Засипани сме с конспиративни теории и това не е на хубаво Автор: Крисчън Керил | 27 април, 18:17

Моля, спрете лудостта. Време е да се събудим, да се вдигнем срещу лъжите на елитите... Не разбирате ли? Разрушителното земетресение в Хаити. Изригването на вулкана в Исландия. Американските имперски планове за Иран. Това е модел. Всички неща са свързани.

Оказва се, че американските военни от години експериментират с нещо, наречено ХААРП, мистериозно съоръжение някъде в Аляска. Те твърдят, че правят опити в йонсферата, за да подобрят сателитните комуникации. Звучи правдоподобно, нали? Но има нещо, което не ни казват. За щастие няколко смели мъже като радио-гуруто Алекс Джоунс и президента Уго Чавес са готови да вдигнат завесата пред дълбоко пазената тайна. Оказва се, казват те, че това ХААРП всъщност е "тектонично оръжие" – система, разработена от Пентагона, за да предизвиква земетресения по желание. Според Чавез земетресението в Хаити е било просто "тренировъчна операция" за планирана геофизическа атака срещу Иран (Какъв хубав обрат, дори Сара Пейлин е замесена. Все пак става дума за Аляска, а нали тя беше губернатор там).

Да, саркастичен съм. Не вярвам на нито думичка от това. Всъщност аз си оставам верен на старомодното убеждение, че земетресенията и вулканите не се предизвикват от нечия воля и не следват ничии политически дневен ред. Ще продължа нататък. Не вярвам, че Барак Обама е таен мюсюлманин, ангажиран под прикритие да отслаби американската национална отбрана срещу тероризма. Нито пък вярвам, че атаките от 1 1 септември са били част от нечествия план на Джордж У. Буш да завладее Близкия Изток. Както много малко хора днес не вярват, което може би ме прави просто мухльо. Едно скорошно изследване, например, показа, че 41% от републиканците (и 23% от населението като цяло) вярват, че Обама е готов "да използва икономическата криза или терористична атака като извинение, за да упражнява диктатура."

Някои информирани читатели може да се учудят, че отделям толкова време за очевидни глупости. Нали Джон Стюърт и Стивън Колбърт се справят прекрасно, подигравайки куковците по телевизията? Разбира се. Но това не е достатъчно. Твърдя, че трябва да приемаме конспиративните теории сериозно (а не просто такива, каквито са). Историята много пъти е доказвала, че когато хората вярват на измислици, си докарват големи бели.

Открих си нещо като съюзник в новата книга на Дейвид Аронович, британски писател и колумнист на лондонския Times. Книгата му се казва Вуду истории: ролята на конспиративните теории в модерната история. Аронович анализира някои от най-мощните конспиративни теории, вписани в политическата мисъл на Запада през изминалия век. Привлекателността им, твърди авторът, се дължи на "превъзхождащия разказ", който конспиративните теории осигуряват на посветените. Не можем да не подозираме, че някъде, някак има една тайна история за превилигировани, която дава отговор на всички въпроси, за които никой не е дал задоволителен отговор. Откриването на "кода" за достъп до това тайно знание ни прави героични и силни, и дори малко превъзхождащи заблудените маси, "овцете", които нямат кураж да се противопоставят на официалната версия за събитията. Може да добавим и това, че желанието да бъдеш "вътре" подхранва глада ни за клюки, важен фактор в днешната безумна култура на знаменитости (понякога двата импулса напълно съвпадат: припомнете си само смъртта на Мерилин Монро).

Има и още една примамка. В конспиративните теории катастрофите не се случват, защото правителствата са се издънили; вулканите не изригват просто поради геологически причини. "Всички конспиративни теории отказват да приемат идеята, че има злополуки и случайности," казва Аронович. "Всичко, което се случва, се случва, защото някой е решил така". Вижте Първата Световна война. Сред множеството причини за нея са такива като надигащ се шовинизъм, надпреварващо се въоръжаване, икономическа конкуренция и продължаваща нестабилност на съперничещите си европейски сили в епоха на бърза модернизация. Всичките тези обяснения обаче се оказват незадоволителни за травматизираните и гладуващи населения след края на войната. И те, разбира се, не са готови да стоварят вината върху себе си. Много по-изкусителни са теориите, които приписват вината на определени групи – евреите-интриганти (за десните) или плутократите-империалисти (за марксистите).

