Телефонът на Иван Гарелов в неговата пиар агенция в центъра на София звъни непрекъснато. Доста е зает, но отделя час, за да даде интервю за „Галерия”. В него избистря някои от проблемите на сегашната власт, както и причините, поради които лявото пространство се сгромоляса така катастрофално на последните избори. Като капацитет в журналистиката, г-н Гарелов разнищва и скандала между Мадам В. и Ахмед Доган, както и защо медиите предпочетоха да „отстрелят” своите най-силни журналисти с позиция.
- Има ли днес по телевизиите сериозна публицистика, г-н Гарелов?
- В политическата публицистика има криза. Тя се прехвърли в сутрешните блокове най-напред с Милен Цветков, когото аз поканих да води предаване в Нова телевизия. Напоследък обаче стремежът е да се правят по-леки сутрешните блокове, но това е неуспешно.
Общото настъпление на риалити шоута и турски сериали измества аналитичното мислене. Професорите, които започнаха да говорят по обществени въпроси, ги възприемат като шутове. А шутовете поеха ролята на професори.
Мисля, че от това състезание между двете частни национални телевизии победител може да излезе БНТ, защото само тя няма турски сериали, не прави пошли риалити шоута. Сега има шанс тя да намери своето място сред онази публика, която иска да се информира и образова. Тази аудитория е поне 20% от зрителите.
- Мислите ли, че в БНТ има цензура?
- Там тя е най-малка, макар че обществената телевизия е
най-силно зависима от управляващите
Но тъй като тя не е първа по рейтинг, политиците се стремят да пробият в частните медии. Там това става чрез подкупване на отделни водещи или чрез въздействие върху ръководството. Струва ми се, че точно в частните телевизии се нарушава балансът.
Давам ви пример с Румяна Желева. БНТ беше най-критична към нейното изслушване. Такива бяха и коментарите на кореспондента Асен Инджиев. Следих нарочно този казус.
- Румяна Желева гостува преди няколко вечери в Шоуто на Иван и Андрей. Бяха ли според вас достатъчно остри въпросите, които є зададоха?
- Ще припомня само че тя танцува румба в тяхното предаване „ВИП денс”.
- Как бихте коментирали скандала между Мадам В. И Ахмед Доган?
- Ще цитирам Гого Лозанов, който каза, че това не е толкова обвинение на Ахмед Доган, колкото самопризнание за практика, която съществува между журналисти и политици. Смятам, че Мадам В. трябва наистина да го съди, ако може да докаже, че писмото се отнася за нея. А поуката е, че близостта между политици и журналисти поражда подобни ситуации, в които може да се прокрадне съмнение за зависимост – интелектуална, материална, няма значение.
Аз лично съм се пазил от близост с политици. Помня, че първите няколко години ходих в Народното събрание. Помагах на Светослава Тадаръкова кого да спре в кулоарите. Мнозина се опитваха да ми влияят, но аз се отдръпнах. Само отивах и казвах: „Ти, ти и ти се явявате в „Панорама” в събота”, и изчезвах.
Всякакви други отношения пораждат зависимост. Ахмед Доган го показа за пореден път. Не искам дори да коментирам редно ли е да пише такова писмо. Звучи ми като онова, което написа за първата си жена преди време.
Срамна е цялата случка.
- Срамна повече за журналистиката или за политиката?
- Срамна за връзките между тези две професии.
- Вие чувствали ли сте се зависим заради агентурното ви минало?
- Не обичам този израз „агентурно минало”. Аз съм човек, който е помагал на българското разузнаване.
- Защо е толкова срамно това да се признае?
- Защото се смесиха доносниците, които са клепали колегите си, с разузнавачите. Аз самият съм жертва на доносниците. Говоря за предмета на дейност на разузнаването, който е подобен на този на дипломатите, само че начинът за добиване на информация невинаги е явен. Събирахме информация, която беше полезна за страната. По отношение на Гърция ни интересуваше кой ще дойде на власт, какви ще са отношенията към България, към Турция. Разузнаването ги дава тези неща само няколко дни, преди да се появят по вестниците. Те са ме вълнували и като журналист. Правил съм това доброволно и без заплащане. Не се срамувам, но не се и гордея.
- Какви са били доносите срещу вас?
- Звучат доста смешно - например, че чета Солженицин на гръцки или какво съм казал за руснаците и т.н.
- Смятате ли, че силните журналисти са излезли в принудителна емиграция напоследък, както се изрази Георги Коритаров?
