Постинг
19.03.2010 21:02 -
Цените на електричеството убиват бизнеса
С каквито и мерки правителството да е решило да се бори кризата, те няма да имат успех без спешни промени в енергетиката. От това на какви цени ще могат да си купят газ и ток в много голяма степен зависи дали през следващите месеци фирмите ще успеят да си стъпят на краката, или ще продължат да затъват.
Всъщност бизнесът в България вече плаща европейски цени за енергията - още миналата година Естония е продавала ток на предприятията по-евтино от нашите централи, а Франция и още няколко държави - по цени, съвсем близки до тези у нас. Така едно от големите конкурентни предимства на индустрията ни вече е в миналото, а се готви ново поскъпване на енергията (електричество и газ) от лятото. В това няма нищо антикризисно, обратното.
Разбира се, в условията на пазар цените не могат да бъдат замразени. Въпросът е, че ценотворенето на енергията у нас не е пазарно и все още е напълно непрозрачно. За да планира разходите си за енергия година напред, бизнесменът тук трябва да притежава способности на ясновидец. Продажбите на ток на регулирани от държавата цени, вместо да намаляват, през последните години се увеличиха. Фирмите и търговците продължават да се чувстват по-сигурни в прегръдките на НЕК и свободната търговия остава символична. Злоупотребата с положение от енергийните монополисти - и държавни, и частни, е нещо обичайно. Фирми с ключово значение по веригата на ценообразуването (виж текста за НЕК на стр. 10) разхищават средства и трупат загуби, вместо да печелят и да внасят данъци в бюджета.
Междувременно правителството вече шест месеца се лута между това дали иска или не нова атомна централа, дали да пусне ли или не за привитизация част от енергийните компании и как точно да ги преструктурира. Резултатът подобно на реформата в администрацията и здравеопазването е, че нищо не се променя. И то в момент, когато държавата търси всякакви финансови механизми, с които да излезе от тежката ситуация, включително и лансирането на спорни мерки като увеличаване на данъчната и осигурителната тежест.
Цената има значение...
Наскоро електроразпределителните дружества обявиха, че предлагат токът да поскъпне с 2 до 10%. Централите и НЕК най-вероятно също ще поискат поскъпване на тарифите, прогнозираха финансови експерти. Тогава общото нарастване може да бъде и по-голямо. От Държавната комисия по енергийно и водно регулиране успокояват, че токът може да се повиши с не повече от 5%. Веднага възниква въпросът как се правят тези сметки - ако наистина е необходимо 10% повишение на тарифите, как ще се мине с 5 или с 2 процента? Или ако може да е 2%, защо тогава се искат 10?
Всичко това се случва на фона на намаляващите през последната година цени на тока на международните пазари заради свиващото се потребление. Част от структуроопределящите предприятия дори са изправени пред парадокса да купуват ток у нас в момента на по-висока цена, отколкото тази, на която електроенергията се изнася за съседни държави.
"За нас е много болезнено да виждаме как правителството продава 20% от електроенергията на ниски цени на нашите конкуренти зад граница, а не подкрепя нас по време на кризата. Причината е, че цените на електроенергия в България само нарастваха, докато пазарът растеше, но останаха на същите нива, когато се срина с 50% миналата година", коментира пред "Капитал" Никола Треан, изпълнителен директор на "Аурубис България". Според него никоя държава не би се съгласила да купува електроенергия на цената, на която неговата компания плаща. "Мога да разбера правителството от гледна точка на проблемите в бюджета, но като мениджър на компания – не", посочи Треан. Позицията на Антон Петров, член на управителния съвет на "Стомана индъстри" и регионален мениджър на "Виохалко" за България, е сходна: "Държавата стимулира чуждите индустрии за сметка на българската."
Недоволство буди и практиката за поддържане на ниски цени на тока за битовите потребители за сметка на бизнеса. "Ако държавата иска да продава евтин ток на бита, да помисли как ще плати този ток, а не да плаща за него през индустрията. Да помисли за мерки за подпомагане на наистина нуждаещите се. От евтиния ток се ползват и тези, които си топлят басейните с него", коментира и Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.
