Търновската конституция (официално наименование: „Конституция на Българското княжество“) е първата българска конституция, приета след Берлинския конгрес, на 16 април1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново. Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.

Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/ 23 януари 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.

Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F


http://www.kingsimeon.bg/downloads/Turnovska_Konstitucia.pdf


Първата българска конституция, приета на 16 апр. 1879 от Учредителното народно събрание във Велико Търново. Закрепва юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението 1878. Тя е прогресивна за времето си буржоазно-демократична конституция. Търновската конституция открива пътя за развитие на капиталистическите производствени отношения. Има буржоазно-либерален характер. Търновската конституция определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт съобразно с принципа за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна; прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и др.; закрепва принципа на частната собственост като основа на капиталистическите производствени отношения; предоставя широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот. С измененията на Търновската конституция през 1893 и 1911 се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. На 4 дек. 1947 VI велико народно събрание заменя Търновската конституция с Конституция на Народна република България.

http://www.teenproblem.net/school/s/1051.html