1 Май 2010

Франс прес  

Елена Колипулу

Липсата на прозрачност и клиентелизмът, смятани за ендемични проблеми на Гърция, фаворизираха корупцията и прахосничеството на държавни и европейски средства и допринесоха страната да изпадне в безпрецедентна криза, подчертават анализатори. Липсва каквато и да е прозрачност както за управлението на националните фондове, така и на европейските субсидии, които често се отклоняват не за определените цели, казва политологът г-жа Василики Георгиаду.

Член на Европейския съюз от 1981 година, три десетилетия Гърция се възползва от европейски субсидии. До 2005 година тези средства представляваха средно всяка година 4 на сто от брутния вътрешен продукт на Гърция. След това сумите намаляха и станаха около 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт всяка година. Общо за тридесетина години Гърция прибра над 240 милиарда евро европейски помощи - тоест колкото е гръцкият вътрешен продукт през 2010 година.

Но според много експерти предназначението и управлението на тези фондове отговарят повече на мотивите на клиентелизма отколкото на критериите за икономическа ефективност. Европейските пари не бяха управлявани рационално, казва Василики Георгиаду, добавяйки, че вместо да засилят конкурентоспособността и продуктивността, те са били насочени към консумация и свръхконсумация.

80-те и 90-те години бяха маркирани от многобройни скандали, свързани с отклоняването на европейските помощи за селскостопанските производители за покупка на луксозни коли или за ремонт на къщи или с назначаването на близки на директорите в центровете за субсидии от ЕС. Някои държавни формирования дори се оказаха истински празни черупки. Най-новият случай бе разкрит в сряда от медиите - държавен център за танци и театър, който поглъща за съществуването си една трета от сумите, които е трябвало да бъдат разпределени за културна дейност.

За Георгиос Пагулатос, професор по икономика в Атинския университет, прахосничеството и корупцията се обясняват частично с един вид “толерантност” в гръцкото общество. Всяка социална пирамида, от хората с ниски доходи до най-високо заплатените, като се премине през политическите представители, използва и толерира корупцията и укриването на данъци. За първите това е начин да закръглят месечните си доходи, за вторите - да се обогатят, обяснява университетският преподавател в статия във вестник “Катимерини”.

За Георгиаду това прахосничество се е дължало на отсъствието на истински контрол в Гърция, но и на европейско равнище, защото до приемането на Договора от Маастрихт през 1993 година ЕС нямаше стриктен механизъм за контрол на управлението на субсидиите си. Според проучване на неправителствената организация “Трансперънси интернешънъл” гръцката финансова криза се дължи отчасти на корупцията - почти 790 милиона евро подкупи през 2009 година, увеличение с 50 милиона в сравнение с 2008 година. Най-засегнатите от корупцията в държавния сектор са болниците, градоустройствените служби и данъчната администрация.

Премиерът Георгиос Папандреу, който е на власт от октомври, подчерта многократно необходимостта да се сложи край на клиентелизма, за да се оздравят държавните финанси, отклоненията в които са в основата на сегашната криза. Критикувайки във вторник управлението на държавните фондове и на европейските субсидии, които “вместо да бъдат използвани за развитие, често са били използвани за купуване на къщи, коли и да се живее в безделие”, премиерът призова гражданите да дадат своя принос за пълна промяна в тази страна - на икономиката, държавата, навиците, манталитета, поведението.

По БТА