Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2010 23:36 - Сашо Дончев:Нужна ни е държава, която да защити тези, които произвеждат, от тези, които искат да живеят на техния гръб
Автор: meto76 Категория: Политика   
Прочетен: 1058 Коментари: 0 Гласове:
1



Създателят на "Овергаз" Сашо Дончев: Справедливостта е синоним на свободата image 13:19 18-04-2010 Интервю на Нора Стоичкова Нужна ни е държава, която да защити тези, които произвеждат, от тези, които искат да живеят на техния гръб

Сашо Дончев е създател на най-голямата газова компания у нас "Овергаз". Завършил е Руския държавен университет за нефт и газ "И. М. Губкин" и УНСС. От 1978 до 1991 г. работи в компания "Газстроймонтаж". Заема длъжностите технически ръководител, проектант, специалист в отдел "Външна търговия", началник на обект "Транзитен газопровод Русия–Турция". По-късно става директор на Строително-монтажното управление на строежа на магистралния газопровод "Тула-Шостка-Киев". През юни 1991 г. заедно с няколко свои колеги учредява "Овергаз" ООД, а през 1992 г. - "Овергаз Инк."АД. Той смята за свое най-голямо лично достижение постигнатата ефективност при изграждането на магистрални газопроводи - по 2,5 км на ден. За което е получил и признанието на CRC-Evans, която държи 60% от пазара на машини и оборудване за газопроводи в света.

- Г-н Дончев, как ви изглежда държавата към днешна дата?

- Държавата изглежда зле отдавна. Създадената или възстановената след Освобождението българска държава май никога не е обслужвала интересите на българите. По презумпция е известно, че държавата никога не е еднакво „добра” за всички свои граждани. Тя винаги работи в интерес на едни групи от граждани за сметка на интересите на други групи. Още преди повече от 160 години великият френски мислител Фредерик Бастия е казал: „Държавата е фикцията, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали.” Така че идеална държава няма. Има лоши държави, каквато е нашата, както и по-добри. А колкото да днешната ситуация – все пак тя не е като онези, наричани национална (защо ли?) катастрофа, но със сигурност е една тежка авария. В нашата компания има процедура за ликвидация на аварии и последствията от тях. Най-важното в нея е, че аварията се счита за ликвидирана само след като са елиминирани причините, довели до нея. В обществото за съжаление такъв разговор няма. Нещо повече. Като че ли дискусията за това умишлено се пренебрегва и отклонява.

- Ако вие бяхте в обувките на властта, какви действия бихте предприели?

- Аз никога не съм правил опити да съветвам управляващите. Те нали са поискали властта, за да реализират чрез нея своите идеи и проекти, а не моите или вашите. Но имам мечта за доброто общество и вярвам, че това е мечтата на повечето хора на планетата, и тя е: общество от културни, образовани и работливи хора, които превръщат своята представа за справедливост в закони и си създават такава държава (като функции, регламенти и отговорности), която да приложи тези закони от тяхно име и в тяхна полза.

- Казахте идеали и се сещам, че един от тях е онзи за чиста и свята република…

- Да, да! Този идеал е отколешен! И опитите да бъде подменян винаги са свършвали зле. За съжаление, за всички. Трябва да се знае и помни! Защото справедливостта е синоним на свободата. Държавата има едно неотменимо задължение – да гарантира човешките и гражданските права на хората, избрали да живеят под нейната юрисдикция. Тази своя отговорност тя изпълнява чрез армията, полицията, съда. Всички други дейности, с които се ангажират държавите, не са изконни и задължителни за тях.

- Вие виждате ли усилия в тази посока от днешната власт?

- Да, виждам. За съжаление, засега само усилия. При днешното състояние на съдебната система и политическата воля на обществото не мисля, че би следвало да очакваме правителството на Борисов да промени видимо ситуацията в България. Не е коректно да виним Борисов за липсата на справедливост в нашата страна. За това, че в България най-конкурентното предимство не са твоите знания, умения, трудолюбие, а връзките ти с влиятелни в обществото хора. Очевидно не Борисов е виновен, че около нас има немалко непонятно как забогатели хора. Именно те най-често и най-гръмогласно се опитват да отклонят най-съществения разговор за това, как функционира държавата. Не е честно да премълчаваме, когато той и неговите министри грешат или превишават правата си, но е непочтено да бъдем сеирджии, когато – съгласен съм, понякога нескопосано, но винаги искрено се опитват да възстановят справедливостта, поне отчасти. Та нали за това хората гласуваха за Борисов? Защото той им обеща, че ще посочи и ще накаже крадците и корумпираните. Ние трябва да знаем, че в свободното общество държавата има ясно изброени и ограничени права. Хубаво е да се разбира съществената разлика между правата на личността и държавата! В свободното общество личността има всички права освен тези, които са й забранени изрично със закон. И обратното. Държавата няма никакви права, освен тези, които са й разрешени със закон. Когато знаем и разбираме това, не може да не се досещаме, че Борисов, ако не се умори или отчае, би могъл да посочи тези, които, без да произвеждат нещо, са забогатели, заграбвайки произведеното от други и/или търгувайки с влияние. Но той не би могъл да ги осъди и вкара в затвора.

