от Одисей, героя на Омир. Одисей знаел границите си. Уязвим откъм изкушения, той наредил на моряците си да го завържат към мачтата на кораба му. Така можел да слуша омайващата песен на сирените, без да се подчини на зова им да насочи кораба към скалите.

Днешните сирени са инвеститорите и трейдърите на глобалните облигационни пазари, които съблазняват страните да посегнат на изобилстващия кредит при ниски лихви, когато времената са добри. Ако една страна заеме твърде много, те внезапно стават стражари, наказващи страната, като правят новите заеми дефицитни и скъпи. Гърция попадна тъкмо в този капан. Тя получи нисколихвени заеми, като обеща да се държи отговорно и да държи нисък бюджетния дефицит. Това й спечели достъп до зоната с единна валута през 2001. Но понеже не бе вързана за мачтата, продължи с разходите. Дългът й сега е около 125% от брутния вътрешен продукт - над два пъти от допустимия в ЕС таван. Накрая целият този дълг стовари гнева на стражарите на облигационния пазар - те повишиха доходността, залагайки срещу гръцкия дълг, донасяйки това, което стана най-голямата криза за еврото от въвеждането на единната валута на 1 януари 1999.

На този етап Гърция и ЕС нямат добри алтернативи. Мъчително е да се гледа как Гърция опитва да се справи сама. На 10 февруари стачкуващите профсъюзи затвориха училища, болници и летища, протестирайки срещу плана за икономии на премиера Георгиос Папандреу, който цели да върне доверието на инвеститорите. Янис Келекис (68), пенсиониран строител, присъединил се към демонстрация в дъждовна Атина, се оплаква: „Хората, причинили кризата, сега искат други да направят жертви." Забелязвайки мащаба на брожението, инвеститорите заключиха, че Гърция се нуждае от външна помощ, за да избегне фалита. Ако ЕС откаже да помогне, правителството няма как да емитира $26 млрд. дълг тази пролет, както е по план. Неплатежоспособност на Гърция - все още смятана за доста невероятна - ще предизвика паника по отношение на дълга на Португалия и Испания. Също като Гърция, и те принадлежат към т.нар група ПИГИ (от англ. прасета - име, измислено за описване на Португалия, Ирландия, понякога Италия, Гърция и Испания като финансово най-слабите страни в Европа).

Отпускането на помощ не е решение. Ако ЕС помогне на Гърция, после Португалия и Испания, чиито финанси са само малко по-стабилни, могат да поискат помощ. Това ще породи негодувание у по-богатите страни като Германия и Франция и ще подкопае доверието в ЕС като блюстител на фискална дисциплина.

Към 10 февруари европейските власти търсеха компромисен план да помогнат на Гърция, но при толкова тежки условия, че никой друг да не помисля за подобна сделка. Германия и Франция преговаряха да дадат рамо на Гърция при „строги предварителни условия", посочва Маркус Ербер, член на блока на германския канцлер Ангела Меркел в Европейския парламент, цитирайки обсъждания, които групата му водила с федералните власти в Берлин.

Невъзможността на Гърция да функционира е урок за всяка страна със значително дългово бреме, включително Великобритания, Япония и САЩ - облигационният пазар е коварен. Засега инвеститорите наливат пари в пазара на американски ДЦК като сигурно убежище. Но съотношението на общия дълг към БВП на САЩ вероятно ще надхвърли 90% тази година, правейки страната дори по-задлъжняла от Испания и Португалия. Ако международните инвеститори започнат да искат по-голяма доходност, която да ги компенсира за риска от неплатежоспособност на САЩ, това неизмеримо ще повиши разходите по кредитирането на Америка. Завишено обслужване на дълга ще влоши бюджетното неравновесие на страната и вероятно ще породи онази криза, от която инвеститорите най се страхуват. Малко вероятно, но не невъзможно.

