Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: georgesavoy
Категория: Политика
Прочетен: 897292
Постинги: 205
Коментари: 522
Гласове: 178
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
08.04.2010 10:38 - ПЪТЕПИС - ИСПАНИЯ
Автор: georgesavoy Категория: Политика   
Прочетен: 4024 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 13.04.2010 01:42



image


Уважаеми приятели,
Получих публикуваните по - долу и меко казано "критични" коментари към материала ми за Испания. Изпратени са от хора, които от много време живеят там, и познават страната по - добре от мен. Те в голяма част са верни. Нещо за което, моля, да бъда извинен. Не съм живял в Испания. Прекарах там само 10 - 15 дни докато времето ми позволи да премина през Кабо де Гата. Който живее там, знае за какво става дума. Впечатленията ми са само от лични наблюдения и от инфото, което получих от Крис - англичанин и собственик на яхтата и Алберт, холандеца - брокер.
От друга страна голяма част от пътеписа е дирекнто свалено от първата част "Испанска смърт" на книгата ми " Ръководство за наемни убийци". Там разбира се, съм си позволил по - волна авторова фантазия. Нещо, което смятам, че е допустимо в художествената литература.
Но отново моля, това осцилиране около строгите факти и действителността, да ми бъдат простени!
Благодаря!

Коментар първи.

Ако искаш да си сериозен и достоверен,вземи да поживееш малко по местата , за които пишеш и тогава разказвай.
Днес прочетох в последния ти пост абсолютни глупости за Испания и възмутен е най-малкото,което мога да кажа.
Живея в Испания от години и я познавам много добре и това,което прочрох при теб за тази райска страна са меко казано твои си измишльотини.
Вземи се оправяй и не пиши глупости.

Коментар втори.

Ааа нещо не съм съгласен с теб.
1- Малага е доста красив град, ама трябва да имаш очи да го видиш.
2- Лятото духа вятър по почти цялото крайбрежие, нормално, а за мръсотията- испанците са си цигански народ, цапат здраво, добре че местната "Чистота" е на ниво и постоянно поддържа...но не и е никак лесно..
3- Гореспоменатите от теб затворени и празни комплекси не съществуват. Т.е. комплекси много, но не и празни. Знам, защото живея тук, в района, и съм добре запознат с него по една или друга причина.
4- Арестуваха за коупция кметицата на Марбея, не на Малага, освен това излежава присъдата си, нещата не са баш както ги твърдиш.
А относно английският- не че не учат, учат, ама по отношение на езиците испанците са безкрайно тъпи...просто не им се отдава. Това мързела...
А колкото до цените на жилищата- по целият бряг са такива, така че споменатите от теб 150 хилядарки не са нещо необичайно. Е малко по-високо от средното за околноста, но комплекса за който говориш се води лукс.
A относно плажовете си адски прав. Всяка година ги насипват ивсяка зима вълните отнасят насипаното...няма начин... Но към Дения и нагоре има прекрасни плажове. Е нямат климата на Малага, нооо...
А самата Дения...прекарах няколко дни там, прекрасно местенце.

От Испания до Гърция. През Балеарите, Сардиния и Италия. Двадесет и две пристанища и марини. 5000 километра открито море и нощни преходи. One on board!

         Лятото ми се наложи да докарам до Гърция седем метров “FLETCHER 22”. Разкошно корито с всички навигационни екстри. Приключение изпълнено с много емоции, риск, незабравими преживявания. И много,много адреналин!

         След многочасовия транзитен престой в Цюрих, Еарбъса ме достави на летището в Малага. Нищо особено, като самия град. Ако нямате спешна работа, просто го подминете. Вятър, прах и мръсотия. Разликата между Гърция и Испания е убийствена. И най – малкото курортно селце в южната ни съседка е сто пъти по – приветливо, търговско и екзотично от този мрачен град. За това, гледах по – спешно да го напусна.

         Почти по целия път от Малага до Алмаримар сте обкръжени от сивия полиетилен /там са сиви/ на тамошните оранжерии, в които се отглеждат характерните за този район на Испания гигантски чушки и камби. Първите, с дължина близо половин метър, във вторите спокойно може да въдворите кило - кило и половина кайма. Проблема за работниците само е, как да различат готовите за бране зеленчуци от тези, на които още не им е дошло времето. Занимание не особено просто, като се има пред вид, че вадят по 7 /седем/ реколти на година.

