1 Април 2010

в. Файненшъл таймс  

Клайв Крук

Прокарването на здравната реформа в САЩ ще има огромни последици и то не просто за нещата, които новият закон цели да засегне. Начинът, по който беше прокарана, както и нейното съдържание, придава първостепенно значение на междинните избори през ноември. Те може да определят политическата траектория на САЩ за следващите няколко десетилетия.

За да видите защо, трябва да разберете колко необикновено е случилото се. Барак Обама току-що направи на пух и прах американските политически правила. Преди година имаше два сценария за здравна реформа. Единият предполагаше, че демократите ще получат обществена подкрепа и ще прокарат всеобхватен законопроект. Другият предполагаше, че подкрепата ще бъде слаба, принуждавайки демократите да се задоволят с нещо по-скромно. Това, което се случи, беше изключително невероятно: обществото се обърна срещу предложението на демократите, но партията не се отказа и въпреки всичко го наложи.

В Европа идеята за правило, постановено от политическа класа, което казва на избирателите какво е добро за тях, е толкова позната, че се приема почти за даденост. В САЩ обаче това е новост, не добре посрещната на първо време.

До ноември демократите ще трябва да убедят страната, че са действали в неин интерес, когато не са се съобразили със съмненията на обществото. Ако успеят и запазят мнозинството си в двете камари на Конгреса, те ще имат зелена светлина да преследват по-широките си цели, които включват данъчната реформа, трудовите отношения, енергетиката и индустриалната политика. Те ще стигнат до извода, че клинтънизмът, с неговото подчинение на центристко мнение, е бил грешка: ще са научили, че могат да спечелят и да променят центристкото мнение. Но ако избирателите накажат арогантността им, инерцията им ще бъде спряна. Американската политика ще бъде насочена по много различен курс.

Това, което прави следващите месеци толкова интересни, е, че изходът е несигурен. Обичайната динамика на политиката на САЩ бе отхвърлена. Нещата може да се развият и в двете посоки.
Засега демократите са въодушевени и имат усещане за надмощие. Историята е на тяхна страна, вярват те, а съпротивата на републиканците е напразна.

Това убеждение е абсурдно. Демократите се заеха със здравната реформа с популярен нов президент, мнозинство в Сената, осигуряващо им защита срещу обструкция, още по-голямо предимство в Камарата на представителите и силна обществена подкрепа за политиката и. След година на самобичуване под погледа на все по-отвратен електорат, те успяха да стигнат до ръба на провала. След като на косъм избягнаха този позор, те се поздравяват за своята дисциплина, решителност и великолепна тактика.

Нищо от това няма значение - в крайна сметка те спечелиха. Преодоляха републиканската стратегия, която целеше не да повлияе върху една необходима реформа, а просто да блокира каквато и да е промяна. Това направи победата на демократите пълна.

Каквото и да се случи оттук нататък, Обама се сдобива с пожизнен имунитет срещу най-компрометиращото обвинение, отправяно досега към него - че само говори. Реформата, която осъществиха той и съьзниците му, макар и с недостатъци, е истински напредък за страната. Демократите я рекламираха некомпетентно, но има време това да се поправи. Междувременно те са заредени с нови сили и преливат от амбиция. Обединени в успеха, имат посока и изглеждат целеустремени.

Републиканците са в състояние на непоследователен гняв. Ясно защо. Те спечелиха битката за общественото мнение. Нанесоха сериозни изборни поражения на демократите във Вирджиния, Ню Джърси и преди всичко в Масачузетс - либерален щат, който на мястото на Едуард Кенеди избра републиканец, водещ кампания срещу здравната реформа. Популярността на Обама се изпари. Все пак демократите продължиха напред и прокараха радикалния си нов закон. Смаяните републиканци питат: какво за Бога се случи?

Тяхната партия стига до опасна точка. На преден план излиза вбесяваща склонност към гняв и нетърпимост. Яростта на консерваторите намира израз в грозна и насилствена реторика, а партийните лидери не успяват да осъдят това така безусловно, както би трябвало. Извъртанията им са безумни и безотговорни, но са и голяма грешка, защото заплашват да отблъснат много от центристите, които напоследък се завръщат в партията.

В допълнение към своите трудности републиканците сега имат нужда от нещо, към което никога не са мислели да се стремят: здравна политика. Бремето на доказателствата пада върху тях. Те трябва да обяснят как ще коригират плана на демократите. При положение че Обама е в Белия дом, приказките за отмяна са просто хленчене. Той има право на вето. Отмяната няма да се осъществи.

Ако гневът и интелектуалното безсилие са основният враг на републиканците, високомерието е основният враг на демократите. Ако са мъдри, те ще спрат да ликуват. Ще се радват малко по-малко на безсилието на републиканците. Допитванията показват, че подкрепата за здравната реформа се е увеличила веднага след прокарването й, но малко, докато повечето избиратели продължават да са против нея, а не я подкрепят. Пренебрегването на общественото мнозинство беше достатъчно рисковано; натриването на носа на страната поради този факт е просене на възмездие.

Демократите имат нужда от обществена подкрепа за това, което са направили. Само с пропагандиране на своя успех те няма да постигнат това. По същество и като въпрос на политическа преценка те трябва също да имат предвид проблемите, с които ще се сблъска тази реформа. Правилното й изпълнение ще бъде огромно предизвикателство, изискващо постоянно внимание. Те трябва да подходят към това трезво, а не обхванати от злорада еуфория и търсещи следващата врата, през която да влязат с ритник.

Така че и на двете страни ще се наложи да избягват смъртоносни капани, преди избирателите да произнесат присъдата си през ноември. Не би било преувеличено да се каже, че от този резултат зависи наистина много.

По БТА

http://e-vestnik.bg/8750/obama-pravi-na-puh-i-prah-politicheskite-pravila/