...както и свободата да избираш
Представителите на бизнеса са категорични, че причина за аномалията в цената на електроенергията е силната регулация на пазара у нас. По думите на Антон Петров именно липсата на конкуренция е причината продажните цени навън да са по-ниски, а на вътрешния пазар - по-високи. На практика пазарът на енергия се води либерализиран на документи, но "Националната електрическа компания" (НЕК) продължава да е монополист на него. От електрокомпанията купуват директно ток електроразпределенията и повечето големи промишлени фирми. Това й позволява да генерирра приходи, които по-късно да използва за спорни проекти като АЕЦ "Белене". Близо 87% продажбите на НЕК са на регулирания пазар, където цените се определят от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а само 13% – на свободния (виж графиката на стр. 11). Именно наличието на регулирани цени позволява все още да съществува порочната практика за субсидиране на битовите потребители от бизнеса, който понася тежестта на големите цени на тока в условия на криза. "Обикновено в Европейския съюз само някои групи от населението биват субсидирани, но това не става за сметка на индустрията, а за сметка на бюджета за социалниални разходи", коментира Никола Треан.
Затова от години бизнесът настоява за създаване на енергийна борса, която ще либерализира пазара у нас. Именно на спот пазара цената на електроенергията е много по-ниска от тази в България, което дава конкуретно предимство на компаниите, купуващи ток чрез борсата. Засега обаче никое правителство не направи нищо, за да се създаде енергийната борса. Едва преди месеци Електроенергийният системен оператор (ЕСО), който е част от НЕК, въведе принципът на заявки "ден напред" и по този начин даде възможност на компаниите да правят поръчки за реално необходимите им количества енергия и да реагират гъвкаво на пазарната конюнктура. Преди това те бяха задължени да правят заявки за по-дълги периоди и при намаляване на производството трябваше да продават евтино излишъците, а при недостиг - да купуват скъпо. Това е първата малка стъпка към бъдещ спот пазар, но съвсем не е достатъчно.
Председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев обаче е на мнение, че "регулираният пазар трябва да остане, за да има устойчивост на цените на електроенергията". "Чрез регулирания пазар се създават условия за устойчивост на цените, което считаме, че е добре за всички потребители, включително и за индустрията", коментира Семерджиев.
За реалната конкуренция на енергийния пазар е пречка и обвързването на НЕК с дългосрочни договори за изкупуване на ток, което на практика затваря пазара. През 2009 г. енергийната компания е изкупила по такъв тип договори 7970 гигаватчаса електроенергия от ТЕЦ "Марица-изток 2" и ТЕЦ "Марица-изток 3". През тази година се очаква да влезе в експлоатация ТЕЦ "Марица-изток 1", откъдето ще бъдат изкупени 893 гигаватчаса електроенергия. Цената, на която НЕК ще изкупува енергия, е висока - около 120 лв на мегаватчас. Това се дължи и на факта, че топлоцентралите купуват лигнитни въглища от монополния доставчик "Мини Марица-изток", която поддържа висока цена. Според Ангел Семерджиев трябва да се използват всички възможности за поевтиняване на въглищата, което ще се отрази на намаляване на цената на електроенергията. Енергийният регулатор ще търси резерви и в другите доставчици, и в НЕК, за да може да намали до минимум предстоящото нарастване на цената на електроенергията.
Следващата стъпка
Ако задържането на цената би имало моментален антикризисен ефект върху бизнеса, в малко по-дългосрочен план преструктурирането и раздържавяването на енергийните дружества би дал сериозен финансов ресурс за държавата. В момента в енергетиката има много държава и малко ефективност. През последните години преструктурирането на сектора се сведе единствено до обединяване на държавните енергийни дружества в "Български енергиен холдинг". Това обаче не подобри управлението на всяка от отделните компании. Една година по-късно НЕК на практика е пред фалит (виж стр. 10), след като има задължения от близо 1 млрд. лв. Проблеми бяха открити още в "Мини Марица-изток", които поискаха ново повишаване на цената на скъпите си въглища заради увеличени разходи, както и в търговската дейност на АЕЦ "Козлодуй". Засега от енергийния холдинг правят опити да затегнат финансовата дисциплина, което дава резултат.