         Почвата която се използва в „пластиците”, е разредената с плажен пясък рохкава пръст. Това до голяма степен обяснява не особено приятният цвят на крайбрежната ивица. С очите си видях огромни камиони да изсипват вулканичен прах по плажовете на Малага.

         Разстоянието от Малага до Алмаримар е около 180 километра супер магистрала. Веднага ще ви направи впечатление, че почти по цялото си протежение тя се съпътства от поне едно, почти успоредно шосе. Много често две. Тези строени в различни времена пътни артерии, всъщност афишират растящият стандарт и възможности на държавата. Полупустинният път в далечината сигурно е строен преди 100 - 200 години. Между него и магистралата ще забележите още един, може би на 30-40 години. И най – отгоре, бързите ленти.

         Фондовете на ЕС са сериозна работа. Стига да знаеш как да ги оползотвориш. Испанците явно владеят това упражнение до съвършенство.

         Другото, което изумява, са безбройните жилищни комплекси от затворен тип. Навсякъде покрай брега. Блестящи, луксозни, супермодерни. Построени, оградени и оставени. Просто така!

         И децата в тукашните детски градини знаят, че са строени с пари на руската мафия. Като инвестиция от спечелените им с много кръв и куршуми пари. Защо точно в Испания – не е много трудно да се досетите. Навремето Испанската Комунистическа Партия, която и в момента има силни позици в страната, подържаше крепки другарски отношения с КПСС. Огромна партия с внушителен апарат. Защо ли ми се струва, че по време на Перестройката, някой далновиден водач на руският ъндърграунд, не бе поканил на обилно полята с водка и черен хайвер вечеря, /и свежа плът, разбира се/ някой от скоропостижно останалите на улицата шефове на Отделът за Испания и Португалия? И му е направил предложение, на което той не може да откаже. След това няколко телефонни разговора, посещение на място и ...Воала!!!

         Корупцията е второто име на Испания – от векове насам. Затова е разликата в стандарта на живот между Северна и Южна Америка. А нали първо е била завладяна южната част на континента?

          Кметицата на Малага, която преди години бе арестувана за корупция, така и не стигна до съд. Има си хас! Толкова милиарди стоят зад нея!

         Другото което прави впечатление е, че така построени, за тези комплекси от затворен тип трябва да се плащат данъци. Всяка година. За такова колосално строителство и данъците сигурно са колосални. Но едва ли и 10% от апартаментите в тях са разпродадени.

         Тогава каква им е далаверата на братята – няма яснота! Уж перат пари, а се набутват още повече. Пък и тази световна криза! Испанския пазар за недвижими имоти колабира само месеци след задокеанския си събрат.

         След няколко малки градчета с архитектура, бит и нрави от времето на Франко, пристигаме по предназначение.

         Хотел Алмаримар - /www.hotelalmerimar.com/, шикозно, отнето от морето парче рай. Ултимативен лукс, много пари и персонал, който не говори пукната дума английски.

         Явно, испанците още не могат да преглътнат унизителното разбиване на „Великата” си Армада през 1588 г. и катастрофалната загуба при Трафалгар през 1805 г.. От два пъти по-скромната флотилия на адмирал Нелсън. Досетих се, че да накараш испанец да учи английски, е все едно да накараш българин да учи турски.  Дълбоките язви на унижение и поруганите национална чест и достойнство трудно зарастват. Остават дълбоки рани на гняв, обида и ярост в душата и съзнанието на потърпевшите. За тяхното лечение, са нужни векове.

         Подадох личната си карта на високия, елегантен и мургав испанец. Рецепциониста бе единственият говорещ островния език. Всеки ден един и същ. Той явно, или беше вечен, или караше само дневни смяни. Май и двете!

         Изчаках принтера да изплюе сметката и получих магнитна карта, без която не можех да включа и осветлението в стаята. Камо ли да влезна в нея. Стъклените търбухчета на трите външни асансьора, гордо се оглеждаха в изкуственото езеро с водоскоци в центъра на впечатляващото със своите размери фоайе. На масички от дървени сплетки с огледални плотове бяха насядали разни госпожи и господа от северните ширини на континента. Край тях мързеливо се бяха килнали сакове със стикове за голф, и чакаха да бъдат изтърколени. Или до стаите си или до самото игрище. В зависимост от това, колко рано са изтрезнели притежателите им?.. 27 дупки – впечатляващо! 