- Какво трябва да направи правителството?

- Да продължи нататък. Да съкращава неприсъщи дейности, да намалява разходите си за издръжка и да запушва дупките, чрез които вече 20 години като пълноводна река изтичат публичните финанси. Другото най-вероятно няма как да се случи без конституционни промени. Г-н Борисов и всеки следващ министър-председател, който иска справедливост за българите, ще се нуждае от съмишленици в другите институции на държавата и най-вече в тези, които са част от правораздавателната система. Това може да се постигне с преки избори на градските шериф, прокурор и съдия. Това крие рискове. Но само в началото. А кажете как иначе да оценим постигнатото за последните 20 години в тази област. В повечето от градовете в България хората се познават лично. Там няма как да „пробуташ” някой за честен или почтен. Хората познават целия му род и могат да оценят доколко вероятно е този или онзи кандидат да е почтен.

- Как си представяте почтеният човек да изплува по върховете в държава като нашата?

- Хората по рождение не са мутри, те са бял лист. Много е важно как ги възпитаваме и в каква среда растат. И ако днес по улицата е претъпкано от мутри и престъпници, това означава, че ние като общество вече сме приели, че има и лесни начини на забогатяване. Различни от това да се трудим. И нещо повече - това вече сме го узаконили в държавната власт и съдебната система. Откъде да тръгне промяната? От конституцията. Която да прогони социализма и да даде шанс на демокрацията, и то най-пряката, а не опосредстваната от партийни централи.

- Чудесна идея, наистина.

- Нейната реализация зависи от политическата воля на гражданите. И аз се страхувам, че образованието и културата на българина не са категорична гаранция за неговата демократична зрялост. Но пък и никога досега не му е даван шанс да се прояви.

- И все пак - ако вие бяхте в обувките на министър-председателя, как бихте постъпили днес?

- В момента г-н Борисов има подкрепата на обществото. Ако не е достатъчно ясна тази подкрепа, да направи референдум. Да попита иска ли обществото справедливост. Да попита – готово ли е обществото да подкрепи конституционни промени. Държавата трябва да бъде направена във вида, в който да бъде полезна на обществото.

- Кризата е една страховита реалност и очаква смели и бързи действия от страна на правителството.

- Не знам какво очаква кризата от нашето правителство, но знам, че е глупаво българите да очакват от него хляб, дрехи, работа и т.н. Хората, които могат да ни дадат това, не са в правителството. Те са сред нас. Това сме ние. Нашите предприемчиви приятели, синове и дъщери. Нали затова мечтаем да имаме умни деца. Нали затова не жалим средства за тяхното добро образование. Нали всички ние искаме те да бъдат успешни. Задължително по-успешни от нас! А в какво успешни? В краденето? В корупцията? Не, разбира се! Но винаги спираме до тук. Всъщност ние много правилно вярваме, че именно те с ума, таланта, образованието си и най-вече - с трудолюбието си, знаят как и обезателно ще създадат не просто работни места, а условия за достойна реализация на много българи. Те са тези, които биха могли да напълнят магазините ни със стоки с конкурентно и по-добро качество от вносните. Сигурни сме, че знаят как най-ефективно да организират труда ни, за да произвеждаме повече и да получаваме по-високи заплати и пенсии. За да се случи това, обаче, е нужно да изградим за тях и за себе си държавата, която ще гарантира справедливост за всички, в която законите защитават тези, които произвеждат, от тези, които искат да живеят на техен гръб. Държавата, в която търговията с влияние ще бъде най-тежко престъпление.

- Тук имам списък на 20 българи – мултимилионери. Те ли са тези, предприемчивите българи, които ще ни извадят от тази криза?

- Може би. А може би само някои от тях. Аз не знам кой по какъв начин е спечелил парите си. Знам, за съжаление, че повечето богати хора в България са богати благодарение на държавата. Ето защо е важно да изградим нова държава, защото тази не ни върши работа. Тя е гнила и е пълна с мутри. Не знам как по друг начин да нарека корумпирания министър, корумпирания прокурор или корумпирания съдия. Ще поеме ли някой отговорността за несъстоялия се преход? Докога ще търпим лъжата, че това е преход от социализма към... Всъщност към какво?