Тогава, ще възразите вие, няма нищо ново под слънцето. Разбира се, в светлината на тази история няма нищо необичайно в конспиративните теории днес. Книгата обаче твърди друго: "Днес на Запад конспирацията е на мода". Изглежда днес нещо е по-различно – може би твърдоглавият фанатизъм на американските "birther движения" (американска конспиративна група – бел. ред.) или шокиращата популярност на ревизионистката версия на атентатите от 11 септември (изследване от 2007 г. Показва, че почти една трета от американците вярват, че американската администрация или е позволила атаките да се случат, или активно е участвала в тях). Разхождайки се в книжарниците, Аронович забелязва, че до сериозни исторически книги са подредени чудати конспиративни трактати (Както казва той "Съвсем малка разлика се прави между задълбочено направени биографии на Кенеди и бъбриви нови томови, твърдящи – 43 години по-късно, - че президентът е убит от мафията." ). Стандартите са станали толкова хлъзгави, твърди той и то често подпомогнати от точно тези нови медии, които се надявахме, че ще подпомогнат силите на разума и демокрацията.

Бих искал да добавя, че в желанието си да осмее конспиративните тези, Аронович силно подценява едно нещо: конспирацията може да бъде забавна. Вижте само успехът на Дж. Дж. Абрамс, който в хитовото си телевизионно шоу, превърна конспиративния кич в увличащо, хаотично забавление (в интерес на истината Аронович отбелязва, че сложните вариации на тема Тамплиери – Светия Граал – Шифърът на Леонардо успяват да събудят онази страст по решаване на загадки, позната на судоку-феновете и са се превърнали в доходоносна част от международната книжна индустрия). Твърдението, че внушаваща страхопочитание бюрокрация като ЦРУ често се оказва трогателно безпомощна, просто не може да си съперничи с конспративните теории. И дори не се опитвайте да убедите тези хора, че случайностите и капризите често определят хода на събитията по-успешно от политиците.

Правителствата наистина лъжат понякога, а "официалните теории" често се оказват погрешни. И така, къде да сложим границата между здравословния, кртичен скептицизъм и разяждащата конспиративност? Изобрът е фалшив, Аронович твърди: "Ако сме убедени, че правителствата винаги лъжат, това всъщност е много далеч от скептицизма. Това показва серия от приети на доверие очевидности. Проблемът с повечето конспиративни теории е, че те са смес от цинизъм и изключителна лековерност по отношение на самите теории. Конспиративните теории преценяват себе си съвсем не по същите стандарти, по които преценяват официалните версии". Човек може да разгледа копие от акта за раждане на Обама в мрежата, но това съвсем не убеждава конспираторите, които настояват на това, че липсва достоверен документ.

Аронович вижда известна надежда в раждането на една нова култура на основан на фактите скептицизъм – тя започва от сайтове за проверяване на факти и добре образовани анти-конспиратори и стига до британското движение, наречено "Скептици в кръчмата" (общност със силен анти-конспиративен уклон). Аронович признава, че книгата му не разказва цялата история. "Можех да напиша съвсем различна книга," отбелязва той. Страни като Русия, Пакистан или Иран са погълнати от конспирация, не само защото често са били жертва на сложните интриги на колониалните власти или на собствените си интригантстващи лидери. И все пак да разберем това, не означава да го приемем. "Да вярваме в конспиративни теории означава да вярваме, че нещата се случват така, както те никога не се случват," казва той. "Това е заблуда и ако огромно количество хора са заблудени, това вече е проблем."

И той е абсолютно прав. Трудно е да откриме как да намалим заблудите. По-строги закони срещу клеветата, както предлагат някои, звучат просто като нещо, което само ще подсили общата параноя. Със сигурност правилният път е да продължаваме да се борим за истината, доказуема, прозрачна и основана на факти истина. Да се надяваме, че все още има някой, който иска да я чуе.

Крисчън Керил е редактор на Foreign Policy.

http://foreignpolicy.bg/show.php?storyid=893457

Жалко е, че мнозина използват глупавите твърдения, за да внасат объркване в околните като средство за подобряване на собственото им чувство за сигурност...

+1