До главният редактор на в-к Капитал                                                                                   Г-жа Галя Прокопиева                                                                      Уважаема госпожo Прокопиева!  Казвам се Георги Котев, ядрен инженер-физик, бивш служител в АЕЦ Козлодуй.  Преди точно една година, на същият този е-мейл адрес, който се води общ, за ръководният екип на вестника, изпратих две писма. Последното е с дата 22 август 2008. И двете писма имаха за цел да привлекат вниманието, на уважаваният от мен вестник "Капитал", към повдигнатите от мен обвинения, срещу организирана, международна, престъпна група, реализирала и продължаваща безпроблемно да експлоатира престъпление, свързано с подмяната на ядреното гориво в АЕЦ Колзлодуй.  Няма да крия, че тогава останах много изненадан, че не получих абсолютно никакъв отговор. Според мен политиката, доколкото аз я схващам, и съдържанието на вестника, доколкото аз го разбирам, са в духа на борбата с криминалните и нецивилизованите методи за правене на бизнес, а също така и за откритост, прозрачност и търсене на отговорност от корумпирани и криминални стопански ръководители (пример - Батко). Макар и със закъснение от цяла година мисля че към днешна дата, вече на 100%, знам отговора на въпроса, за липсата на интерес от Вашата група медии, към престъплението, което разкрих и вече 14-ти месец се боря да вкарам в съда.  Но за да съм последователен и изчерпателен нека да спомена още две случки, свързани с вестниците Дневник и Капитал, които се случиха в един и същи ден - 19 януари 2009, в град София. На него ден аз пристигнах за кратко от чужбина, за да дам показания пред Окръжна прокуратура Враца. В тази връзка гражданският комитет в моя защита ми беше организирал и серия от медийни изяви, като форма на защита.  Дневник: В ранният следобед, в сградата на БТА беше организирана пресконференция, на която любезно беше дошла и журналистката от в-к Дневник г-жа Светлана Ненова. (Интересен момент е, че в сисъка на журналистите, взели участие в това мероприятие, попълнен собственоръчно от тях, единствено г-жа Ненова не е посочила нито тлефонен номер, нито е-мейл, за обратна връзка. Списъка е при мен.) По хода на мероприятието тя ми зададе 2 или 3 въпроса, но за разлика от останалите 13 нейни колеги единствено тя го направи с нескрита негативна емоционалност, стигаща до гримаси и потропване по масата. Възмущението и към мен беше породено от нежеланието ми да приема за достатъчни резултатите от проведенета в АЕЦ проверка на изотопният (материалният) състав на горивото, с която, според нея било сложено край на съмненията, за неговият истински произход и качество. Въпреки поведението й на дете от детската градина аз се опитах възможно най-просто и кратко да й обясня, в какво се състои имитацията на т.н. проверка. Без да се впускам в технически подробности по съдържанието на протокола от проверката, с който аз разполагам, предоставен ми от АЯР, използвах най-простото и за това най-разбираемо доказателство. Става въпрос, че на 17-ти юли 2008 изп. директор на АЕЦ Козлодуй г-н Иван Генов, на пресконференция (с чийто запис също разполагам), тържествено заявява че след организацията и подготовката на проверката той ще показни независими, желаещи да присъстват наблюдатели, в това число и ще им разреши да извършат свои независими измервания. На практика, обаче, нищо такова не се случва, проверката е абсолютно секретна, а резултатите непълни, грешни и съзнателно манипулирани. Чак няколко дни след пресконференцията успях да забележа, че аргументите ми, макар и солидно подкрепени с необорими факти, не са успели да убедят г-жа Ненова. И това прекрасно личи от публикуваният неин материал, същият следобед (19.01.2009), в електронното издание на Дневник, но странно защо без да се подпише, т.е. анонимно. Ето и линка към него:   http://www.dnevnik.bg/pazari/2009/01/19/617321_fizik_podozira_podmiana_na_gorivoto_za_aeckozlodui/   Видно от него е, че освен многото правописни грешки, то е съпътствано с не по-малко фактологични и логически такива. Като есенцията на интерпретацията е съзнателният пропуск, да бъде запознат уважаемият читател на Дневник, с факта за манипулирането на проверката на горивото, т.е. че обявената прозрачност е заменена със строга секретност. Което, не бива да се съмняваме, че е направено единствено и само в “полза” на българският данъкоплатец и консуматор на крайната продукция от АЕЦ Козлодуй. Това е последната публикация на Дневник по тази тема, независимо от множеството от публични случки, по него, случили се от тогава (19.01.2009) до днес, като двете най-съществени са откритата подкрепа и подтвърждение на моите обвинения от друг ядрен експерт, а също така потулването и манипулативното поднасяне пред обществото на самоубийството на шеф-отговорника за класифицираната информация в АЯР, полковник от запаса.  Капитал: За разлика от Дневник, обаче, в-к Капитал до сега не е публикувал нито една дума по случая. Най-тежкият, в прекият и преносен смисъл, вестник в България, за 14 месеца не е забелязал съществуването на този казус или пък ако го е забелязал е счел за маловажен. Но дали това е точно така? На този въпрос ще ни отговори другата случка от 19.01.2009. Около 18:30, в офиса на в-к Капитал. Аз и г-н Петър Пенчев бяхме любезно посрещнати от водещият Ви журналист г-н Иван Михалев и още две ваши колежки. Разговорът ни продължи около час и половина. За разлика от г-жа Ненова г-н Михалев показа далеч по-висока степен на професионализъм и сериозно отношение, както изисква един сериозен проблем. Личеше си, че той имаше солидна предварителна подготовка, което се проявяваше в познаването и осмислянето на голяма чст от публикуваните от мен материали в интернет. Оставаше да разгледаме, обсъдим и дадем отговор на въпросите и неразбираемите моменти, за което г-н Михалев добросъвестно си беше подготвил предварителен списък. Без да имам и грам основание да му правя комплименти, но по моя скромна преценка подготовката и степента на задълбочаването му в проблема надвишаваше този на германските журналисти Dirk Schreader от телевизия ARD и Marion Kraske от списание Der Spiegel, които за разлика от Капитал, обаче, отразиха случая. Така цели седем месеца, след онази студена януарска вечер, в-к Капитал не е пуснал за публикуване подготвеният от г-н Михалев материал. От уважение към него, па макар и само за напразно положеният труд, ми е неудобно дори да го питам защо това не се случи. Не искам да го виждам в позата на оправдаващ се. До мен достигна неофициалната версия, че последната дума, по въпроса за публикуването, е имала Вашата заместничка г-жа Галина Александрова. И тя е била: “Ама как ще пускаме такива неща за АЕЦ Козлодуй?” Така се случиха тези две събитя, в един и същи ден.  Седем месеца от тогава и 14 месеца от началото на моите разкрития аз все още не можех да да разбера, защо е това старателно “обгрижване” на АЕЦ Козлодуй, от изданията на Икономедиа. Защо? С какво централата е по различна от другите стопански и нестопански субекти? С какво е по-различна от НАПИ (на Батко) или пък обектите и проектите на Ковачки, вестникарската група на Ирена Кръстева или пък политическото явление Яне Янев, които Капитал редовно, и според мен основателно, разобличава? Защо? Защо и след като за целият този период не се намери нито един истински и стойностен аргумент, който да обори тезата ми, а единствено и само се появяват нови такива, в нейна подкрепа. Защо? Защо и след като Икономедиа е твърдо срещу гаврата на бългаската правораздавателна система, в случаите с дядо Деньо от с. Яздач (“82-годишният жител на старозагорското село беше осъден да плати 5000 лв. държавна глоба и 800 лв. за неимуществени вреди на местния кмет, когото обидил в предизборна листовка” – цитатът е от Дневник) и случаят Борилски, а не забелязва аналогичните нейни действия, по случая с горивото? Защо? Защо? Защо? Аз си лягам и ставам с тези въпроси, всеки ден.  Но преди да Ви разкрия, как открих верният отговор, нека Ви разкажа и за цената, която платих (и не само аз) и продължавам да плащам за това “удоволствие”.  Над 400 дни, считано от 23 юни 2008, извън България в търсене на съдействие за справедливост;