- Към капитализъм. Нали така твърдят всички?

- Какъв капитализъм? Ние живеем в един развален, отвратителен социализъм. Това не е дори постсоциалистическо общество. Всички политици се избират с лозунги и обещания за социално общество. Което те, ако бъдат избрани, ще реализират как? Чрез държавата. А тези очаквания, че държавата т.е. правителството трябва да предприеме някакви мерки да нахрани гладните. Да, но сред тях има (и то не малко) гладни, защото са мързеливи. Защото нищо не могат и не искат да се учат. Нищо! Те даже са ни най-важните. И някой нарича това капитализъм?!

- А какво разбирате под капитализъм?

- Капитализмът е неосъществен човешки идеал. Идеята за него е още жива благодарение на създателите на САЩ. За съжаление дори там вече 130 години се води люта битка срещу капитализма. Тя започва с първите публични инвестиции. Най-скандалните са в железопътните компании „Юниън Пасифик” и „Сентръл Пасифик”. Минава през шумните антимонополни процеси срещу „Стандард Ойл”, Американската алуминиева компания; през създаването на Федералния резерв, през отказа от златния стандарт и така до добилите печална слава през последните години - „Фани Мей” и „Фреди Мак”. Икономическата история на Америка е изключително показателна за това, колко вредно е участието на държавата в икономиката. Нито една публична инвестиция в САЩ - дори там!, не е оцеляла. Всички са фалирали. Има ли нужда да обяснявам защо?

- Чухте ли, че в САЩ вече се раздават купони за храна от по 100 долара? Но не на бедните и болните, не на пенсионерите, а на хората от средната класа, останали без работа в кризата.

- Популизмът, който неминуемо води до социализъм, вече повече от 100 години мъти главите на много политици по света, в т.ч. и в Америка. До нищо добро за американците, но не само!, няма да доведе провежданата от президента Обама политика на „наливане” на свежи пари в икономиката. Парите са средство, обслужващо обмена на стойности, но самите те нямат стойност. Тяхната стойност се измерва със стойността на продукта, който се разменя чрез тях. Правителствата (за съжаление) могат да печатат пари, но не могат да произвеждат стойности. Ето защо подобни политики са, меко казано, нечестни. Единственият сигурен резултат от тях е, че се ограбва трудът, респективно спестяванията на почтените хора. По този начин парите се превръщат във фетиш и се убива почтеността.
Само капитализмът „Laissez Faire” е в състояние да съхрани и възцари почтеността в едно общество.

- Обяснете, моля.

- Защото капитализмът „Laissez Faire” е такава организация на живота на свободните хора, при която те, прилагайки своите качества (знания, умения, креативност) в отношението си с природата създават стойности, които свободно обменят на стойностите, създадени от други.

- Но това, съгласете се, е доста по-различно от представата на българите за капитализъм. Колко са примерите на работодатели, които не плащат редовно заплати, не осигуряват своите работници и изобщо наемат работници без договори.

- А кой е виновен за това? Къде е законът? Кой е отговорен да следи за прилагането му? Държавата. Тя е отговорна за това, че има нарушители на закона по пътищата. Нали не мислите, че са виновни другите участници в движението. Напротив. Много често именно другите плащат цената на това, че някой е нарушил или е пренебрегнал правилата. Това, което виждаме днес около нас, а сигурно е важно да кажа, че и онова, което сме имали до 1944 г. в България, не е капитализъм ”Laissez Faire”. Истински капитализъм никога не е имало по нашите земи. Както и истинска демокрация. Тогава, когато парите се печелят най-вече чрез държавата и за сметка на бюджета, това е смесена икономика, която в страните с по-висока култура на населението има на моменти дори привлекателен вид. Но там, където образованието и културата са на по-ниско ниво, може да изглежда изключително уродливо. Примери за това – много.

- Но все пак хората имат очаквания правителството да направи нещо.

- Говорихме вече за това. Хората днес са готови и да погладуват, дори да приемат, че това е някакъв вид диета, ако срещу това получат усещането, че в обществото отново има справедливост.


http://www.novinar.net/news/sazdateliat-na-overgaz-sasho-donchev-spravedlivostta-e-sinonim-na-svobodata_MzI0NzsyMQ==.html



Тагове:   държава,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meto76
Категория: Политика
Прочетен: 14584179
Постинги: 4396
Коментари: 12131
Гласове: 9761
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031