Постинг
19.03.2010 21:18 -
Използването на ГМО носи доказани ползи на хората в целия свят
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 2006 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2010 21:20
Прочетен: 2006 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 19.03.2010 21:20
Използването на ГМО носи доказани ползи на хората в целия свят
Божин Божинов
Надявам се, че от дебата дотук стана ясно, че използването на ГМО носи доказани ползи на хората в целия свят – било като по-здравословна, евтина и качествена храна, било като по-ефективни и с по-малко странични ефекти лекарства, било като облекла и други стоки, получени при използването на по-малко замърсяващи производства.
Това, което може би остана недоизяснено е - какво ще се случи, ако започнем да ги отглеждаме в България на полето? Тук ще трябва да призная, че лично аз (а вероятно и останалите учени в страната, занимаващи се с проблема) нямам необходимия личен опит, за да мога да посоча свои адекватни научни данни. Вината за което е на сегашното законодателство, което де факто не ни позволява да проучим въпроса. Ето защо ще се наложи отново да се позова на опита от европейските страни и на страните от останалия свят. Фактите сочат, че при над 2400 полски експеримента проведени в Европа за последните 10-12 години няма наблюдавани негативни ефекти. Нито върху околната среда, където не е отчетено нито едно неконтролирано разпространение на ГМО в резултат от засяването на полето за провеждане на полски опити. Нито върху микроорганизмите, насекомите, останалите растения в близост до опитното поле, студенокръвните и топлокръвните животни, освен, ако не са специална цел на генетичната модификация – т.е. засегнати са само онези насекоми, срещу които е устойчиво растението, когато модификацията е направена точно с такава цел. И по-точно – засегнати са само онези от тях, които са се опитали да се хранят с измененото растение, а не дори всички индивиди от този вид, посетили опитното поле. Което е една огромна разлика с конвенционалното използване на (био)пестициди, където на унищожение подлежат всички индивиди от целевия вид плюс всички индивиди от други видове, върху които (био)пестицидите имат действие и които са дръзнали да посетят третираното поле.
В подкрепа на твърдението, че ГМО нямат негативни ефекти върху околната среда ще посоча също така, че част от тези над 2400 полски експерименти в ЕС са провеждани в непосредствена близост или дори вътре в зоните на екологичната мрежа Натура 2000. И това не е довело до никакви щети върху тази екологична мрежа. Същото важи не само за провеждането на ограничени полски експерименти, но и за широкото промишлено използване на ГМ култури в страни с биологично разнообразие, в сравнение с което България изглежда като пустинен остров! Имам предвид страни като Бразилия, Австралия, Индия и Китай, където такива култури се отглеждат вече редица години наред. И чиито правителства имат целенасочени програми за развитие на собствени изследвания и разработки в тази област, а един от основните им приоритети (и на 4-те посочени държави!) е да стимулират такива научни изследвания, включително и извеждането на полски опити.
За да могат обаче българските учени да направят конкретни изследвания за взаимодействията на ГМО с околната среда в нашите условия, да преценят конкретната степен на риска за условията на нашата страна и предложат адаптирани решения за нуждите на нашето земеделие, за съхранение на нашите природни дадености и биоразнообразие няма как това да стане без тези растения да бъдат поставени в реалните условия на полския опит. Пълната забрана или силно рестриктивната политика, която дори не позволява полски опити, пречи на навлизането и разработката на нови подходи в растителната биотехнология. А тези нови подходи ще са в основата на просперитета на нашето земеделие и хранителна индустрия, защото те не просто трябва да продължат да произвеждат висококачествени продукти, но и трябва да го правят на конкурентни цени. В противен случай пазарните механизми много бързо и ефективно ще ги елиминират и страната ще бъде принудена да разчита във все по-голяма степен на внос на такива продукти. Алтернативата е българският потребител да приеме, че ще заплаща все по-скъпо за основните стоки на пазара, което едва ли е вариант за предпочитане, особено в условията на задълбочаваща се икономическа криза.
