Джохар Дудаев и Борис Еьцин

                                 Миротворците от руската армия 
 

                                 

                                  Вече е раздал лично маслиновите клонки





                 Малко отдих след добре свършената работа


      
 

  Някои продължават с раздаването на маслиновите клонки



                                   

          Поднасяне на хуманитарна помощ на невинно пострадалите






    Други вече са разбрали в какво са ги превърнали  гаулайтерите им  Кремъл





                      Активни членове от комитета по посрещането





      Поднасянето на цветята от друга инициативна група


 

      Колабирали местни, неиздържали на вълнението от посрещането




    И други не са извържали в изразяването на любовта си към омиротворителите





          Този приятелски подарък е пратена по въздуха











     терор:  от лат. “страх, ужас”.
                   Система от мерки за преследване,
                   насилие и физическо унищожаване на определени групи   от
                   обществото

                                        Кратък философски речник  - Евгени Динев

     Винаги съм смятал, че терора е брутално и систематично налагане със сила от отделни лица, организирани групи или
институционализирани структори на собствената им воля над други лица, групи хора или институционализирани структори
за постигане на користни политически цели - съпроводено или осъществявано чрез принуда, насилие и убийства.

     От времето на якобинците до наши дни  „тероризъм“ е вид насилие и политически мотивирано действие.

     След един тъп и безплоден спор относно тероризма, в коментарите на постинг в blog.bg, реших да защитя собствените си тези и представи за това явление, като проекция върху обществено приети или наложени ни представи за него.
     Консултирах се с Уикипедия, която кротко ми обясни,  че: "някой, който е смятан за терорист от едни, същевременно
е считан за борец за свобода от други" - сиреч гледната точка и мотивацията за определен род действия  са  решаващи
при закичването им с клишета като: тероризъм или героизъм.
     Истината е, че няма приета и официално призната международна дефиниция, но обикновенно понятието "терор" изключително точно и приемливо се свързва "с използването на насилие срещу обикновени граждани". От там нататък всяка държава според вътрешнополитическите си нужди в момента или за задоволяване на дългосрочна стратегия 
е дефинирала и криминализирала това понятие за да защити статуквото на управниците  си.Търси се унифициран прочит на това понятиеза да се оправдае формата и силата на противодействието.
     Надълго и нашироко може да се дискутират на целите, средствата и обектите на тероризма, за да бъде класифициран
или дефиниран, както и за дозиране на ответна реакцията.
     От друга страна по-широкото разглеждане на проблема задължава отбелязване на разновидностите му за да се облекчи 
диференцирането му като:
- афиширано насилие, насочено срещу случайно граждани за да се внушава изкуствено страх и безсилие  в обществото, атакувайки законови правила и водена правителствена политика;
- целенасочено насилие срещу държавни служители, политици на власт и всички противници на целите им изразяващи се в смяна на  властта, както и за институционализиране и създаване  на нови държави - сепаратизъм;
- подмолна война на една държава срещу друга (необявена скрита война);
- действия на  правителство използващо  власта си с цел да  задържи на властта си над чужди народи борещи се да излязат от  пределите на държавата и конституират нова държава,
- нерегламентирано въздействие на държавната власт със сила върху случайни или подбрани групи граждани като най-чиста форма на злоупотреба с властта.

     Големите държави се опитват да решат почти по един и същи начин проблема с насилието върху цивилни - чрез  реципрочния отговор на  законовото насилие. Вероятно правителствата имат достатъчно основание
и хиляди оправдания да използват мощта на държавната машина, но решава ли това проблема?
     И ако не го решава, какво точно да се прави?

     Съществува многостранна връзка между тероризма и правата на човека.

     Този   въпрос е отразен в решение на Общото събрание на ООН и на Комисията по правата на човека, и в по-тесен кръг от Съвета за сигурност, още преди събитията от 11 септември 2001 година. При разглежданено на проблема с тероризма на ниво ООН също така е посочено  потенциално негативно въздействие на борбата с тероризма върху човешките права. Тъй като теракта от 9/11 е свързано със събития, като например създаването лагера за задържане в Гуантанамо значително внимание е отделено на въпроса
в каква степента  контра-тероризма въздейства върху правата на човека.

      Когато става въпрос за народи борещи се за национално освобождение мненията  коренно се противопоставят и взаимно се изключват.Тероризма е недопустимо и осъдително действие, при практикуването му от национално-освободителните движения и когато от последствията му страдат мирни жени, деца
и старци.
     В такива случаи той  трябва да се осъжда.
     Някои държави - като Русия напр., не допускат никакви вариации на тема
самоопределение извън котролирани схеми на  протекторат и по този начин принуждава народа, който отдавна е доказал неистовото си  желаение за свободата - към открит отявлен и безмеслен тероризъм.
     Примера с Чечня е класически - при официални договорености на държавно ниво по времето на Ельцин, когато ген. Джохар Дудаев извоюва с оръжие против руската армия свободата на народа и държавата си - Путин започна нова война(ползвайки като претекст и инсценирайки страшни  терористични актове чрез печално известните си тайни служби наследници на КГБ).
     Освен Джохар Дудаев, Зелимхан Яндарбиев, Аслан Масхадов, Абдул-Халим Садулаев - все президенти на независима Ичкерия - в тази мръсна война главорезите от Спецназ унищожиха над два милиона души и избиваха, изнасилваха и ограбваха мирни жени, деца и старци, разрушиха всичко, което що-годе не беше съсипано от преди, в т.ч.
до основи столицата Грозни - за да оставят без материална база съпротивляващите вироглави се чеченци.

     Това беше нещо повече от терор - това беше геноцид над един свободолюбив и своенравен народ, които нямаше как да не отговори в същия стил и със същите средства.

     Не, не оправдавам терористичните действия на чеченците против Русия.

     Осъждам ги, защото са насочени против мирни граждани, а това не ерешение на проблема им, защото насилието води до ново насилие

     В същото време, без да ги оправдавам - разбирам чеченците, че те нямат друг изход и винаги съм на страната на справедливата кауза и по-слабия!
     Чеченците едва ли някога ще простят  на Русия за масовите убийства на цивилно население от руските специални военни части.
     

     И нека никога не забравяме казаното от Гладстон: "КОЕТО Е МОРАЛНО ГРЕШНО , НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЯРНО".

http://boristodorov56.blog.bg/politika/2010/04/15/quot-terorizma-quot-na-chechencite-i-quot-mirotvorchestvoto-.528753