Цената на парите за Гърция

Вестник "Вима", 3 май, Атина*

Заемите в размер на 110 млрд. евро, които Гърция ще получи от ЕС и Международния валутен фонд (МВФ) през следващите три години са най-голямата сума, давана изобщо, за да бъде спасена финансово една страна.

Прословутият "план Маршал" например бе в размер на 12 млрд. долара за трите години от 1948 г. до 1951 г. и се отнасяше за цяла Западна Европа. Парите са много, но цената им е още по-голяма. И най-вече никой не знае дали те ще бъдат използвани рационално.

Цената на парите е разбираема. Става дума за най-голямата финансова и социална интервенция, правена някога по отношение на Гърция. Ако тя даде резултат, гръцкото общество със сигурност ще излезе по-бедно, може би ще се засили социалното неравенство, но вероятно финансово то ще е по-здраво. Но само ако дадат резултат рестриктивните мерки на кабинета...Защото засега успехът на експеримента съвсем не е гарантиран.

Първо, защото никой не знае дали правителственият и административен апарат в Гърция ще може да понесе успешно една такава мащабна интервенция. Кои данъчни служби ще събират парите? Кои ведомства и институции ще прилагат антикризисните рестриктивни мерки? Кои министри и правителствени фактори ще следят за тяхното изпъление?

Заслужава да се припомни, че в момента, почти седем месеца, откакто новото правителство пое властта, все още в нито една болница няма управителен съвет.

Последните шефове на болници бяха назначени само преди няколко дни. Управлението на болниците е административно обременено и разхищенията там са огромни. Разходите обаче растат с темпове, надхвърлящи един милиард евро за тази година.

Второ, защото дори и да е успешна операцията, болният може да умре. С наложената тригодишна програма Гърция е изправена пред перспективата за рецесия, от която никой не знае как и кога тя ще се съвземе.

Намесата на МВФ в Латвия доведе до намаляване на БВП с -4 на сто, с -18 на сто и отново с -4 на сто за три години от 2008 г. до 2010 г. Това бе истинска социална катастрофа.

Още повече, че програмата, която се предвижда да бъде приложена в Гърция, съдържа и доста несвързани неща. Как може да се говори за "дефлация", а в същото време да се увеличават косвените данъци?

Трето, защото никой в Гърция сега не знае дали парите и мерките ще се окажат достатъчни. Във всички европейски столици широко се споделя опасението, че в битката на еврото с пазарите може да са нужни много повече пари.

Още по-силна е пък изказваната резервираност за това дали Гърция би могла да приложи мерките, които се искат от нея. Каква е гаранцията за успех на мерките, след като реализацията им е възложена на синдикални и други професионални сдружения, върли противници на тези рестрикции?

Повечето фактори изобщо не са убедени за това дали правителството ще може да приложи договореностите с ЕС и МВФ независимо от политическата цена, която то трябва да плати. И точно тук стигаме до същността на нещата.

На 4 октомври миналата година новото правителство можеше да реши проблемите на държавата. Смело да ореже публичните разходи и драстично да редуцира държавния сектор. Цената щеше да бъде по-малка, а съюзниците на кабинета щяха да са повече. Това обаче не бе направено.

Правителството загуби време и се отдаде на празни полемики. Така седем месеца по-късно се стигна до идването на МВФ, а правителството върви към битка с обществото. Със сигурност тази битка ще струва много и засега не се знае колко съюзници то ще намери, за да се опре на тях.

*Преводът е на БТА


http://analysis.expert.bg/analysis_889/

Също както в САЩ, дариха безвъзмездно стотици милиарди на банкерите - виновници за кризата.
Единствените реални последствия ще са: реално (неформално) фалиране на Гърция; срив на стандарта на живот, и не само - неизбежни, но и преднамерено търсени бунтове, безредици и метежи. Т.е. жадуваната от световните задкулисни господари - перманентна революция или, по точно, преманентен терор. И то - постепенно, в целия свят!