• Над 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, изключително и единствено само мои лични средства, похарчени до сега;
• Няколко десетки милиона евро (грубо минимум 30 – 50 млн.) допълнително и абсолютно безпрепятствено източени за последната година от АЕЦ Козлодуй, само по този казус и само за последната година;
• Стотици хиляди лева за прикриване на следите от престъплението, основно поръчкови медийни материали, манипулираната проверка на изотопният състав на горивото и много вероятно (това ще се разбере по-късно) за манипулиране и подмяна на документи. Ако нямаше престъпление, то тези средства би следвало да се търсят от мен, като причинител за тяхното изхарчване, но за сега няма такива сигнали;
• Нито един, нито един - едничък факт против аргументираните ми обвинения. Вместо това броят на фактите доказващи престъплението се увеличават с всеки ден;
• Две европейски страни;
• Четири хотела и осем сменени стаи, до сега, като се има предвид, че продължавам да живея на хотел;
• Една изключително нагла и дошла от неочаквана посока лъжа, която позволи на организаторите и настоящи консуматори на престъплението да променят статута ми на служител на централата, с което значително си облекчиха задачата, да потулят случая. Тази клопка ми беше безуспешно приложена от агент на ДАНС, преди да напусна България. Един известен в България човек, обаче, успя;
• Лъжата се състоеше в почти клетвено обещание от влиятелна личност, че ще съдейства пред европейските институции за оказване на помощ при разрешаването на случая. Но докато се случи това ми беше предложено да започна работа, а за да целта, пък, трябваше да подам оставка, в АЕЦ Козлодуй. Въпреки, че с огромно нежелание приех условията, “обещателят” загуби всякакъв интерес към случая и поетите ангажименти, след като лично проследи, че оставката ми пътува за България;
• 11 (единадест) пълни отработени месеци, от които заплатени само 3 (три), последният от които беше декември 2008. От получените три заплати са похарчени единствено 200 евро, колкото да се провери работоспособноста на картата;
• Две прекратени производства, наказателно и досъдебно, от страна на Окръжна прокуратура Враца, като второто (досъдебното, съвсем наскоро, на 20 юли 2009). И двете постановления, прекратяващи производствата, са пример-образец за свързаност между организираната престъпност и правораздавателната система в България;
• Едно самоубийство, на полоковника от резерва Атанас Стоев, отговорник за съхранението на класифицираната информация в АЯР. Акта на самоубийството се е състоял на 19 февруари 2009, а общественоста е уведомена за това с един месец закъснение, чрез манипулативна и подвеждаща статия, в българска медия;
• Едно официално подтвърждение, на верноста на моите обвинения, изказано от друг дългогодишен бивш ядрен експерт в АЕЦ Козлодуй, г-н Александър Белковец. Подтвърждение в обратна посока, т.е. опровержение, на ниво ядрен експерт до сега липсва. В постановленията на ОП Враца се твърдят подобни неща, но услужливо не се цитират, както имена на експерти, така и имената на техните доклади;
• Десетки комитети, съвети и всякакви други антикорупционни структури и нито една от тях не е забелязала този случай и не е предприела никакви действия, нито пък е търсила контакт с мен;
• Размерът на унижението и психическото натоварване са неизмерими, защото до сега за тях не са измислени мерни единици. Унижението и психическият тормоз не е само лично мое, но и на по-голямата част от многохилядният персонал на АЕЦ Козлодуй, заставени почти с диктаторски действия да съблюдават омерта. Само преди 3-4 седмици изп. директор е издал заповед, с която напомня на персонала, че нямат право на медийни изяви без негово разрешение и предварителен преглед на изявата. От месеци е забранено използването на лични преносими памети, а от години се следят компютрите при участието им в обсъжданията, във вътрешната мрежа. В АЕЦ Козлодуй работят несвободни хора;
• В не по-малко унижено положение се намира и целокупният български народ, всеки български гражданин, който чрез това, упорито премълчавано и старателно прикривано престъпление, а и не само чрез него, в АЕЦ Козлодуй се краде по много направления едновременно, бива системно ограбван, лъган и заблуждаван за истинското състояние на нещата.

