7 Май 2010
сп. Икономист
Предотвратяването на фалит на Гърция, поне временно, е добра новина за крехките екскомунистически съседи на страната. Тяхната най-голяма тревога е за банките - гръцка собственост, които притежават цяла четвърт от банковите активи в България, около 15% в Румъния и една десета в Сърбия. Тези институции са изложени на риск от потенциално бягство на вложители с нарастването на опасенията за ликвидността на Гърция и оттам на гръцките банки. Финансовите власти в някои съседни страни вече са наложили спешни правила за предварително уведомяване, за да забавят (и ако е необходимо да предотвратят) изцеждането до дъно на местните банки от жадните за кеш централи в Атина.
Спасителната помощ от МВФ и ЕС включва 10 млрд. евро рекапитализация за банките на Гърция и поставя условие те да поддържат чуждестранните си филиали жизнеспособни и кредитиращи. Това е аналогично на усилията, положени миналата година, да бъде засилено доверието в банките с чуждестранна собственост в Централна и Източна Европа и да не се допусне да се изтеглят в паника.
В този процес всъщност Гърция бе особено неотзивчива. Външни съветници настояваха МВФ и други кредитори да се погрижат властите в Атина този път да се държат другояче. Малко вероятно е евенутална нова криза на кредитирането в региона на Гърция да е прекалено сериозна. Други чуждестранни банки може да разширят пазарния си дял за сметка на свиването на съперниците им с гръцка собственост.
Гърция обаче не е просто източник на капитал, тя е и голям експортен пазар, поемайки една десета от износа на България миналата година). Гърция освен това осигурява работа на много имигранти, особено от Албания, където внасяните от тях пари осигуряват около една шеста от брутния вътрешен продукт. Една дълбока рецесия в Гърция със сигурност ще навреди и на растежа, и на доверието в северните й съседи.
Все пак някои смятат, че проблемите в Гърция може да имат и добра страна - като опровергаят представата за огромната пропаст между некомпетентния и мързелив Изток и достойния Запад - разделението е по-скоро между предпазливия Север и разточителния Юг. През юли Естония очаква зелена светлина да се присъедини към еврото през 2011 г. Без нетен държавен дълг, с дефицит 1,7% от брутния вътрешен продукт и инфлация 1,7%, Естония отговаря на критериите от Маастрихт по-добре от която и да било сегашна членка на еврозоната.
Макар че нервите все още може да надделеят над логиката. Ентусиазмът за разширяването се охлажда. Която и да е страна с гръцките равнища на дългове и арогантност (например Унгария с нейното самонадеяно ново правителство) ще се натъкне на особено хладен прием. А гледката на гръцките мъки може да накара другите страни, особено по-големите като Полша, да си помислят още веднъж за предимствата на единната валута. При криза да можеш да девалвираш и да контролираш собствената си монетарна политика може да се окаже преимущество.
По БТА
http://e-vestnik.bg/9035/spasenieto-na-gartsiya-spasyava-i-sasedite/