Предстои преструктуриране на самите дружества или на целия холдинг. Задължителна стъпка е отделянето на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) - дружеството, което управлява преносната мрежа и преминаващите по нея енергийни потоци. Според експерти от сектора за либерализацията на пазара би било полезно да се мисли за създаване на два енергийни холдинга. Първият да бъде за производство и търговия, в който да влязат НЕК търговец, АЕЦ "Козлодуй", топлоцентралите, "Булгаргаз", а втория - за инфраструктура. В него да влязат операторите на транзитната и магистралните инфраструктури - ЕСО, "Булгартрансгаз", евентуално държавното участие в "Бургас - Александруполис", "Набуко" и "Южен поток". Задължително е новите проекти като "Южен поток" и АЕЦ "Белене" да са в отделни проектни компании, за да не товарят съществуващите дружества и да е прозрачна финансовата им ефективност.
Едва след като бъде направено преструктурирането, може да се мисли и за раздържавяване на част от капитала на енергийните компании, смятат експертите. Първоначалните намерения на ГЕРБ бяха за ускорена приватизация на 15% от капитала на компаниите в БЕХ. Първото дружество, което трябваше да излезе на борсата, беше "Бултартрансгаз". Впослествие обаче от министерството на икономиката се отказаха да листват газовия оператор с неофициалните аргументи, че той може да бъде изкупен от руснаците и това да повлияе на преговорите за проекта "Южен поток". За бързо раздържавяване на миноритарни дялове от енергийните компании настояват основни играчи на финансовия пазар и браншови организации, които очакват това да съживи българската борса. Според бизнеса борсовата приватизация на енергетиката, освен че е най-ефективният и прозрачен метод за раздържавяване, но и ще донесе свежи пари за бюджета. Засега обаче правителството не дава индикации, че има ясна политическа воля да направи това.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/03/19/876107_elektroshokova_terapiia/
Всъщност бизнесът в България вече плаща европейски цени за енергията - още миналата година Естония е продавала ток на предприятията по-евтино от нашите централи, а Франция и още няколко държави - по цени, съвсем близки до тези у нас. Така едно от големите конкурентни предимства на индустрията ни вече е в миналото, а се готви ново поскъпване на енергията (електричество и газ) от лятото. В това няма нищо антикризисно, обратното.
Разбира се, в условията на пазар цените не могат да бъдат замразени. Въпросът е, че ценотворенето на енергията у нас не е пазарно и все още е напълно непрозрачно. За да планира разходите си за енергия година напред, бизнесменът тук трябва да притежава способности на ясновидец. Продажбите на ток на регулирани от държавата цени, вместо да намаляват, през последните години се увеличиха. Фирмите и търговците продължават да се чувстват по-сигурни в прегръдките на НЕК и свободната търговия остава символична. Злоупотребата с положение от енергийните монополисти - и държавни, и частни, е нещо обичайно. Фирми с ключово значение по веригата на ценообразуването (виж текста за НЕК на стр. 10) разхищават средства и трупат загуби, вместо да печелят и да внасят данъци в бюджета.
Междувременно правителството вече шест месеца се лута между това дали иска или не нова атомна централа, дали да пусне ли или не за привитизация част от енергийните компании и как точно да ги преструктурира. Резултатът подобно на реформата в администрацията и здравеопазването е, че нищо не се променя. И то в момент, когато държавата търси всякакви финансови механизми, с които да излезе от тежката ситуация, включително и лансирането на спорни мерки като увеличаване на данъчната и осигурителната тежест.
Цената има значение...
Наскоро електроразпределителните дружества обявиха, че предлагат токът да поскъпне с 2 до 10%. Централите и НЕК най-вероятно също ще поискат поскъпване на тарифите, прогнозираха финансови експерти. Тогава общото нарастване може да бъде и по-голямо. От Държавната комисия по енергийно и водно регулиране успокояват, че токът може да се повиши с не повече от 5%. Веднага възниква въпросът как се правят тези сметки - ако наистина е необходимо 10% повишение на тарифите, как ще се мине с 5 или с 2 процента? Или ако може да е 2%, защо тогава се искат 10?