         Спрях за миг и обхванах с поглед цялото фоайе. Вдигнах очи на горе, където на височината на почти седем етажна сграда се бе разпънал стъкленият покрив на огромния атриум. Само между рецепцията и бара разстоянието се приближаваше до 100 метра. Яко!

         В стаята, мушнах магнитната карта в слота и електричеството оживя. Завъртях висящият от външната страна на вратата знак на : „Не безпокой” и хвърлих саковете на леглото формат Майкъл Джордан. Бавно влезнах в банята. Под гигантското, заемащо цялата стена огледало ми се усмихнаха флакончета с мазила, шампоани, паста за зъби, автършейфове, одеколони, четка за зъби, за уши и някаква друга, чието предназначение не ми стана напълно ясно. Имаше и дамски превръзки. Снежнобелите хавлии бяха поне два пръста дебели. Създадената от английските туристи традиция повелява, на изпроводяк  да си отнесете поне една. Но за нас, като българи – две са добър спомен. След по-внимателно оглеждане установих, че мястото, на което съм застанал е само банята. А тоалетната – излъскана, ухаеща и примамлива, всъщност е отделно помещение. По бърза калкулация излезе, че само така наречения „санитарен възел” е с размери на боксониера от крайните квартали на София.

         След посещението в банята надникнах в миниатюрният хладилник с не толкова миниатюрен асортимент, и с цени обратно пропорционални на миниатюрната разфасовка. Но при цена от 70 евро на вечер, какво пък? Посегнах вътре.

         Сигурно вече се досещате, че бях дошъл да купувам яхта. Открих я в мрежата. Цената бе добра. Fletcher 22, 170 коня турбодизел YAMAHA, модел 2003. Пътна скорост 45 км/ч, максимална 60 км/ч. С пълна електроника,  на 150 часа. Все едно, кола на 15000 км. За това, след споменатото посягане в миниатюрния хладилник и задължителното посещение на нощния бар, където ядките са в изобилие, и безплатни, на другата сутрин се материализирах в марината - Пуерто Депортиво Алмеримар /http://www.almerimarpuerto.com/Тя също бе отнета от морето. И построена със средства от горе споменатия контингент. Стройни суперлуксозни блокчета с басейни на покривите. Най – евтината гарсониера – 150 000 евро.

         Наредените като на изложение яхти от всякакъв клас, тип и дължина, караха сърцето ми да пропуска по някой и друг удар. Пред почти всяка от яхтите, на зазидана в кея метална тръба, бе бодната сателитна чиния. Глезотии? Да, ама не! Имат си пари хората – знаят как да си угаждат.

         В марината за сума от 60 000 до 110 000 евро може да се купи яхтена стоянка за вечни времена. Не мислете, че предлагането е в изобилие. Защото за още почти толкова, можете да си купите и закотвите свое корито. И да живеете на него. Или да прекарвате незабравими, екзотични ваканции. Вие, вашето семейстно и приятели.

         Испания е, все пак, не е Свети Влас!

         Отделно, че в съседния Супермаркет /не от най-евтините/, половината от цените са по-ниски от тези в България. Няма да ви споменавам какви заплати вземат там, за да не ви втрисам съвсем. 

         В офиса на брокера се запознах със собственика – Крис, образ от Уелс, който живееше повече от 180 дни в годината в Испания, за да не плаща данъци на Нейно Величество.

         На другия ден направихме пробно кръгче, но аз отказах да карам. Предишната нощ доста се бях застоял в бара. Парите вече бяха преведени в банката, която се намираше на самия кей. Колко удобно! Договорът се подписа. Парите смениха ръце, и аз се оказах горд собственик на въпросното бижу.

         До тук, добре! Но все още се намирах в Испания. А ми предстояха над 5000 км. Нарочно използвам „километри”, за да не обърквам незапознатите с морските единици читатели.

         Трябваше да стигна до Гърция, а най-големия проблем се оказа само на 100 километра източно.

