Постинг
28.03.2010 12:01 -
Шадраван за 1 млрд. лв.
Шадраван за 1 млрд. лв.
Заради лошо проектиране и изпълнение проектът "Цанков камък" е оскъпен няколко пъти от началото на строителство.
Панайот Ангарев
![]()
"Тия крадат повече и от тукашните." Кои са тия и кои са тукашните е трудно днес да се каже, но репликата, казана от един от шефовете на фирма, работеща по каскадата "Цанков камък", описва много добре съмненията, които витаят около изпълнението на проекта. За пет години работа по строежа стойността му е нараснала двойно – от 220 млн. евро на 440 млн. евро. Само за построяването на 22 километра обходен път около едноименния язовир са дадени 222 млн. евро, въпреки че трасето е трябвало да струва 41 млн. евро. Това превръща "Цанков камък" в един от най-скъпите хидроенергийни проекти в света.
Оскъпяването от 220 млн. евро се плаща от "Националната електрическа компания", която е инвеститор в проекта, а оттам и от всички потребители на електричество, тъй като тя калкулира задълженията си в цената на тока. Точно по същата схема, по която домакинствата плащат за близо 800 млн. лв. раздходи на НЕК по строежа на спорния проект АЕЦ "Белене".
"Договорът за "Цанков камък" е правен на принципа "Ела, вълчо, изяж ме!", т.е. НЕК е инвеститор, който поема абсолютно всички рискове", коментира миналия петък министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, след като с премиера Бойко Борисов посетиха строежа на каскадата. По думите му хидровъзелът е чудесен проект като техническо съоръжение, но с неясни ползи и възвращаемост на инвестициите.
Строежът на каскадата започна през 2004 г. с решение на правителството на НДСВ и ДПС, въпреки че 15 години по-рано проектът е спрян поради съмнения за неговата ефективност. Финансирането на възобновения строеж е осигурено с 220 млн. евро по междуправителствено споразумение между България и Австрия. Срещу инвестираните в каскадата средства София осигурява на Виена права за използване на квоти въглероден диоксид по линия на така нареченото съвместно изпълнение - механизъм за намаляване на СО2 емисиите по Протокола от Киото.
Въпреки че по предварителните проучвания стойността на проекта на министерството на икономиката е 100-120 млн. долара, договорът за финансиране е подписан за сумата 220 млн. евро. Още тогава имаше съмнения, че цената е надута, но никой не очакваше, че ще достигне такива размери по-късно, коментира пред "Капитал" енергиен експерт, запознат с работата по каскадата. За основен изпълнител на проекта австрийската страна избира консорциума от австрийските компании "Ва ТЕХ хидро", "Алпине бау" и "Вербундплан". Сред подизпълнителите от българска страна са "Минстрой" на Николай Вълканов, "Алпине България", "Енергопроект", "Минстрой холдинг" и "Мостстрой" (виж карето).
Проектът се оскъпява двойно само за няколко години. Според енергийни експерти основната причина е в грешки в проектирането на каскадата и лошо изпълнение на част от дейностите. След "златния път" най-сериозно оскъпяване на проекта идва от грешка в геоложките проучвания за построяването на язовира. Оказа се, че почвата пропуска водата, тя не може да се задържи и минава под язовирната стена, разказаха източници от НЕК. Затова строителите са били принудени да циментират почти цялото дъно на язовира. По неофициална информация грешка има и при построяването на язовирната стена. Инженери, работили по проекта, разказаха пред "Капитал", че при строежа на стената са допускани всякакви загуби. Такъв е примерът с бетон, купен от димитровградска фирма. Той се оказал "фалшив" - направен по грешна рецепта, и се наложило да разбиват 2000 - 3000 кубика бетон. Тарифите на австрийския изпълнител за различните дейности пък били в пъти по високи от тези на българските подизпълнители.
Още през 2008 г. се заговори, че строежът ще се забави и изпълнението му ще поскъпне значително. Въпреки че забавянето не е било по вина на българската страна, НЕК е трябвало да плаща инфлационни добавки. До момента за това са платени 59 млн. евро. "Защо е този инфлационен индекс, след като по вина на изпълнителя се бави проектът, но за това забавяне данъкоплатците плащат инфлационен индекс", попита и премиерът Борисов по време на огледа. Според градския прокурор Николай Кокинов в прокуратурата е получен одитен доклад за "Цанков камък", според който има сериозни финансови нарушения. Резултатите от проверката се очакват в най-скоро време.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/03/26/879538_shadravan_za_1_mlrd_lv/
"Тия крадат повече и от тукашните." Кои са тия и кои са тукашните е трудно днес да се каже, но репликата, казана от един от шефовете на фирма, работеща по каскадата "Цанков камък", описва много добре съмненията, които витаят около изпълнението на проекта. За пет години работа по строежа стойността му е нараснала двойно – от 220 млн. евро на 440 млн. евро. Само за построяването на 22 километра обходен път около едноименния язовир са дадени 222 млн. евро, въпреки че трасето е трябвало да струва 41 млн. евро. Това превръща "Цанков камък" в един от най-скъпите хидроенергийни проекти в света.