 Тук мислех да направя и “разрез” на поведението на вестниците Капитал и Дневник с помощта на Етичният кодекс на българските медии, но се опасявам да не Ви досадя. За това ще се върна към въпроса, който зададох по-горе. И както често се случва, решението на трудните задачи идва от неочаквани посоки. Миналата седмица, в е-пощенската си кутия получих писмо с прикачен към него линк, водещ до статия във в-к Труд, който аз неизпитвам удоволствие да следя. Материалът е публикуван на 10 август 2009 и носи заглавието “Посредници с милиони от електричество”. Ето и два параграфа от този материал:

 Тези дни “Труд” спомена друг голям търговец на ток - “Вивид пауър”. Според някои фирмата е свързана с бившия енергиен министър Румен Овчаров. По този повод политикът вчера заяви: “Благодаря на дълбокия анализ на в. “Труд”, че фирма, чийто мажоритарен собственик е Иво Прокопиев, е “моя”. Затова много моля, когато се споменава името ми, да се казват и източниците, които твърдят, че някакви фирми са свързани с мен, иначе това звучи несериозно за сериозен вестник като “Труд” (б. р. - “Труд” написа, че фирмата е близка, а не че е собственост на Овчаров). Печалбата ни не е тайна, заяви изпълнителният директор на “Вивид пауър” Румяна Георгиева. За миналата година дружеството има 113 млн. лева оборот и 4,8 млн. лева печалба - тоест 4% от продажбата на 1,25 млрд. киловатчаса на свободния пазар. За сравнение приватизираните електроразпределителни дружества имат 12% печалба, гарантирана от държавата. “Вивид пауър” е единствената българска фирма, регистрирана на енергийната борса в Гърция, подчерта Георгиева.

