Постинг
19.03.2010 20:38 -
Плаваме на кораб, продънен от кризата.Паника на палубата!
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 815 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2010 20:40
Прочетен: 815 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 19.03.2010 20:40
Плаваме на кораб, продънен от кризата. Правителството на ГЕРБ пое курс към най-близкия остров - еврозоната, но по пътя трябва да запушва пробойни, без да отваря нови. Допреди няколко седмици управляващите даваха надежда, че знаят как да го направят, и "гребат" заедно в правилната посока. Последните неофициални данни за състоянието на публичните финанси обаче показват, че досегашните половинчати решения няма да са достатъчни. Ако корабът се остави по течението, с мигащ на червено бюджет и неразплатени задължения към частния сектор, икономиката ще потъне във втора вълна на кризата.
Паника на палубата?
Няколко обстоятелства създадоха натрапчивото усещане, че увереността на икономическия екип на кабинета е разколебана. Първо, няколко очевидно наложителни мерки, които уж щяха да бъдат предприети, не се случиха, защото не достигна политическа воля за съкращенията на държавни служители, закриването на болници, вдигането на пенсионната възраст и прочие. Второ, всички атаки от опозицията, лобистите, президента Първанов се концентрираха върху вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков и това отслабва възможностите му да налага поетата стратегическа посока - по-малко тежест за данъкоплатците, по-голямо преструктуриране в публичния сектор. (Пример за подобен пробив беше опитът да се прокара вдигане на здравната вноска, вместо да се съкратят дефицитите в здравната система.) И трето, в самото правителство не всички споделят обещаното в икономическата област. Докато в началото на мандата Дянков размахваше таблици, с които обещаваше 15% съкращения в публичния сектор, колегата му Цветан Цветанов блокира съкращенията сред полицаите, които при това са и най-многобройни. Сега се вижда, че ако не чрез хора, дефицитът трябва да бъде покрит чрез ефективно намаление на заплатите и елегантното решение беше предложено - държавните служители сами да си плащат социалните вноски. Да, но полицаите ще протестират срещу мярката и Цветанов обеща да отиде при тях (в нещо като протест срещу собственото си правителство!?). Същото направи и военният министър Аню Ангелов, който пък ще подкрепи военните, и т.н.
На този фон последните останки от надежда, че кабинетът ще бъде обединен и целенасочен в кризата, бяха взривени в средата на миналата седмица, когато по необясними канали през синдикатите към медиите изтече антикризисен "уж план". Събраните в него мерки бяха нескопосана компилация (вероятно твърде ранна версия на план) от безумия, решения с малък фискален ефект, но създаващи голямо социално напрежение, и безспорно правилни мерки. Въпреки че от финансовото министерство отрекоха авторство на документа, той стана повод за подготовка на няколко протестни митинга. Заради големия негативен отзвуки премиерът Бойко Борисов побърза да успокои: "Нямаме такива мерки... Ако някой пише във вестниците си това, което му диктуват, а аз след това да излизам да го коментирам - това няма да го бъде!" И допълни, че преди да се пристъпи към изработването на антикризисни мерки, те ще бъдат обсъдени със социалните партньори и на тях ще им бъде обяснено защо се правят конкретните стъпки.
Лошото обаче е, че изтеклата информация остави усещане за паника и объркване на приоритетите. Колкото и предварителни да са въпросните мерки, каквито и промени да претърпят, ако останат в този стил, ще са крайно недостатъчни. Нека го обясним така: ако корабът тече от три места, въпросните предложения едва запушват само едното, но пък част от тях са с потенциал да предизвикат миниполитическа криза. (Примерно - обезщетенията за майчинство да се базират на дохода от последните три вместо една година ще извади на площада фенките на bg-mama заедно с количките и бебетата, но като фискален ефект е нищожно. Още по-лоша е идеята за облагането на трудовите доходи на пенсионерите.)
Наложи се в петък в парламента Симеон Дянков да увери: "Знаем какво правим... следваме начертания път... решаваме проблемите, вместо да се правим, че ги нямаме." Финансовият министър каза още, че работят по истински антикризисен план, който ще бъде представен скоро. Дано, защото мащабът на икономическия проблем вече е такъв, че съкращаването на бюджетни разходи едва ли ще е достатъчно решение.
Колко е зле
Само за първите два месеца на годината дефицитът в бюджета надхвърли 1.4 млрд. лв. според правителствени източници. Половината от тях се дължат на върнато ДДС и погасени стари задължения. Останалите - на свитите приходи, които според данните на НАП са с 600 милиона лева по-малко от миналата година. Засега очакванията са тенденция на спад да продължи.