Всичко това се случва на фона на намаляващите през последната година цени на тока на международните пазари заради свиващото се потребление. Част от структуроопределящите предприятия дори са изправени пред парадокса да купуват ток у нас в момента на по-висока цена, отколкото тази, на която електроенергията се изнася за съседни държави.
"За нас е много болезнено да виждаме как правителството продава 20% от електроенергията на ниски цени на нашите конкуренти зад граница, а не подкрепя нас по време на кризата. Причината е, че цените на електроенергия в България само нарастваха, докато пазарът растеше, но останаха на същите нива, когато се срина с 50% миналата година", коментира пред "Капитал" Никола Треан, изпълнителен директор на "Аурубис България". Според него никоя държава не би се съгласила да купува електроенергия на цената, на която неговата компания плаща. "Мога да разбера правителството от гледна точка на проблемите в бюджета, но като мениджър на компания – не", посочи Треан. Позицията на Антон Петров, член на управителния съвет на "Стомана индъстри" и регионален мениджър на "Виохалко" за България, е сходна: "Държавата стимулира чуждите индустрии за сметка на българската."
Недоволство буди и практиката за поддържане на ниски цени на тока за битовите потребители за сметка на бизнеса. "Ако държавата иска да продава евтин ток на бита, да помисли как ще плати този ток, а не да плаща за него през индустрията. Да помисли за мерки за подпомагане на наистина нуждаещите се. От евтиния ток се ползват и тези, които си топлят басейните с него", коментира и Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.
...както и свободата да избираш
Представителите на бизнеса са категорични, че причина за аномалията в цената на електроенергията е силната регулация на пазара у нас. По думите на Антон Петров именно липсата на конкуренция е причината продажните цени навън да са по-ниски, а на вътрешния пазар - по-високи. На практика пазарът на енергия се води либерализиран на документи, но "Националната електрическа компания" (НЕК) продължава да е монополист на него. От електрокомпанията купуват директно ток електроразпределенията и повечето големи промишлени фирми. Това й позволява да генерирра приходи, които по-късно да използва за спорни проекти като АЕЦ "Белене". Близо 87% продажбите на НЕК са на регулирания пазар, където цените се определят от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а само 13% – на свободния (виж графиката на стр. 11). Именно наличието на регулирани цени позволява все още да съществува порочната практика за субсидиране на битовите потребители от бизнеса, който понася тежестта на големите цени на тока в условия на криза. "Обикновено в Европейския съюз само някои групи от населението биват субсидирани, но това не става за сметка на индустрията, а за сметка на бюджета за социалниални разходи", коментира Никола Треан.
Затова от години бизнесът настоява за създаване на енергийна борса, която ще либерализира пазара у нас. Именно на спот пазара цената на електроенергията е много по-ниска от тази в България, което дава конкуретно предимство на компаниите, купуващи ток чрез борсата. Засега обаче никое правителство не направи нищо, за да се създаде енергийната борса. Едва преди месеци Електроенергийният системен оператор (ЕСО), който е част от НЕК, въведе принципът на заявки "ден напред" и по този начин даде възможност на компаниите да правят поръчки за реално необходимите им количества енергия и да реагират гъвкаво на пазарната конюнктура. Преди това те бяха задължени да правят заявки за по-дълги периоди и при намаляване на производството трябваше да продават евтино излишъците, а при недостиг - да купуват скъпо. Това е първата малка стъпка към бъдещ спот пазар, но съвсем не е достатъчно.
Председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев обаче е на мнение, че "регулираният пазар трябва да остане, за да има устойчивост на цените на електроенергията". "Чрез регулирания пазар се създават условия за устойчивост на цените, което считаме, че е добре за всички потребители, включително и за индустрията", коментира Семерджиев.