 Бърз преглед на интернт сайтовете на “Алфа финанс холдинг”, “Вивид пауър” и личният блог на г-н Иво Прокопиев подтвърждава изнесеното от Труд, за собственоста върху един от основните играчи на пазара на електроенергия. (Там няма подтвърждение на изнесените от г-жа Георгиева числа, които са съмнителни.) Дали и колко тази компания е близка или не до Румен Овчаров, аз само мога да гадая. Това което, обаче, със сигурност знам е, че през последните над 3 години изп. директор на АЕЦ Козлодуй беше г-н Иван Генов, поставен на този пост от Румен Овчаров, в разрез с правилата и препоръка на КИАЕМЦ (предшественик на сегашната АЯР), от преди 17 години, той (Генов) да не заема ръководни постове в енергетиката. И не само поради тази причина, г-н Генов не би предприел нито една волна стъпка, без санкцията на своят дългогодишен ментор (още от студентските им години в Москва), в това число и сключването на договор между АЕЦ-а и частна фирма - посредник в продажбата на електроенергия. По този начин кръгът от въпроси, които ме мъчеха толкова дълго време се затвори и картината окончателно се изясни.  Kазано накратко, и дядо Деньо от с. Яздач не би могъл да се радва на подкрепа и защита от Дневник, ако в листовките си беше “обиждал” шефа на централата, а не - задавал въпроси на кмета на селото. Защото ако изданията на Икономедиа позволят, да падне макар и една прашинка върху неопетненото име на г-н Генов щяха да наблюдават търговията с електроенергия през крив макарон. Вместо това те сега се наслаждават да гледат, на плазмен телевизор, добрият стар уестърн “За няколко долара повече”. Така ли е, госпожо Прокопиева? Въпреки изключително нерадостната картина, свързана с “нашите взаимоотношения” искам да Ви помоля, да не се опитвате да гледате на мен, като на човек, който се заяжда, за допуснатата грешка, в отразяването на енергийната ефективност на електромобила, в инфо-грамата “Изсипете горивото в елекроцентралата”, на стр. 10, от последният брой на Капитал (#32, от 15 – 21 август 2009), където се губят “цели” 2% (факт). Не това се опитвам да направя. Това което се опитвам да направя е, да си изясня картината и да реша, за себе си, дали нещо може да се промени в посока на изясняването на истината около ядреното гориво в централата. В тази връзка си давам ясна сметка, че когато свързаната с Вашият съпруг компания е планирала и реализирала взаимоотношенията си с АЕЦ Козлодуй няма как някой неин служител или собственик (на “Вивид пауър”) да е знаел или даже подозирал за случващата се схема с ядреното гориво. Оставаше да е знаел и да си е мълчал!? До тук добре. Но когато преди 14 месеца аз излязох открито с разкритието, а още повече, когато преди 7 месеца говорих с г-н Михалев, където претендирам, че бях достатъчно ясен и убедителен в доказването на жизненоста на схемата, а и подкрепящите събитя, случили се след тази среща, би следвало да накарат собствениците на “Вивид пауър” да се замислят. На Икономедиа – също. Очевидно това не се е случило или пък ако се е случило аз не съм разбрал за това. Тогава възниква резонният въпрос: какво може да направи в тази ситуация един, сам човек, в изгнание и със стопяващи се финанси, подкрепян от малка гражданска група, срещу хиляден човешки ресурс (тук визирам персонала на АЕЦ, АЯР, бившето МИЕ, голяма част от правосъдната система и бившият МС), разполагащи с многмилионен паричен ресурс? Какво може? Е? Отговорът е прост – почти нищо. Да чака моментът, за да си “плати” за магариите. Но “почти” все пак не е съвсем нищо.   Малкото, което ми остава, е да направя това писмо публично. Почти нищо, но все пак не съвсем нищо. От уважение към Вас, Вашето семейство и икономическата сруктура която представлявате аз все пак ще задържа реализирането на акта на публикуването с не повече от една седмица, от момента в който Ви го изпратя. Надявам се този период да се окаже достатъчен за това, засегнатите тук субекти, най-накрая да преразгледат своите човешки, професионални, икономически и морални критерии и да излязат с позиция по това уникално, в световен мащаб престъпление. Това е, което мога да сторя. За друго не се сещам.   И накрая, понеже все още съм добронамерен, ще се опитам да облекча задачата Ви при взимането на едно трудно решение с един прост пример. Предлагам Ви да сравните 12-те секунди, които БСП Ви открадна от един клип, по време на предизборната кампания с времето, което аз до сега доброволно плащам, за да спра една друга, но несравнима по размер, с вашият клип, кражба. (В деня на разкриването на кражбата, самата Вие, не си легнахте до след полунощ за да участавате във форума на Капитал, по темата.) Та времето, което аз съм платил до сега, но в същото време ми е откраднато, защото кражбата се консумира безпроблемно и безнаказано, е над 36 милиона секунди или над 3 милиона пъти над това, което Ви открадна БСП. Но и това не е всичко. Тези над 3 млн. пъти са откраднати не само от мен, а също така и от всеки един български гражданин, защото всеки един от тях е засегнат от това престъпление. Така че ако умножим откраднатите мигове на броя на населението на сраната се получава кражба от над 21 трилиона пъти по-голяма от тази, която Ви се случи на Вас. Вие сама можете да сравните реакцията за откраднатите 12 секунди, спрямо реакцията за откраднати над 21 трилиона пъти повече секунди. И като стана дума за мигове, нека наистина завърша с цитат от редакционният апел, на титулната страница, на Вашият вестник, от брой #26, 4-10 юли 2009 г. А той гласи следното: “Скъпи съмишленици, от няколко години насам неприятни хора, които се мислят за много хитри, играят покер с нашите пари, но с белязани карти. Всички виждаме, че те са с белязани карти, но не правим нищо, за да спрем този обир. Констатираме с тъга факта, но „нищо не може да се направи“. Не е вярно. Ние сме по-умни, но не инвестираме същите усилия и време, което те, за да ни изиграят. Нека вложим частица от нашето време, за да покажем, че можем най-малкото да ги затрудним да ни изиграят и този път…”