Оскъпяването от 220 млн. евро се плаща от "Националната електрическа компания", която е инвеститор в проекта, а оттам и от всички потребители на електричество, тъй като тя калкулира задълженията си в цената на тока. Точно по същата схема, по която домакинствата плащат за близо 800 млн. лв. раздходи на НЕК по строежа на спорния проект АЕЦ "Белене".
"Договорът за "Цанков камък" е правен на принципа "Ела, вълчо, изяж ме!", т.е. НЕК е инвеститор, който поема абсолютно всички рискове", коментира миналия петък министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, след като с премиера Бойко Борисов посетиха строежа на каскадата. По думите му хидровъзелът е чудесен проект като техническо съоръжение, но с неясни ползи и възвращаемост на инвестициите.
Строежът на каскадата започна през 2004 г. с решение на правителството на НДСВ и ДПС, въпреки че 15 години по-рано проектът е спрян поради съмнения за неговата ефективност. Финансирането на възобновения строеж е осигурено с 220 млн. евро по междуправителствено споразумение между България и Австрия. Срещу инвестираните в каскадата средства София осигурява на Виена права за използване на квоти въглероден диоксид по линия на така нареченото съвместно изпълнение - механизъм за намаляване на СО2 емисиите по Протокола от Киото.
Въпреки че по предварителните проучвания стойността на проекта на министерството на икономиката е 100-120 млн. долара, договорът за финансиране е подписан за сумата 220 млн. евро. Още тогава имаше съмнения, че цената е надута, но никой не очакваше, че ще достигне такива размери по-късно, коментира пред "Капитал" енергиен експерт, запознат с работата по каскадата. За основен изпълнител на проекта австрийската страна избира консорциума от австрийските компании "Ва ТЕХ хидро", "Алпине бау" и "Вербундплан". Сред подизпълнителите от българска страна са "Минстрой" на Николай Вълканов, "Алпине България", "Енергопроект", "Минстрой холдинг" и "Мостстрой" (виж карето).
Проектът се оскъпява двойно само за няколко години. Според енергийни експерти основната причина е в грешки в проектирането на каскадата и лошо изпълнение на част от дейностите. След "златния път" най-сериозно оскъпяване на проекта идва от грешка в геоложките проучвания за построяването на язовира. Оказа се, че почвата пропуска водата, тя не може да се задържи и минава под язовирната стена, разказаха източници от НЕК. Затова строителите са били принудени да циментират почти цялото дъно на язовира. По неофициална информация грешка има и при построяването на язовирната стена. Инженери, работили по проекта, разказаха пред "Капитал", че при строежа на стената са допускани всякакви загуби. Такъв е примерът с бетон, купен от димитровградска фирма. Той се оказал "фалшив" - направен по грешна рецепта, и се наложило да разбиват 2000 - 3000 кубика бетон. Тарифите на австрийския изпълнител за различните дейности пък били в пъти по високи от тези на българските подизпълнители.
Още през 2008 г. се заговори, че строежът ще се забави и изпълнението му ще поскъпне значително. Въпреки че забавянето не е било по вина на българската страна, НЕК е трябвало да плаща инфлационни добавки. До момента за това са платени 59 млн. евро. "Защо е този инфлационен индекс, след като по вина на изпълнителя се бави проектът, но за това забавяне данъкоплатците плащат инфлационен индекс", попита и премиерът Борисов по време на огледа. Според градския прокурор Николай Кокинов в прокуратурата е получен одитен доклад за "Цанков камък", според който има сериозни финансови нарушения. Резултатите от проверката се очакват в най-скоро време.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/03/26/879538_shadravan_za_1_mlrd_lv/
Вълнообразно
Премиерът кани военни и полицаи на Цанко...
Изходът от кризата в ляво
Борисов: По 5 млн. лв. на месец плащаме ...
Изходът от кризата в ляво
Борисов: По 5 млн. лв. на месец плащаме ...
Няма коментари
Търсене