За реалната конкуренция на енергийния пазар е пречка и обвързването на НЕК с дългосрочни договори за изкупуване на ток, което на практика затваря пазара. През 2009 г. енергийната компания е изкупила по такъв тип договори 7970 гигаватчаса електроенергия от ТЕЦ "Марица-изток 2" и ТЕЦ "Марица-изток 3". През тази година се очаква да влезе в експлоатация ТЕЦ "Марица-изток 1", откъдето ще бъдат изкупени 893 гигаватчаса електроенергия. Цената, на която НЕК ще изкупува енергия, е висока - около 120 лв на мегаватчас. Това се дължи и на факта, че топлоцентралите купуват лигнитни въглища от монополния доставчик "Мини Марица-изток", която поддържа висока цена. Според Ангел Семерджиев трябва да се използват всички възможности за поевтиняване на въглищата, което ще се отрази на намаляване на цената на електроенергията. Енергийният регулатор ще търси резерви и в другите доставчици, и в НЕК, за да може да намали до минимум предстоящото нарастване на цената на електроенергията.
Следващата стъпка
Ако задържането на цената би имало моментален антикризисен ефект върху бизнеса, в малко по-дългосрочен план преструктурирането и раздържавяването на енергийните дружества би дал сериозен финансов ресурс за държавата. В момента в енергетиката има много държава и малко ефективност. През последните години преструктурирането на сектора се сведе единствено до обединяване на държавните енергийни дружества в "Български енергиен холдинг". Това обаче не подобри управлението на всяка от отделните компании. Една година по-късно НЕК на практика е пред фалит (виж стр. 10), след като има задължения от близо 1 млрд. лв. Проблеми бяха открити още в "Мини Марица-изток", които поискаха ново повишаване на цената на скъпите си въглища заради увеличени разходи, както и в търговската дейност на АЕЦ "Козлодуй". Засега от енергийния холдинг правят опити да затегнат финансовата дисциплина, което дава резултат.
Предстои преструктуриране на самите дружества или на целия холдинг. Задължителна стъпка е отделянето на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) - дружеството, което управлява преносната мрежа и преминаващите по нея енергийни потоци. Според експерти от сектора за либерализацията на пазара би било полезно да се мисли за създаване на два енергийни холдинга. Първият да бъде за производство и търговия, в който да влязат НЕК търговец, АЕЦ "Козлодуй", топлоцентралите, "Булгаргаз", а втория - за инфраструктура. В него да влязат операторите на транзитната и магистралните инфраструктури - ЕСО, "Булгартрансгаз", евентуално държавното участие в "Бургас - Александруполис", "Набуко" и "Южен поток". Задължително е новите проекти като "Южен поток" и АЕЦ "Белене" да са в отделни проектни компании, за да не товарят съществуващите дружества и да е прозрачна финансовата им ефективност.
Едва след като бъде направено преструктурирането, може да се мисли и за раздържавяване на част от капитала на енергийните компании, смятат експертите. Първоначалните намерения на ГЕРБ бяха за ускорена приватизация на 15% от капитала на компаниите в БЕХ. Първото дружество, което трябваше да излезе на борсата, беше "Бултартрансгаз". Впослествие обаче от министерството на икономиката се отказаха да листват газовия оператор с неофициалните аргументи, че той може да бъде изкупен от руснаците и това да повлияе на преговорите за проекта "Южен поток". За бързо раздържавяване на миноритарни дялове от енергийните компании настояват основни играчи на финансовия пазар и браншови организации, които очакват това да съживи българската борса. Според бизнеса борсовата приватизация на енергетиката, освен че е най-ефективният и прозрачен метод за раздържавяване, но и ще донесе свежи пари за бюджета. Засега обаче правителството не дава индикации, че има ясна политическа воля да направи това.
| Какво трябва да се направи 1. Прозрачно формиране на цените. За целта трябва да се определи ясно и конкретно кои фактори и с каква тежест оказват влияние и да се прилага проста формула за изчисление. 2. ДКЕВР да прави официално годишни прогнози за очакваното движение на цената на електроенергията, за да може бизнесът да планира дейността и разходите си. 3. Цените за населението да растат с по-бързи темпове от тези за индустриалните потребители. 4. Да се либерализира пазарът на ток и да се стимулира конкуренцията между търговци/ доставчици. 5. Да се създаде енергийна борса - най-прозрачният начин за ценообразуване. 6. Държавната НЕК да стане само търговец на енергия и да се конкурира на пазара наравно с останалите компании. 7. Приватизация на дялове от държавните енергийни дружества. |
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/03/19/876107_elektroshokova_terapiia/
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