Ако се вземат неофициалните прогнози за приходите, данните за забавени плащания на държавата към бизнеса и се добавят обещаните допълнителни разходи (за някои пенсии, земеделски субсидии и здравеопазване), дефицитът към края на годината би могъл да достигне 4 млрд. лв., или почти 6% от прогнозния БВП. Това е проблем по две причини - ще трябва да се разделим с амбициите за влизане в еврозоната скоро, тъй като с подобен дефицит едва ли ще можем да докажем, че сме икономически стабилна страна (и по-различна от Гърция). А и подобна дупка в бюджета наистина означава финансова нестабилност и може да бъде заплаха за валутния борд.
Задачата е да се намерят поне 2 млрд. лева, така че дефицитът да остане под 3%, което би било приемливо за година като тази. "Няма приятни мерки. Въпросът е кои няма да навредят на икономиката и кои ще задълбочат кризата. Според мен генералният въпрос е дали ще се вдигат данъци, или ще се режат разходи. Погрешно е да се залагат очаквания за увеличаване на приходите оттук нататък", коментира Лъчезар Богданов от Industry Watch. И е прав с тази разлика, че само с рязане на разходи може и да не стане.
Какво да се прави
Има различни начини да се запълни една бюджетна дупка и те са известни на всички: да се харчи по-малко; да се печели повече. Може да се вземе и заем. Дори да може да се постигне балансиран бюджет само с пестене, това ще е съсипващо за бизнеса и гражданите (допълнителен удар върху потреблението, инвестициите и т.н.). Затова целта всъщност е двойна - хем да е малък дефицитът, хем, ако има как правителството да вкара пари в икономиката, за да ускори излизането от кризата. Как може да стане това?
Разходи. Въпреки че кризата се задълбочава, тази година държавата е предвидила да изхарчи толкова, колкото и миналата, като абсолютна сума и като процент от БВП. Тоест има накъде да се режат разходи. Както се вижда от графиката, с икономии може да се постигне около 1/3 от търсената сума от 2 млрд. лева. Част от правилните мерки бяха и в анатемосания през седмицата списък. Например там, където не е направено планираното 15% съкращение в администрацията, да се намалят с толкова заплатите. Отделно държавните служители да си поемат вноската за социално осигуряване. Да се лишат от всякакви пари за дрехи, представителни и т.н. (вижте карето).
"Има достатъчно голям резерв за съкращаване, преди да се стигне до пенсии, образование и здравеопазване, където са нужни реформи, преди да се стигне до оптимизация", твърди Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него правителството може да направи преглед на програмните бюджети на всяко министерство и да реши кои от тях са важни, какви резултати се постигат с изпълнението им и дали някои не могат да се пожертват. Според Ганев могат да се замразят всички големи правителствени проекти със спорен ефект като АЕЦ "Белене", закупуването на фрегати и хеликоптери, както и да се започнат реформи в армията, МВР и пенсионната система.
Приходи. През последните седмици действията на директора на приходната агенция НАП оставят впечатлението, че правителството опитва да решава бюджетните си проблеми, като доизстисква бизнеса и данъкоплатците. Дисциплината и плащането на данъци са важни, но показните акции на НАП едва ли ще имат съществен фискален ефект, да не говорим, че в опитите да се прекалява (печалното и отменено после указание за осигуровките на управителите на фирми), всъщност данъкоплатците се отблъскват, а не обратното.
Далеч по-безспорен източник на средства е приватизацията. Защото едновременно решава бюджетния проблем и може да вкара свеж ресурс в икономиката (повече за приватизацията - на стр. 15). И не на последно място, всяко евро от фондовете на ЕС, което България успее да усвои, ще е равно на лечебен мехлем.
Дълг. Проблемът с взимането на заеми не е, че България не може да си го позволи. Напротив, нивото на публична задлъжнялост е ниско. Но разходите, които бъдат направени с привлечени по този начин пари, ще създават бюджетен дефицит. Това обаче е по-скоро "счетоводен въпрос", който може да бъде избегнат. Варианта вече посочихме в миналия брой - дълг да издаде не правителството, а Българската банка за развитие, която на свой ред да изкупи вземанията на фирми към държавата. Така бизнесът ще получи парите, без това да се отрази като дефицит.
По този начин ще бъде решен и въпросът със задълженията на бюджета към бизнеса, които по различни оценки са около 1.5 млрд. лева - фатално липсващи за фирмите в момента. (От работодателската организация КРИБ и от ДСБ предложиха поне да се създаде публичен регистър за просрочените плащания, с което те да бъдат признати. Ако държавата се ангажира да ги плати в определен срок, дори не сега, това ще даде възможност на фирмите да се рефинансират при банките).