         Кабо де Гата. „Бермутският триъгълник” на Европа. http://www.cabogata.com/Там се срещат топлите ветрове от Африканския бряг – на някакви си 200-250 км и идващите от север по-хладни въздушни маси. Вдига се убийствена вълна. Не една и две яхти лежат на дъното пред носа. Заедно с пътуващите в тях. Наложи се да чакам 3-4 дни. Положението спаси английската кака. Собственичка на магазинчето за морска екипировка втора ръка. От нея купил морски алманах за цялото Средиземно море. Без такова четиво не си и помисляйте да показвате нос зад пристанищните фарове.

         На третия ден, тя ми заяви: „Джордж, утре е твоят ден!”

         Джордж точно това и стори. Вечерта си легна рано, сутринта стана рано. И направи най-левашкото излизане от марината. Не прецених добре посоката на вятъра. Освободих въжетата в неправилен ред, и яхтата се понесе точно където не трябва. За щастие, никой не видя тези мои нескопосани изпълнения, и  без някакви видими поражения за другите корита се отправих навън.

         За това, помнете едно: следете посоката на вятър и внимавайте с последователноста при отдаване на въжетата. Иначе, лошо! Вашта яхта може да струва 30 000 евро. Но не знаете другата, която ще ударите, дали не гони милион. Тогава, по-добре скачайте във водата и хващайте гората!

         Както и да е, минах Кабо де Гата нормално, с едни добри 45 км/ч. В ранния следобед влезнах в пристанището на Гаруча. /37є10`.8N, 01є48`W/. За това пристанище нямам какво по-специално да споделя. Само го избягвайте ако вятъра е югоизточен. На другата сутрин, ободрен от тътена на мощните самосвали, засипващи новият кей се отправих към Дения. Но не биде!

         Точно, когато преминавах между двата острова: Де ла Фараон с пронизващата го живописна пещера и Исла Гроса, внезапно ми замириса на нафта. Обезумял от страх изключих двигателя. Проверих двигателя, тубите с резервно гориво...Нищо! Успокоих се и понечих да включа отново двигателя. Пак нищо! Помислих си, че нещо се е повредило. По мобилния се обадих на Крис. Той ме прехвърли на Алберт – брокера. Така няколко път си ме прехвърлиха един на друг. И аз вече зачаках да се разбия в скалите до безкрайния плаж. На километър – два минаха няколко парусни яхти и реших да им сигнализирам. Само дето си изхабих ракетите. Тогава, чакайки безславния край на своята псевдо Одисея видях местно рибарско корабче, което се приближаваше от открито мире. С викове, крясъци, и по български обичай – с псувни, успях да привлека вниманието им. Нямаше смисъл от познания по испански. Ошашавената ми физиономия говореше достатъчно красноречиво. След като се обадиха на марината отсреща, и се разбра, че помощ не се очаква, започнаха да приготвят въжета за да ме изтеглят на буксир.

         По стар шофьорски навик бутнах ръчката на „Неутрално”. И, о-о-о, чудо! Машината тръгна. Рибарите попитаха какво става? Само тъпо повдигнах рамене:”Бах ли мааму?”

         Разбрали, че съм българин, набързо прибраха въжетата, изгледаха ме подозрително и с мръсна газ се отправиха към марината.

         Оказа се, че в паниката си, когато съм изключил двигателя, не съм поставил ръчката на „Неутрално”. Затова и той не е запалил. След време разбрах, че и в някои от последните модели автомобили го имало същия номер.

         Минах по тесния канал и се пришвартих до колонките за гориво на Пуерто де Томас Маестре./САЙТ/ По всички правила би трябвало да поискам разрешение за влизане в марината. Не го правих по две причини: Първо-радиостанцията ми не работеше,/купих нова чак в Майорка/, второ: ако поискате разрешение, в 90% от случаите ще ви отговорят, че нямат свободни места. За това, първо заредете с гориво, нещо което не могат да ви откажат. И чак тогава падайте на колене, и се молете за нощувка – две. Щом вече сте вътре, не могат да ви изгонят. Има неписани морски закони.

         Заредих, появи се една очарователна „маринеро”. Къде на колене, къде с кутийка Кока Кола я придумах да се обади в офиса на марината. Намериха място. Май помогна и най-очарователната усмивка, която успях да произведа след тези кошмарни преживелици.

         Разрешението бе дадено, и момичето вече ме чакаше на предназначеното за мен място. Излишно е да казвам, че вместо на преден, след нежно разбутване на съседните корита, моето пристана с кърмата към кея. Хората ме гледаха много странно, но след като им казах, че това ми е второ приставане, се разсмяха и с широки жестове посочиха 25-метровите яхти. Сиреч:”Хабер си нямаш, тия как пристават!”

