Преуспели пиар специалисти, без съмнение приятелски настроени към правителството, захванаха публично да критикуват премиера за слаба пиар комуникация. Препоръчват му да се обърне към народа си като в условия на война. Да обрисува размера на кризата, да заяви ясно намеренията на правителството и да призове за разбиране и подкрепа. Парадоксално, но Борисов започва да губи там, където беше най-силен – на полето на комуникацията и пропагандата.

Цяла седмица от Министерския съвет, волно и неволно, изскачат разни идеи и мерки, но, според медиите, само за да се провери на живo дали ще минат. И този път.

Симулации, сондажи и други фокуси

Един от най-ефектните, но и най-дразнещи похвати на премиера е, когато види трудности, да плаши с оставка и предсрочни избори. Осем месеца след реалната смяна на властта и краха на тройната коалиция, те не могат да изглеждат другояче освен като провал на неговото собствено управление.

“Огромната харизма на Борисов, с която сам спечели изборите, трябва да бъде впрегната, за да има подкрепа за непопулярните мерки, които се налагат”, казва Диана Дамянова, пиар експерт и бивш синдикален шеф.

Борисов получи едно рамо от председателя на Европейската народна партия (ЕНП) Вилфред Мартенс. “Нямам критики към премиера Бойко Борисов и към неговия екип. След осем години експерименти България има силно и надеждно правителство. Kабинетът ще получи подкрепата на (ЕНП) за непопулярните мерки, свързани с борбата срещу организираната престъпност, корупцията и преодоляването на икономическата криза.”

Добре, но какви са те? От синдиката “Подкрепа” в медиите изтекоха 28 непопулярни (и неофициални) мерки на правителството за справяне с кризата. Автор на идеите, неподкрепени с разчети и числа, било финансовото министерство, според едни, а според други – млад икономист, комуто плащал Сорос.

“Документът” не съществува и не е бил обсъждан. С това изречение Министерството на финансите се отказа от авторство. Така правителството опроверга единствената добра новина в случая - че все пак има антикризисен план”, коментира журналистът Иван Бедров.

Чуват се все по-настойчиви гласове, че кризата е тежест, която трябва да се носи от всички. Сега във фокуса на публичното недоволство са държавните служители. След управлението на тройната коалиция излязоха разкрития за неприлично големи и необлагаеми бонуси върху заплатите, раздавани именно в сектори, заради които страната бе санкционирана от Брюксел. Но рестрикциите за хората от държавната администрация трудно ще минат. Българските синдикати са концентрирани именно там, там е членската им маса и целият им арсенал.

Автоклав на недоволството

През седмицата жителите на София видяха една унила процесия, главно от  пенсионери, срещу тока и ЧЕЗ. Сред протестиращите, традиционно, се вееше знаме на ВМРО, които винаги опитват да изкарат някой бонус на гърба на унижените и оскърбените. На другия ден полицаите обявиха, че вече няма да пушат мълчаливо в знак на протест, а ще викат. Само тази седмица от образователното министерство бяха уволнени и съкратени около 50 души, военното министерство свива драстично администрацията си с 500 щата и още около 300 души от дирекция "Социални дейности", а във външно бройките намаляха с 226. Още 336 работни места ще пожертва транспортното министерство. Ясно е, че и броят на недоволните расте пропорционално. Но не по-малко са и скептиците, които знаят, че на мястото на една глава от раздутата админстративна хидра по-късно никнат нови десет.

В началото на своя мандат Борисов заяви, че сам ще си е пиар, и никой не бе изненадан. Макар и представител на някаква самобитна школа, основаваща се на инстинкта и нападението, от него наистина по-добър няма. Нямаше. Сега вече се налага да обясни на всички какво им предстои – на тези, които понасят нарастването на данъчно-осигурителната тежест, на безработните – със 100 хиляди повече през януари 2010 в сравнение с миналогодишния, и на полуживия малък и среден бизнес. Номерът с опростените увеличения, отменените съкращения и прочее “добри новини” вече се износи.

Не, от кабинета не трябва да се извиняват, както настоява президентът, за всичко –  от ниските доходи до глобалното затопляне. Но са длъжни да обяснят кое защо се прави и какво следва – стъпка по стъпка. 

Защото рестрикциите не са най-страшното нещо. По-неприятно е да се окаже, че ги търпим всуе.

Автор: А. Пунчева, Редактор: А. Андреев