Когато Гърция влезе в еврозоната, кредитните й разходи паднаха почти до нивото на германските, защото инвеститорите в облигации повярваха, че Гърция най-сетне е станала фискално отговорна. Напоследък обаче фискалната й слабост стана явна. Печалбите отидоха при онези, които залагат срещу гръцкия дълг, продавайки облигациите. В месеца преди 10 февруари доходността по тримесечните бонове на гръцкото правителство литнаха от по-малко от 1% до 4%, повишавайки кредитните разходи на страната.

На съвременните гърци не им е лесно да се покажат достойни за своите предци, дали на света демокрацията, драмата и философията. Според икономистите Кенет Рогоф от Harvard University и Кармен Райнхарт от University of Maryland, Гърция е неплатежоспособна през половината време, откакто е спечелила независимостта си от Османската империя през 1829. Страната често е разтърсвана от протести и стачки, защото носят печалба. „Всеки път, когато някой трябва да бъде откупен, той е откупен щедро", изтъква политологът от Yale University Статис Каливас.

Преди десетилетие Гърция бе сред най-бързо растящите икономики в ЕС. Тя ограничи разходите си, намали инфлацията и понижи лихвите. И проведе успешни летни олимпийски игри през 2004. Но веднага след олимпиадата призна, че е занижила бюджетния си дефицит за 2000, 2001 и 2002, тоест фискалният й недостиг редовно е надхвърлял критериите на ЕС за членство в еврозоната. Дефицитът се запази. Миналия октомври новоизбраното социалистическо правителство обяви, че той е далеч по-лош отколкото предишното консервативно управление е отчело. Това понижи кредитните рейтинги, засилвайки сегашната криза. Гръцкото правителство все още твърди, че може да се справи само. На 8 февруари министърът на финансите Георгиос Папаконстантину заяви пред телевизия Bloomberg, че „най-лошият възможен сигнал, който можем да изпратим, е зовът за помощ отвън".

Някои икономисти съзират надежда. Въпреки съпротивата на профсъюзите, скорошни допитвания на гръцки вестници показаха, че голямо мнозинство подкрепя плана за въздържание на правителството, включващ намаление на разходите и повишение на данъците. Яростната реакция на стражарите на облигационния пазар очевидно е убедила много гърци, че продължителните преразходи са път към унищожението, смята икономистът Илиас Папайоану от Dartmouth College. „Хората наистина разбраха колко сериозна и тревожна е ситуацията", обяснява Папайоану. Панагис Вурлумис, председател на гръцката телефонна компания Hellenic Telecommunications Organization, добавя: „Тази криза може да се окаже замаскирана благодат, ако правителството съумее да прокара онези очаквани вече 30 години реформи."

Инвеститорите обаче се съмняват. Това се вижда от търговията със суапове за осигуряване срещу кредитен риск върху гръцкия дълг, които плащат на купувача цялата номинална стойност на облигация в случай на неплатежоспособност. На 10 февруари цената на застраховката срещу неплатежоспособност бе 356 000 евро на година за пет години защита по дълг на стойност 10 млн. евро - с 16% по-ниско от два дни по-рано, но все още почти четири пъти повече от цената от миналото лято. Вложителите са скептични, че Гърция ще ореже бюджетния си дефицит като дял от БВП от 12.7% през 2009 до под 3% през 2012.

Гърция и ЕС нямаше да са в тази ситуация, ако бяха спазвали собствените си правила. Но да излезеш с механизъм, който принуждава суверенните нации да постъпват правилно, когато искат да мамят, е почти невъзможно. ЕС има властта да глоби Гърция с до 0.5% от БВП всяка година, докато недостигът й влезе обратно в рамките, но това само ще увеличи дефицита. Накратко: Гърция е доказателство, че всяка страна, която не дисциплинира себе си, в крайна сметка ще бъде дисциплинирана от облигационния пазар. . I BW I

- С Мария Петракис, Натали Уийкс, Свенджа О"Донъл и Дейвид Туийд в Атина, Стенли Рийд в Лондон и Каръл Матлак в Париж

Copyright 2009 Bloomberg L.P.  All rights reserved. 


http://www.businessweek.bg/news.php?category=1&id=5251