Мисля, че изборът тук е твърде прост и той е да се оставят българските учени да правят това, което са правили толкова успешно през последните 50 г. – да създават нови български сортове растения и породи животни, както и технологии за тяхното отглеждане в нашата страна. http://www.capital.bg/interaktiv/debati/1_opasni_li_sa_genetichno_modificiranite_organizmi/875163_parlamentut_prie_ogranicheniiata_za_gmo/#con
Надявам се, че от дебата дотук стана ясно, че използването на ГМО носи доказани ползи на хората в целия свят – било като по-здравословна, евтина и качествена храна, било като по-ефективни и с по-малко странични ефекти лекарства, било като облекла и други стоки, получени при използването на по-малко замърсяващи производства.
Това, което може би остана недоизяснено е - какво ще се случи, ако започнем да ги отглеждаме в България на полето? Тук ще трябва да призная, че лично аз (а вероятно и останалите учени в страната, занимаващи се с проблема) нямам необходимия личен опит, за да мога да посоча свои адекватни научни данни. Вината за което е на сегашното законодателство, което де факто не ни позволява да проучим въпроса. Ето защо ще се наложи отново да се позова на опита от европейските страни и на страните от останалия свят. Фактите сочат, че при над 2400 полски експеримента проведени в Европа за последните 10-12 години няма наблюдавани негативни ефекти. Нито върху околната среда, където не е отчетено нито едно неконтролирано разпространение на ГМО в резултат от засяването на полето за провеждане на полски опити. Нито върху микроорганизмите, насекомите, останалите растения в близост до опитното поле, студенокръвните и топлокръвните животни, освен, ако не са специална цел на генетичната модификация – т.е. засегнати са само онези насекоми, срещу които е устойчиво растението, когато модификацията е направена точно с такава цел. И по-точно – засегнати са само онези от тях, които са се опитали да се хранят с измененото растение, а не дори всички индивиди от този вид, посетили опитното поле. Което е една огромна разлика с конвенционалното използване на (био)пестициди, където на унищожение подлежат всички индивиди от целевия вид плюс всички индивиди от други видове, върху които (био)пестицидите имат действие и които са дръзнали да посетят третираното поле.
В подкрепа на твърдението, че ГМО нямат негативни ефекти върху околната среда ще посоча също така, че част от тези над 2400 полски експерименти в ЕС са провеждани в непосредствена близост или дори вътре в зоните на екологичната мрежа Натура 2000. И това не е довело до никакви щети върху тази екологична мрежа. Същото важи не само за провеждането на ограничени полски експерименти, но и за широкото промишлено използване на ГМ култури в страни с биологично разнообразие, в сравнение с което България изглежда като пустинен остров! Имам предвид страни като Бразилия, Австралия, Индия и Китай, където такива култури се отглеждат вече редица години наред. И чиито правителства имат целенасочени програми за развитие на собствени изследвания и разработки в тази област, а един от основните им приоритети (и на 4-те посочени държави!) е да стимулират такива научни изследвания, включително и извеждането на полски опити.
За да могат обаче българските учени да направят конкретни изследвания за взаимодействията на ГМО с околната среда в нашите условия, да преценят конкретната степен на риска за условията на нашата страна и предложат адаптирани решения за нуждите на нашето земеделие, за съхранение на нашите природни дадености и биоразнообразие няма как това да стане без тези растения да бъдат поставени в реалните условия на полския опит. Пълната забрана или силно рестриктивната политика, която дори не позволява полски опити, пречи на навлизането и разработката на нови подходи в растителната биотехнология. А тези нови подходи ще са в основата на просперитета на нашето земеделие и хранителна индустрия, защото те не просто трябва да продължат да произвеждат висококачествени продукти, но и трябва да го правят на конкурентни цени. В противен случай пазарните механизми много бързо и ефективно ще ги елиминират и страната ще бъде принудена да разчита във все по-голяма степен на внос на такива продукти. Алтернативата е българският потребител да приеме, че ще заплаща все по-скъпо за основните стоки на пазара, което едва ли е вариант за предпочитане, особено в условията на задълбочаваща се икономическа криза.
Мисля, че изборът тук е твърде прост и той е да се оставят българските учени да правят това, което са правили толкова успешно през последните 50 г. – да създават нови български сортове растения и породи животни, както и технологии за тяхното отглеждане в нашата страна. http://www.capital.bg/interaktiv/debati/1_opasni_li_sa_genetichno_modificiranite_organizmi/875163_parlamentut_prie_ogranicheniiata_za_gmo/#con
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