Към каква комбинация от описаните възможности ще тръгне правителството, предстои да видим скоро. Всички те трябва да щадят бизнеса и икономиката в сегашния момент, но и да не нарушават доходите на определени социални категории. Дано политическият разум се окаже достатъчен.
http://www.capital.bg/vestnikut/k1/politika_i_ikonomika/2010/03/19/876120_ima_li_kapitan_v_krizata/
Паника на палубата?
Няколко обстоятелства създадоха натрапчивото усещане, че увереността на икономическия екип на кабинета е разколебана. Първо, няколко очевидно наложителни мерки, които уж щяха да бъдат предприети, не се случиха, защото не достигна политическа воля за съкращенията на държавни служители, закриването на болници, вдигането на пенсионната възраст и прочие. Второ, всички атаки от опозицията, лобистите, президента Първанов се концентрираха върху вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков и това отслабва възможностите му да налага поетата стратегическа посока - по-малко тежест за данъкоплатците, по-голямо преструктуриране в публичния сектор. (Пример за подобен пробив беше опитът да се прокара вдигане на здравната вноска, вместо да се съкратят дефицитите в здравната система.) И трето, в самото правителство не всички споделят обещаното в икономическата област. Докато в началото на мандата Дянков размахваше таблици, с които обещаваше 15% съкращения в публичния сектор, колегата му Цветан Цветанов блокира съкращенията сред полицаите, които при това са и най-многобройни. Сега се вижда, че ако не чрез хора, дефицитът трябва да бъде покрит чрез ефективно намаление на заплатите и елегантното решение беше предложено - държавните служители сами да си плащат социалните вноски. Да, но полицаите ще протестират срещу мярката и Цветанов обеща да отиде при тях (в нещо като протест срещу собственото си правителство!?). Същото направи и военният министър Аню Ангелов, който пък ще подкрепи военните, и т.н.
На този фон последните останки от надежда, че кабинетът ще бъде обединен и целенасочен в кризата, бяха взривени в средата на миналата седмица, когато по необясними канали през синдикатите към медиите изтече антикризисен "уж план". Събраните в него мерки бяха нескопосана компилация (вероятно твърде ранна версия на план) от безумия, решения с малък фискален ефект, но създаващи голямо социално напрежение, и безспорно правилни мерки. Въпреки че от финансовото министерство отрекоха авторство на документа, той стана повод за подготовка на няколко протестни митинга. Заради големия негативен отзвуки премиерът Бойко Борисов побърза да успокои: "Нямаме такива мерки... Ако някой пише във вестниците си това, което му диктуват, а аз след това да излизам да го коментирам - това няма да го бъде!" И допълни, че преди да се пристъпи към изработването на антикризисни мерки, те ще бъдат обсъдени със социалните партньори и на тях ще им бъде обяснено защо се правят конкретните стъпки.
Лошото обаче е, че изтеклата информация остави усещане за паника и объркване на приоритетите. Колкото и предварителни да са въпросните мерки, каквито и промени да претърпят, ако останат в този стил, ще са крайно недостатъчни. Нека го обясним така: ако корабът тече от три места, въпросните предложения едва запушват само едното, но пък част от тях са с потенциал да предизвикат миниполитическа криза. (Примерно - обезщетенията за майчинство да се базират на дохода от последните три вместо една година ще извади на площада фенките на bg-mama заедно с количките и бебетата, но като фискален ефект е нищожно. Още по-лоша е идеята за облагането на трудовите доходи на пенсионерите.)
Наложи се в петък в парламента Симеон Дянков да увери: "Знаем какво правим... следваме начертания път... решаваме проблемите, вместо да се правим, че ги нямаме." Финансовият министър каза още, че работят по истински антикризисен план, който ще бъде представен скоро. Дано, защото мащабът на икономическия проблем вече е такъв, че съкращаването на бюджетни разходи едва ли ще е достатъчно решение.
Колко е зле
Само за първите два месеца на годината дефицитът в бюджета надхвърли 1.4 млрд. лв. според правителствени източници. Половината от тях се дължат на върнато ДДС и погасени стари задължения. Останалите - на свитите приходи, които според данните на НАП са с 600 милиона лева по-малко от миналата година. Засега очакванията са тенденция на спад да продължи.
Ако се вземат неофициалните прогнози за приходите, данните за забавени плащания на държавата към бизнеса и се добавят обещаните допълнителни разходи (за някои пенсии, земеделски субсидии и здравеопазване), дефицитът към края на годината би могъл да достигне 4 млрд. лв., или почти 6% от прогнозния БВП. Това е проблем по две причини - ще трябва да се разделим с амбициите за влизане в еврозоната скоро, тъй като с подобен дефицит едва ли ще можем да докажем, че сме икономически стабилна страна (и по-различна от Гърция). А и подобна дупка в бюджета наистина означава финансова нестабилност и може да бъде заплаха за валутния борд.