         Почувствах се поласкан и по чорапи, по пътя към офиса – за да си представя документите - попитах къде има студена бира. Същия широк жест! Тогава фокусирах, че където и да погледнеш извън оградата, беше пълно с кокетни малки ресторантчета. Със съвсем прилични цени.

         Оформих пристигането си, платих за две вечери, наденах потник, маратонки, и се отдадох на заслужената пенлива течност. Плюс морски дарове! Много се изкушавах да си поръчам омар от внушителния аквариум. Но реших да го давам по-скромна. Все пак бях в началото. Оставаха ми още хиляди километри.

         Получи се доста дълга нощ, и към 11.00 на другия ден реших да поосвежа глава по ивицата западно от марината. Такова чудо не може да се види другаде. Езерото Мар Менор /САЙТ/впечатляваше с размерите си. Поне 15 на 10 км. То се е образувало от пренесени от морето пясъчни наноси. На дъното му лежат много кораби от финикийско, гръцко и римско време, които са пренасяли сребърни слитъци и амфори с всевъзможна стока. / Не е лошо да си иманяр по тези места!/ Когато пристигнали, арабите започвали да го ползват предимно за риболов. След тяхното прогонване, то станало обект на постоянни набези от страна на северо-африканските пирати. За да го предпазят, Император Чарлз и неговия син Филип ІІ наредили построяването на три дървени бойни кули на пясъчния ръкав – La Manga. Историята не посочва технологията за тяхното построяване, но явно е била доста странна. Защото по време на Средновековието доста гора е била бастисана. Следите от тази люта сеч са налице и сега. От север и запад в езерото се оглеждат брулените голи склонове на планините Колумбарес, Ескалона и Картагена. Тъжна картина, единствено ободрявана от губещите се в раннолятната омара екзотични Исла дел Барон и Исла Пердигуера. С тях, то изглежда като излязло от приказките. Огледалната повърхност отразява нежният пух на невинните облачета. Тази безбрежна идилия се нарушава единствено от ниско прелитащите бойно F 15. От набиращата се в северния край на езерото военна база на НАТО. Но и техния рев не може да се сравни с врявата на испанските туристи – пенсионери, регулярно доставяни от огромни автобуси и директно разпределяни по туристическите корабчета. Но не можем да им се сърдим. Ценят си природата хората! А в случая, Господ е бил много на кеф, когато е създал тази райска комбинация от лазурно море, къпещо се в облаците езеро, и дълги, девствени и незастроени /поне засега/ кристални плажове. И много, много история!

         След няколко дена мотане, съзерцаване и очакване на подходящи условия, се изнизах от споменатия канал и се отправих към най-далечния нос, който се виждаше на хоризонта. Когато се движите покрай берега, не винаги е необходимо да си чертаете курса на картата. Само се насочвате от нос към нос. Трябват ви единствено координатите на пристанището, към което плавате.

         Град Дения е разположен в Северна Коста Бланка. Планината Монтго е свидетел на възникването на града. Има свидетелства, че в околностите му е кипял живот още по времето на Неолита. По- късно върху тези селища гърците основали своята колония Хемероскопион. Както си му е редно, в 3 век преди Христа пристигнали римляните. Обявили статут „civitas stipendiaria”, сиреч, град завладян против волята си. Кръстили го Дианиум и веднага наложили данък „евентуално неподчинение!?” И тяхното присъствие се доказва от постоянно откриваните артефакти. Очевидно целият район се е оказал под подходящо робство, защото има безбройни доказателства за разцвет, просперитет и охолство през този период. И всичко това заради великолепното пристанище, естествено гушнато в полите на планината. Място, където  търговията и имперските флоти са се срещали, въртели далавери, и здраво са се забавлявали.

         Мюсулмантския период на Дения също се отличава с разкош и разточителство. И през 11 век градът е провъзгласен като Кралство Тǎйфа. Като такова, става едно от най-важните в Испани и управлява земите от Марина Алта, чак до сегашното Аликанте, части от Мукрия и Балеарските острови. Дори и след християнтското завладяване, градът си остава стожер на района и по-късно на Маркизатът на Дения.