- Силните журналисти са отстранени. Те един по един си отиват. Но ние сами сме си виновни, защото те се топят един друг, вместо да се защитават. Един по един ги „отстреляха”. Не можеш да махнеш Милен Цветков, за когото не е имало съмнение да е бил подкупен. Всеки предпочита да отстрани силните личности и да сложи марионетки. Един силен журналист е институция.
Докато правех „Панорама”, ни обсаждаха отвсякъде, но никой шеф не можеше да ни се намеси. Спомням си веднъж секретарката влиза и казва: „Шефе, тук дойде един с пилешко име, който се представя за заместник главен директор”. Казвам є, че това е Паун Цонев и наистина е такъв. Не ни вълнуваха управниците.
Но се стига до това такива журналисти да са неудобни.
- Вие защо напуснахте БНТ?
- Смятах, че „Панорама” е изчерпана като проект. Исках да работя в частна телевизия, защото смятах, че ще бъда оценяван според своите възможности, ще получавам и адекватно финансово възнаграждение. Така отидох в Нова телевизия. Там пък скандалът беше свързан с отнемането на лиценза ни и тези, които го взеха, казаха, че за връщането му трябва да бъда освободен.
- По-лесно ли беше, когато навремето имаше главно сини и червени, отколкото днес, когато е толкова шарен политическият пъзел?
- Не бих казал, че тогава е било по-лесно. Много пъти са ме упреквали, че съм конформист. Гледах да съм добре и с опозицията. Не игнорирах никого. Когато БСП за първи път загуби изборите, не ги допускаха никъде. Тогава Клара Маринова ми каза: „Иване, единствените места, където ние се появяваме, са „Свободна Европа” и „Панорама”.
Но и тогава имаше цветове. Когато БСП беше на власт, имаше вътрешна опозиция в нея в лицето на Първанов и Камов. Тогава, ако поканиш някого от тях, се считаше за по-голям грях, ако е дошъл Костов например. Големи скандали ми развиваха от пресцентъра на БСП.
Трудното беше да устоиш на натиска
Помня, че веднъж един генерален директор, върху когото оказваха натиск от една политическа сила да бъда махнат от „Панорама” и да бъде сложена една дама на мое място, ми каза: „Искаш ли да те пратя кореспондент в Москва?”. Казах, че не искам. Тогава ме извести, че трябва от утре сутрин да напусна. Късно същата вечер ми съобщи, че оставам. Обадили са му са се за мен президентът Желев, СДС, БСП, „мравките” на Луджев, „Подкрепа”.
- Вярвате ли, че Първанов иска да повтори модела на Путин?
- Той започна да играе роля, каквато има президентът в Русия. Това стана чрез изграждането на тройната коалиция. Така влезе в нерегламентирана от конституцията роля, но го направи доста деликатно.
- Доста стратегически от негова страна.
- Именно. Защото му трябваха гласове да бъде избран за втори мандат. Той достатъчно ясно се изказа няколко пъти дали иска да има някоя партия под негово влияние в сегашния парламент. Каза: „Защо една?”.
Не се случи обаче това, защото бе подведен от едни социолози и мислеше, че ГЕРБ ще бъде принудена да направи коалиция с БСП. Предполагам, че той ще се стреми да направи социалдемократическа партия, която ще има за цел да погълне БСП и да стане основна сила вляво.
- Какво смятате за акциите на МВР, които се провеждат сега? Има ли пиар в тях?
- Очевидно е, че има пиар. Особено заради начина, по който тези кинематографисти от МВР представят нещата. Това е търсен ефект, и то с цел да сплаши, да притесни, да припомни за възмездие. Но не са си направили добре сметката с ефекта, който може да се получи. Такива сцени пораждат съжаление към арестувания, какъвто и да е той. Спомням си подобна случка с Тодор Живков, когато беше в затвора. От МВР ни дадоха кадри как е в килията. Беше ужасно: един треперещ старец, немощен. Това събуди огромна жалост към този човек. Изведнъж всички настроения към него започнаха да се променят.
Освен това не се отчита, че има нарушение на човешки права. Потърпевшите могат да съдят държавата.
А и обществото се занимава не с това, как са разкрити подкупванията на магистратите, а само с арестите. Така, вместо да се изпишат вежди, извадиха очи.
- Мислите ли, че Емилия Масларова и Николай Цонев може да са изкупителни жертви на показността за справяне с престъпността?
- Докато не завършат процесите и не излезе присъда, не мога да кажа дали са жертви, или не. Но смятам, че има вероятност за пръв път да се стигне до ефективни присъди срещу министри от предишно управление. Това е голям риск, който поема сегашното управление, защото и то ще стане бивше.
Но ако се стигне до присъди, това ще бъде невероятен удар по тройната коалиция и БСП в частност.