Задачата е да се намерят поне 2 млрд. лева, така че дефицитът да остане под 3%, което би било приемливо за година като тази. "Няма приятни мерки. Въпросът е кои няма да навредят на икономиката и кои ще задълбочат кризата. Според мен генералният въпрос е дали ще се вдигат данъци, или ще се режат разходи. Погрешно е да се залагат очаквания за увеличаване на приходите оттук нататък", коментира Лъчезар Богданов от Industry Watch. И е прав с тази разлика, че само с рязане на разходи може и да не стане.
Какво да се прави
Има различни начини да се запълни една бюджетна дупка и те са известни на всички: да се харчи по-малко; да се печели повече. Може да се вземе и заем. Дори да може да се постигне балансиран бюджет само с пестене, това ще е съсипващо за бизнеса и гражданите (допълнителен удар върху потреблението, инвестициите и т.н.). Затова целта всъщност е двойна - хем да е малък дефицитът, хем, ако има как правителството да вкара пари в икономиката, за да ускори излизането от кризата. Как може да стане това?
Разходи. Въпреки че кризата се задълбочава, тази година държавата е предвидила да изхарчи толкова, колкото и миналата, като абсолютна сума и като процент от БВП. Тоест има накъде да се режат разходи. Както се вижда от графиката, с икономии може да се постигне около 1/3 от търсената сума от 2 млрд. лева. Част от правилните мерки бяха и в анатемосания през седмицата списък. Например там, където не е направено планираното 15% съкращение в администрацията, да се намалят с толкова заплатите. Отделно държавните служители да си поемат вноската за социално осигуряване. Да се лишат от всякакви пари за дрехи, представителни и т.н. (вижте карето).
"Има достатъчно голям резерв за съкращаване, преди да се стигне до пенсии, образование и здравеопазване, където са нужни реформи, преди да се стигне до оптимизация", твърди Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него правителството може да направи преглед на програмните бюджети на всяко министерство и да реши кои от тях са важни, какви резултати се постигат с изпълнението им и дали някои не могат да се пожертват. Според Ганев могат да се замразят всички големи правителствени проекти със спорен ефект като АЕЦ "Белене", закупуването на фрегати и хеликоптери, както и да се започнат реформи в армията, МВР и пенсионната система.
Приходи. През последните седмици действията на директора на приходната агенция НАП оставят впечатлението, че правителството опитва да решава бюджетните си проблеми, като доизстисква бизнеса и данъкоплатците. Дисциплината и плащането на данъци са важни, но показните акции на НАП едва ли ще имат съществен фискален ефект, да не говорим, че в опитите да се прекалява (печалното и отменено после указание за осигуровките на управителите на фирми), всъщност данъкоплатците се отблъскват, а не обратното.
Далеч по-безспорен източник на средства е приватизацията. Защото едновременно решава бюджетния проблем и може да вкара свеж ресурс в икономиката (повече за приватизацията - на стр. 15). И не на последно място, всяко евро от фондовете на ЕС, което България успее да усвои, ще е равно на лечебен мехлем.
Дълг. Проблемът с взимането на заеми не е, че България не може да си го позволи. Напротив, нивото на публична задлъжнялост е ниско. Но разходите, които бъдат направени с привлечени по този начин пари, ще създават бюджетен дефицит. Това обаче е по-скоро "счетоводен въпрос", който може да бъде избегнат. Варианта вече посочихме в миналия брой - дълг да издаде не правителството, а Българската банка за развитие, която на свой ред да изкупи вземанията на фирми към държавата. Така бизнесът ще получи парите, без това да се отрази като дефицит.
По този начин ще бъде решен и въпросът със задълженията на бюджета към бизнеса, които по различни оценки са около 1.5 млрд. лева - фатално липсващи за фирмите в момента. (От работодателската организация КРИБ и от ДСБ предложиха поне да се създаде публичен регистър за просрочените плащания, с което те да бъдат признати. Ако държавата се ангажира да ги плати в определен срок, дори не сега, това ще даде възможност на фирмите да се рефинансират при банките).
Към каква комбинация от описаните възможности ще тръгне правителството, предстои да видим скоро. Всички те трябва да щадят бизнеса и икономиката в сегашния момент, но и да не нарушават доходите на определени социални категории. Дано политическият разум се окаже достатъчен.
http://www.capital.bg/vestnikut/k1/politika_i_ikonomika/2010/03/19/876120_ima_li_kapitan_v_krizata/
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
