Българите не са бедни, хвърли бомбата премиерът Бойко Борисов в Икономика ТВ тази сутрин. „Влоговете в банките се увеличават с по 1 милиард лева на месец и трябва да намерим начин да стимулираме потреблението, а не хората да се учат да живеят с лихвите и от това да спадат оборотите, защото парите трябва да влязат в икономиката чрез инвестиции“, настоя той като за пореден път демонстрира вопиющо невежество по икономическите въпроси.
Би било наистина хубаво ако спестяванията ни се увеличаваха с 1 млрд. на месец, но уви – не е вярно. Премиерът си измисли едно хубаво кръгло число, което няма нищо общо с действителността. Правилно е само, че вложенията в банки наистина нарастват – със 100 млн. лева през март /10 пъти по-малко от 1 млрд. лева/ и общо 2.9 млрд. лева за последните 12 месеца. Което е все пак добре, защото ако ги нямаше тия спестявания, парите в банките щяха да са много по-малко, а лихвите да гонят 15% годишно. Точно повечето пари в банките подпомагат инвестициите. Ако няма спестявания – няма кредити, няма и вътрешни инвестиции. ИНВЕСТИЦИИ=СПЕСТЯВАНИЯ e основно равенство в макроикономиката, но премиерът ни явно не е и чувал за него. Затова дори зове да спрем да пестим, а да започнем да харчим. Поредната малоумна идея.
Бойко Борисов по десет пъти на ден ни плаши с Гърция, която от много харчене сега е принудена да проси пари от цял свят. Казва, че бюджетът трябва да се балансира като се харчат само толкова пари, колкото влизат в него /това правилно/. И така трябвало да прави всяко домакинство /това също добре/. Сега обаче излиза, че трябва да харчим вместо да спестяваме. Излиза, че ако профукаме всичко в кръчмата или за плазми и GSM-и – икономиката тутакси ще тръгне нагоре. Ще тръгне ама друг път. Първо – този кейнсиански модел го пробваха почти всички големи държави и навсякъде се провали с гръм и трясък. Дори вече има почти пълно единодушие сред икономистите, че точно тази политика е основната причина за кризата. Второ – нашата икономика е такава, че дори да изхарчим парите – ще стимулираме другите икономики, защото ще накупим основно вносни стоки. Автомобили, телевизори, GSM-и – всичко това не се произвежда у нас. Вярно, увеличеното потребление ще доведе до краткосрочен ръст на БВП, но това няма да ни направи по-богати. Няма как човек без спестявания да е по-богат от човек с такива, колкото и да се мъчат с разни мъгляви разсъждения да ни убеждават, че е така. Затова на нас ни трябва не ръст на БВП, а ръст на производството. Нека фирмите ни произвеждат и продават повече стоки у нас и най-вече в чужбина – тогава всички ще имаме повече пари и за харчене и за спестявания/инвестиции.
А спестяванията ни, дори и нарастващи, съвсем не са толкова големи, колкото се струва на премиера ни. Към края на март привлечените средства в банковата ни система са 61 млрд. лева. От тях само 45 млн. са на фирми и граждани. Колко пари държим в чужди банки и под дюшеците не се знае, но едва ли много повече. В същото време брутният външен дълг на страната – държавен и частен, надхвърля 37 млрд. евро или над 72 млрд. лева. Тоест, трябва да спестим още доста пари, за да можем да си платим борчовете, да върнем парите, които вече сме похарчили. Разбира се, някой веднага ще каже, че голяма част от този външен дълг не е похарчен, а „инвестиран“. Тази смешка ми я разправят постоянно. Не че няма и такива случаи, но те явно не са правило, а изключение. Ако всички пари бяха инвестирани на правилното място в успешни проекти, сега тези проекти щяха да носят печалби и нямаше да говорим за никаква криза. Сметнете сами какво могат да носят 37 млрд. евро при рентабилност на капитала от 10%. Щяхме да имаме едни 3.7 млрд. евро годишно, над 7 млрд. лева, което е 12-13% от БВП на страната. Но уви – тези печалби никакви ги няма, а парите са заровени в безнадеждни проекти, които носят само загуби.
Статията се помества в spekulanti.com с изричното съгласие на автора
05.05.2010 00:03
Сн С
05.05.2010 07:05