С уважение: Георги Котев

http://gikotev.blog.bg/drugi/2009/09/04/jurnalisti-quot-papkat-quot-evtin-tok-za-da-kriiat-iadrenata.391223

Поласкан съм.
Прочетох го още веднъж, защото отдавна не го бях чел. Вече минаха осем месеца от публикуването му, а реакцяиите са следните. От вестниците Капитал и Дневник ми проследиха IP адреса на PC-то и ми забраниха да коментирам във форумите им. Иван Михалев се отписа от списъка в Skype кутията ми, а от около два месеца Светлана Ненова вече не пуска материали в тези вестници. Най-вероятно е напуснала. Такива ми ти работи. Иначе Доказателствата за реализирането на схемата продължават да се трупат, но официалната власт упорито си затваря очите, което не ми пречи да ги публикувам в блога си.
Бъди здрав.
Георги Котев

meto i kotev,

vie trea mnoo da publikuvate. poglejdam esetata na meto ot nekolko meseca i me kefi.

nia-gadnoto e 4e ot tezzulumi takak kakto sa napisani ni se kefim a to staa na vptos za kenefen kef.

sto nezmete da napravite edin paralel s grckite dalaveri i tam se kralo iako za da se zgomoliast i da nema ni lav ni kef da si kupait uzo i si pusnat tihi4ko sirtakitata

samo cska

КОТЕВ, ЗАЩО СТЕ СИ ТРАЯЛИ ДО СЕГА БЕ.......?КАЖЕТЕ, КАКВО ВИ ПРЕЧИ ДА ИЗНЕСЕТЕ ИСТИНАТА ПРЕД НАРОДА НА БЪЛГАРИЯ?....НИЕ ЩЕ ВИ ЗАЩИТИМ,НО
ЗАПАЗЕТЕ КОПИЯ ОТ ДОКУМЕНТИТЕ, ЗА ДА ГИ НАКИСНЕМЕ ,ТИЯ ГАДОВЕ......

Само Левски!!!!

Прочетох написаното, но е много размито. Бих Ви посъветвал да изложите ясно и кратко обвиненията и нередностите, които сте установил, както и имената на хората, които сте запознали с разкритията си, а не са взели отношение. Пък и нищо не Ви пречи да запознаете с фактите от разследването си главния прокурор, Цв. Цветанов, и дори премиера. Щом вярвате в справедливостта, не преставайте да се борите! Ще намерите съмишленици. Но проблемът, според мен във вашата статия е, че в могото приказки се губи същността на проблема. Оставете взаимоотношенията си с посочените настрана и конкретизирайте