         Все пак просперитетът не се дължи само на удобното пристанища, а и на неспирната търговия със стафиди, Обилно виреещото в региона грозде, става източник на тази използвана още от древността вкусотия. Така през вековете пристанището и стафидите стават основните източници на богатство за местните. Но истинският разцвет на района идва заедно с развитието на туристическата индустрия. И желанието на богати европейци да открият слънчево място за своите летни вили.

         Няма нищо чудно, че след време много от тях се местят за постоянно в Дения и Коста Бланка.

         Ами, освен „Браво!”, не виждам какво друго можем да им кажем на хората. Защото когато пристанах в марината, повярвайте ми, помислих, че съм на друга планета. Не се шегувам! Милионерските яхти ми се видяха като космически кораби. В сянката на планината, промишлена машина за почистване на вътрешни помещения, почистваше алеите и плочките между палмите. Ей, бога ми, защо не видях и един фас, едно листо, една хартийка или изплюта дъфка по земята, бе!

         Заредих с дизел и по чорапи отидох да платя за ден-два. Сладураните вътре много се изкефиха на моето шляпане, и ме изшляпаха с една доста сериозна тарифа за нощ. Явно съм направил физиономия, защото едното божествено създание се извини, че това е най-ниската тарифа - за корито с размери 14 на 4 метра. Аз бодро и подсказах, че моята е само 7 метра дълга. На което тя с извинително съжаление само повдигна рамене. Сиреч: „Ми, за си си купил по-голяма, бе сеньор!”

         Право беше детето. Веднага след като излязах от офиса, направих бърза инспекция. И установих – в радиус от около половин километър, моята наистина бе най-ситната.

         Беше като на друга планета! Почувствах се като някъде из Алфа Центавър! Срещу депозит от 30 евро ми връчиха магнитна карта и се отправих да огледам баните, тоалетните и помещенията за пране. Всъщност се оказа едно. Ама, какво! Хрумна ми скверната идея, вместо вечерта да се мушкам в яхтата, да положа глава тук. Ама пък, чак такава Ганьовщина...Кофти!

         Долу, в стройна редица се редуваха магазини за морска екипировка, брокерски офиси на най-световните фирми, с маса чистак нови яхти на площадките пред тях. Магазини за сувенири, за цветя, фирми за почистване и подръжка на яхти и ресторантчета – кое от кое по кокетно. Труден избор!

         След три дни морето малко се пооправи. Отидох да върна магнитната карта и да си прибера 30-те евро депозит. На изпроводяк един от „маринеросите” само ми пожела: „Карай полека-лека!” Беше разбрал от къде идвам, и къде отивам. Гледаше ме с поглед, с който се удостояват само онкоболни с установена фатална диагноза.

         Но аз, смело се метнах на лодката и отпраших към Ибиза.

         Предстояха ми още космически срещи!

Георги ДЖЕНДОВ

www.georgesavoy.com




Тагове:   Испания,


Гласувай:
0



1. voinyt - SAMOTNIQT_VOIN
11.04.2010 02:10
Ааа нещо не съм съгласен с теб.
1- Малага е доста красив град, ама трябва да имаш очи да го видиш.
2- Лятото духа вятър по почти цялото крайбрежие, нормално, а за мръсотията- испанците са си цигански народ, цапат здраво, добре че местната "Чистота" е на ниво и постоянно поддържа...но не и е никак лесно..
3- Гореспоменатите от теб затворени и празни комплекси не съществуват. Т.е. комплекси много, но не и празни. Знам, защото живея тук, в района, и съм добре запознат с него по една или друга причина.
4- Арестуваха за коупция кметицата на Марбея, не на Малага, освен това излежава присъдата си, нещата не са баш както ги твърдиш.
А относно английският- не че не учат, учат, ама по отношение на езиците испанците са безкрайно тъпи...просто не им се отдава. Това мързела...
А колкото до цените на жилищата- по целият бряг са такива, така че споменатите от теб 150 хилядарки не са нещо необичайно. Е малко по-високо от средното за околноста, но комплекса за който говориш се води лукс.
A относно плажовете си адски прав. Всяка година ги насипват ивсяка зима вълните отнасят насипаното...няма начин... Но към Дения и нагоре има прекрасни плажове. Е нямат климата на Малага, нооо...
А самата Дения...прекарах няколко дни там, прекрасно местенце.
цитирай
Търсене